В категории: Актуални статии, Брой 7-8/2022

Строителство в градината. Конструкции от греди и бичмета.

 

Подбрано от архива на „Направи сам“

gredi2Sgredi1S

Дървените конструкции се изграждат от съединени помежду си греди и бичмета. За да бъде конструкцията стабилна, открай време при майсторско строителство са използвани специални дърводелски сглобки, изразяващи се в различни по форма и големина зарязвания в едната или и в двете съединявани греди. Целта е помежду им да се осъществи здрава механична връзка, при която дългите пирони и изкованите от обла армировъчна стомана метални скоби да изпълняват помощна роля – колкото да придържат гредите да не се разместят една спрямо друга. Този начин на свързване на гредите обаче изисква повече работа, търпение и време за оформяне на сглобките. В някои случаи като недостатък се явява и известното изтъняване на материала на мястото на зарязването.

Майсторите от епохата на панелките, приучени на безхаберно отношение към работата, пренебрегнаха сглобките и заложиха единствено на пироните. Затова, когато видите покривна конструкция на къща без нито една сглобка, при която носещите покривната обшивка ребра свободно лежат върху напречните столици и връзката помежду им са един-два забити под наклон пирона, не се учудвайте. Дано обитателите на такива къщи не преживеят някое по-силно земетресение.

За днешните майстори обаче строителната технология се е погрижила максимално да им улесни работата, без това да става за сметка на здравината на конструкцията. За бързото и сигурно свързване на бичмета и греди са създадени различни по форма и предназначение стоманени планки с отвори за винтовете или пироните. Тук показваме основните видове планки, които вече се предлагат и на нашия пазар.

gredi3SSЗа всеки вид съединение има подходяща планка. Този начин на работа многократно улеснява изграждането на всевъзможни по форма конструкции и значително съкращава необходимото за това време. Съществено предимство при работата с тях е, че напречното сечение на дървените елементи не се намалява вследствие зарязване на сглобката. Това от своя страна позволява намаляване на общото им напречно сечение.

Всички планки са изработени от стоманена ламарина, като дебелината ѝ зависи от натоварването, за което са предназначени. Те имат по няколко фабрично пробити отвора за завиване на винтовете. Планките имат галванично антикорозионно покритие. Най-устойчиви срещу корозия и съответно най-подходящи за монтиране на открито и във влажни помещения са хромираните, с жълтеникаво оцветяване планки или още по-добре – горещо поцинкованите.

В зависимост от предназначението им планките имат най-различна форма и тяхното приложение е демонстрирано на снимките. За снаждане на бичмета и гредички се използват ъглови планки. Съединението има добра устойчивост на опън и натиск, незадоволителна на огъване вследствие на натиск напречно на свързаните детайли.

Т-образните съединения между бичмета (едното натоварено на натиск) се укрепват с по една права или Т-образна планка от двете им страни. Допълнителна здравина придава монтирането на една или две ъглови планки с впресовано ребро, което им придава значителна здравина.

За съединяване на напречно разположени бичмета се използват специални кръстообразни планки, които се захващат към три взаимно перпендикулярни равнини.

Монтирането на бичме към греда под ъгъл, равен или близък до 45° става много лесно и сигурно със специални планки, огънати фабрично под ъгъл 135°. Разцепеният край на планката, която се закрепва към хоризонталната греда, лесно се огъва според ъгъла при съединението. Другото рамо се закрепва странично на хоризонталната греда и усилва здравината на сглобката.

За монтиране на различни навеси към тухлен зид се използват специалните „обувки“, в които влиза краят на бичмето, а те се закрепват към тухлите или бетона с подходящи дюбели.

На снимките е показан и друг вариант на такава конструкция – по дължина на стената с дюбели се закрепва бичме, а към него с помощта на ъглови планки се закрепват напречните бичмета.

Накрая остана да изясним въпроса: как да се закрепват планките – с пирони или винтове за дърво. Първият вариант е несъмнено по-лесен, но при необходимост съединението доста по-трудно се разглобява. Освен това често пъти се налага заливане на пироните на места, където мястото за замахване с чука е ограничено или дори невъзможно.

Съединението със самонарезните винтове SPAX e винаги за предпочитане като за целта обаче е необходима доста мощна акумулаторна отвертка. Това обаче едва ли е проблем, защото тези инструменти вече са нещо обичайно, включително и за домашната работилница. Освен това всяка бормашина с плавно регулиране на оборотите може доста успешно да замести отвертката.

От само себе си се разбира, че и пироните, и винтовете трябва да имат галванично покритие срещу корозия.

 

Закрепване на вертикални носещи греди

В основата на каквато и да било дървена конструкция – ограда, пергола, навес, павилион или беседка, стоят носещите вертикални греди или бичмета. Вече стана дума, че основното правило гласи те да нямат непосредствен допир със земята. Изключение правят забити в нея дебели колове за създаване на ниски подпорни стени и тераси, на дървени стъпала, или пък при построяване на огради от дървени колове.

В най-честия случай е наличен бетонен фундамент – тераса, излят покрай пътека цокъл, или пък малък фундамент с правоъгълна или квадратна форма, отлят специално за основа под вертикалната греда. При всички тези случаи връзката между гредата и фундамента става с помощта на стоманена планка като някоя от показаните на снимката на следващата страница. Част от тези планки, най-общо казано, представляват П-образно огъната стоманена шина със заварен шип, който се поставя в още пресния бетон. След втвърдяване на бетона те представляват едно цяло и гредата се закрепва към планката посредством винтове за дърво. П-образните планки имат един недостатък – широчината им трябва да съответства на дебелината на гредата. Този проблем отпада при планките с Г-образна форма, но при тях закрепването става само от едната страна на гредата.

gredi4Sgredi5Sgredi6SВтората група планки нямат шип, защото се закрепват към твърдия бетон посредством дюбели и винтове.

Произвеждат се и специални планки, съставени от две части, свързани с винтово съединение и контрираща гайка. Това позволява точното напасване на монтираната греда по височина и често се оказва много голямо удобство при нивелиране на по-сложни и отговорни конструкции като павилиони и беседки, или пък изграждане на тераси от греди и дъски.

Добре импрегнирана под налягане греда, монтирана по този начин без пряк досег до земята, има много голяма дълготрайност на атмосферните влияния.

В някои случаи при неотговорни конструкции, например дървени колове за ограда, те могат да се бетонират и направо в изкопана в земята дупка. Решението зависи и от вида на земята.

Ако те са рехави и силно песъчливи и не могат да се уплътнят, винаги за предпочитане е да се използва готов или излят на място. При почви с високи подпочвени води, т.е. с висока влажност, на дъното на дупката, преди поставяне на гредата, трябва да се насипе дренажна възглавница от пясък с дебелина около 20 cm.

Дупката се изкопава така, че при поставена в нея греда от всички страни да има поне 10 cm широка пролука за запълване с бетон. Правилото е, че за стабилно вкопаване в почвата около една трета от височината на вертикалната греда (т.е. 60-90 cm) трябва да се бетонира. Тази дълбочина зависи и от големината на натоварването върху стойката. Част от бетона се насипва още преди поставяне на гредата, така че той да я обхваща отвсякъде. Отново напомняме изискването за сигурно импрегниране, особено на подземната част, защото бетонът малко или повече ще пропуска влага и дървесината след време ще загние.

Всеки, който е хващал търнокоп и лопата, знае, че тясна и дълбока дупка с тези инструменти не може да се издълбае. Доскоро българският майстор имаше един-единствен подходящ за целта инструмент – тежък и с плоско заострен край лост. Съзнателно пропускаме специалния инструмент за издълбаване на тесни дупки с наподобяващ тирбушон накрайник, който е подходящ единствено за силно песъчливи площи, в каквито най-често се отглеждат лози.

Тук показваме един все още малко познат у нас специализиран инструмент за издълбаване на дупки, който наподобява гигантски клещи, които захапват по малко земята и я изваждат на повърхността. Подходящи са за издълбаване на дупки с дълбочина до около 90 cm. След изливане на бетона около гредата (или кола) тя се фиксира с три подпори, като предварително се нивелира с отвес.

Бетонните цокли може да се отлеят на място, или пък предварително, а след това се вкопават. За отливането им се използва подходяща кофражна форма – например непотребна кофа от мека пластмаса, кръгла картонена кутия от перилен препарат или фасадна боя и т.н. В центъра на формата в току-що отлетия бетон се набива кръгло парче дърво, обвито с полиетиленово фолио, което се изважда, щом бетонът започне да стяга. Така се оформя отвор, в който по-късно се циментира шипа за фиксиране на стоманената планка. Тук са показани и готови бетонни фундаменти с форма на пресечена пирамида.

Когато трябва да се подредят повече от две вертикални греди в един ред, най-напред се поставят двете крайни, между тях се опъва канап и по него се подреждат останалите. Всяка поотделно се нагласява точно с помощта на отвес. По-сложно е монтирането им така, че горните краища да лежат на една хоризонтална права. Това се постига най-лесно, когато се използват показаните тук планки с регулируема с винт дължина.

НС

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Актуални статии, Брой 7-8/2022

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото