В категории: 2023, Актуални статии, Брой 3-4/2023, Строителство

Работа с бетон и циментови замазки

 

Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 7-8/1999 г.

 

Бе­то­нът е из­меж­ду кла­си­чес­ки­те стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли, не­за­ви­си­мо да­ли ще стро­и­те къ­ща, ос­но­ви за ко­ко­шар­ник, ог­ра­да или под­пор­ни сте­ни в гра­ди­на­та. Все­ки, кой­то жи­вее в собствен двор, не­ми­ну­е­мо е градил с бе­тон. Обикновеният бе­тон e със­та­вен от ци­мент, пя­сък, ча­къл (или филц от тро­ше­ни ка­мъ­ни) и во­да. За раз­ли­ка от не­го, има и ле­ки бе­то­ни, при ко­и­то ча­къ­лът и пя­съ­кът са за­ме­не­ни с различни по големина фракции от лек, из­кус­т­ве­но до­бит ма­те­ри­ал – шис­то­по­рит или ке­рам­зит. Та­ка по­лу­че­ни­ят бе­тон е по-лек и има по-доб­ри топ­ло­и­зо­ла­ци­он­ни свой­с­т­ва в срав­не­ние с обик­но­ве­ния бе­тон.

В по­ве­че­то слу­чаи бе­то­нът се упот­ре­бя­ва в ком­би­на­ция с ар­ми­ров­ка от сто­ма­не­ни пръ­ти – сто­ма­но­бе­тон. Та­ка се съ­че­та­ват ус­той­чи­вост­та на бе­то­на на на­тиск и ус­той­чи­вост­та на сто­ма­не­ни­те пръ­ти на опън. От сто­ма­но­бе­тон се градят сил­но на­то­ва­ре­ни кон­с­т­рук­тив­ни еле­мен­ти – ко­ло­ни, гре­ди, пло­чи и др.

При по-го­ле­ми обек­ти оп­ти­мал­но­то ре­ше­ние е да се ра­бо­ти с го­тов бе­тон, при­гот­вян в бе­то­нен въ­зел. Той се дос­та­вя на обек­та със спе­ци­ал­ни мик­се­ри с обем 3-4 m³ и е го­тов вед­на­га за из­ли­ва­не – най-лес­но с бе­тон­пом­па. По-мал­ки ко­ли­чес­т­ва, око­ло 1-2 m³, мо­гат да се пре­воз­ват и със са­мос­вал, ка­то в то­зи слу­чай се пред­по­чи­та тран­с­пор­ти­ра­не­то на по­лу­су­ха, зем­но-влаж­на смес, ко­я­то лес­но се раз­бър­к­ва на място с во­да до пос­ти­га­не на же­ла­на­та кон­сис­тен­ция. По то­зи на­чин бе­то­нът мо­же да се тран­с­пор­ти­ра и по стръм­ни пъ­ти­ща, без опас­ност да се из­си­пе от ко­ри­то­то на ка­ми­о­на.

Ку­пеш­ки­ят бе­тон има го­ля­мо­то пре­дим­с­т­во, че, по­не на те­о­рия, е с га­ран­ти­ран със­тав, т.е. има га­ран­ти­ра­на якост, а и се пес­ти те­жък и край­но неп­рив­ле­ка­те­лен ръ­чен труд.

Ко­га­то оба­че се строи в по-мал­ки обе­ми и на пар­че, един­с­т­ве­но­то ре­ше­ние е бе­то­нът да се бър­ка на мяс­то. Та­ка се при­гот­вя точ­но ко­ли­чес­т­во­то, ко­е­то мо­же да се упот­ре­би на­вед­нъж без опас­ност той да за­поч­не да стя­га.

Съз­на­тел­но ня­ма да опис­ва­ме тех­но­ло­ги­я­та за бър­ка­не на ръ­ка – раз­бър­к­ва­не на су­хо на смес­та, пра­ве­не на хар­ман, на­ли­ва­не на во­да­та в не­го, пос­те­пен­но из­бут­ва­не на су­ха­та смес във во­да­та и нак­рая – двук­рат­но­ об­ръ­ща­не на ця­ла­та смес чрез нас­рещ­но гре­ба­не с две ло­па­ти. Не­во­ля­та е приу­чи­ла ед­ва ли не все­ки вто­ри на­ше­нец от мъж­ки пол на то­ва, за­що­то ме­то­дът на съ­би­ра­не на ця­ла­та ро­да и ко­ле­ги­те ба­ра­бар, ко­га­то се лее пло­ча, дос­ко­ро бе един­с­т­ве­но поз­на­ти­ят у нас. (Бел. ред. Статията е писана през 1999 г.)

Доб­ро­то ре­ше­ние е да се пол­з­ва мал­ка, лес­но пре­но­си­ма бе­то­но­бър­кач­ка на обек­та. В Но­ва Бъл­га­рия та­ки­ва бе­то­но­бър­кач­ки ве­че се про­да­ват сво­бод­но по ма­га­зи­ни­те и на­вяр­но ня­ма да е да­леч де­нят, ко­га­то за­поч­на­ли­ят да це­ни тру­да и вре­ме­то си бъл­га­рин ще ра­бо­ти с ръ­ка­ви­ци и бе­то­но­бър­кач­ка, вмес­то сви­ре­по да си плюе на дла­ни­те, сгра­бил дръж­ка­та на ло­па­та­та.

Край­на­та це­на на бе­то­но­бър­кач­ка (нем­с­ко про­из­вод­с­т­во, Lescha) с обем 125 l по ма­га­зи­ни­те е око­ло 650 но­ви ле­ва, до­ка­то в МЕТ­РО мо­же да се ку­пи с 50-60 ле­ва по-ев­ти­но, а ако про­я­ви­те бърз реф­лекс да пол­з­ва­те спе­ци­ал­на­та и рек­лам­на це­на (та­ка­ва има­ше през лет­ни­те ме­се­ци тази година), мо­же да се ико­но­ми­са­т око­ло 150 ле­ва. Ма­ши­на­та те­жи 54 kg, ком­пак­т­на е, а кра­ка­та ù мо­же да се сгъ­ват, ко­е­то я пра­ви по-удоб­на за тран­с­порт и съх­ра­не­ние. Тя е без­с­пор­но ка­пи­та­лов­ло­же­ние, ко­е­то, в за­ви­си­мост от обе­ма на ра­бо­та­та, по-бър­зо или по-бав­но ще се из­п­ла­ти. В до­пъл­не­ние тряб­ва да до­ба­вим, че до­пъл­ни­тел­но удоб­с­т­во (и опаз­ва­не на кръс­та от фа­тал­но пре­то­вар­ва­не) и съ­щев­ре­мен­но още един до­вод за ку­пу­ва­не на бе­то­но­бър­кач­ка­та е появата на па­за­ра на тор­би с ци­мент по 25 kg, те­жест, ко­я­то ня­ма да зат­руд­ни и нес­вик­на­лия на те­жък фи­зи­чес­ки труд ин­те­лек­ту­а­лец, ста­нал по не­во­ля или по вът­реш­на пот­реб­ност не­де­лен стро­и­тел.

С бе­то­но­бър­кач­ка­та пор­ци­я­та бе­тон се раз­бър­к­ва за око­ло ед­на ми­ну­та, а про­из­во­ди­тел­ност­та Ӝ при обем от 125 l е око­ло 3,5 m³/h, или 35 m² сто­ма­но­бе­тон­на пло­ча на час. Пър­во­на­чал­но в ре­зер­во­а­ра ūӜ се на­сип­ва по­ло­ви­на­та от от­ме­ре­но­то ко­ли­чес­т­во во­да, след то­ва пя­съ­кът, ча­къ­лът и ци­мен­тът, нак­рая ос­та­тъ­кът от во­да­та. Ос­вен че прев­ръ­ща ед­на теж­ка и неп­рив­ле­ка­тел­на ра­бо­та в удо­вол­с­т­вие, бе­то­но­бър­кач­ка­та га­ран­ти­ра и по-рав­но­мер­но­то раз­бър­к­ва­не на смес­та, а от­тук и по­лу­ча­ва­не­то на по-ка­чес­т­вен бе­тон.

Ос­вен бе­тон, с бетонобър­кач­ката мо­же да се раз­бър­к­ват ци­мен­то-пя­съч­ни раз­т­во­ри за ци­мен­то­ви за­маз­ки, ко­и­то, как­то е из­вес­т­но, се бър­кат по-труд­но от съ­дър­жа­щия ча­къл бе­то­нов раз­т­вор. Мо­же да се раз­бър­к­ват съ­що та­ка мо­за­еч­ни и ва­ро­пя­съч­ни раз­т­во­ри.

Кон­сис­тен­ци­я­та или плас­тич­ност­та на бе­тон­на­та смес ос­нов­но за­ви­си от съ­от­но­ше­ни­е­то на ци­мен­та и во­да­та в смес­та. Кол­ко­то тях­но­то ко­ли­чес­т­во е по-го­ля­мо, тол­ко­ва бе­тон­на­та смес е по-плас­тич­на (по-теч­на). Съ­щев­ре­мен­но якост­та на бе­то­на за­ви­си от ко­ли­чес­т­во­то и мар­ка­та на вло­же­ния ци­мент и от т.нар. во­до-­ци­мен­тов фак­тор – съ­от­но­ше­ни­е­то ци­мент:во­да. Най-об­що ка­за­но, до­ба­вя­не­то на по­ве­че от пред­пи­са­но­то ко­ли­чес­т­во во­да, за да ста­не той по-плас­ти­чен, на­ма­ля­ва здра­ви­на­та на бе­то­на.

В за­ви­си­мост от кон­сис­тен­ци­я­та на смес­та се раз­ли­ча­ват че­ти­ри гру­пи бе­тон:

* зем­но-вла­жен бе­тон, при кой­то смес­та стои рох­ка­ва и не се сти­ча са­ма. При уп­лът­ня­ва­не с трам­бов­ка по­вър­х­ност­та му се заг­лаж­да, вър­ху нея из­би­ва мал­ко ци­мен­то­во мля­ко и по­ри­те се зат­ва­рят;

* плас­тич­ни­ят бе­тон е по-вла­жен, със­тав­ни­те му час­ти са свър­за­ни и не се ро­нят. Доб­ре се уп­лът­ня­ва чрез трам­бо­ва­не с трам­бов­ка или чрез муш­ка­не в смес­та с лет­ва;

* ме­ки­ят бе­тон мо­же доб­ре да се уп­лът­ня­ва чрез муш­ка­не с лет­ва, както и ­чука­не по коф­раж­ни­те дъс­ки. Под­хо­дящ е за из­ли­ва­не на сто­ма­но­бе­тон­ни кон­с­т­рук­ции;

* теч­ни­ят бе­тон се по­лу­ча­ва чрез до­ба­вя­не на спе­ци­ал­ни ве­щес­т­ва – втеч­ни­те­ли. Из­пол­з­ва се за из­ли­ва­не на сто­ма­но­бе­тон­ни еле­мен­ти със слож­на фор­ма, при гъс­та ар­ма­ту­ра и т.н.

По сво­я­та здра­ви­на (якост) след втвър­дя­ва­не бе­то­ни­те се де­лят на ня­кол­ко гру­пи, съ­от­вет­но оз­на­че­ни с бук­ва­та „В“ и чис­ло, ко­е­то по­каз­ва ус­той­чи­вост­та на на­тиск в MN/m2. Във все­ки про­ект за же­ле­зо­бе­тон из­рич­но се по­соч­ва мар­ка­та на бе­то­на с ог­лед на не­об­хо­ди­ма­та якост, ко­я­то тряб­ва да се пос­тиг­не. За не­от­го­вор­ни, сла­бо на­то­ва­ре­ни и съ­от­вет­но не­ар­ми­ра­ни бе­тон­ни еле­мен­ти: подложен бетон, малки основи, пътеки, се из­пол­з­ват бе­то­ни мар­ка В 7,5 и В10. За ар­ми­ра­ни бе­то­ни (плочи, ко­ло­ни, греди) се из­пол­з­ват мар­ки­те В 15, В20, В30 и В40.

При бе­то­ни­те В7,5 и В10 раз­т­во­рът мо­же да се бър­ка на ръ­ка. То­ва се пра­ви вър­ху рав­на и глад­ка пло­щад­ка – ста­ра ци­мен­то­ва пло­ча или го­ля­ма ла­ма­ри­на. Су­ха­та смес се раз­мес­ва по­не два пъ­ти и то­га­ва се прис­тъп­ва към раз­бър­к­ва­не с до­ба­вя­не на во­да.

За ос­та­на­ли­те мар­ки бе­тон се пре­по­ръч­ва при­гот­вя­не­то им на обек­та да ста­ва с мал­ка бе­то­но­бър­кач­ка.

За приготвяне на определе­на мар­ка бе­тон тряб­ва да се знае съ­от­но­ше­ни­е­то на не­го­ви­те със­тав­ки, да­де­но в таб­ли­ца­та. Съ­от­но­ше­ни­е­то е из­ме­ре­но чрез ма­си­те (тег­ло­то) на ци­мен­та, пя­съ­ка, ча­къ­ла и во­да­та. В таб­ли­ца­та са да­де­ни точ­ни­те ко­ли­чес­т­ва на със­тав­ки­те за по­лу­ча­ва­не на 1 m3 бе­тон от най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те мар­ки В10, В15 и В20. При упот­ре­ба на тро­шен ка­мък (филц) вмес­то ре­чен ча­къл раз­ход­на­та нор­ма на ча­къ­ла се на­ма­ля­ва със 100 kg, а на ци­мен­та, пя­съ­ка и во­да­та се уве­ли­ча­ва съ­от­вет­но с 10 kg, 60 kg и 10 l.

Ка­чес­т­во­то на бе­тон­на­та смес сил­но за­ви­си от ка­чес­т­во­то на пя­съ­ка. За бе­то­на се пре­по­ръч­ва по-едър ре­чен пя­сък (с го­ле­ми­на на зър­на­та до 5 mm), до­ка­то при из­пол­з­ва­не на по-фин пя­сък пред­пи­са­но­то ко­ли­чес­т­во ци­мент тряб­ва да се уве­ли­чи съ­от­вет­но с 10-20%. Пя­съ­кът тряб­ва да бъ­де доб­ре про­мит и в ни­ка­къв слу­чай да не бъ­де за­мър­сен с поч­ва и раз­лич­ни утай­ки. Приб­ли­зи­тел­на про­вер­ка мо­же да се нап­ра­ви, ка­то в ше­па стис­нете вла­жен пя­сък. Ако той ос­та­не на топ­ка, а не се раз­си­пе, на­вяр­но съ­дър­жа гли­нес­ти включ­ва­ния. Про­вер­ка­та мо­же да се из­вър­ши и ка­то се про­мие с во­да мал­ко пя­сък в проз­ра­чен стък­лен съд. На­ли­чи­е­то на гли­на и пръст вед­на­га про­ли­ча­ва по об­ра­зу­ва­ла­та се мъ­тил­ка. Изис­к­ва­ни­я­та за чис­то­та­та на пя­съ­ка се от­на­сят и за ча­къ­ла.

Ци­мен­тът се про­да­ва в хар­ти­е­ни тор­би по 50, а от­с­ко­ро и по 25 kg. Пос­лед­ни­те са по-удоб­ни за лич­но­то стро­и­тел­с­т­во и за ра­бо­та от хо­ра, не свик­на­ли на те­жък фи­зи­чес­ки труд. Най-чес­то се ра­бо­ти с пор­т­лан­д­ци­мент 20ПЦ250 и 20 ПЦ350. При прес­ни­я ка­чес­т­вен ци­мент на­ча­ло­то на свър­з­ва­не­то за­поч­ва след око­ло 1 час, а кра­ят – не по-къс­но от 12 ча­са. При­е­ма се, че бе­то­нът на­би­ра нор­ми­ра­на­та ме­ха­ни­чес­ка якост след 28-ия ден.

Ци­мен­тът тряб­ва да се съх­ра­ня­ва в пок­ри­то, за­щи­те­но от вла­га­та по­ме­ще­ние, ка­то за по-от­го­вор­ни обек­ти не се пре­по­ръч­ва упот­ре­ба­та на прес­то­ял по­ве­че от три ме­се­ца в книж­на тор­ба ци­мент.

Да­де­ни­те в таб­ли­ца­та съ­от­но­ше­ния се от­на­сят за ци­мент мар­ка 250. Той и мар­ка­та 350 са най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те в лич­но­то стро­и­тел­с­т­во пор­т­ландци­мен­ти. Ци­мен­ти с по-ви­со­ка мар­ка се из­пол­з­ват за спе­ци­ал­ни це­ли при сил­но на­то­ва­ре­ни и от­го­вор­ни кон­с­т­рук­ции и ряд­ко пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес за лич­но­то стро­и­тел­с­т­во. Ос­вен то­ва ци­мен­тът тряб­ва да бъ­де пре­сен, ко­е­то оз­на­ча­ва ку­пу­вай­те та­ко­ва ко­ли­чес­т­во, как­во­то ви е не­об­хо­ди­мо за кра­тък пе­ри­од от вре­ме. За раз­ли­ка от ми­на­ло­то, ко­га­то за вся­ка тор­ба ци­мент тряб­ва­ше да се из­п­рос­ва вез­де­съ­ща­та раз­ре­ши­тел­на ин­дул­ген­ция (бе­леж­ка от ня­ка­къв на­чал­ник), се­га па­за­рът е за­лят от ма­те­ри­а­ли.

На прак­ти­ка съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду със­тав­ни­те час­ти се оп­ре­де­ля в обем­ни час­ти, ка­то мяр­ка е ко­фа или ко­лич­ка. Допустимата неточност при отмерване на съставките за не­от­го­вор­ни стро­и­тел­ни еле­мен­ти ка­то фун­да­мен­ти, цок­ли, ог­ра­ди и др., не е от ре­ша­ва­що зна­че­ние. В та­ки­ва слу­чаи съ­от­но­ше­ни­е­то може да се приеме 1 ко­фа ци­мент на до 3 ко­фи пя­сък и 2 (до 3) ко­фи ча­къл. За ос­та­на­ли­те слу­чаи 1 ко­фа ци­мент се раз­бър­к­ва с до 2 ко­фи пя­сък и 2 ко­фи ча­къл. То­ва са твър­де приб­ли­зи­тел­ни мер­ки и е доб­ре все­ки сам да оп­ре­де­ли за се­бе си точ­ни­те про­пор­ции, ка­то из­ме­ри тег­ло­то на рав­но на­пъл­не­на­та ко­фа с ци­мент, пя­сък и ча­къл и нап­ра­ви мал­ко уп­раж­не­ние по смя­та­не въз ос­но­ва на да­де­ни­те в таб­ли­ца­та ко­ли­чес­т­ва.

Ка­чес­т­во­то на бе­тон­на­та смес и съ­от­вет­но на втвър­де­ния бе­тон за­ви­си и от из­пол­з­ва­на­та во­да – под­хо­дя­щи са пи­тей­на­та и дъж­дов­на­та во­да. Во­да, съ­дър­жа­ща ор­га­нич­ни включ­ва­ния, не е под­хо­дя­ща.

Бе­тон­на­та смес тряб­ва да се упот­ре­би бър­зо, след ка­то е би­ла раз­бър­ка­на. След око­ло 2 ча­са тя за­поч­ва да стя­га и ве­че ста­ва не­год­на за упот­ре­ба.

Подложки и столчета за подпиране на арматурата

Уп­лът­ня­ва­не

Пряс­но на­си­па­ни­ят бе­то­нен раз­т­вор съ­дър­жа по-го­ля­мо или по-мал­ко ко­ли­чес­т­во въз­дух (вклю­чи­тел­но и въз­душ­ни ме­ху­ри), с кое­то зна­чи­тел­но на­ма­ля­ва не­го­ва­та здра­ви­на след втвър­дя­ва­не. Ето за­що бе­тон­на­та смес за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се уп­лът­ни, за да се пос­тиг­не мак­си­мал­на плът­ност и по-въз­мож­ност въз­ду­хът от нея да се из­т­лас­ка най-пъл­но. Зем­но-влаж­ни­ят бе­тон се трам­бо­ва с ръч­на трам­бов­ка или муш­ка­не с лет­ва. При бе­то­ни­ра­не на еле­мен­ти с по-го­ля­ма дъл­бо­чи­на смес­та се на­сип­ва пос­ле­до­ва­тел­но на плас­то­ве с де­бе­ли­на до 15 cm, трам­бо­ва се и то­га­ва се на­сип­ва след­ва­щи­ят пласт. Смес­та се трам­бо­ва, до­ка­то по­вър­х­ност­та Ӝ „се из­по­ти“ и вър­ху нея из­п­лу­ва тъ­нък слой ци­мен­то­во мля­ко.

По­ве­че ста­ра­ние се изис­к­ва при уп­лът­ня­ва­не на бе­то­на в сто­ма­но­бе­тон­ни еле­мен­ти, из­ле­ти в коф­раж със слож­на фор­ма.

Плас­тич­ни­ят бе­тон, из­пол­з­ван за пло­чи, се уп­лът­ня­ва най-доб­ре с ме­ха­нич­на виб­ра­ци­он­на трам­бов­ка, а в до­маш­ни ус­ло­вия – от­но­во с ръч­на трам­бов­ка. Трам­бо­ва­не­то на близ­ки­те до по­вър­х­ност­та плас­то­ве ста­ва и чрез мно­гок­рат­но уд­ря­не с теж­кия мас­тар, с кой­то бе­тон­на­та смес се за­рав­ня­ва. Бе­тон­ни­ят раз­т­вор бе­тон в ко­ло­ни и тре­ге­ри се уп­лът­ня­ва чрез муш­ка­не в смес­та с дъл­га лет­ва и чу­ка­не вър­ху коф­раж­ни­те дъс­ки, до­ка­то ци­мен­то­во­то мля­ко не за­поч­не рав­но­мер­но да из­ти­ча през фу­ги­те меж­ду тях.

(Бел. ред. На пазара се предлагат множество варианти и модели на вибратори за бетон, като най-често се използват вибраторите от електромеханичен тип. За домашна употреба е достатъчна мощност на електродвигателя от 750 – 1500 W. Задвижват се от електродвигател, който често наподобява голяма бормашина и механизъм, който представлява защитен гъвкав маркуч, в който се намира гъвкав стоманен вал. Маркучът завършва с метален накрайник, в който се намира механизъм с ексцентрично разпределена маса. При въртенето си механизмът създава вибрации, чиято честота се определя от честотата на въртене на задвижващия вал.

Пресният бетонов разтвор се обезвъздушава, като маркуча с металния накрйник се вкарва дълбоко в него.)

За­щи­та сре­щу из­съх­ва­не

За да на­бе­ре бе­то­нът нор­мал­на­та си якост, по­не през пър­ви­те се­дем дни той тряб­ва да се пред­паз­ва от из­съх­ва­не. Бър­зо­то му съ­съх­ва­не съ­що та­ка во­ди и до на­пук­ва­не на по­вър­х­ност­та. Ето за­що прес­ни­те бе­тон­ни по­вър­х­нос­ти тряб­ва да се ръ­сят ре­дов­но с во­да и по въз­мож­ност да се пок­ри­ват с ро­гоз­ки, ста­ри чу­ва­ли и др., за да бъ­дат пред­па­зе­ни от ди­рек­т­но­то слън­че­во гре­е­не и бър­зо­то из­па­ре­ние на вла­га­та.

Де­коф­ри­ра­не

При но­се­щи­те бе­тон­ни еле­мен­ти де­коф­ри­ва­не­то се пра­ви 28-30 дни след из­ли­ва­не на бе­то­на. При ос­та­на­ли­те, къ­де­то ня­ма опас­ност от на­пук­ва­не или раз­ру­ша­ва­не, коф­раж­ни­те дъс­ки или плат­на мо­же да се от­с­т­ра­нят и след ня­кол­ко дни, а имен­но:

* стра­ни­чен коф­раж на гре­ди и ко­ло­ни – 3-4 дни;

* сто­ма­но­бе­тон­ни пло­чи с раз­ме­ри под 2,5 m – след 6-9 дни;

* за гре­ди и пло­чи с го­ле­ми раз­ме­ри – след 3 сед­ми­ци;

За пъл­но­то на­то­вар­ва­не на де­коф­ри­ра­ни­те бе­тон­ни еле­мен­ти оба­че тряб­ва да се из­ча­ка пъл­ни­ят срок за втвър­дя­ва­не­то на бе­то­на – 28 дни. По­со­че­ни­те сро­ко­ве са ва­лид­ни при по­ло­жи­тел­ни тем­пе­ра­ту­ри на въз­ду­ха. Ако меж­дув­ре­мен­но те пад­нат под ну­ла­та, вре­ме­то за втвър­дя­ва­не се удъл­жа­ва с броя на дни­те с от­ри­ца­тел­ни тем­пе­ра­ту­ри.

Ар­ми­ров­ка

Ве­че ста­на ду­ма, че бе­то­нът има го­ля­ма ус­той­чи­вост на на­тиск и мал­ка на опън. Щом съ­от­вет­ни­те гра­нич­ни стой­нос­ти бъ­дат над­х­вър­ле­ни, бе­тон­ни­ят еле­мент се раз­ру­ша­ва. Ето за­що всич­ки еле­мен­ти, вър­ху ко­и­то има при­ло­же­ни уси­лия на опън – пло­чи, тре­ге­ри, по­я­си, бал­ко­ни и др., за­дъл­жи­тел­но се ар­ми­рат чрез пос­та­вя­не в бе­то­на на под­хо­дя­що раз­по­ло­же­ни сто­ма­не­ни пръ­ти. Сто­ма­но­бе­то­нът ра­бо­ти ка­то еди­нен ма­те­ри­ал, в кой­то пръ­ти­те по­е­мат на­то­вар­ва­не­то на опън, а бе­то­нът – на­то­вар­ва­не­то на на­тиск. Ко­ло­ни­те съ­що се ар­ми­рат, за­що­то сто­ма­не­ни­те пръ­ти ги пред­паз­ват от из­къл­ч­ва­те, т.е. пре­чуп­ва­не в ре­зул­та­т на при­ло­же­ния по ос­та им на­тиск.

До­кол­ко­то ста­ти­я­та има пре­дим­но об­що­об­ра­зо­ва­те­лен ха­рак­тер, тряб­ва да се под­чер­тае, че прес­мя­та­не­то на сто­ма­но­бе­тон­ни­те кон­с­т­рук­ции си е ця­ла на­у­ка и вся­ко над­це­ня­ва­не на при­до­би­ти един­с­т­ве­но от прак­ти­ка­та уме­ния впос­лед­с­т­вие мо­же да стру­ва скъ­по и прес­къ­по. Съ­щев­ре­мен­но (осо­бе­но в гра­ди­на­та) има пре­дос­та­тъч­но те­ри­то­рии за бе­тон­ни кон­с­т­рук­ции, при ко­и­то не се пос­та­вят съ­щес­т­ве­ни якос­т­ни изис­к­ва­ния. При дру­ги пък – мо­же да се из­бе­ре сме­се­ният под­ход. Про­ек­тът на ар­мировката да се въз­ло­жи на спе­ци­а­лист, а ней­но­то из­ра­бот­ва­не и по-точ­но мон­ти­ра­не на мяс­то – да ос­та­не ва­ше де­ло, още по­ве­че че вре­ме­на­та и в та­зи об­ласт съ­щес­т­ве­но се про­ме­ни­ха. Пръ­ти­те с по-го­лям ди­а­ме­тър се под­гот­вят (т.е. на­ряз­ват и огъ­ват) в ар­ма­ту­рен двор, а пло­чи­те се ар­ми­рат най-ве­че с го­то­ви ар­ми­ро­въч­ни мре­жи. И в два­та слу­чая оба­че са не­об­хо­ди­ми ня­кои ос­нов­ни поз­на­ния.

Ос­нов­но­то пра­ви­ло е, че сто­ма­не­ни­те пръ­ти се пос­та­вят там, къ­де­то въз­ник­ват най-го­ле­ми­те нап­ре­же­ния на опън. Та­ка нап­ри­мер ед­на под­п­ря­на по всич­ки кра­и­ща и на­то­ва­ре­на в цен­тъ­ра пло­ча се ар­ми­ра, ка­то ос­нов­на­та ар­ми­ров­ка ми­на­ва в дол­на­та Ӝ част, а в кра­и­ща­та, на око­ло ме­тър раз­с­то­я­ние, пръ­ти­те през един се вди­гат и про­дъл­жа­ват в гор­на­та част. Ар­ми­ров­ка­та на щурц (гре­да над про­зо­рец нап­ри­мер) се пра­ви по по­до­бен на­чин – пръ­ти­те ле­жат бли­зо до дол­на­та по­вър­х­ност на гре­да­та, ка­то в кра­и­ща­та се пов­ди­гат и про­дъл­жа­ват бли­зо до гор­на­та по­вър­х­ност, ка­то за­вър­ш­ват с ку­ки (при по-тън­ки­те и глад­ки пръ­ти).

Всич­ки ар­ми­ро­въч­ни пръ­ти от глад­ка сто­ма­на за­дъл­жи­тел­но за­вър­ш­ват с ку­ки на кра­и­ща­та си, ко­е­то се пра­ви за по-здра­во­то им зах­ва­ща­не в бе­то­на.

Ар­ми­ро­въч­ни­те пръ­ти се за­щи­та­ват от ко­ро­зи­я­та от плът­но об­ви­ло­то ги втвър­де­но ци­мен­то­во мля­ко. Ако на мес­та те ос­та­нат от­к­ри­ти, след вре­ме за­поч­ват да ко­ро­зи­рат, а след дос­та­тъч­но вре­ме ар­ми­ров­ка­та мо­же и да се пре­къс­не. Ето за­що пръ­ти­те се по­ла­гат та­ка, че меж­ду тях и от­к­ри­ти­те по­вър­х­нос­ти на сто­ма­но­бе­то­на да ос­та­нат 10-15 mm раз­с­то­я­ние. За цел­та ар­ми­ро­въч­на­та мре­жа се пов­ди­га на по-го­ле­ми ка­мъ­че­та от ча­къ­ла, или пък се из­пол­з­ват спе­ци­ал­ни шай­би или стол­че­та от ар­ми­ро­въч­на сто­ма­на.

Най-чес­то се ра­бо­ти със сто­ма­не­ни пръ­ти с ди­а­ме­тър от 8 до 28 mm, ко­и­то се раз­к­ро­я­ват по за­яв­ка в ар­ма­ту­рен двор. По­вър­х­ност­та им е ри­фе­ло­ва­на за по-доб­ро зах­ва­ща­не в бе­то­на. Пръ­ти с ди­а­ме­тър 12-16 mm се из­пол­з­ват за над­лъж­на ар­ми­ров­ка на по­я­си и щур­цо­ве, а за ко­ло­ни – 12-14 mm. Раз­би­ра се, ду­ма­та имат про­ек­тан­ти­те.

Бе­тон­ни­те мре­жи с ди­а­ме­тър на пръч­ки­те 4-10 mm се из­гот­вят фаб­рич­но чрез точ­ко­во за­ва­ря­ва­не при стъп­ка меж­ду пръч­ки­те 100, 150 или 200 mm. По-гъс­ти­те и с по-де­бе­ли пръч­ки мре­жи се из­пол­з­ват за ар­ми­ра­не на но­се­щи пло­чи, а мре­жи­те с пръч­ки под 6 mm и от­с­то­я­ние меж­ду тях 200 mm – за нап­ра­ва на т.нар. ар­ми­ра­ни бе­тон­ни за­маз­ки с де­бе­ли­на око­ло 40 mm, къ­де­то пред­наз­на­че­ни­е­то на ар­ми­ров­ка­та е пре­ди всич­ко да пред­паз­ва сре­щу на­пук­ва­не за­маз­ка­та, ко­я­то по съ­щес­т­во на­по­до­бя­ва тън­ка пло­ча.

Бе­тон­на­та сто­ма­на (Ø 6-10) мо­же да се ку­пи и на­ви­та на кан­га­ли с тег­ло по ня­кол­ко сто­тин ки­лог­ра­ма все­ки. То­зи, един­с­т­ве­но въз­мо­жен дос­ко­ро на­чин оз­на­ча­ва, че ще тряб­ва на мяс­то да се ор­га­ни­зи­ра из­п­ра­вя­не на пръ­ти­те чрез опъ­ва­не (със спе­ци­ал­но опъ­ва­що прис­по­соб­ле­ние или пос­ред­с­т­вом на­шен­с­ки­я някогашен при­нос в све­тов­на­та стро­и­тел­на­ прак­ти­ка – чрез из­тег­ля­не с ка­ми­он). Пре­дим­с­т­во на то­зи под­ход е, че от опъ­на­ти­те пръ­ти мо­гат да се на­ре­жат не­об­хо­ди­ми­те пръч­ки и лес­но да се спрет­не не­об­хо­ди­ма­та ар­ма­ту­ра за го­ле­мия брой от слу­ча­и­те в лич­но­то стро­и­тел­с­т­во, къ­де­то ряд­ко се пол­з­ват пръ­ти с де­бе­ли­на над 10 mm.

На фи­гу­ри­те са да­де­ни ня­кол­ко при­ме­ра за раз­по­ла­га­не на ар­ми­ров­ка­та. Ве­че ста­на ду­ма, че по-слож­но се под­реж­дат и фик­си­рат пръ­ти­те, ко­и­то тряб­ва да ле­жат в гор­ния край (по нап­реч­но­то се­че­ние) на пло­ча­та. За цел­та пръч­ки­те тряб­ва си­гур­но да се фик­си­рат, за да не се раз­мес­тят и про­пад­нат при на­ли­ва­не и трам­бо­ва­не на бе­то­но­вия раз­т­вор, ка­то се из­пол­з­ват спе­ци­ал­но огъ­на­ти от ар­ми­ро­въч­на сто­ма­на стол­че­та.

При ар­ми­ра­не на сто­ма­но­бе­тон­ни пло­чи с близ­ка до квад­рат­на­та фор­ма нап­реч­но раз­по­ло­же­ни­те пръч­ки са ед­нак­во на­то­ва­ре­ни и имат ед­на­къв ди­а­ме­тър. За раз­ли­ка от тях оба­че, при ар­ми­ра­не­то на по­я­си, гре­ди и ко­ло­ни ар­ма­ту­ра­та се де­ли на но­се­щи де­бе­ли пръ­ти и по­мощ­на, т.нар раз­п­ре­де­ли­тел­на ар­ми­ров­ка (Ø 6, Ø 8), чи­я­то за­да­ча е да фик­си­ра си­гур­но но­се­щи­те пръ­ти вът­ре в коф­ра­жа и да не им поз­во­ля­ва да се раз­мес­тят при на­ли­ва­не на бе­то­на. Ар­ми­ра­щи­те пръ­ти при гре­ди­те и ко­ло­ни­те се фик­си­рат с т.нар. стре­ме­та, огъ­на­ти по про­фи­ла на нап­реч­но­то се­че­ние на бе­тон­ния еле­мент. Пръ­ти­те се при­вър­з­ват един към друг (или към стре­ме­та­та) на мяс­то­то на кръс­тос­ва­не­то им с тън­ка (Ø 1–1,4 mm) ар­ма­тур­на ме­ка (го­ре­на) тел. Тя се уви­ва око­ло два­та пръ­та, усук­ва се с по­мощ­та на кле­щи, до­ка­то при­тег­не, и се пре­ряз­ва. Ра­бо­ти се, ка­то пред­ва­ри­тел­но тел­та се на­ре­же на сноп­че­та с дъл­жи­на 6-8 cm.

 

Коф­раж

С из­к­лю­че­ние на слу­ча­и­те, ко­га­то се пра­ви вко­пан в поч­ва­та фун­да­мент и бе­то­нът се из­ли­ва нап­ра­во в из­ко­па, се на­ла­га нап­ра­ва­та на по­ве­че или по-мал­ко сло­жен коф­раж, чи­я­то за­да­ча е да за­дър­жа бе­тон­на­та смес, до­ка­то окон­ча­тел­но се втвър­ди и мо­же са­ма да по­е­ме на­то­вар­ва­не­то. Коф­ра­жът тряб­ва да от­го­ва­ря на ня­кол­ко ус­ло­вия:

* да въз­п­ро­из­веж­да точ­но же­ла­на­та фор­ма на бе­тон­ния еле­мент;

* да бъ­де дос­та­тъч­но здрав и си­гур­но под­п­рян, за да по­е­ме на­то­вар­ва­не­то на прес­ния бе­тон, без да под­да­де;

* изис­к­ва­ни­я­та до­пъл­ни­тел­но се ус­лож­ня­ват, ко­га­то се це­ли по­лу­ча­ва­не на глад­ка ли­це­ва по­вър­х­ност на бе­то­на – то­га­ва се ра­бо­ти с глад­ко рен­до­са­ни, рав­но ско­ва­ни дъс­ки, из­пол­з­ва се по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио и т.н.

Дър­ве­ни­ят коф­раж се от­де­ля по-лес­но при де­коф­ри­ра­не­то, ако пре­ди на­ли­ва­не на бе­то­на е бил обил­но по­лят с во­да.

От­к­ри­ти­те сто­ма­но­бе­тон­ни еле­мен­ти (гре­ди, по­я­си и осо­бе­но бал­ко­ни­те) са край­но неб­ла­гоп­ри­ят­ни кон­с­т­рук­тив­ни еле­мен­ти от глед­на точ­ка на топ­ло­и­зо­ла­ци­я­та на сгра­да­та. По­ра­ди ви­со­кия ко­е­фи­ци­ент на топ­лоп­ро­вод­ност на сто­ма­но­бе­то­на те са доб­ри про­вод­ни­ци на топ­лин­ни за­гу­би и за­то­ва са на­ре­че­ни още „топ­лин­ни мос­то­ве“. Ето за­що те за­дъл­жи­тел­но се топ­ло­и­зо­ли­рат. При но­во стро­и­тел­с­т­во то­ва ста­ва най-лес­но и ефек­тив­но, ка­то от­към вън­ш­на­та стра­на на коф­ра­жа се пос­та­вят твър­ди изо­ла­ци­он­ни пло­чи от ек­с­т­ру­ди­ран пе­но­по­лис­ти­рол. След втвър­дя­ва­не на бе­то­на те ос­та­ват дос­та­тъч­но здра­во спо­е­ни от ци­мен­то­вия раз­т­вор. То­ва оба­че пред­по­ла­га пред­виж­да­не в коф­ра­жа на дос­та­тъч­но мяс­то и пос­та­вя­не на изо­ла­ци­он­ни­те пло­чи в не­го.

За коф­ри­ра­не на пло­чи се из­пол­з­ват го­то­ви ме­тал­ни плат­на с раз­ме­ри 100х50 cm. Те тряб­ва да са здра­ви и пра­ви, доб­ре по­чис­те­ни от ос­та­тъ­ци втвър­ден ци­мент по тях. Но­ви­те плат­на са бо­я­ди­са­ни с ан­ти­ко­ро­зи­о­нен грунд, кой­то впос­лед­с­т­вие мо­же да съз­да­де не­мал­ко гри­жи. Го­то­ва­та бе­тон­на по­вър­х­ност ста­ва не­же­ла­но глад­ка и по нея тук-там по­леп­ват пар­че­та от бо­я­та на плат­на­та. По­ра­ди то­ва та­ва­ни­те тряб­ва да се очу­кат, за да ста­не по­вър­х­ност­та им гра­па­ва, вклю­чи­тел­но и да се шприц­ват с ря­дък ци­мен­то-пя­съ­чен раз­т­вор, за­що­то ве­ро­ят­ност­та ма­зил­ка­та да пад­не е на­пъл­но ре­ал­на.

По­ле­то на бъ­де­ща­та пло­ча се пок­ри­ва с хо­ри­зон­тал­но раз­по­ло­же­ни гре­ди, ко­и­то се под­пи­рат от­до­лу и доб­ре се ни­ве­ли­рат. Те се раз­по­ла­гат през раз­с­то­я­ние 100 cm ед­на от дру­га, та­ка че вър­ху тях да лег­нат плат­на­та. Бъл­гар­с­ка­та стро­и­тел­на прак­ти­ка в личното строитителство е, пър­во, да се из­зиж­дат вън­ш­ни­те сте­ни и то­га­ва се пра­ви коф­ра­жът на пло­ча­та. Пре­дим­с­т­во­то на то­зи под­ход е, че сте­ни­те слу­жат за ос­но­ва на по­я­са, кой­то ог­раж­да сто­ма­но­бе­тон­на­та пло­ча. Ос­та­ва да се пос­та­вят стра­нич­ни­те коф­раж­ни плат­на от дъс­ки. При де­бе­ли­на на пло­ча­та при­мер­но 10 cm и об­ща дъл­бо­чи­на на по­я­са 20 cm, ми­ни­мал­на­та ви­со­чи­на на вън­ш­но­то коф­раж­но плат­но е 20 cm, а на вът­реш­но­то – 10 cm.

На мес­та­та на про­зор­ци­те и вра­ти­те, в за­ви­си­мост от ши­ро­чи­на­та на от­во­ра, коф­ра­жът мо­же да се удъл­бо­чи, или пък съ­от­вет­но ар­ми­ров­ка­та да се уси­ли – въп­рос на кон­с­т­рук­тив­но ре­ше­ние.

При из­зи­да­ни сте­ни ко­ло­ни­те в ъг­ли­те съ­що са ог­ра­де­ни от две­те стра­ни с тух­ли и ос­та­ва коф­ра­жът да се нап­ра­ви от­към ос­та­на­ли­те две от­во­ре­ни стра­ни. Плат­на­та се ско­ва­ват от по две над­лъж­но раз­по­ло­же­ни дъс­ки (при оби­чай­на ши­ро­чи­на на ко­ло­ни­те 25-30 cm). Майс­тор­с­т­во­то при нап­ра­вата на коф­ра­жа е в си­гур­но­то ук­реп­ва­не и прис­тя­га­не­ на коф­раж­ни­те дъс­ки, за да не под­да­дат при пъл­не­не на ко­ло­на­та и трам­бо­ва­не на бе­то­на. То­ва се пра­ви с про­му­ше­ни през от­во­ри в тух­ле­ния зид съв­сем бли­зо до дъс­че­ни­те плат­на бич­ме­та. В мяс­то­то на кръс­тос­ва­не­то им те се при­ко­ва­ват ед­но към дру­го с дъл­ги пи­ро­ни, след ко­е­то меж­ду тях и плат­на­та се на­би­ват плът­но дър­ве­ни кли­но­ве.

Коф­ра­жът за гре­ди­те (щур­цо­ве­те) над от­во­ри на­по­до­бя­ва зат­во­ре­но от три стра­ни ко­ри­то, вли­за­що плът­но в от­во­ра меж­ду тух­ле­ни­те сте­ни. То тряб­ва да при­дър­жа бе­то­на от­до­лу, по­ра­ди ко­е­то тряб­ва да бъ­де си­гур­но под­п­ря­но и съ­щев­ре­мен­но да удър­жа стра­нич­ния на­тиск на бе­тон­на­та смес. За та­зи цел стра­нич­ни­те коф­раж­ни дъс­че­ни плат­на тряб­ва да се ук­ре­пят чрез при­ко­ва­ни под нак­лон къ­си бич­ме­та.

Ни­ве­ли­ра­не­то на коф­ра­жи­те ста­ва, ка­то се ре­гу­ли­ра ви­со­чи­на­та на под­по­ри­те. За цел­та под вся­ка от тях се пос­та­вят два сре­щу­по­лож­ни кли­на, с чи­е­то на­би­ва­не под­по­ра­та се пов­ди­га или, об­рат­но – мо­же да се смък­ва. След ка­то коф­ра­жът се ни­ве­ли­ра окон­ча­тел­но, кли­но­ве­те се фик­си­рат с пи­ро­ни, за да не се раз­мес­тят.

 

 

Об­ра­бот­ва­не на по­вър­х­ност­та

От­к­ри­ти­те бе­тон­ни по­вър­х­нос­ти се об­ра­бот­ват по раз­лич­ни на­чи­ни за пос­ти­га­не на же­ла­ния ви­зу­а­лен ефект. По­вър­х­ност­та, ко­я­то е би­ла в кон­такт с коф­ра­жа, ко­пи­ра струк­ту­ра­та на не­го­ва­та вът­реш­на по­вър­х­ност. Ето за­що, ко­га­то се це­ли пос­ти­га­не на глад­ка по­вър­х­ност, тряб­ва да се по­ло­жат уси­лия за глад­ко­то рен­дос­ва­не и плът­но съ­е­ди­ня­ва­не на дъс­ки­те в коф­ра­жа. При та­ка под­гот­ве­ни­те дъс­ки не са­мо по­вър­х­ност­та на бе­то­на ще ста­не глад­ка, но и коф­ра­жът лес­но ще се от­де­ли при де­коф­ри­ра­не­то. До­пъл­ни­тел­но ус­ло­вие за по­лу­ча­ва­не на глад­ка по­вър­х­ност е бе­то­но­ви­ят раз­т­вор да бъ­де доб­ре уп­лът­нен. За цел­та дъс­ки­те на коф­ра­жа се чу­кат с чук или вибрират с елректричести вибратор.

Осо­бе­но неп­ри­ят­на опе­ра­ция е пре­мах­ва­не­то на из­тек­лият през про­лу­ки меж­ду дъс­ки­те бе­то­нов раз­т­вор, кой­то впос­лед­с­т­вие тряб­ва да бъ­де из­чук­ван с чук и дле­то. Ако то­ва не се нап­ра­ви, ще се на­ло­жи нап­лас­тя­ва­не на пре­ко­мер­но де­бел пласт ма­зил­ка, оп­ре­де­лен от дебели­на­та на из­тек­лия бе­тон.

 

Мит бе­тон

В ре­ди­ца слу­чаи се це­ли от­к­ри­ти­те бе­тон­ни по­вър­х­нос­ти да по­лу­чат гра­па­ва струк­ту­ра – нап­ри­мер при нас­тил­ки на пъ­те­ки или дру­ги бе­тон­ни еле­мен­ти в гра­ди­на­та. В то­зи слу­чай пе­съ­чин­ки­те в по­вър­х­нос­т­ния слой на бе­то­на ос­та­ват от­к­ри­ти, без да са за­ле­ти с ци­мен­то­во мля­ко. За цел­та, пре­ди ци­мен­тът да се втвър­ди дос­та­тъч­но, по­вър­х­ност­та на бе­то­на тряб­ва вни­ма­тел­но да се из­мие с во­да – то­ва мо­же да се нап­ра­ви око­ло 12-14 ча­са след не­го­во­то из­ли­ва­не. При от­ми­ва­не на ци­мен­то­ва­та ко­рич­ка мо­же да се на­ло­жи пол­з­ва­не на чет­ка с твърд ко­съм или да­же сто­ма­не­на чет­ка. От­ми­ва­не­то тряб­ва да се пра­ви вни­ма­тел­но, ка­то пе­съ­чин­ки­те се огол­ват са­мо до око­ло 1/3 от ди­а­ме­тъ­ра им, за­що­то има опас­ност по­вър­х­ност­та да ста­не рон­ли­ва или на мес­та да се от­к­ри­ят вдлъб­на­тин­ки.

Чрез пред­ва­ри­тел­но под­би­ра­не на ед­ри­на­та на пя­съ­ка и не­го­во­то оц­ве­тя­ва­не, чрез из­ми­ва­не на по­вър­х­ност­та на бе­то­на мо­же да се по­лу­чат раз­но­об­раз­ни де­ко­ра­тив­ни ком­би­на­ции.

 

По­вър­х­нос­т­на струк­ту­ра

По­вър­х­ност­та на още съв­сем прес­ния бе­тон мо­же да се офор­ми де­ко­ра­тив­но с по­мощ­та на раз­лич­ни ин­с­т­ру­мен­ти и по раз­лич­ни на­чи­ни. Та­ка нап­ри­мер с по­мощ­та на мис­т­рия мо­же да се по­лу­чи ха­рак­тер­на по­вър­х­нос­т­на струк­ту­ра, как­ва­то бе опи­са­на при спе­ци­ал­ни­те ма­зил­ки в НС 3-4/99. С твър­да мет­ла мо­же лес­но да се пос­тиг­не по­ве­че или по-мал­ко драс­ка­на по­вър­х­ност. Из­бо­рът на под­ръч­ни „ин­с­т­ру­мен­ти“ е не­ог­ра­ни­чен, а чо­веш­ка­та фан­та­зия съ­що. Ако не зат­во­ри­те ку­че­то си, до­ка­то бе­то­нът се втвър­ди, то съ­що ще ос­та­ви за­дъл­жи­тел­ни­те от­пе­ча­тъ­ци от ла­пи. Те оба­че но­сят щас­тие!

 

Во­доп­лъ­тност и хид­ро­и­зо­ла­ция

Даже и уп­лът­не­ни­ят, с ви­со­ка мар­ка бе­тон не е на­пъл­но во­доп­лъ­тен. Ето за­що, осо­бе­но ко­га­то се це­ли пос­ти­га­не на га­ран­ти­ра­на во­доп­лът­ност, към бе­то­на и към по­ло­же­на­та вър­ху не­го ци­мен­то­ва за­маз­ка се до­ба­вят спе­ци­ал­ни уп­лът­ня­ва­щи ве­щес­т­ва. Кла­си­чес­ки­ят пред­с­та­ви­тел на та­зи гру­па в стро­и­тел­на­та хи­мия е до­бав­ка­та Ceresit, при­до­би­ла от на­ча­ло­то на ве­ка та­ка­ва по­пу­ляр­ност, че е да­ла име­то си и на са­ма­та фир­ма-про­из­во­ди­тел (от гру­па­та на нем­с­кия кон­церн Henkel). На па­за­ра се пред­ла­гат про­дук­ти и на дру­ги про­из­во­ди­те­ли. По пра­ви­ло те пред­с­тав­ля­ват ве­щес­т­ва, ко­и­то се до­ба­вят към во­да­та за при­го­тов­ля­ва­не на бе­тон­на­та смес. В та­ки­ва слу­чаи съ­що нас­то­я­тел­но се пре­по­ръч­ва раз­бър­к­ва­не­то на бе­то­на да ста­ва в бе­то­но­бър­кач­ка, за да се пос­тиг­не рав­но­мер­но раз­мес­ва­не на ком­по­нен­ти­те.

Съ­щев­ре­мен­но при су­те­рен­ни бе­тон­ни сте­ни, раз­по­ло­же­ни под рав­ни­ще­то на поч­ва­та, за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се нап­ра­ви пра­вил­но из­пъл­не­на вън­ш­на хид­ро­и­зо­ла­ция. Тя га­ран­ти­ра­но ще пред­паз­ва стро­и­тел­на­та кон­с­т­рук­ция от про­ник­ва­не на съ­дър­жа­ща­та се в поч­ва­та вла­га не са­мо в по­со­ка към ма­зе­то, но и във вер­ти­кал­на по­со­ка бла­го­да­ре­ние на ка­пи­ляр­ни­те си­ли. Ето за­що в ни­ка­къв слу­чай не би­ва да се раз­чи­та на ви­ди­мо су­ха­та поч­ва, за­що­то пра­ве­не­то на хид­ро­и­зо­ла­ция пос­т­фак­тум, при ве­че пос­т­ро­е­на сгра­да, е твър­де скъ­по и с не­си­гу­рен ре­зул­тат на­чи­на­ние.

 

Ци­мен­то­ви за­маз­ки

Ци­мен­то­-пя­съч­ни­те за­маз­ки са по­ла­гат на по-тън­ки или по-де­бе­ли плас­то­ве за из­рав­ня­ва­не на не­рав­ни но­се­щи пло­чи, за по­лу­ча­ва­не на не­об­хо­ди­мия за от­ти­ча­не на во­да­та нак­лон и др. В част от слу­ча­и­те за­маз­ка­та се по­ла­га ди­рек­т­но вър­ху бе­тон­на­та ос­но­ва, ка­то пра­ви­ло­то „мок­ро вър­ху мок­ро“ тряб­ва да се спаз­ва. То­ва оз­на­ча­ва, че ако е въз­мож­но, ци­мен­то­ва­та за­маз­ка тряб­ва да се нап­ра­ви, до­ка­то бе­то­нът на пло­ча­та е още пре­сен. В то­зи слу­чай сцеп­ле­ни­е­то по­меж­ду им ста­ва зна­чи­тел­но по-здра­во и сил­но на­ма­ля­ва ве­ро­ят­ност­та от на­пук­ва­не и час­тич­но от­леп­ва­не на за­маз­ка­та от ос­но­ва­та. При по­ла­га­не вър­ху ста­ра пло­ча ми­ни­мал­на­та де­бе­ли­на на за­маз­ка­та с обик­но­вен ци­мен­то-пя­съ­чен раз­т­вор е 20 mm. При за­маз­ки с по-мал­ка де­бе­ли­на тряб­ва да се из­пол­з­ва плас­ти­фи­ци­ра­ни ци­мен­то­ви за­маз­ки, нап­ри­мер по­ли­мер­ци­мен­т­на за­маз­ка, по­лу­че­на с до­ба­вя­не на ле­пи­ло С200, както бе до 1989 г.  или пред­ла­га­ните вече на па­за­ра съвременни специализирани до­бав­ки към ци­мен­та.

Чес­то сре­ща­но из­пъл­не­ние е по­ла­га­не­то на т. нар. „пла­ва­щи“ ци­мен­то­ви за­маз­ки. То­ва се пра­ви нап­ри­мер, ко­га­то вър­ху сто­ма­но­бе­тон­на­та пло­ча е по­ло­жен топ­ло­и­зо­ла­ци­о­нен пласт. Вър­ху не­го се по­ла­га дос­та­тъч­но де­бе­ла, 35-40 mm, ци­мен­то­ва за­маз­ка, ко­я­то ле­жи сво­бод­но вър­ху твърдите топ­ло­и­зо­ла­ци­о­нни плочи (и ня­ма ди­рек­тен кон­такт с ог­раж­да­щи­те сте­ни. Ней­на­та за­да­ча е да но­си връх­но­то по­до­во пок­ри­тие – об­ли­цо­въч­ни плоч­ки, дър­вес­но или ме­ко пок­ри­тие. От ски­ца­та се виж­да, че пла­ва­ща­та ци­мен­то­ва за­маз­ка е от­г­ра­ни­че­на от­към топ­ло­и­зо­ла­ци­он­ния пласт с хид­ро­и­зо­ла­ция. Та­ка се ог­ра­ни­ча­ва про­ник­ва­не­то на вла­га­та от бе­тон­на­та смес към хид­ро­и­зо­ла­ци­я­та и сте­ни­те. Без да е за­дъл­жи­тел­но, все пак е же­ла­тел­но за­маз­ка­та да се ар­ми­ра с ряд­ка мре­жа (през 20 cm) от пръч­ки с де­бе­ли­на 4 mm.

Топ­ло­и­зо­ла­ци­он­ни­те пло­чи тряб­ва да бъ­дат от ма­те­ри­ал, под­хо­дя­щ за по­до­ва изо­ла­ция. Из­пол­з­ват се твър­ди пло­чи от ек­с­т­ру­ди­ран по­лис­ти­рол или пе­но­по­ли­у­ре­тан, пло­чи от стък­ле­на или каменна ва­та и др. Въп­ре­ки твър­дост­та си, пло­чи­те мал­ко или по­ве­че ще под­да­дат под тег­ло­то на за­маз­ка­та и на­то­вар­ва­не­то вър­ху по­да, ко­е­то тряб­ва да се от­че­те при прес­мя­та­не на край­ни­те ни­ва на по­да. Ве­ли­чи­на­та на сля­га­не­то обик­но­ве­но е от­бе­ля­за­но от про­из­во­ди­те­ля вър­ху опа­ков­ка­та на пло­чи­те. Та­ка нап­ри­мер оз­на­че­ни­е­то 35/25 по­каз­ва де­бе­ли­на­та на пло­чи­те пре­ди и след тях­но­то на­то­вар­ва­не от по­до­ва­та кон­с­т­рук­ция. Изо­ла­ци­он­ни­те пло­чи се по­ла­гат плът­но ед­на до дру­га, без про­лу­ки по­меж­ду им. От­го­ре се зас­ти­ла по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио или под­ре­де­ни чрез при­пок­ри­ва­не лен­ти от хид­ро­и­зо­ла­ци­он­на му­ша­ма. Хид­ро­и­зо­ла­ци­он­но­то фо­лио се из­тег­ля пок­рай сте­ни­те та­ка, че кра­и­ща­та му да се на­ми­рат над ни­во­то на ци­мен­то­ва­та за­маз­ка.

За да се пре­дот­в­ра­ти об­ра­зу­ва­не­то на топ­лин­ни мос­то­ве, по про­дъл­же­ние на сте­ни­те се пос­та­вят иви­ци топ­ло­и­зо­ла­ци­о­нен ма­те­ри­ал, как­то е по­ка­за­но на ски­ца­та. След втвър­дя­ва­не на бе­то­на стър­ча­щи­те над рав­ни­ще­то на за­маз­ка­та иви­ци се из­ряз­ват с ос­тър нож.

Ци­мен­то­ва­та за­маз­ка се пра­ви от ци­мен­то-пя­съ­чен раз­т­вор при съ­от­но­ше­ние 1 kg ци­мент на 6 kg пя­сък. Из­ме­ре­но в обем­ни еди­ни­ци то­ва пра­ви 1 част ци­мент на 3 до 4 час­ти пя­сък. В за­ви­си­мост от де­бе­ли­на­та на за­маз­ка­та тряб­ва да се под­бе­ре и ед­ри­на­та на пя­съ­ка, но ка­то пра­ви­ло за за­маз­ки се из­пол­з­ва по-си­тен пя­сък. Мно­го важ­но е да се ра­бо­ти с пре­сят пя­сък, за­що­то, осо­бе­но при тън­ки плас­то­ве, на­ли­чи­е­то в смес­та на по-ед­ри ка­мъ­че­та сил­но ще зат­руд­ня­ва и ба­ви ра­бо­та­та. За­маз­ка­та се пра­ви със зем­но-влаж­на смес, ко­я­то не се разпада след стискане в шепа. За при­да­ва­не на по-доб­ра плас­тич­ност на смес­та и по-ка­чес­т­ве­но заг­лаж­да­не на по­вър­х­ност­та към во­да­та се до­ба­вят спе­ци­ал­ни пре­па­ра­ти – плас­ти­фи­ка­то­ри. Та­ка „об­ла­го­ро­де­на­та“ ци­мен­то-пя­съч­на смес се об­ра­бот­ва зна­чи­тел­но по-лес­но и по-доб­ре се уп­лът­ня­ва. Ко­ли­чес­т­во­то на до­бав­ка­та се пред­пис­ва от ней­ни­я про­из­во­ди­тел.

Про­да­ват се и спе­ци­ал­ни до­бав­ки, ко­и­то поз­во­ля­ват из­ли­ва­не на бе­то­на при по-нис­ки тем­пе­ра­ту­ри.

Полагане на пла­ва­ща­ за­маз­ка

Ос­но­ва­та се по­чис­т­ва от втвър­де­ни ос­та­тъ­ци от стро­и­тел­ни раз­т­во­ри и се по­ми­та. След то­ва топ­ло­и­зо­ла­ци­он­ни­те пло­чи се на­реж­дат плът­но ед­на до дру­га. В слу­чай на съмнение за про­ник­ва­не на вла­га в топ­ло­и­зо­ла­ци­я­та от­към по­до­ва­та пло­ча, под пло­чи­те се по­ла­га хид­ро­и­зо­ла­ция от би­ту­ми­ни­зи­ра­на му­ша­ма или де­бе­ло по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио. Вър­ху по­ло­же­ни­те изо­ла­ци­он­ни пло­чи се зас­ти­ла де­бе­ло и здра­во по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио, ко­е­то пред­паз­ва топ­ло­и­зо­ла­ци­я­та от про­ник­ва­не на вла­га от­към влаж­ния ци­мен­то-пя­съ­чен раз­т­вор. Кра­и­ща­та на фо­ли­о­то се из­дър­п­ват та­ка, че да стър­чат над ни­во­то на ци­мен­то­ва­та за­маз­ка. Не би­ва да се про­пус­не и пос­та­вя­не­то на ог­раж­да­ща за­маз­ка­та иви­ца от изо­ла­ци­он­ния ма­те­ри­ал. Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­пол­з­ват из­рез­ки от твър­ди­те пло­чи, ка­то за иви­ци­те от­лич­на ра­бо­та би свър­ши­ла и ме­ка ми­не­рал­на ва­та. Кра­и­ща­та на фо­ли­о­то и ог­раж­да­щи­те иви­ци под не­го се при­тис­кат чрез пос­та­вя­не на куп­чин­ки ци­мен­тов раз­т­вор. След то­ва мо­же да се прис­тъ­пи към на­сип­ва­не на ци­мен­то-пя­съч­на­та смес, ней­но­то трам­бо­ва­не и под­рав­ня­ва­не. За та­зи цел е доб­ре пред­ва­ри­тел­но око­лов­ръст вър­ху сте­ни­те да се от­бе­ле­жи ни­во­то на ци­мен­то­ва­та за­маз­ка, а още по-доб­ре е да се ни­ве­ли­рат во­де­щи лет­ви, по ко­и­то да се опи­ра мас­та­рът при под­рав­ня­ва­не на за­маз­ка­та.

Ви­на­ги тряб­ва да се ра­бо­ти с до­бър и дъ­лъг мас­тар, за­що­то пред­с­та­ва­та, че са­мо с ма­ла­маш­ка­та мо­же да се по­лу­чи дос­та­тъч­но рав­на по­вър­х­ност, е лъ­жов­на. Мас­та­рът се дви­жи встра­ни и съ­щев­ре­мен­но се при­дър­п­ва към ра­бо­те­щия. Та­ка с ос­т­рия му кант се ос­тър­г­ва из­лиш­ни­ят ма­те­ри­ал и съ­щев­ре­мен­но по­вър­х­ност­та на за­маз­ка­та се трам­бо­ва и вър­ху нея из­п­лу­ва ци­мен­те­но мля­ко. На по-нис­ки­те мес­та се на­сип­ва с мис­т­ри­я­та пре­сен раз­т­вор и по­вър­х­ност­та на­но­во се из­тег­ля с мас­та­ра. След ка­то се за­вър­ши за­маз­ка­та, се из­чак­ва, до­ка­то ци­мен­тът за­поч­не да стя­га, во­де­щи­те лет­ви се из­важ­дат вни­ма­тел­но и праз­ни­ни­те се за­пъл­ват с ци­мен­тов раз­т­вор.

Окон­ча­тел­но­то заг­лаж­да­не на нас­тил­ка­та се пра­ви със сто­ма­не­на ма­ла­маш­ка при ко­е­то тя мо­же да стане достатъчно глад­ка за по­ла­га­не на връх­но­то по­до­во пок­ри­тие.

Пре­ди да се на­то­ва­ри, та­ка нап­ра­ве­на­та за­маз­ка тряб­ва да се втвър­ди дос­та­тъч­но, ко­е­то про­дъл­жа­ва по­не три сед­ми­ци. През то­ва вре­ме не е же­ла­тел­но по­ме­ще­ни­е­то да се отоп­ля­ва, как­то и да не се ос­та­вя на сил­но те­че­ние, ко­е­то ус­ко­ря­ва из­па­ре­ни­е­то на вла­га­та от ци­мен­то­ва­та смес. Ако все пак пре­ми­на­ва­не­то през по­ме­ще­ни­е­то не мо­же да се пре­ус­та­но­ви на­пъл­но, след око­ло 4-5 дни вър­ху за­маз­ка­та мо­же да се пос­та­вят ши­ро­ки дъс­ки, по ко­и­то да се стъп­ва.

След окон­ча­тел­но­то втвър­дя­ва­не на за­маз­ка­та стър­ча­щи­те иви­ци фо­лио и изо­ла­ци­о­нен ма­те­ри­ал се из­ряз­ват и мо­же да се прис­тъ­пи към пос­та­вя­не на връх­но­то по­до­во пок­ри­тие.