В категории: Брой 9-10/2007, Представяме ви

Отопление за зимата от „Практикер“

Зимата наближава и всяко живо същество се подготвя овреме за задаващите се студени и недружелюбни месеци. В „Практикер“ също са положили впечатляващи усилия да подпомогнат клиентите си да решат оптимално за себе си основния проблем през студения сезон – отоплението. Още с влизане в магазина посетителят бива посрещнат от изложена във фоайето подбрана колекция електрически, газови и на твърдо гориво отоплителни уреди. Всъщност тя само подсказва разнообразието, по-точно изобилието, от всевъзможни решения за отопление, разположени на няколко островни щанда в магазина. Действително може да се говори за изобилие, защото досега толкова богата колекция отоплителни уреди поне ние не бяхме виждали събрана на едно място.

Ще представим накратко това, което успяхме да видим, а всеки сам най-добре ще реши какъв отоплителен уред би му вършил работа с оглед на конкретните условия и нужди – за основно или за допълнително отопление, за затопляне само на ограничена зона, за бързо затопляне на инцидентно обитавани помещения или за поддържане на оптимален денонощен микроклимат в жилището. Решението ще зависи и от вида на енергийния източник.

Ако започнем с най-древния източник на топлина – дървата, „Практикер“ предлага доста голяма колекция от затворени камини, по-точно модерни печки за изгаряне на дърва и дървени брикети. Те нямат много общо с някогашните класически печки и на външен вид, и по ефективност при изгаряне и оползотворяване на горивото. Външният им вид е елегантен и отлично се вписват във всяко помещение. Огнището е затворено с остъклена врата, което вече е задължителен елемент за този вид печки, защото играта на пламъка внася незаменимо усещане за уют и осезаема топлина. Плътното затваряне на огнището позволява точно регулиране на подавания въздух, а оттук и контролиране на интензивността на горенето. Част от печките имат водна риза, което е съществено предимство по три причини. Първо, водната риза намалява повърхностната температура на външните стени и допирът до тях вече не би бил опасен. Второ – тя акумулира топлина, която се отдава в помещението и след изгаряне на горивото. Трето – към водната риза посредством два щуцера може да се свържат два-три радиатора и така камината се превръща в малко етажно котле. За това е необходима и електрическа циркулационна помпа, която при минимален разход на електроенергия неимоверно улеснява изграждането на отоплителната система и решава проблемите, характерни за гравитационните системи. Недостатъкът на това решение е зависимостта от наличието на електрическа енергия. Енергото дръпне ли шалтера, помпата спира, прекратява се и циркулацията на топлата вода между камината и радиаторите.

Понеже човешкото око е малко или много ненаситно, харесахме си камината „Елегант“ с водна риза и обща отоплителна мощност 16 kW. Подходяща е за отопляване на помещения с обем до около 125 m2 или площ около 45 m2. Докато печката е универсален отоплителен уред, може да се постави навсякъде, където има комин, помислено е и за мераклиите да имат истинска камина у дома си. На тях се предлагат няколко модела горивни камери за вграждане, изпълнени от дебела стоманена ламарина и странично отварящи се врати. Това решение е оптимално от гледна точка на цената.

Тъй като стана дума за горивото, този вид печки са предназначени да горят дърва или по-точно брикети, произведени от добре изсушени и пресовани във формата на цилиндрични тела дървесни стърготини, трици, слама и др. растителни отпадъци. Повечето имат отвор по оста си, който улеснява достъпа на кислород до зоната на горене. Те се продават добре опаковани, така че при пренасянето, съхраняването и употребата им практически не замърсяват. Освен това са екологично чист продукт. Произвеждат се от отпадъчна дървесина и биомаса и се очертават като най-евтиното и най-ефективно твърдо горива за момента. Екобрикетите отделят 40–50 пъти по-малко вредни емисии при горене в сравнение с мазута, нафтата и въглищата, почти не оставят пепел, т.е. не създават проблеми с нейното изхвърляне. Колкото и да е малко по обем пепелта, тя е дървесна и представлява добър тор за градината.

Най-важното в случая е високата топлинна калоричност на екобрикетите (около 4300 kcal/kg), показател, по който надвишават и качествените черни каменни въглища (4240 kcal/kg), да не говорим за брикетите от въглищен прах (2050 kcal/kg). Те са несравнимо по-добро гориво и от обикновените дърва за огрев, чиято средна топлинна калоричност е около 2600 kcal/kg. Това в голяма степен се дължи и на много ниското съдържание на влага в брикетите – 5–6%, докато при дървата, купени от склада, тя често достига и 50%. Подходящи за горене се приемат дърва с остатъчна влажност около 20%, за което обаче са необходими поне 2 години съхраняване под навес! А брикетите от магазина веднага може да се поставят в печката.

С други думи, екобрикетите са значително по-ефективен източник на топлина, горят по-равномерно, почти не отделят пепел и не замърсяват околната среда, практически не създават проблеми при тяхното транспортиране и съхраняване, защото човек може по-начесто да си купува само количеството, необходимо му примерно за седмица или за почивните дни.

В сектора на газовите отоплителни уреди също има богат избор, като се почне от стайни печки с монтирана в тях бутилка пропан-бутан, премине се през компактни газови калорифери, предназначени за затопляне на ограничена зона в голямо по обем хале или пък на открито и се стигне до градински отоплителни тела, които подобно на разтворен чадър разпръскват около себе си в обхват около 20 m2 благодатна топлина. Всички те имат удобни за боравене пиезокристални запалки, инфрачервени горелки, изгарящи газта на 99,95%, различни системи за безопасност в зависимост от вида и предназначението на отоплителното тяло.

Най-голям е изборът по вид, марка и цена при електрическите отоплителни уреди и това едва ли се нуждае от подробни обяснения. Електричеството е енергия в най-чист вид, която на 100% се превръща в топлина. При нея отпада необходимостта от запасяване и складиране на горивото, няма отпадъчни продукти, не замърсява околната среда, позволява пълна автоматизация на отоплителните процеси, отоплителните уреди безпроблемно се преместват от помещение в помещение.

Най-компактни са вентилаторните печки. Те са много удобни за локално отопление на обособени зони, защото насочената струя топъл въздух почти веднага създава приятно усещане за топлинен комфорт у хората, без да е необходимо да се поддържа същата висока температура на въздуха в цялото помещение. Имат сравнително висока мощност, като температурата на изходящия въздух се регулира стъпаловидно и плавно. Техен недостатък е по-високото или по-ниско ниво на излъчвания от вентилатора шум. Често отделят и лек мирис от попадналата върху нагревателите прах. Затова на тях може да се гледа предимно като допълнително, а не като основно, постоянно, отопление.

Маслените радиатори имат няколко свързани помежду си отоплителни тела (глидери), чиято вътрешност е запълнена с топлоносител – минерално масло. Те затоплят малко по-бавно, но имат и по-голяма топлинна инертност – т.е. продължават да отделят топлина известно време и след прекъсване на тока. Най-често имат по два електрически нагревателя, които се включват поотделно или едновременно и терморегулатор, който поддържа зададената температура. Повърхността им не се нагрява силно, което ги прави практически безопасни от противопожарна гледна точка, по-ниска е и интензивността на циркулацията на затопления от тях въздух.

Конвекторните панелни радиатори се очертават като едни от най-търсените напоследък. Малката им дебелина ги прави удобни за монтиране на стените, където заемат минимално място и не пречат в помещението. Работят основно на конвекторен принцип, като преминаващият през вътрешността им въздух се нагрява от намиращите се там нагреватели. Те са оптимално оребрени за постигане на максимално висок топлообмен между повърхността им и обтичащия ги въздух. Това от своя страна е позволило да се намали повърхностната им температура, без това да се отрази на отдаваното количество топлина. На това се дължи още едно характерно предимство на този вид отоплителни уреди – по-малкото изсушаване на въздуха, което пък се отразява благотворно на микроклимата в помещението и поддържането на оптимален за здравето температурно-влажностен режим. По-хладният, в близост до пода, въздух се засмуква от долната страна на радиатора, обмива нагревателите и затоплен излиза през специално оформени жалузи в горния край на радиатора. Те го насочват към вътрешността на помещението. Има и модели, при които циркулацията на въздуха се усилва с вентилатор.

Освен по външен вид и начин на монтиране, конвекторният радиатор се подбира и според мощността си. За ориентация може да се приеме, че радиатор с мощност 1000 W е подходящ за отопляване на помещение с площ 6–8 m2, а с 3000 W може да отоплява помещение с площ 20–25 m2.

Не може да подминем и климатичните инсталации като отоплителен уред, защото именно те са най-изгодни от икономическа гледна точка, а и цените им вече ги правят напълно достъпни. Всички съвременни климатици, освен да охлаждат през горещите летни дни, могат да бъдат превключвани в термопомпен режим, при което се превръщат в отлични отоплителни уреди с цена на получената топлина 3–4 пъти по-ниска, отколкото при обикновените нагревателни уреди. Това не се дължи на някакво чудо, а на принципа на работа на климатика. Като термопомпа той използва електрическата енергия не директно за отопление, а за да отнема топлина от околното пространство – атмосферния въздух, и да я пренася в среда с по-високо температурно ниво, каквото е отопляваното помещение. Същото върши и хладилникът в кухнята, като „изпомпва“ топлина от вътрешността си и поставените в него продукти и я отделя през кондензатора на гърба му в помещението.

Климатикът изразходва около 3–4 пъти по-малко електроенергия, отколкото би потребявал отоплителен уред с електрически нагревател. Възможностите на климатика обаче не са неограничени, като това съотношение и получената отоплителна мощност зависят от температурата на външния въздух. Той върши добра работа при температури до около нулата. Затова е оптимално средство за отопление в преходните периоди през есента и напролет, докато за зимата трябва да се разчита на някой от класическите начини за отопление.

Това видяхме в „Практикер“ при половинчасово обхождане на отрупаните с отоплителни уреди щандове. Убедени сме, че когато човек е мотивиран и знае какво точно търси, ще открие още много достойнства, технически и ценови характеристики така, че да намери оптималното за себе си решение за отопление през зимата.