В категории: 2022, Актуални статии, Брой 9-10/2022, Дърводелство и обзавеждане

Фотьойл — легло

 

Борис Ачков, Татяна Божилова

 

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том II, издание 1989 г.

 

В часовете за спане фотьойлът, показан на фиг. 1, се превръща в легло с нормални размери – 1900 х 800 mm (фиг. 2) – идеално решение за гости, които живеят далеч, или са склонни да закъсняват.

Този фотьойл се състои от дървен корпус-ракла и три дунапренови блока, облицовани с мебелен плат. Изработването на корпуса е пояснено на фиг. 3. Необходимите детайли за дървената конструкция и материалите, от които те са изработени, са дадени в таблицата.

Детайлите на фотьойла – легло са показани на фиг. 3 и 4. Свързването на страниците 1 и 1‘ с тавана 2 и задната летва 4 става с дибли 10, отворите за които в страниците са проходни. Преди набиването на диблите всички контактни повър­хнини и отворите за диблите се намазват с лепило Ц 200.

Гърбът 6 се захваща за детайлите 1,1,3 и 4 с винтове за дърво (фиг. 3, възел А). Гърбът се заковава и с пирони за страниците, тавана и задната летва (възли А и Б).

Преди тапицирането на корпуса всички ръбове, ъгли и повърхнини се заглаждат с дърводелска пила и шкурка. По този начин платът на фотьойла се предпазва от бързо износване.

Тапицирането на корпуса е пояснено на фиг. 4. За ушиването на калъфа се използват парчетата 16, 17 и 17′, свързването на които става чрез здрав шев с шевна машина. Калъфът трябва да лежи опънато върху дървената конструкция. Захващането на краищата на калъфа за страниците вътре в раклата става с летвите 8 и винтове за дърво (фиг. 4, сечение б – б). Долните краища се обръщат под дъното и се заковават с тапицерски пирони (сечение е – е). Летвите Р се поставят накрая, след като е направена тапицерията на целия фотьойл. Те предпазват мебелния плат от прекъсване. Капакът на раклата е с клавирна панта 11, прикачена отпред на шперплата с алуминиеви нитове (сечение а—а). Парчето 18 се опъва върху капака и се залепва отпред върху едното крило на пантите с контактно лепило (хелметекс). Трите други края на плата се обръщат към задната страна и се залепват върху шперплата. Готовият тапициран капак се захваща за корпуса с винтове за дърво, като свободното крило на клавирната панта покрива края на загънатия навътре в раклата калъф.

Разкрояването на дунапреновите дюшеци е показано на фиг. 5. Може да се използва стандартен дюшек с размери 2000 х 800 х 200 mm. Основата 13 трябва да бъде с 20 mm по-дълга от седалката 14 и облегалката 15. Всички необходими размери са означени на фигурата.

Ушиването на калъфите за основата, седалката и облегалката е подробно пояснено на фиг. 6. Краищата на платната 20 и 23 се зашиват до края на машина. Незашитите 250 mm (това личи ясно на фиг. 30 и сечение а—а) се оставят, за да може през отворите вътре да се вмъкнат дунапреновите блокове. Зашиването на тези части става на ръка. Може да се използват и секретни копчета, но те трябва да бъдат зашити много нагъсто и тази трудоемка операция едва ли е оправдана. На възлите към сечение а—а е пояснено как става прикрепването на плата към дъното на корпуса. Първо се захваща задният край на калъфа на основата (19 и 19′) за шперплатното дъно. Използвани са летва със сечение 15×15 mm и пирони. След вкарването на дунапрена горната част на калъфа се зашива на ръка. Висящите краища на детайлите 19, 19′ и 22 се обръщат под дъното и се заковават с тапицерски пирони.

За изработване на лицевата тапицерия на целия фотьойл са необходими около 4,85 m мебелен плат с широчина 1,40 m. Най-рационалното разкрояване на плата е показано на фиг. 7. Предвидени са от всяка страна по 20 mm надмерка за зашиване с шевна машина, а за детайлите 16, 17, 17’, 19, 19′ и 21 – по 80 mm за подгъв.

Накрая отдолу на дъното се заковават летвите 9, които трябва да бъдат загладени много добре.