В категории: 2021, Актуални статии, Брой 1-2/2021, Ремонти, Строителство

Изтегляне на профили от гипс

40 години сп. „Направи сам“ 

 

Александър Ангелов

 

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том I, издание 1984 г.

 

За да се изработят профили от гипс, са необходими строителен гипс, равна и гладка дъска или маса, мистрия, цикла, шпахтел, шаблони и кофа от мека пластмаса, която се почиства по-лесно.

Масата, върху която ще се работи, трябва да бъде дълга от 1,5 до 2 m. В единия й край се заковава права летва с дебелина 20 mm (фиг. 1). От гладкостта на летвата и на масата и от това, доколко кантовете им са прави, зависи до голяма степен качеството на профила.

За направа на шаблоните е необходимо предварително профилът да се начертае върху ламарина е дебелина 0,6 ‑ 0,8 mm. Следва изрязване по очертаната линия, след което шаблонът се дооформя с пила. Един примерен модел е показан на фиг. 2.

Шаблонът се заковава на рендосана дъска с дебелина 20 mm и размери съобразно с размерите на шаблона. На фиг. 3 е показано как дъската трябва да бъде изрязана в долната й част ‑ с опростени контури по най-външните точки на бъдещия гипсов профил. Към нея се заковава под прав ъгьл друга рендосана дъска със същата дебелина и широчина и с дължина 300 ‑ 350 mm. Необходимо е да се направи и диагонално укрепване на двете дъски с летва (фиг. 4).

Преди да се започне работа, масата се намазва леко с грес или паркетин. След това се приготвя гипсовият разтвор. Напълва се една трета от кофата с вода, в която гипсът започва да се ръси с ръце. Още по-добре е, ако се изпо

лзва сито за брашно. Гипсът трябва да потъва равномерно и да не се натрупва над повърхността на водата. Той се добавя, докато престане да потъва. След това се разбърква с мистрията с бързи движения само в една посока, докато се получи хомогенна смес. Разбъркването продължава около половин минута и щом гипсът започне да се втвърдява (гъстота му стане като на кисело мляко), се нанася с мистрията върху намазаната повърхност на работната маса. Пластът е с дебелина, равна на височината на шаблона, и започва на разстояние около 2 cm от водещата летва (фиг. 5). Шаблонът се поставя върху масата, както е показано на фиг. 6. Плътно притиснат към нея и към водещата летва, той се придвижва към другия край на напластения гипс. Почиства се с шпахтел натрупалият се върху шаблона гипс и веднага се прекарва по обратния път. След това върху получения гипсов профил се наслоява ново количество гипсова каша и шаблонът отново се прекарва в двете посоки. Тази операция се повтаря неколкократно, докато профилът стане гладък, без шупли и неравности.

Готовият елемент се обрязва от двете страни с шпахтел и се оставя, докато се втвърди окончателно. После се нарязва с ножовка на парчета, дълги около 1 m, които се отлепват от масата с помощта на шпахтел. Страните, които ще прилепват към стената, се надраскват с върха на шпахтела накръст (фиг. 7) и с това елементите са готови за монтиране.

Гипсовите профили се използват за корнизи и фризове. В първия случай те се монтират на тавана и прикриват металната релса на пердетата. Във втория се поставят по дължината на ръбовете между тавана и стените.

Преди да се прави корнизът, се проверява с равен мастар равен ли е таванът на мястото, предвидено за корниза, и при необходимост се коригира с гипсова шпакловка. С помощта на опънат канап се очертава линията, по която ще лежи предният ръб на корниза. Обикновено тя се разполага на разстояние 30 ‑ 35 cm пред прозорците. Успоредно на нея в мазилката се изкопава канал с широчина 3 cm и дълбочина 1 cm. В двете срещуположни стени се изкопават дупки, в които краищата на корниза трябва да влизат свободно. Каналът и дупките се напръскват обилно с вода. Забърква се гипсов разтвор по описания вече начин и щом започне да се втвърдява, с мистрията се нанася по цялата контактна повърхност на профилите слой, дебел 1 cm. Взема се елемент от корниза, вдига се с две ръце и, като се нагласява по очертаната линия, се притиска към тавана. Държи се притиснат, докато прилепне здраво. При започването първият елемент влиза в дупката на стената и там се фиксира с гипсов разтвор. Когато профилът се притиска към тавана, добре е леко да се размърда встрани за по-добро уплътняване и изтласкване на излишния гипс. Изтеклият гипс се почиства с шпахтел и се поставя следващият елемент. Фугата помежду им се запълва с гипсов разтвор и се оформя до получаване на равен и непрекъснат профил.

Фризовете се поставят по същия начин, като предварително задният им ръб се скосява под ъгъл 45˚.

Розетките се изработват и поставят по същия начин както корнизите. На фиг. 8 е показан примерен профил на шаблон за розетка, с който могат да се изтеглят едновременно два елемента. Ако във формата на розетката се съдържат окръжности или закръгления, трябва да се направи нов шаблон, като се използва ламаринката от шаблона за прави елементи (фиг. 9). В шаблона са направени два симетрични прореза с размери, по-големи от профила.

Местоположението на гвоздея, около който се върти шаблонът, определя и големината на радиуса на окръжността (фиг. 10). Особеното тук е, че работната плоскост трябва да бъде по-широка и че в центъра й се пробива отвор, в който влиза гвоздеят на шаблона. По-нататък се работи по описания вече начин.

За поставяне на розетките към тавана се разбърква гипсов разтвор, който трябва да се втвърдява по-бавно ‑ към същото количество вода се добавя гипс, който е малко повече от половината от гипса за предишната пропорция. На предварително изгладения таван се разчертава розетката, изкопава се мазилката и последователно елемент по елемент се монтират профилите. Елементите се срязват на местата, където се свързват под необходимия ъгъл, така че да не оставят фуги. Окончателното оформяне и корекциите се правят по същия начин както при корнизите.