В категории: Брой 9-10/2007, Инструменти, Представяме ви

„Киров“ АД доминира в Пловдив с „машини чудовища“

Под този девиз фирма „Киров“ не просто участва в тазгодишния есенен панаир в Пловдив, а за пореден път бе над всички и по всичко – с най-голяма изложбена площ, с най-много и разнообразни експонати, с най-атрактивна програма, с най-впечатляваща реклама, с най-много раздадени подаръци и… само скромността ни принуждава да спрем дотук.

Миналогодишният девиз „Да изгорим конкуренцията“ визираше не толкова преките конкуренти на „Киров“, защото такива почти не останаха, а искаше да внуши, че техниката в съчетание със сервиза, който фирмата осигурява на своите клиенти, ù дава онова оръжие, с което да остави далеч зад себе си своите конкуренти или, иначе казано, да ги елиминира от пазара.

Тази година вече се акцентира на самото оръжие. Това са „машините чудовища“ – и по габарити, и по тегло, и по уникалните си производствени възможности. На панаира бяха показани над 60 образци на едрогабаритна техника на Komatsu, Metso Minerals, Dynapac и други от световна величина производители на строителни и пътностроителни машини, машини за минната индустрия – сектор, в който през последните четири години фирмата се разви с такива темпове, че в съревнованието конкуренцията, макар и символично, „изгоря“.

По повод на резултатите от панаирното участие Деница Соколова се превъплъти в „кожата“ на репортерка и разговаря с основателя и управител на фирма „Киров“ – г-н Киро Киров.

Деница Соколова: Г-н Киров, вашата фирма е един от емблематичните участници на техническия панаир в Пловдив, а самият вие сте измежду хората с най-продължително наблюдение върху развитието на самия панаир. От години вече фирмата ви се представя над всички останали изложители – и по площ и представителност, и по разнообразие на изложените продукти. С какво тази година успяхте да надскочите самите себе си от показаното в по-предни години?

Киро Киров: Фирма „Киров“ участва на панаира от началото на 90-те години, като постепенно, година след година, разширявахме присъствието си с все повече изложбена площ. След като в края на миналата година станахме собственици на бившата палата №5 и тя вече се нарича палата „Киров“, площта, с която участвахме тази година, собствена и наета, нарасна близо три пъти в сравнение с 2006 г. Тук ще направя уточнението, че ние се постарахме да не нарушим оформилата се от десетилетия специализация на тази палата, известна повече като „строителната“. Задоволихме се единствено да разширим двойно площта на магазина, който от много години е наше притежание. Сега вече сам по себе си той се превърна в една представителна изложба на ръчните инструменти, машини, крепежни елементи, консумативи и др., които може да се купят на място. Същевременно тачим традициите и затова засега не нарушаваме утвърдения вече облик на палатата, която и тази година отново бе основно строителна, а редовните изложители получиха своите щандове.

Вместо да влезем в палата, ние предпочетохме да я заобиколим с щандове и да я облечем с над 1600 m2 рекламни пана. Затова и тази година експозицията ни бе разположена върху откритите площи около палатата и построената от нас пристройка до нея, завзехме и териториите по цялата дължина на отсрещната палата №6, запазихме и традиционната площадка за едрогабаритна техника. Така общата ни изложбена площ тази година надхвърли 2500 m2, с което за пореден път се представихме с най-голямата експозиция в рамките на панаира.

На тази обширна територия показахме подбрани експонати на основните машини по вид и марка от строителната и пътностроителната техника, на леката строителна техника, компресорни станции и заваръчни центрове и апарати, а колкото до ръчните електрически инструменти, многообразието е толкова голямо, че изброяването дори само на част от марките е непосилна задача. По традиция ние не само показахме най-актуалните към момента модели, но голяма част от тях бяха демонстрирани в действие (лека строителна техника, заваръчна техника, къртачи и перфоратори, дърводелски инструменти и др.), а ако посетителите пожелаеха, можеха и сами да вземат машините в ръце. Затова бяхме изградили няколко демонстрационни центъра.

Увеличената изложбена площ ни позволи да оформим и няколко експозиции на машини и марки, за които досега не съумявахме да намерим място на панаира. За пръв път изложихме пълните колекции на Honda Power Еquipment (електрогенератори, водни помпи с двигатели с вътрешно горене, градинска техника) и Honda Marine (извънбордови двигатели и надуваеми лодки). Новост бяха и машините на TORO, специализирани за поддръжка и обслужване на игрища за голф.

Безспорният акцент, естествено, бяха огромните строителни и пътностроителни машини, основно на двете водещи марки Komatsu и Dynapac, за които сме единственият дистрибутор и сервиз в България. За пръв път показахме и уникален със съчленена конструкция самосвал Komatsu HM 300-2 – машина, създадена за превоз на земни и скални маси и строителни материали при изключително тежки теренни условия, която по мое мнение безпроблемно би се справила и с трасета за off-road състезания. Само дето може да превозва 27,5 тона при скорост близо 60 km/h. Не липсваха, естествено, и огромните машини за разрушаване на бетонни конструкции, за които тепърва вероятно ще се отвори широко поле за дейност.

В услуга на посетителите работиха 113 наши демонстратори, тук бяха и над 50 представители на компаниите, чиито продукти продаваме. Може да си представите какъв наплив от хора бе на нашия щанд след като накрая установихме, че сме раздали над 150 000 торбички със сувенири. Както и досега за отбрани клиенти и партньори работеше и нашето представително кафене.

Д.С.: Как преценяване развитието на техническия панаир в Пловдив?

К.К.: В годините непосредствено след промените към пазарно стопанство панаирът силно западна и огромни площи оставаха празни. Сега територията на панаира е препълнена дори до степен на дискомфорт и за изложителите, и за посетителите.

Същевременно все по-отчетливо започва да се забелязва тенденция към израждане на панаира – от средище, призвано да демонстрира най-новите постижения на техниката, нерядко и за пръв път, той все повече се превръща в огромен базар, където всеки излага това, което в момента предлага и в магазините. Все по-рядко човек може да види новости, а и там, където ги има, те остават незабелязани в морето от ежедневно предлагани продукти. Иначе казано, панаирът неизбежно, но и прекалено силно се комерсиализира, а новостите отстъпват на заден план. Това не е добре. На Запад, съобразявайки се с темповете на технологично обновление на техниката, организират големите технически панаири на две или три години веднъж, и то според специализацията на изложението. Така например най-голямото в света изложение за строителна техника и машини за производство на строителни материали – немското Bauma, се провежда веднъж на всеки три години. Затова всеки, който се занимава с такава техника, било като търговец или голям клиент, не пропуска да изпрати своите специалисти, за да усетят пулса и тенденциите в развитието на тази техника, да видят на живо най-новите образци, да осъществят жизненоважни за дейността си делови контакти.

Опитът и практиката на тези, които са далеч пред нас, подсказва, че и в България вече трябва да се отчитат тези тенденции, защото, ако това не стане, просто големите изложители един по един сами ще направят своя избор и ще разредят участието си, като започнат да пропускат по една или две години поред. Провеждането на панаира не трябва да се свежда единствено и само до средство за пълнене на неговата каса.

Преди две десетилетия и повече договорите за продажба, включително и за година напред, се сключваха именно на панаира. Днес обаче това на е така – икономиката, техниката и търговията се развиват много по-динамично, средствата за информация моментално, дори изпреварващо разпространяват информацията за новостите и затова вече никой не чака с нетърпение следващия панаир. От тази гледна точка неговото влияние и значение неизбежно ще стават все по-незначителни. Нашите клиенти съвсем рядко идват до Пловдив с цел конкретен бизнес, това са повече ритуални партньорски срещи на взаимно уважение и много рядко за конкретен бизнес.

Всяко панаирно участие привлича не повече от 2–3% нови клиенти. Затова вече няколко години след като отшуми поредният панаир, сериозно си задаваме въпроса дали си струват усилията и дали не би било по-добре да пропуснем следващото му издание. За някои малки фирми участието е преди всичко възможност да демонстрират, че още ги има и не са фалирали. Този проблем за нас не съществува. Освен това в почти всички основни градове, равномерно разпределени според центровете на икономическа активност в страната, имаме големи търговски центрове, които отлично изпълняват и ролята на постоянно действащи изложби. От години разполагаме и с малка, но дееспособна армия от търговски пътници, така че ние не чакаме клиентите да дойдат при нас, защото сме в постоянна непосредствена близост и контакт с тях.

При едно наше евентуално отсъствие, примерно идната година, авторитетът и мощта ни с нищо няма да пострадат. Това обаче ще накара много други фирми да се замислят на свой ред за ефективността на собственото си участие, което може да доведе до лавинообразен ефект на откази от участие. Затова управата на панаира трябва добре да си дава сметка, че едно наше отсъствие ще прозвучи оглушително в средите на бизнеса и ще повлече крак за не една фирма, която те си мислят, че им е в кърпа вързана.

Този въпрос вече стои съвсем актуално и е на дневен ред при нас, защото всяко участие на панаира ни струва колкото половината от сумата, необходима за изграждане на поредния търговски комплекс от нашата верига. Затова се налага да избираме – или да продължим да участваме редовно на панаира като закупили дългосрочен билет без право на връщане, или да пренасочим тази си разходи за допълнително активизиране на инвестиционната ни програма.

Д.С.: Освен по отношение на ефективността от панаирното участие имате ли и конкретни забележки към тазгодишната организация, за неща, които отвън все още не проличават?

К.К.: За съжаление отговорът е „да“ и става дума за явления, които се задълбочават. Така например, дори и към нас като най-голям изложител, управата и никой персонално от нея не прояви какъвто и да било интерес, никой не дойде, пък дори и за да го почерпим с по чаша бира. Поне от кумова срама, да види как сме се настанили, как сме подредили щандовете си, дори да се облажи със сувенир. Да не говорим, че никой не се сети поне от куртоазия все пак да ни запита имаме ли някакви проблеми, нужда от помощ. За сметка на това единственото реално действие от тяхна страна, което усетиха болезнено всички изложители, бе сериозното повишаване на цените. Въпрос на бизнес, би казал някой, щом могат да си го позволят, кой да ги спира! Да, ама докога, защото тези ценови равнища са вече непосилни за повечето от по-малките участници. И тогава излиза на преден план грозната истина, че заради чисто финансовата изгода на новите съсобственици при бездействието на държавата, все повече се загърбва основната му функция – национална витрина и мощен двигател за развитие на националната икономика.

Не мога да се въздържа да не отбележа, че отношението на персонала на панаира към нас не е като към партньори. Към нас дори се отправят ултиматуми и заплахи! Това не е нормалният начин на работа. Последният ултиматум към нас бе: „Няма да пуснем машините ви да излязат от панаира, докато не си видим парите в банката!“ При това ние отдавна бяхме превели всички дължими суми, а непремислената и безотговорна постъпка на чиновниците само запуши непробиваемо изходите на панаира. Или друг ултиматум: „Ако вие не ни платите, като собственици на Палата №5 (една прекалено голяма сума), за това, че отдавате панаирна площ под наем, ние ще вдигнем стена пред палатата и ще ви отделим от общата панаирна площ.“ Така сегашната администрация разбира партньорството с най-големия изложител и платец на панаира.

Д.С.: Вие и друг път сте правили синтезирани и точни оценки за развитието на българската икономика през видяното на панаира.

К.К.: Това не е чак толкова трудно, защото развитието на панаири, като този, може да не е огледало, което дава най-точната моментна снимка, но във всеки случай е барометър, който показва посоката на промените. Две мнения няма, че българската икономика като цяло се развива със стабилни темпове, около 6% годишно, което обаче не е достатъчно, за да наваксаме като държава по-бързо и безболезнено бездната, която ни отделя от останалите „по-европейски“ държави. Разбира се, не всички сектори и не всички фирми вървят в крак. Така, ако вземем за пример нашата фирма, приходите ни за 2006 г. надхвърлиха два пъти постигнатото през по-предната 2005 г. Постъпленията ни за тази година се очертава да надхвърлят 180 млн. лв., което прави около 90% ръст на развитие. Това основно се дължи на строителната и пътностроителната техника. През следващите три години поне не се очертава спад в строителството, докато строителството на пътища тепърва предстои, и то с големи темпове. За няколко години ще трябва да се наваксва пропуснатото с десетилетия. Това означава още по-засилено търсене на качествена строителна техника, каквато само производители от класата на Komatsu, Dynapac и останалите ни по-големи партньори могат да осигурят. Ние също сме подготвени за момента, когато се отприщи бентът на голямото търсене, и сме напълно в състояние да отговорим с подобаващо предлагане и сервиз на техниката.

Д.С.: Влиянието на бизнесмени от фашата величина, г-н Киров, се разпростира далеч извън границите на фирмата. Как разбирате толкова модерното напоследък публично-частно партньорство и в частност партньорството между държавата и бизнеса?

К.К.: Ами то е нещо като сиамски близнаци. Не могат един без друг. Държавата и цялата непроизводствена сфера се издържат от бизнеса, той пък от своя страна не може да просперира без подходяща хранителна среда, което е задължение на държавата. Държавата често е синоним на политиката, а тя е нещо твърде сложно и нееднозначно определимо. Така например за предстоящите избори през октомври виждам, че се нароиха множество бизнес партии и бизнес организации, устремили се към дълбоките води на политиката. Стръвта е очевидна – стремежът за заемане на най-благоприятна позиция по пътя на европейските пари. Това по принцип не е лошо, защото държавата ни страда от липсата на капацитет за извършване на дейностите, свързани с усвояване на предвидените за България средства по европейските фондове. Това поставя немалки изисквания и пред самите фирми, които ще кандидатстват по такива проекти. Най-важното обаче е контролът върху разпределението на тези средства, така че да бъдат използвани по най-целесъобразния с оглед националните интереси начин, от една страна, и от друга, държавата ни да не бъде компрометирана заради нечии корупционни сделки.

Моят личен интерес към политиката е свързан единствено с персоналната подкрепа на господин Бойко Борисов, с който си партнираме още от първите избори за кмет на София. Така например тази година специално по моя покана той намери време да дойде до Пловдив, където посети единствено само нашия щанд. Пред журналистите той заяви на всеослушание: „Фирма „Киров“ и по-специално г-н Киров са единствените, които застанаха зад мен по време на първата ми кампания в София, при това без да поискат впоследствие нищо за това.“ С такива политици искам да работя и ще ги подкрепям.