В категории: 2023, Актуални статии, Брой 7-8/2023, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство

Декоративни мазилки

Из архива на сп. „Направи сам“. Брой 9-10/2001 г.

Навлизането на лавината от нови материали в нашата строителна практика през последните години напълно промени представите и технологиите, направи работата значително по-ефектна, от една страна, а от друга – много по-лесна и достъпна и за неспециалисти. Това в много голяма степен се отнася и за мазилките, по-точно за декоративните мазилки, които са отлична алтернатива, включително и на едва ли не задължително облепваните доскоро с тапети стени.

Новите материали и технологии силно намалиха влагането на усилен труд, замърсяването и внасянето на влага в строителната конструкция. По-същественият им принос обаче е, че в много голяма степен изравниха възможностите на майстора-любител и на професионалиста с дългогодишен стаж. Даже в немалко случаи предимството е на страната на домашния майстор, който по правило не е загубил навика си да чете и ползва специализирана литература, да се учи и да прилага наученото в практиката.

Полагането на мазилката в много голяма степен се улеснява от равната основа на зида. А тя не може да бъде друга, когато е от добре иззидани блокчета YTONG, например, или от керамични тела с правилна форма и еднаква големина. В тези случаи мазилката се нанася на тънък с равномерна дебелина пласт и често пъти повече наподобява класическата шпакловка. Чрез  мазилката се придава завършен вид на стените и таваните, а не толкова компенсиране и прикриване на кривините в зидарията. Така използването на сухи, готови смеси за декоративни мазилки е оправдано, още повече че те гарантират и отличния външен вид на измазаните с тях повърхности.

На нашия пазар вече има голямо разнообразие от готови сухи смеси за декоративни мазилки, производство на водещи световни производители като Henkel (Ceresit), Baumit или Knauf, макар че името на последната фирма сме свикнали да свързваме предимно с лидерската й позиция в производството на гипсокартон и гипсфазер. На пазара ни се предлага и доста широка палитра от смеси за декоративни мазилки, предимно внос от Турция, които обаче са произведени по технология на водещи западни производители, а в някои случаи заводите са и тяхна собственост.

Най-общо казано, готовите декоративни мазилки се делят на две големи групи: на минерална основа и на основа на изкуствени смоли. Мазилките от първата група се доставят във вид на суха смес, опакована в книжни торби. Те се приготвят непосредствено преди използването им чрез разбъркване с вода. Мазилките от втората група се доставят в пластмасови кофи и други подобни съдове и са готови за употреба без добавка на вода.

Мазилките се различават и по начина на оформяне на тяхната повърхност – чрез триене (влачене или драскане) или чрез формиране с помощта на профилен валяк.

Ефектът от грапавата, структурирана повърхност на мазилката може да се усили чрез умелото използване на цветови нюанси с фабрично оцветена мазилка, или пък оцветена на място с добавяне на подходящ за състава й оцветител. В големите магазини от типа „Направи си сам“ има щандове, на които се предлага голям асортимент от оцветители за всевъзможни бои и мазилки.

Тук ще се спрем само на основните, общовалидни принципи и техники за полагане на декоративните мазилки. Всеки производител обаче има собствени предписания и изисквания към подготовката на основата, полагането и обработването на произведените от него мазилки. Те трябва да се проучат и спазват.

Съвременните декоративни мазилки имат изключително ефектен външен вид и не случайно все по-често изместват масово използваните доскоро за декориране на стените хартиени тапети.

 

Подготовка на основата

Крайният резултат в голяма степен зависи от доброто състояние и правилната подготовка на основата. Най-общо казано, тя трябва да бъде равна, здрава (да не се рони), суха и обезпрашена. Това лесно се установява чрез почукване, надраскване с твърд предмет или даже с пръстите на ръката (1) – веднага си проличава дали песъчинките се ронят. Задължителна операция е почистването на повърхността на основата с твърда четка, включително и със стоманени телчета (2).

Даже и при основа, която напълно отговаря на тези изисквания (3), винаги се препоръчва като първа операция нейното грундиране с предписания от производителя на мазилката грунд. Той заздравява основата и подобрява нейното сцепление с нанесения отгоре и пласт декоративна мазилка. Препоръката в случая е да се работи с материали от един и същ производител, който по правило препоръчва оптималната комбинация за всеки конкретен случай на вътрешна или външна мазилка. Има и материали, еднакво подходящи за двата вида мазилки. Такъв материал например е Knauf Betonkontakt, който подобрява сцеплението между мазилката и основи, които не са силно хигроскопични (4) – бетон, керамични тухли, стари, но здрави, мазилки и др.

Подходяща основа за полагане на декоративна мазилка са стари, но здрави варо-пясъчни мазилки, равни зидове от керамични или силикатни тухли и др. Зидовете от газобетон (блокчета YTONG) имат равна и лесна за измазване повърхност. Те обаче са силно хигроскопични и много бързо изсмукват водата от нанесения върху тях сравнително тънък слой декоративна мазилка. В резултат на това тя няма да свърже достатъчно здраво към основата и може да опада. Ето защо за такива зидове трябва да се използват само мазилки, за които производителят изрично е посочил, че са подходящи за полагане върху газобетон. Освен това основата задължително се грундира за ограничаване проникването на влагата, например с Knauf Haftemulsion или други предписани за YTONG материали. Този грунд също така е подходящ за обработка на стени от порьозни, силно засмукващи водата тухли.

За помещения с повишена влажност на въздуха в тях, например бани и кухни, се препоръчват мазилки на циментова основа. Стените, облицовани с плочи от гипсокартон или гипсофазер, задължително се грундират със специален, дълбоко проникващ грунд (например Knauf Tiefgrund) (5). Декоративни мазилки може да се полагат и върху стени, чиито видими повърхности са от плочи от дървесни частици (ПДЧ), пресовани дървесни влакна (MDF) или дебел шперплат. При всички подобни случаи обаче е необходимо грундиране с препоръчан от производителя на мазилката препарат.

Върху покрити с латексни бои стени могат да се нанасят декоративни мазилки само след като основата бъде старателно награпена, за да се стигне до мазилката под пласта боя.

 

Полагане на основния пласт (хастара)

Когато мазилката се започва от нулата, т.е. върху бетонен или тухлен зид, най-напред се измазва основният пласт – хастарът, върху който вече се полага връхният, декоративен слой. За измазване на основния пласт също се предлагат готови материали, но тук може да се направи икономия, като се работи с обикновения и традиционен за нашия строител варо-пясъчен разтвор (хоросан) с добавка на цимент. Целта на тази статия не е да описва технологията на полагане на класическа хоросанова мазилка. Затова ще отбележим само няколко съществени подробности. По продължение на всички изпъкнали ъгли предварително се фиксират специални метални (има и от пластмаса) ъглови профили (6). Така ръбът се укрепва и след време няма опасност да се откърти при случаен удар с твърд предмет. Същевременно профилът изпълнява още две много важни функции. С него се спестява иначе много трудоемкото оформяне на прав, остър ръб с мазилка. От друга страна, профилът изпълнява ролята и на водач, по който се плъзга мастарът при изравняване на мазилката.

Втората тънкост, показана тук, е използването на специални метални водачи (7), които предварително се закрепват към стената и се нивелират, така че да лежат в една равнина. Те заменят класическите „майки” или иначе казано – водещи ивици от мазилка, които обаче изискват подготовка от предния ден и забавят работата.

Именно в правилното и добро подреждане на водещите профили се състои половината от майсторлъка при правене на мазилката, от това зависи до голяма степен постигането на оптимална дебелина и съответно разхода на материали.

Накрая е показано закърпването на място с пукнатина в мазилката (8). Старата мазилка се очуква, докато се стигне до здрава основа, която не кънти на кухо. Мястото се почиства от прах. Върху него се нанася новата мазилка на пласт с дебелина до около 2/3 от нейната крайна дебелина. Върху мястото се опъва парче стъкловлакнеста армировъчна мрежа и се притиска от средата към краищата, докато равномерно потъне в разтвора. Ако се налага снаждане на армировъчни мрежи, краищата на парчетата трябва да се застъпват на широчина около 10 cm. След това се измазва остатъкът от разтвора, кръпката се изравнява с нивото на околната мазилка и се изпердашва.

 

Повърхностна структура

Повечето декоративни мазилки, които се нанасят чрез триене (пердашене), съдържат твърди минерални зърна с различна големина. По едрината на зърната те най-често се делят на три групи – от 2 до 5,5 mm. Грапавината на повърхността се определя от едрината на включените в сместа зърна, които се търкалят при нейното повърхностно обработване (триене, пердашене) с пердашката и оставят след себе си по-дълбоки или по-плитки бразди. Съответно на това повърхността добива по-фина или по-грубо набраздена структура.

При мазилките, които не съдържат едри зърна, декоративната повърхност се оформя с помощта на инструменти – било чрез валиране със специални релефни валяци, с малка мистрия, бояджийска четка или друг подходящ предмет, например дъното на бутилка.

 

Обработка на мазилката

Всички декоративни мазилки подлежат на повърхностна обработка след нанасянето им върху стената. В зависимост от вида, т.е. от състава на мазилката, времето, през което това трябва да се извърши, е повече или по-малко ограничено – примерно в интервала 10-20 min. След това материалът започва да „стяга” и повърхността става все по-малко подходяща за такава обработка. Това налага площта за измазване да се раздели на участъци, които може да се обработят в границите на предписаното от производителя време. Работата трябва да се извършва в такава последователност, че да се спазва принципът „мокро върху мокро”, т.е. новият пласт да се нанася върху по-предния, докато той е още влажен. Идеалният вариант е дадена стена да се измаже и повърхността й да се структурира в предписания интервал, докато сместа е още прясна. Ако това е невъзможно, тя трябва да се раздели на участъци така, че снаждането между отделните полета да не личи и стената да не стане „на кръпки”. За целта, когато се започне повърхностната обработка, т.е. структурирането на новото поле, мазилката в съседното не бива да е пресъхнала и да се е втвърдила дотолкова, че да не може да се обработва повече.

За разлика от влачените и пердашени мазилки, чиято повърхностна структура се получава чрез кръгообразно или еднопосочно триене с пердашката, при останалите декоративния релеф на повърхността се оформя с различни инструменти. Тук рецепти трудно може да се дадат. По-нататък ще посочим няколко примера, а крайният резултат оставяме на идеите и усета на читателите ни. Във всеки случай времето за втвърдяване на мазилката е достатъчно, за да може да се направят няколко начални проби.

Органичението във времето за обработване на прясно положеният върху стената пласт мазилка подсказва, че е препоръчително да работят двама. Единият да полага и заравнява мазилката върху стената, а другият да поеме декоративното оформяне на повърхността и. За препоръчване е обаче двамата да не си разменят често ролите, защото всеки човек си изгражда собствен стил и смяната лесно ще проличи на стената.

При измазването на стени на открито трябва да се спазват и други ограничения. Така например мазилката не бива да се полага при горещо време, когато стената е изложена на пряко слънчево греене. Същото се отнася и за силно ветровито време, при дъжд или при ниски температури, когато има опасност влагата в мазилката да замръзне. Старо майсторско правило е, че най-подходящият сезон за външни мазилки е есента.

При декоративните мазилки времето за изсъхване е около три дни при температура на въздуха около 20 ^°С и относителна влажност 65%. При неблагоприятни атмосферни условия този срок съответно се удължава.

 

Обновяване на мазилките

Ако след години видът на стените ви омръзне, или пък повърхността им бъде тук-там поочукана и замърсена, не е проблем да бъде подновена. Върху мазилките на минерална основа може да се положи тънък пласт гипсова мазилка, а върху нея да се залепят тапети, или пък да се положи нова декоративна мазилка. Има и мазилки, които лесно се премахват с шпахтел и малко вода.

Ако проблемът е само в замърсяването, изжълтяването или избледняването на мазилката, тя безпроблемно може да бъде боядисана. За мазилките на минерална основа най-подходящи са силикатните бои. За разлика от дисперсионните бои (познати повече като латексни), които залепват само върху повърхността, върху която са нанесени, силикатните проникват в дълбочина и химически здраво се свързват с материала на мазилката. От друга страна, тези бои са неподходящи за нанасяне върху мазилки на основа изкуствени смоли. За такава основа се препоръчват дисперсни бои на същата основа.

 

Инструменти и помощни средства

♦ Първата грижа, преди да се захванете с каквато и да било дейност, е да предпазите пода и мебелите в помещението от повреждане. За целта подът се покрива изцяло с велпапе, а отскоро по магазините може да се намери и специално полиетиленово фолио. С една опаковка може да се покрият около 25 m², като се продава по-тънко и по-дебело фолио.

♦ Най-често използваните готови мазилки са произведени на основа изкуствени смоли. Те се доставят в затворени пластмасови съдове и са готови за незабавна употреба. Мазилките на минерална основа се доставят във вид на суха смес, която преди употреба се разбърква до постигане на необходимата консистенция. За целта е необходим пластмасов съд с овална форма (или кофа), бормашина с плавно регулируеми обороти и метална бъркалка за размесване на строителни разтвори. Не бива да се използват инструменти, които ръждясват, защото може да зацапат мазилката.

♦ В зависимост от вида и състоянието на старата мазилка, основата трябва да бъде предварително грундирана с предписан от производителя на мазилката препарат. Така основата се заздравява и същевременно се подобрява сцеплението на новата мазилка с основата. Грундът е течен и се нанася с голяма бояджийска четка или валяк (мече). Мечето може да послужи и за нанасяне и последващо оформяне на някои мазилки.

♦ За полагане и разнасяне на пласта мазилка върху стената се използват стоманени маламашки и пердашки (различават се по големината си). Те също трябва да бъдат от неръждаема стомана, за да не се оцвети мазилката с примеси от ръжда. Освен от стомана, може да се използват и дървени инструменти със същото предназначение.

♦ Изпердашването (или обработването чрез влачене) на мазилката се извършва с маламашки или пердашки от пластмаса. Долната (работната) им повърхнина е леко набраздена, с което се улеснява провличането на включените в мазилката зърна.

♦ За оформяне повърхността на мазилката често пъти се използват специални релефно оформени валяци. Разнообразието е твърде голямо, така че всеки трябва лично да подбере желаната шарка. Тези валяци са доста скъпи и ако не сте професионалист, който си вади хляба със строителство, е за предпочитане да се ползват под наем.

♦ Разнообразието от различаващи се по големина и форма мистрии също е доста голямо, всяка има своето предназначение, но най-важното в случая е, че всички може да бъдат купени и на нашия пазар. Общото изискване към тях е да бъдат от неръждаема стомана. Най-голямата с отрязан връх мистрия служи за загребване на разтвора и поставянето му върху стоманената маламашка (пердашка). Останалите се използват за оформяне на по-трудно достъпни места и в случая най-вече за крайното моделиране на повърхността на мазилката.

♦ Назъбените пердашки по правило се използват за нанасяне на различни слепващи разтвори или лепила при полагане на облицовъчни плочки, на дървени или меки подови покрития. В някои случаи обаче те може да се окажат отличен инструмент за декоративно награпяване на повърхността на мазилката. За същата цел обаче може да се използва и едрият гребен за сресване на кучета, например, различни бояджийски четки, дъното на бутилка или даже пръстите на ръката. Въпрос на творчески избор и вкус.

 

Нанасяне на структурирани мазилки

♦ Най-напред основата, особено когато е порьозна и бързо засмукваща влагата, както и когато е склонна към изронване на песъчинки, се грундира с подходящ грунд. Това е предпоставка и за по-доброто сцепление на новата мазилка със старата отдолу. Грундът трябва да съответства на вида на мазилката и на основата, върху която тя се полага. Желателно е да се използват екологично чисти, водоразтворими материали.

♦ При минералните мазилки сухата смес се разбърква с вода в предписаното съотношение до получаване на хомогенен разтвор. На опаковката е посочена разходната норма, т.е. количеството суха смес, необходимо за измазване на един квадратен метър площ. Необходимо е да се има предвид, че липсата на умение и опит често пъти води до нанасяне на ненужно дебел пласт мазилка, което си е чист преразход на средства.

♦ Мазилката се нанася, като с мистрията се загребе от сместа, постави се върху стоманената маламашки и с нея се разнася върху стената. При това маламашката се движи отдолу-нагоре и се държи под остър ъгъл. След това с няколко кръгови движения повърхността се заравнява и изглажда. Желателно е пластът мазилка да се нанася в предписаната за използвания материал дебелина на пласта – най-често 3-4 mm. При мазилките, чиято повърхност се оформя чрез изпердашване и влачене, дебелината на пласта на практика се определя от големината на включените в нея твърди зърна.

 

♦ Финото заравняване и изглаждане на пласта прясна мазилка се извършва със стоманена пердашка. Особено внимание трябва да се обърне за заглаждане и заличаване на следите, оставени от краищата на маламашката или пердашката, а така също и на местата на съединяване на новата, съвсем прясна мазилка, с положената по-рано.

♦ Последващата операция е окончателно оформяне на релефа на повърхността. Това може да се направи с различни инструменти, а многообразието от структури е гобямо.

♦ Вълнообразно оформена повърхност лесно се получава с помощта на назъбена пердашка. Възможностите за избор са едрината на назъбването, начина на движение на пердашката и натиска върху нея, който определя дълбочината на браздите.

♦ С релефните валяци може да се получи изключително ефектна повърхностна структура. От друга страна, използването на такъв валяк значително улеснява и многократно ускорява работата.

♦ Много ефектна повърхност се получава с тук показания валяк. С него се работи също така бързо и лесно.

♦ Ако показаната на снимката повърхностна структура на мазилката ви хареса, ще спестите средства за купуване на профилен валяк. Достатъчно е да вземете една празна бутилка и необходимият инструмент е вече в ръката ви. При това безплатно.

♦ Тази структура се постига лесно, като върху още съвсем пресния разтвор мазилка се мине с обикновен бояджийски валяк от агнешка кожа. При работата с валяк винаги има опасност покрай краищата му да се получат съвсем тесни ивички. Те трябва внимателно да се премахнат с тясна и остра мистрия, преди разтворът да се е втвърдил.

♦ Още един вид структура, получена чрез валяк. Понеже тя напомня даден флорален мотив, примерно палмови дървета, прилагането й трябва да се съобрази с предназначението и цялостното обзавеждане на помещението. При нанасяне на подобни релефи трябва да се спазват определена последователност и посока на движение на валяка, а не да се работи своеволно.

♦ За получаване на цветни мазилки е желателно боята (или тониращата паста) да се добавят още при разбъркване на сместа. Последващото боядисване на грапавата повърхност не винаги дава достатъчно добри резултати.

 

Пердашени мазилки на външни стени

Този вид мазилки са подходящи както за разположени на открито стени, така и за вътрешни стени. Тук също първоначалната операция е старателно грундиране на основата – стара или нова варо-пясъчна мазилка. Когато основата е значително по-тъмна от нанасяната върху нея светло оцветена мазилка, се препоръчва в грунда да се постави подходящ оцветител, за да покрие плътно основата.

♦ Мазилките на основа изкуствени смоли се доставят готови за употреба в херметично затворени съдове. Долната граница на температурата на въздуха и строителната конструкция, при която може да се нанасят такива мазилки, е 8 ^°С.

♦ Декоративната мазилка се нанася на равномерно дебел слой с маламашка от неръждаема стомана. Когато се налага полагане на основен пласт цименто-варо-пясъчна мазилка (хастар) се изчакват 3-4 седмици, за да се втвърди достатъчно добре и едва тогава върху нея се полага декоративната мазилка.

♦ Останалите покрай ръба на маламашката гребени разтвор се заглаждат внимателно, докато се получи напълно равна и гладка повърхност.

♦ Повърхностното обработване (изпердашване или влачене) на пласта прясна мазилка се извършва с пластмасова пердашка. В зависимост от посоката и начина й на движение се получава и различно оформена структура. Когато пердашката се движи кръгово, се получава безразборно надрана повърхност. При праволинейно движение се оформят дълги бразди. При всички случаи обаче пердашката се движи плътно притисната към стената. Целта е слоят да добие такава дебелина, че пердашката да започне да опира в камъчетата и да ги влачи (търкаля) след себе си. Именно те при движението си оформят набраздената структура на повърхността.

♦ Мазилките, разположени на открито, трябва да са устойчиви на атмосферните влияния, на падаща върху тях дъждовна вода и същевременно да останат паропропускливи. Затова трябва да се използват само предвидени за целта материали. Мазилките на основа изкуствени смоли са устойчиви и на химически замърсената атмосфера, характерна за повечето от градовете.

♦ Ако показана тук структура ви харесва, тя се получава при мазилка с минимална едрина на зърната 2 mm. Подчертаваме, че дълбочината на релефа зависи от едрината на включените в разтвора твърди зърна. Мазилките с по-фина повърхностна структура имат и предимството, че разходът на материал при тях е по-малък, т.е. излизат и по-евтино.

♦ Казаното вече за оцветяване на мазилките важи и тук. В добавка може да се препоръча, че при големи площи (примерно над 25 m²) си струва мазилката да бъде поръчана с фабрично оцветяване. Това ще излезе по-евтино пък и ще се спести немалко труд за равномерното оцветяване на разтвора.

♦ Повърхност, получена от декоративна тънкослойна мазилка с дребни зърна, загладена  със стоманена пердашка и след това изпердашена с пластмасова пердашка.

♦ При мазилки с едрозърнести включвания (4-5 mm) се получава грубо оформена структура, а разходът на материал е най-голям.