В категории: 2023, Брой 3-4/2023, Дърводелство и обзавеждане, Хоби

Вагончета – ракла

Из архива на „Направи сам“

Бр.11/2000 г.

Статията е от поредица публикации за изработка на оригинални мебели,

която е подготвена със съдействието на направление „Електроинструменти“ на „Роберт Бош“ ЕООД.

 

 

Тук е описа­на кон­с­т­рук­ци­я­та на ком­по­зи­ция от ва­гон­че­та, ко­и­то хем са иг­рач­ка, хем впис­ва­ща се от­лич­но в дет­с­ка­та стая ме­бел за подреждане и съх­ра­ня­ва­не на мно­жес­т­во­то дреб­ни иг­рач­ки и пред­ме­ти, де­то все ле­жат раз­х­вър­ля­ни по по­да и за ко­и­то ина­че труд­но се на­ми­ра под­хо­дя­що мяс­то. След ка­то наподобяват ва­гон­че­та, те, ес­тес­т­ве­но тряб­ва да мо­гат да се дви­жат и за­то­ва имат ко­лел­ца. Ос­вен то­ва мо­гат да се скач­ват ед­но за дру­го с шар­нир­на връз­ка, та­ка че вла­ко­ва­та ком­по­зи­ция да взе­ма ос­т­ри за­вои из ста­я­та.

Ко­га­то не е вре­ме за иг­ри, те се пос­та­вят ед­но над дру­го и та­ка об­ра­зу­ват мно­го­е­таж­на рак­ла, ко­я­то за­е­ма мал­ко мяс­то, а по­би­ра мно­го ве­щи. За ед­но от ва­гон­че­та­та е пред­ви­ден и ка­пак. Така със­та­ве­на­та рак­ла е дос­та­тъч­но ста­бил­на бла­го­да­ре­ние на „сглоб­ка­та“ по­меж­ду им – ко­ле­ла­та на пос­та­ве­но­то от­го­ре ва­гон­че вли­зат в съ­от­вет­ни из­ре­зи в стра­ни­ци­те на дол­но­то.

Раз­лич­ни­те кон­фи­гу­ра­ции за пол­з­ва­не на ва­гон­че­та­та са по­ка­за­ни на сним­ки­те, илюс­т­ри­ра­ни са и тех­но­ло­гич­ни­те опе­ра­ции за из­ра­бот­ва­не на раз­лич­ни­те де­тай­ли с най-под­хо­дя­щи­те за цел­та елек­т­ри­чес­ки ръч­ни ин­с­т­ру­мен­ти. От дру­га стра­на, ста­ти­я­та мо­же да се раз­г­леж­да и ка­то илюс­т­ра­ция за из­пол­з­ва­не­то на раз­лич­ни ин­с­т­ру­мен­ти, без то­ва да оз­на­ча­ва, че да­де­на опе­ра­ция не мо­же да се из­вър­ши и по друг на­чин. Въп­рос на на­лич­ни ин­с­т­ру­мен­ти и майс­тор­с­ки уме­ния.

Де­тай­ли­те са по­ка­за­ни на чер­те­жи­те, а раз­ме­ри­те им са да­де­ни в таб­ли­ца­та.

Стра­ни­ци­те, дъ­на­та и ка­па­кът са нап­ра­ве­ни от де­бел мно­гос­ло­ен шпер­п­лат или фур­ни­ро­ва­ни ме­бел­ни пло­чи. Ма­те­ри­а­лът, вклю­чи­тел­но и на дъ­но­то, тряб­ва да бъ­де дос­та­тъч­но де­бел и здрав, за­що­то ве­ро­ят­ност­та де­те­то да стъ­пи във ва­гон­че­то и да се по­во­зи е по­ве­че от ре­ал­на. По съ­ща­та при­чи­на сглоб­ки­те тряб­ва да бъ­дат здра­ви и всич­ки ос­т­ри ръ­бо­ве и кан­то­ве ста­ра­тел­но за­об­ле­ни, та­ка че да не мо­же да причинят на­ра­ня­ва­не.

След ка­то стра­ни­ци­те (1 и 2) и дъ­но­то (3) бъ­дат раз­к­ро­е­ни с ръ­чен цир­ку­ляр по да­де­ни­те раз­ме­ри, се из­дъл­ба­ват ну­то­ве­те за сглоб­ки­те с встав­но пе­ро. Из­дъл­ба­ва­не­то се из­вър­ш­ва с ръч­на елек­т­ри­чес­ка фре­за и ну­тов, ци­лин­д­ри­чен фре­зер Ø4 за ну­то­ве­те по про­дъл­же­ние на плос­ки­те стра­ни на стра­ни­ци­те и дис­ков фре­зер със съ­ща­та ши­ро­чи­на на зъ­би­те за из­дъл­ба­ва­не на ну­то­ве­те в кан­то­ве­те на стра­ни­ци­те и дъ­но­то. Дъл­бо­чи­на­та на ну­то­ве­те е 5 mm.

След­ва­ща­та опе­ра­ция е из­ряз­ва­не на по­лук­ръ­го­ве­те (Ø68) за ко­ле­ла­та по дъл­ги­те кан­то­ве на стра­ни­ци­те. То­ва се пра­ви с фре­зер за го­ле­ми от­во­ри, ка­то бор­ма­ши­на­та се зак­реп­ва на стой­ка. Из­ряз­ва­не­то се пра­ви на­вед­нъж за две плът­но при­тис­на­ти ед­на към дру­га стра­ни­ци, ка­то цент­ри­ра­щи­ят свре­дел на фре­за­та тряб­ва да по­пад­не точ­но по­меж­ду им. Та­ка се из­бяг­ва ина­че си­гур­но­то из­х­вър­ля­не на фре­за­та встра­ни по­ра­ди ек­с­цен­т­рич­но­то на­то­вар­ва­не на ед­на­та по­ло­ви­на от ре­же­ща­та лен­та.

В ка­па­ка се про­би­ват два от­во­ра Ø25 вмес­то ръ­кох­ват­ка за пов­ди­га­не. Из­пол­з­ва се спе­ци­ал­но свред­ло за дъл­ба­не на дър­ве­си­на с цен­т­ри­ращ връх и под­ряз­ващ ре­зец. Два та­ки­ва от­во­ра се про­би­ват в кра­и­ща­та на про­дъл­го­ва­тия от­вор в чел­на­та стра­ни­ца на ва­гон­че­та­та, а дър­ве­си­на­та по­меж­ду им се из­ряз­ва с елек­т­ри­чес­ки про­бо­ден три­он. Та­ка по­лу­че­ни­ят из­рез съ­що слу­жи за ръ­кох­ват­ка, най-ве­че не­об­хо­ди­ма при пос­та­вя­не на ва­гон­че­та­та ед­но над дру­го.

След ря­за­не­то се об­ра­зу­ват ос­т­ри и ле­ко на­щър­бе­ни ръ­бо­ве, ко­и­то тряб­ва ста­ра­тел­но да се за­об­лят и шли­фо­ват. Над­лъж­ни­те кан­то­ве на стра­ни­ци­те се за­об­лят двус­т­ран­но най-лес­но и бър­зо с елек­т­ри­чес­ка фре­за и по­лу­о­бъл фре­зер Ø6,3 mm с во­де­ща цап­фа. Та­зи тех­ни­ка би мог­ла да се при­ло­жи и за къ­си­те кан­то­ве, като предварително се пробва вър­ху не­пот­реб­но пар­че, за­що­то по­со­ка­та на ря­за­не на фре­зе­ра мо­же да се ока­же нап­реч­на на по­со­ка­та на дър­вес­ни­те влак­на на фур­ни­ра и по­ра­ди то­ва да се по­лу­чи гра­па­ва, „на­ръ­фа­на“ по­вър­х­ност.

След ка­то се за­об­лят и шли­фо­ват всич­ки ръ­бо­ве по кан­то­ве­те, тряб­ва да се шли­фо­ват и плос­ки­те по­вър­х­нос­ти на стра­ни­ци­те и дъ­но­то. Под­хо­дя­щи­ят за цел­та ин­с­т­ру­мент е ек­с­це­тър­ш­лайф­ма­ши­на­та с тор­бич­ка за съ­би­ра­не на от­де­ле­на­та при шли­фо­ва­не­то дър­вес­на прах.

По­не­же де­тай­ли­те са срав­ни­тел­но мал­ки, за не­под­виж­но­то им зак­реп­ва­не към ра­бот­на­та ма­са по вре­ме на шли­фо­ва­не­то мо­же да се из­пол­з­ва ка­чес­т­ве­на двус­т­ран­но за­леп­ва­ща лен­та.

Сгло­бя­ва­не­то на стра­ни­ци­те ед­на към дру­га и на дъ­но­то към тях ста­ва с по­мощ­та на встав­но пе­ро от шпер­п­лат, ко­е­то плът­но се на­би­ва и за­леп­ва в ну­то­ве­те. Сглоб­ка­та на дъ­но­то към стра­ни­ци­те до­пъл­ни­тел­но се ук­реп­ва чрез за­леп­ва­не по не­го­ва­та дъл­жи­на на две лет­вич­ки (4) с три­ъ­гъл­но нап­реч­но се­че­ние.

Но­са­чът за ос­та на ко­ле­ла­та се из­ряз­ва от дъс­чи­ца по да­де­ни­те раз­ме­ри и кан­то­ве­те от­към дол­на­та му стра­на се за­об­лят. По про­дъл­же­ние на дъл­гия кант се из­дъл­ба­ва ка­нал с дъл­бо­чи­на 13 mm, ко­е­то се пра­ви с ръч­на­та фре­за и по­лу­о­бъл фре­зер със съ­щия ди­а­ме­тър. След ка­то окон­ча­тел­но се за­вър­шат, два­та но­са­ча се за­леп­ват на мес­та­та им от­към дол­на­та стра­на на дъ­но­то на ко­лич­ка­та.

За след­ва­ща­та опе­ра­ция е не­об­хо­ди­ма прис­тав­ка, ко­я­то прев­ръ­ща елек­т­ри­чес­ка­та бор­ма­ши­на в ми­ни­а­тю­рен дър­во­дел­с­ки струг. С не­го се офор­мят ко­ле­ла­та (6), по­лук­ръ­го­ве­те (10) за фик­си­ра­не на ка­па­ка и на шар­ни­ри­те (15) за при­кач­ва­не на ва­гон­че­та­та ед­но към дру­го. При­те­жа­ва­не­то на прис­тав­ка струг ра­но или къс­но се из­п­ла­ща и ви­на­ги ще бъ­де под ръ­ка, ко­га­то въз­ник­не пот­реб­ност. Дру­го­то ре­ше­ние е стру­гар­с­ка­та ра­бо­та да се въз­ло­жи на майс­тор про­фе­си­о­на­лист.

За да не ос­та­нат ви­ди­ми бе­ле­зи вър­ху ли­це­ва­та по­вър­х­ност на ко­ле­ла­та, зак­реп­ва­не­то на за­го­тов­ки­те за стру­го­ва­не ста­ва с по­мощ­та на спе­ци­ал­на ме­тал­на чи­ний­ка, как­то е по­ка­за­но на сним­ка­та. Кан­то­ве­те на ко­лел­ца­та се за­об­лят на стру­г.

Фик­си­ра­щи­те по­лук­ръ­го­ве се за­леп­ват към кан­то­ве­те на ка­па­ка и се шли­фо­ват за­ед­но с гор­на­та му по­вър­х­ност.

Плоч­ка­та на тег­ли­ча (11) и план­ка­та (13) се из­ряз­ват и кан­то­ве­те им се за­об­лят с елек­т­ри­чес­ка­та фре­за и фре­зер Ø9,5 mm. Окон­ча­тел­но­то им офор­мя­не се из­вър­ш­ва чрез из­пил­ва­не със зак­ре­пе­на чрез стой­ка към ма­са­та лен­то­ва шлайф­ма­ши­на. По вре­ме на из­пил­ва­не­то де­тай­ли­те се при­тис­кат здра­во вър­ху зак­ре­пе­на към ма­са­та с ле­пен­ки по­мощ­та дъс­чи­ца.

В тег­ли­ча се про­би­ва от­вор Ø14, в кой­то вли­за фик­са­то­рът (15, 16), чрез кой­то ва­гон­че­та­та се скач­ват ед­но към дру­го.

Тег­ли­чът се зак­реп­ва към план­ка­та с две об­ли диб­ли и ле­пи­ло, след ко­е­то се за­леп­ва към чел­на­та стра­ни­ца на ва­гон­че­то. Фик­си­ра­щи­ят ме­ха­ни­зъм се сгло­бя­ва от дис­ка (15) и за­ле­пе­на­та в от­вор по ос­та му ци­лин­д­рич­на диб­ла (16). Най-бър­зо и лес­но се ра­бо­ти със спе­ци­ал­ни сто­пя­е­ми ле­пи­ла и пис­то­лет за ле­пе­не. Ако оба­че из­пол­з­ва­те обик­но­ве­но ле­пи­ло за дър­во (от ви­да на Ц 200), ня­ма да сгре­ши­те, ма­кар че тряб­ва да се из­ча­ка ед­но де­но­но­щие за втвър­дя­ва­не на ле­пи­ло­то.

Нак­рая всич­ки де­тай­ли се шли­фо­ват окон­ча­тел­но, при не­об­хо­ди­мост от раз­лич­но от цве­та на дър­ве­си­на­та оц­ве­тя­ва­не те се байц­ват и ла­ки­рат с еко­ло­ги­чен без­ц­ве­тен во­до­раз­т­во­рим лак.