В категории: 2018, Актуални статии, Брой 7-8/2018, Градина, Дърводелство и обзавеждане, Хоби
Лежанка за шарена сянка. Проект „Как да направим“
Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 9-10/1999 г.
Статията е от поредица публикации за изработка на оригинални мебели, която е подготвена със съдействието на направление „Електроинструменти“ на „Роберт Бош“ ЕООД. Използваните за изработката и показани на снимките електроинструменти са модели от времето на излизане на броя – 1999 г.
Лятото е време за почивка, т.е. здравословно раздвижване, съчетано с мързеливо излежаване на слънце или шарена сянка. За да има обаче къде човек да полегне, трябва предварително да се потруди през месеците извън курортния сезон. Сега е време да помислите за идното лято.
Показаната тук лежанка е малко чудо – елегантна и функционална. Съставена от три части, тя може да се разпъва или свива, а единият є край се повдига, за да ви бъде по-удобно, когато четете любимата си книга, излежавайки се мързеливо.
Тук са дадени схемата и достатъчно на брой снимки, които добре поясняват конструкцията на лежанката и техниките при изработване на отделните детайли. Тя е съставена от три части като средната е така свързана с двете крайни, че те безстепенно, плавно да могат да влизат в нея и обратно – да се изтеглят навън. Така лежанката се разпъва или съответно, свива. Другото, което веднага става ясно и на не особено опитния дърводелец е, че лежанката е съставена от множество еднотипни детайли, което означава, че изработването им ще става лесно, ако разполагате с необходимите за целта машини. Всички детайли са праволинейни, с квадратно или правоъгълно сечение, което означава, че са необходими ръчен електрически циркуляр с метален водач, ренде и лентова шлайфмашина.
За пореден път показваме конструкция с плоски дибли. С тях се работи значително по-лесно и бързо, сглобката става по-здрава. Единственото неудобство е, че за издълбаване на гнездата за диблите е необходима специална ръчна фреза. Тя обаче се купува веднъж, а ще служи дълги години.
За да стане конструкцията добра, хоризонталните летви на двете крайни тела трябва да влизат и се плъзгат достатъчно свободно между летвите на средното тяло без същевременно помежду им да остават широки пролуки и те да хлопат в тях. Това означава, че всички детайли трябва да бъдат изработени точно по дадените размери.
Макар, че тази елегантна лежанка може да се използва отлично и в закрити помещения, все пак основното є предназначение е като градинска мебел – поставена на открита тераса, например. Това поставя завишени изисквания по отношение избора на материалите и нейната защита от атмосферните влияния. Отличен материал са летвите и дъските от дъбова дървесина или парен бук, а още по-добра работа ще свърши някой от твърдите тропически дървесни видове. Логиката обаче подсказва, че тези, дето могат да си позволят цената на махагоновите или тикови дъски например, едва ли са пипали трион или отвертка.
Многократно по-евтиното решение е да се работи с иглолистна дървесина – бор или смърч. Авторите на проекта препоръчват лиственицата. Дървесината на това иглолистно дърво съдържа достатъчно смоли и етерични масла, благодарение на което е добре защитена от самата природа срещу нападение на плесени и дърворазрушителни насекоми, даже и когато се намира във влажна среда.
В допълнение на казаното, този материал се обработва лесно и с времето практически не променя размерите си.
Използването на естествено устойчивата на атмосферни влияния лиственица позволява обработеният материал да се остави без нанасяне на защитно лаково покритие. Лежанката обаче трябва да бъде защитена от влиянието на ултравиолетовите лъчи, защото под тяхно въздействие настъпват процеси на разграждане на лигнина в повърхностния слой, той става лесно трошлив, по него се образуват фини пукнатини, започва да се оцветява в кафяво и в крайна сметка дървесината загубва устойчивостта си на влага.
Сравнително добра защита срещу ултравиолетовото облъчване дават различните пигментни лазурни лакове, които същевременно до голяма степен запазват непроменен естествения вид на дървесината. Все пак предварително прочетете упътването към лака, където трябва да е посочено, че той защитава срещу UV-лъчи, а така също тук не се препоръчва използването на безцветни лазурни лакове.
За разкрояване на дъски и летви най-подходящите машини са стационарните циркуляр и абрихт, още по-добре хобелмашина, която рендосва двустранно и веднъж регулирана, всички детайли се получават с напълно еднаква дебелина. Понеже това са професионални машини най-добре е да поръчате рендосването на дъските и летвите до крайните им размери в някое ателие за поръчки, а за себе си да оставите надлъжното им разкрояване и сглобяване.
Ако сами се захванете с всичко от начало до край, знайте, че разстоянието между срещуположно плъзгащите се летви не бива да надхвърля милиметър.
Ръчният циркуляр е безценен инструмент, но с него се работи значително по-качествено и сигурно, когато се ползват подходящи за целта приставки. Така например за прецизно напречно разкрояване на дъски и летви служи стендът на Bosch MT 600. С него може да се реже по точно очертана линия под предварително зададен ъгъл от 0 до 45°. Той има регулируема опора, която се фиксира и така може да се отрежат повече на брой детайли с еднаква дължина. Освен за рязане с циркуляр, стендът може да се използва и за работа с ръчна електрическа фреза на Bosch. В нашия случай стендът е особено полезен за отрязване на детайлите под ъгъл 45°.
Друг необходим инструмент е лентовата шлайфмашина, в случая неподвижно закрепена към работната маса със специално приспособление. Освен за повърхностна обработка, навярно ще се наложи използване на машината и при точното напасване на летвите една към друга.
Ако ще рендосвате сами летвите и дъските, тогава ви е необходимо и електрическо ренде със съответната приставка за паралелно водене на машината.
Накрая не може да пропуснем и акумулаторната отвертка, станала вече класически инструмент в „десятката“ от арсенала на домашния майстор.
Последователност на работата
Най-напред се изработват и сглобяват корпусите на трите части – средната (I) и двете крайни, съответно от страната на главата (III) и краката (II). След това частта II се напъхва в средната част I. Летвите се подреждат на местата си и се напасват точно като помежду им се поставят клинчета с дебелина 2 mm от парченца фурнир. Където е необходимо, някои от летвите се изтъняват чрез шлифоване и в краищата им се пробиват отворите за облите дибли. След това те се подреждат наново с помощта на клинчетата и се пробиват съответните отвори за диблите в напречните летви. Сега вече летвите за частта II могат да се закрепят неподвижно с дибли. Залепването на летвите от средната част I се извършва по-късно.
Преди да се пристъпи към монтиране на летвите в частта откъм главата III, в единия им край се издълбават леглата за монтиране на пантите. След това тази част се поставя върху работната маса обърната с краката нагоре и нейните летви, заедно с летвите на средната част (общо 19 на брой), се подреждат на местата си. Помежду им отново се поставят дистанционните парченца фурнир с дебелина 2 mm. Сега вече летвите от част III могат да се монтират на местата си – от единия край с помощта на пантите, а откъм другия, към напречната летва 12 с обли дибли и лепило.
Накрая трите части се сглобяват като двете крайни се напъхват в средната. Последната операция е монтиране с лепило и обли дибли на летвите от средната част.
С помощта на стенда MT 600 на Bosch с ръчния електрически циркуляр може да се реже съвсем точно и под предварително зададен ъгъл.
Коментирайте или задайте въпрос