В категории: 2018, Актуални статии, Брой 7-8/2018, Градина, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти, Хоби

Стойка за хамак. Проект „Как да направим“

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 11-12/1999 г.

 

Статията е от поредица публикации за изработка на оригинални мебели, която е подготвена със съдействието на направление „Електроинструменти“ на „Роберт Бош“ ЕООД. Използваните за изработката и показани на снимките електроинструменти са модели от времето на излизане на броя. По принципа си на работа те не се различават от съвременните машини, с които работят днешните домашни и професионални майстори.

Хамакът (или въжената люлка) е отлично място да си поопъне човек гърба на воля, но той има и един съществен недостатък – нужни са две по-яки дървета, за да го окачите между тях. По-често обаче подходящи дървета няма. Това не би било беда, когато дойде лятото, ако овреме сте се подготвили за него. И бегъл поглед върху снимката по-долу е достатъчен да се оцени изключителната елегантност и функционалност на предлаганата тук стойка.

В сгънато положение тя заема малко място, лесно се съхранява и бързо пренася, може да се постави на най-удобното за почивка място в двора или на верандата. Напече ли слънцето, с лекота може да се преместите на сянка и обратно. Плисне ли дъжд, за броени минути хамакът и стойката се прибират на сушина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въпреки това стойката е изработена от здрава, устойчива на влага дървесина, а в допълнение са взети и необходимите мерки за допълнителната и защита при овлажняване. Стойката е стабилна и не може да бъде килната встрани. Двата подвижни носача могат да се фиксират сигурно в отворено положение и на тях се окача хамакът. За целта в единия им край е монтиран болт със здраво заварена халка. Болтът преминава през носача и е фиксиран с гайка, така че да не може да се измъкне. Към халките посредством къса верига или още по-добре – алпинистки карабинер се окача хамакът.

Стойката е така оразмерена, че абсолютно сигурно да издържа товара на поне двама души в хамака. Основният материал за изработване на стойката са гладко рендосани и без дефекти бичмета от ясеново дърво със сечение 80х80, 80х60 и 80х40 mm. Размерите на всички детайли са дадени в таблицата, а конструкцията е подробно пояснена на чертежите. Бързаме да успокоим читателя, че изработването на стойката в действителност се оказва доста по-лесно, отколкото изглежда от подробния чертеж.

По-долу са описани основните операции с използване на подходящите за всяка една от тях ръчна електрическа машина.

Предварително всички бичмета са гладко рендосани до постигане на посочените в таблицата напречни сечение и са разкроени като са подбрани парчета без чепове и други дефекти, по възможност с праволинейно разположение на дървесните влакна.

1. Отворите за болтовете с халки (13) се пробиват със свредел Ф10 и бормашина, закрепена на статив. По същия начин се пробиват и останалите проходни отвори, като под детайла се подлага непотребна дъсчица, за да се избегне разкъсване на дървесината около изхода на отвора.

2. Следващата стъпка е пробиване на отворите за диблите Ф16, чрез които двата носача (3) се съединяват към планките (4). Тъй като срещулежащите отвори в двата детайла за всяка от диблите трябва да бъдат съвсем точно пробити (т.е. съосни), предварително трябва да се направи шаблона, показан на чертежа. Тук авторите на проекта, според нас, малко са се попрестарали, защото центровете на двата отвора могат да се маркират и с помощта на прерязан пирон (класически начин за маркиране отворите при малък брой дибли), а пробиването трябва да се извърши на стойка, като се следи свределът да бъда перпендикулярен на канта. Направата на шаблона си струва, ако сте решили да обзаведете и съседите си със стойки за хамак. След това с по две дибли и лепило се съединяват носачите със съответните планки. Петите (5) се залепват от долната страна в краищата на напречните опори (1).

3. Челата на слепените детайли се шлифоват, за да се премахнат евентуалните неравности. Най-подходяща за това е електрическата лентова шлайфмашина.

Първоначално се пробиват отворите в надлъжните опори (2) с диаметър 10 mm, така че да бъдат съосни. След това носачът с планката се поставя на мястото си, напасва се точно и се фиксира със стега. В това положение се маркират центровете на отворите в носача. Накрая всички отвори се пробиват до крайния си диаметър Ф12.

4. От месинговите тръбички се отрязват парчета малко по-дълги от дебелината на съответните детайли и леко се набиват в отворите. След това детайлите се шлифоват повторно, докато челата на втулките се изравнят с повърхността на дървесината.

5. След като всички детайли са готови, те се монтират пробно и евентуалните пропуски се отстраняват. Щом всичко е наред, детайлите се разглобяват наново и всички ръбове се заоблят, което става най лесно и качествено с ръчна фреза и полуобъл или коничен фрезер. Накрая всички повърхнини се шлифоват окончателно и детайлите се обработват за защита срещу атмосферните влияния – с лазурен, безцветен нитроцелулозен или друг лак.