В категории: Брой 11-12/2001, Хоби

Първи стъпки в цифровата фотография. Снимане с цифров фотоапарат Canon.

Георги Балански

 

 

Фотолюбителството е едно от най-масово разпространените хобита. Фотографията съпътства и документира живота на всеки от нас, а правенето на снимки е дейност, която може да се превърне в професия и даже в изкуство. Подобно на всички останали сфери, електрониката и тук почти напълно промени техниката и технологията за правене на снимки и получаване на готови изображения. Цифровите фотоапарати все по-властно изместват класическите им събратя с филмова лента. Да не говорим, че фотолюбителите, които сами проявяват филмите си и копират черно-бели или цветни снимки, вече се срещат толкова рядко, колкото и белите врани. Фотолабораториите с едва мъждукащо неактивно осветление, увеличителен апарат, набори от цветни копирни филтри или глава, автоматично експониращи устройства и прибори за определяне на филтрацията, вани с проявителни, фиксажни, избелващи и други разтвори … всичко това само за няколко години отмина безвъзвратно в историята.

На тяхно място дойде цифровото фотостудио. В него се възцариха вездесъщият компютър и нескъпите мастиленоструйни принтери,  които са в състояние за около минута време да отпечатат снимка с формат А4, с качеството на най-добра цветна снимка, получена чрез ръчно копиране.

Междинен етап към цифровата фотография е снимането върху негативен или диапозитивен филм, след което изображенията се сканират на скенер в домашни условия (виж НС 9-10/99) или в някое специализирано фотостудио. Следващата стъпка  е  компютърната обработка на изображенията, тяхното съхраняване и отпечатване.  Това е и единственият начин да приведете в цифров вид филмовите си фотоархиви и така да ги съхраните за „вечни времена“. Известно е, че черно-белите негативи имат живот около 100 години, докато този срок за цветните е едва десетина години, след което те, малко или повече, неминуемо променят цветовете си.

Canon PowerShot G2 – фотоапарат, за който биха мечтали много професионалисти. С него са направени всички оригинални снимки в „Направи сам”

Когато се снима с цифров фотоапарат, този междинен етап на обработка отпада, защото  заснетите изображения се получават директно от фотоапарата в цифров вид, напълно готови за съхраняване, редактиране, отпечатване или изпращане чрез Интернет до всяка точка на земното кълбо. Това обяснява защо в недалечно бъдеще цифровите апарати ще заменят напълно лентовите, така както вече е изключено да видите в употреба любителска 8- или 16-милиметрова кинокамера.

Цифровите фотоапарати не са абсолютна новост, включително и за нашия пазар, който по нищо не се отличава от световния. Причината едва сега да отворим страниците на списанието и за тази тема е, че цифровите фотоапарати вече достигат онази предел по отношение на техните възможности и цена, от който нататък използването им в домашни условия вече става напълно оправдано. Затова с този коледен брой ние възстановяваме фотолюбителската рубрика в списанието, но вече като „Цифрова фотография”.

На външен вид цифровият фотоапарат малко се отличава от класическите апарати. Най-същественото при него е, че изображението от обектива се експонира не върху филм, а върху специална светлочувствителна матрица, от която се получава неговият „електронен образ”. Той, от своя страна, се записва върху подходящ носител – карта от типа CompactFlash (CF) Type I или Type II, или върху миниатюрен твърд диск с капацитет 1 Мбайт, каквито има във всеки компютър, но многократно по-големи. Следващата операция е прехвърляне на изображенията от фотоапарата в персоналния компютър и оттук-нататък с тях може да се правят всякакви „чудеса и магии”, на които са способни добрите графични редактори, като най-популярния измежду тях Photoshop. Между другото, в комплекта на фотоапарата задължително  има софтуер за прехвърляне на изображенията, както и някой графичен редактор.

Веднъж прехвърлени в компютъра, изображенията лесно и при нищожна цена може да се запишат на компактдиск (при цена на един празен диск около 70 ст.), да се редактират, отпечатват или изпращат чрез електронна поща.

Цифровите фотоизображения се отпечатват най-често на мастиленоструен принтер, като качеството им най-вече зависи от режима, при който са били заснети, избраният режим на печат  и използваната хартия. При печат върху хартии с гланцова повърхност, т. нар. „фотохартии”, като GP-301N, HG-201 или PR-101 с фотопринтер Canon BJ 8200, например, се получава отпечатък, с който често пъти трудно може да се мерят и най-качествените снимки върху класическа фотохартия. Има и специални, включително и преносими, фотопринтери, като Canon CD-300, а други модели, например новият Canon S820D, са пригодени да печатат директно от самия фотоапарат без посредничеството на компютър.

Съзнателно пропускаме едно от най-големите предимства на цифровата фотография – заснетите изображения са напълно готови за предпечатна подготовка, защото това вече надхвърля границите на домашните приложения.

Друго, много ценно качество на цифровия фотоапарат е възможността му да се саморегулира, т.е. да компенсира различията в цветната температура на светлинния източник. С две думи, снимките ще бъдат с реалистични, максимално близки до оригинала цветове, независимо дали са снимани при ярко слънце, рано сутрин или при залез слънце, на халогенна или обикновена лампа с нажежаема жичка. Нещо абсолютно непостижимо за филмовия фотоапарат.

Практически всички модели цифрови фотоапарати, освен обикновения оптичен визьор, имат и TFT дисплей, на който, подобно на миниатюрен  телевизор, може да се наблюдава заснеманото изображение при 100% покритие с реално заснетата площ. При модела PowerShot G2 дисплеят е подвижен – много удобно решение, което позволява да се снима от неудобна позиция, например с високо вдигнат над главата фотоапарат. Фотоапаратите имат и режим за преглеждане върху дисплея на заснетите и вече съхранени изображения, така че веднага може  да се види какво точно и с какво качество е заснето. Включително и да се изтриват некачествените снимки, за да не заемат излишно място в паметта на фотоапарата.

Освен единични снимки, практически всички цифрови фотоапарати имат възможността да правят и серийни снимки (примерно 3-6 снимки в секунда), а някои може да заснемат и кратки озвучени филмчета.

 

Canon PowerShot S30 и Canon PowerShot S40 са иде­ал­ните фо­то­а­па­ра­ти за до­маш­на упот­ре­ба.

Качеството на снимане зависи от много фактори, като тук ще се спрем на двата основни. Първият е разделителната способност на фотоапарата, която по правило е обозначена на неговото тяло – 2,1; 3,3; 4 или 5 Мпиксела. Тя характеризира броя на точките, от който е съставено изображението. Колкото броят е по-голям, толкова по-фини детайли ще бъдат отличими на снимката, по-вярно ще се предават полутоновете и цветните нюанси. Оценката на влиянието на този фактор обаче в голяма степен зависи от големината на отпечатваното изображение. Едно е да се отпечатва фотоснимка с големината на пощенска картичка (9х13 cm) и съвсем друго е да се заснема изображение, което ще се отпечатва на театрален плакат, например. Споменаваме това, защото от една граница нататък нарастването на разделителната способност, с която снима фотоапаратът, само увеличава цената му и обема на необходимата памет, без обаче да оказва забележимо с невъоръжено око влияние върху качеството на снимките.

В момента доброто ниво, предлагащо оптимално съотношение „качество/цена”, на пазара са камерите с разделителна способност 4 Мпиксела, например Canon PowerShot S40 и Canon PowerShot G2, като втората вече може да се причисли и към класа на полупрофесионалните камери. Проведените в редакцията ни тестове обаче показват, че особено за домашни условия и фотокамери като Canon PowerShot S30 с 3,3 Мпиксела разделителна способност са напълно достатъчни и за увеличения до формат А4 по-добро не може и да се желае. Фотокамера от този клас е значително по-евтина, което в случая е съществен мотив, за да бъде предпочетена.

Вторият фактор, оказващ най-силно влияние върху качеството на снимките, е режимът на снимане. Цифровите фотоапарати на Canon например снимат във формат RAW, при който записаното изображението напълно съответства на полученото от сензора, т.е. снимката има максимално възможното качество. Този формат обаче изисква по над 2 Мбайта памет за всяка снимка и съответно голям обем на CF-картата. Затова най-често се снима във формат на записа JPEG, като се използва предварително избрана разделителна способност  и една от трите степени на компресия. Става дума за известен компромис по отношение на качеството, който на практика в повечето случаи  е незабележим. За сметка на това обаче в CF-картата може да се запишат едновременно значително повече снимки.

И така, основателно възниква въпросът: дойде ли времето да заменим класическия филмов фотоапарат с цифров и какви са границите на неговото приложение. Най-добрият отговор на този въпрос, даден досега в нашия печат, се съдържа в статията „Цифрова срещу филмова фотография”, публикувана в ноемврийския брой на сп. Computer. В брой 12/2001 на същото списание може да намерите сравнението между двата най-нови цифрови фотоапарата на Canon, предназначени специално за домашния пазар – Canon PowerShot S30 и Canon PowerShot S40.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 11-12/2001, Хоби

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото