В категории: 2022, Актуални статии, Брой 7-8/2022, Дърводелство и обзавеждане

Канапе – легло

 

 

Валентин Савов

 

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том II, издание 1989 г.

Конструкцията на това канапе (фиг. 1) позволява при нужда лесно да се трансформира в легло (фиг. 2). То се състои от носещ корпус, седална и облегална рамка и тапицирани възглавници. Може да се изработи от иглолистна или широколистна дървесина.

Необходимите детайли за изработване на канапето, техните размери и броят им са дадени в таблицата. Освен изброените материали са необходими винтове за дърво и лепило.

Отделните детайли се изработват до точните размери на дърводелски машини: банциг, абрихт, фреза. На същите машини се изработват длабовете и чеповете. След това всички детайли се шлифоват и се сглобяват.

 

Сглобяване на носещия скелет

Начинът на сглобяване на скелета е показан на фиг. 3. Целесъобразно е описаната последователност да се спазва.

Първо се съединяват предните крака 1 и задните крака 2 със страничните царги 3 на длаб и чеп.

Всички чепове се изработват с дебелина, равна на 0,4 от дебелината на съответния детайл. При напасване на сглобките може да се помогне с пила, длето и чук. За слепване се използва туткал, Ц 200 или друго лепило за дървесина. Лепило се използва и при сглобяване на останалите части на канапето.

Към така оформените две страници от детайлите 1, 2 и 3 се закрепват с винтове за дърво носещите летви 6 и 7 (за елемент са необходими седем винта, а за елемент – два).

Към задните крака се монтират с по 3 винта опорните елементи 8 (възел А).

Предната 4 и задните 5 царги се монтират към краката чрез зарязване, залепват се и се фиксират с по 3 винта.

Сглобяване на рамките на облегалката и седалката

Взаимното разположение и съединенията на детайлите за облегалката и седалката са показани на фиг. 4.

При сглобяване на рамката за облегалката се свързват фризовете 9, в които са изработени непроходящи длабове, с фризовете 10, на които са изработени чепове (възел Б).

Опорните елементи 8 се монтират към рамката.

Върху четирите крайни фриза на рамката с гвоздеи или винтове за дърво се закрепват лайсните 14, 15 и 16 (фиг. 2).

Тапицерските колани 17 се опъват между напречните 9 и надлъжните 10 фризове. Между два съседни колана се оставя място, равно на широчината на един от тях. Те се преплитат, както е показано на фиг. 2. Заковават се с тапицерски гвоздеи, като в мястото на коване се прегъват три пъти за здравина. След това се опъват и се приковават на срещуположния фриз.

Рамката на седалката се изработва и се сглобява по същия начин (фиг. 21).

След сглобяването на рамката, изградена от фризовете 12 и 13, се монтират и шестте крака 11 в проходящите длабове на надлъжните фризове.

Двете рамки се свързват с клавирна панта 18 и винтове за дърво (фиг. 4, възел Б).

След това се полагат двете рамки (както са свързани) в скелета на канапето. Седалната рамка намира опора върху носещите летви 6 и 7, а облегалката — в опорните елементи 8, закрепени към задните крака. При разтегляне седалката рамка се издърпва напред, а рамката на облегалката ляга до хоризонтално положение. Закрепените към нея опорни елементи 8 попадат между носещите летви 6 и 7 и предотвратяват разместването на рамките при спане.

Всички видими елементи се шлифоват, байцват (по желание) и лакират.

Остава да се изработят възглавниците 19 и 20 за канапето. Най-удобно е да се използват готови дунапренови дюшеци, които се разкрояват според размерите и се обличат с лицев плат. Ако се работи с раздробен дунапрен или с друг пълнежен материал, най-напред трябва да се ушие калъф от американ, който се пълни и след това се облича с лицев плат. Така оформената възглавница се прошива с копчета, за да се предотврати неравномерното разпределение на пълнежния материал в нея.

Всички по-сложни детайли са пояснени на фиг. 5 и 6.