В категории: 2023, Актуални статии, Брой 3-4/2023, Градина, Хоби

Пъстролистните растения – красота през цялата година

 

Из архива на „Направи сам“

Бр. 11/2000 г.

 

Ваня Абаджиева

 

Ед­ва ли има чо­век, кой­то да не се въз­хи­ща­ва на цъф­на­ли­те рас­те­ния и да не съ­жа­ля­ва, ко­га­то прек­рас­ни­те цве­то­ве пре­цъф­тят. То­га­ва ня­как си ста­ва пус­то, въп­ре­ки обил­на­та зе­ле­ни­на. Ня­кои до­ри при­бяг­ват до пос­та­вя­не­то на из­кус­т­ве­ни цве­тя меж­ду лис­та­та на сак­сий­ни­те рас­те­ния, са­мо и са­мо да е по-кра­си­во. Как­то се каз­ва, за вся­ка бол­ка има лек. За да се рад­ва ду­шич­ка­та ви на баг­ри през ця­ла­та го­ди­на, от­г­леж­дай­те пъс­т­ро­лис­т­ни рас­те­ния – кра­со­та­та им мо­же да се срав­ни и с най-кра­си­во­то цъф­на­ло цве­те, а из­бо­рът им е тол­ко­ва го­лям, че ко­га­то тръг­не­те да ку­пу­ва­те, ще сте на­пъл­но обър­ка­ни.

Пъс­т­ро­лис­т­ни­те рас­те­ния са ха­рак­тер­ни ос­вен с ша­ре­ни­те си лис­та, но и с раз­но­об­раз­на­та им фор­ма. Ня­кои от тях изис­к­ват спе­ци­ал­ни гри­жи, дру­ги пък са край­но неп­ре­тен­ци­оз­ни. По­ве­че­то ви­до­ве рас­тат це­ло­го­диш­но, ка­то един­с­т­ве­но­то из­к­лю­че­ние е ка­ла­ди­у­мът, кой­то през зи­ма­та „зас­пи­ва“, а през про­лет­та от­но­во се раз­рас­т­ва с пъл­на си­ла.

Тук ще ви пред­с­та­вим нак­рат­ко ня­кои от по-из­вес­т­ни­те ви­до­ве, ко­и­то с баг­ри­те си ще за­до­во­лят на­пъл­но жаж­да­та ви за кра­со­та и уют в до­ма.

 

Ка­ла­ди­ум (Caladium)

Един­с­т­ве­но­то пъс­т­ро­лис­т­но рас­те­ние, ко­е­то жи­вее от къс­на про­лет до ран­на есен. Лис­та­та му са тън­ки и с раз­лич­на ок­рас­ка. Груд­ки­те се за­саж­дат през про­лет­та, ка­то поч­ва­та тряб­ва да се под­дър­жа влаж­на при тем­пе­ра­ту­ра око­ло 23оС. При по­я­вя­ва­не­то им но­ви­те лис­та тряб­ва да се пул­ве­ри­зи­рат чес­то, а по­ли­ва­не­то да е обил­но. Тем­пе­ра­ту­ра­та, при ко­я­то се от­г­леж­дат, не би­ва да па­да под 15оС. Ко­га­то през есен­та лис­та­та из­съх­нат, по­ли­ва­не­то се спи­ра, а груд­ки­те се за­паз­ват в сак­си­я­та при тем­пе­ра­ту­ра око­ло 15оС. Пре­саж­да­не­то се из­вър­ш­ва нап­ро­лет.

Ко­ди­е­ум (Codiaeum)

Рас­те­ни­е­то е из­вес­т­но и под име­то Кро­тон (Croton). Лис­та­та му са с раз­но­об­раз­на фор­ма и оц­ве­тя­ва­не, твър­ди, го­ле­ми и с яс­но из­ра­зе­ни жил­ки. За от­г­леж­да­не­то на Кро­то­на се изис­к­ва мно­го свет­ли­на, пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра (не по-нис­ка от 15оС) и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. Тряб­ва да се пред­паз­ва от те­че­ние и да се по­ли­ва обил­но с хлад­ка во­да. През пе­ри­о­да на рас­теж се под­х­ран­ва ре­дов­но и лис­та­та се пул­ве­ри­зи­рат по въз­мож­ност все­ки ден, а през зи­ма­та се по­ли­ва ос­къд­но. Ако е не­об­хо­ди­мо, пре­саж­да­не­то се из­вър­ш­ва през про­лет­та.

Ко­ле­ус (Coleus)

Ко­ле­у­сът е из­вес­тен и с име­на­та коп­рив­ка и „бед­няш­ки кро­тон“, по­ра­ди то­ва, че лис­та­та му са мно­го по-кра­си­во обаг­ре­ни от те­зи на кро­то­на, а в съ­що­то вре­ме це­на­та му е дос­та по-нис­ка. Рас­те­ни­е­то е неп­ре­тен­ци­оз­но и не изис­к­ва осо­бе­ни гри­жи. Обик­но­ве­но стъб­ла­та сти­гат ви­со­чи­на до 30 cm и за да не се удъл­жа­ват мно­го тряб­ва ре­дов­но да се пен­зи­рат. В про­ти­вен слу­чай ко­ле­у­сът ще се обез­лис­ти. Доб­ре е да се тре­ти­ра ка­то ед­но­го­диш­но рас­те­ние, ка­то вся­ка про­лет се за­ся­ват но­ви се­ме­на или се пра­вят рез­ни­ци. За от­г­леж­да­не­то му е не­об­хо­ди­ма доб­ра свет­ли­на, уме­ре­на топ­ли­на (не под 10оС), ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха и чес­то пул­ве­ри­зи­ра­не на лис­та­та. За по­ли­ва­не­то му е нуж­на ме­ка во­да ,ка­то през ля­то­то поч­ва­та тряб­ва да се под­дър­жа ле­ко влаж­на.

Фи­то­ния (Fittonia)

Нис­ко­рас­тя­що, пъл­зя­що рас­те­ние, ко­е­то, оба­че, се от­г­леж­да труд­но при обик­но­ве­ни стай­ни ус­ло­вия. То изис­к­ва пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. По­ра­ди та­зи при­чи­на е под­хо­дя­що за от­г­леж­да­не в те­ра­ри­ум или бу­тил­ка. Съз­да­ден е вид с дреб­ни лис­та, кой­то е ле­сен за от­г­леж­да­не – лис­та­та му тряб­ва да се пул­ве­ри­зи­рат чес­то, от про­лет­та до есен­та се по­ли­ва с хлад­ка во­да обил­но, а през зи­ма­та – ос­къд­но. Не би­ва да бъ­де из­ло­жен на пря­ка слън­че­ва свет­ли­на и се пре­саж­да вся­ка го­ди­на нап­ро­лет.

Ма­ран­та (Maranta)

Нис­ко­рас­тя­що рас­те­ние с ви­со­чи­на око­ло 20 cm, с обаг­ре­ни жил­ки или с яс­но из­ра­зе­ни пет­на. През нощ­та за­ви­ва и из­п­ра­вя лис­та­та си. Изис­к­ва пред­паз­ва­не от сту­де­ни те­че­ния и пре­ки слън­че­ви лъ­чи, топ­ли­на през зи­ма­та и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. При мно­го яр­ка свет­ли­на баг­ри­те на лис­та­та из­б­лед­ня­ват. Поч­ва­та тряб­ва да е неп­ре­къс­на­то влаж­на, а през зи­ма­та по­ли­ва­не­то се на­ма­ля­ва чув­с­т­ви­тел­но. Пре­саж­да се нап­ро­лет на все­ки две го­ди­ни.

Гру­па­та на Ма­ран­ти­те включ­ва че­ти­ри близ­ки ро­да – Ма­ран­та, Ка­ла­тея, Кте­нан­те и Стро­ман­те. Ка­ла­те­и­те са по-ви­со­ки и по-труд­ни за от­г­леж­да­не. По­ра­ди ви­со­ка­та им чув­с­т­ви­тел­ност към те­че­ни­я­та, най-доб­ре се чув­с­т­ват в те­ра­ри­ум или в бу­тил­ка. Ми­ни­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра, при ко­я­то се от­г­леж­да Ка­ла­те­я­та е 15оС. По­доб­но на Ма­ран­та­та, пре­саж­да­не­то се извър­ш­ва на про­лет на все­ки две го­ди­ни.

Пе­пе­ро­мия (Peperomia)

Мно­го раз­но­об­раз­ни рас­те­ния – пъл­зя­щи, храс­то­вид­ни или с из­п­ра­ве­ни стъб­ла, с ме­сес­ти, глад­ки или мъ­хес­ти лис­та. Рас­тат бав­но и са лес­ни за от­г­леж­да­не. Не би­ва да рас­тат в поч­ва, а в суб­с­т­рат на ос­но­ва­та на торф. Изис­к­ват уме­ре­на тем­пе­ра­ту­ра (ми­ни­мал­на 10-13оС), неп­ря­ка слън­че­ва свет­ли­на и гриж­ли­во по­ли­ва­не. Не тряб­ва да се ос­та­вя лис­та­та да увех­нат. Пул­ве­ри­зи­ра се чес­то през ля­то­то, а през зи­ма­та – ни­ко­га. Ако не е край­но на­ло­жи­тел­но, пре­саж­да­не­то не се пре­по­ръч­ва.

Ес­тес­т­ве­на­та сре­да на пе­пе­ро­ми­и­те е джун­г­ла­та. Те рас­тат по дъ­не­ри­те на дър­ве­та­та или по мъ­хес­та­та пок­рив­ка на тро­пич­ни­те го­ри в Аме­ри­ка. Ви­ре­ят доб­ре и на пар­но отоп­ле­ние, но ос­та­ви­те ли лис­та­та на пе­пе­ро­ми­я­та да увех­нат, по­ра­ди то­ва, че не сте я по­ли­ва­ли чес­то, ще опа­дат.

Стро­би­лан­тес (Strobilanthes)

Рас­те­ние, ко­е­то ос­та­ря­ва, с ко­е­то се про­ме­ня кра­со­та­та му – цве­то­ве­те из­б­лед­ня­ват, лис­та­та се раз­дър­п­ват и ста­ват среб­рис­ти с тъм­ни жил­ки. Ина­че има дъл­ги, за­ос­т­ре­ни лис­та със пур­пу­рен бля­сък. Из­с­к­ва вла­жен въз­дух и уме­ре­на тем­пе­ра­ту­ра. По­ли­ва се уме­ре­но през про­лет­та до есен­та, а през зи­ма­та – ос­къд­но. Лис­та­та чес­то се пул­ве­ри­зи­рат, а ако е не­об­хо­ди­мо се пре­саж­да нап­ро­лет.

Ма­со­во се от­г­леж­да са­мо един вид стро­би­лан­тес – Стро­би­лан­тес ди­е­ра­нус – из­п­ра­вен храст със сит­но на­зъ­бе­ни лис­та, от­до­лу пур­пур­ни, а от­го­ре с пур­пур­но пет­но, ко­е­то сти­га поч­ти до кра­и­ща­та на лис­та­та.