В категории: Брой 12/2006, Градина, Дърводелство и обзавеждане

Люлееща се пейка

От проектите на Skil избрахме и една градинска пейка. Вярно, лятото е още доста далеч, но подготовката за него трябва да започне отрано. Пък, както се е задала и безснежна зима, току-виж, че някоя и друга двойка почивни дни бъде посветена на изработката на тази пейка. Дизайнът ù е оригинален, а от нея винаги ще има нужда. Особеното в конструкцията на пейката е, че тя може да се люлее, което допринася за по-приятното усещане на седящите върху нея. Дизайнерът е украсил люлката с три апликации, изобразяващи двойка сърца, но това решение оставяме на избора на този, който се захване да я майстори. Понеже проектът навярно е дело на американски конструктор, ползващ инчова система, дадените размери в милиметри са малко необичайни за европееца и препоръката ни е всеки да ги закръгли, включително според материалите, с които разполага.

С изключение на двете странични табли 1, останалите детайли са от масивна дървесина. Понеже пейката ще бъде изложена на атмосферни влияния, а и за да стане по-устойчива, е желателно да се използва по-здрава дървесина – парен бук или дъб и в краен случай иглолистна. Детайлите се разкрояват по дадените в таблицата или според закръглените и коригирани размери. Летвите, от които се нарязват детайлите, трябва да бъдат предварително гладко рендосани, защото малката дължина на някои от детайлите ще затрудни тяхното рендосване поотделно. Краката 5 в горния си край имат закръгление, поради което се изрязват с прободен трион от по-широка дъска. Също с прободен трион се оформя горната страна на дългия фриз 7 на облегалката. Всички открити ръбове се заоблят, което може да се извърши на ръка с шлифовъчна хартия или, за предпочитане, с ръчна фреза. Ако разполагате с тази машина, има възможност за допълнителна обработка на челните кантове на предните крака, на дългия фриз 7, както и на горните фризове 11, които изпълняват функцията и на подлакътници, като им се придаде декоративен профил.

Летвите на седалката 2 се монтират с лепило и винтове към напречните опори 3 и 4, а опорите 3 по същия начин се сглобяват към двете царги 6 на седалката. Задължително се използва водоустойчиво лепило. Челните сглобки се правят с лепило и с по две дибли всяка. Това не е най-блестящото решение от дърводелска гледна точка, но класическата сглобка на длаб и чеп си е доста трудно упражнение и в случая едва ли си заслужава труда. Сглобката между напречните опори 3 и двете царги 6 е чрез зарязване, което ù придава по-голяма устойчивост.

Двете царги 6 се свързват към краката 5 с лепило и винтове. Тук може да се приложи и техника, при която вместо винтове се използват по две дълги кръгли дибли на сглобка, като диблите се монтират подобно на дървени пирони – набиват се през крака в предварително пробит през двата детайла отвор. Понеже краищата на фабричните дибли са скосени, диблата не се набива докрай, а се оставя леко да стърчи. Стърчащото парче се изрязва внимателно със ситнозъбест трион-пасвател, като се внимава да не се нарани повърхността на крака. След това останалата леко стърчаща част се шлифова, докато се изравни напълно с повърхността на крака. Ако те са от светла дървесина и не се използва байц или плътен оцветен лак, диблите ще личат, което не дразни и може да се възприеме като декоративен ефект.

Двете Х-образно кръстосани летви 9 оформят облегалката. Препоръката ни е да се отрежат по-дълги и като се положат върху рамката, образувана от детайлите 6, 7 и 8, по кантовете на фризовете 8 да се очертаят линиите, по-които да се отрежат. Така те ще пасват точно на мястото си. Първо се намества едната от двете летви и след това по нея се очертават линиите на срязване по средата на другата. Двете части се съединяват с цялата летва с лепило. Тъй като пробиването на съосни срещуположни отвори в съединяваните под ъгъл детайли трудно се удава, сглобката може да се подсили с плоска дибла или откъм гърба да се подложи и залепи допълнителна летва.

Страничните табли се разкрояват от дървесновлакнеста плоча MDF, като дъгообразната извивка се изрязва с прободен трион. Радиусът на кривината се подбира опитно, но да бъде възможно по-голям, защото в противен случай пейката лесно може да се преобърне. За предпазване от подобна изненада в предния и задния край на извивката се монтира с винт по един гумен буфер за врата. Те служат за опори, пречещи на люлката да се обърне.

За да не се повредят кантовете, върху които стъпва пейката, те се „обковават“ с лента от поцинкована ламарина с дебелина 2 mm. Такава ламарина трудно се намира. Затова може да се използва черна стоманена ламарина, която се боядисва на 2–3 слоя с Zinga – най-подходящия материал за т.нар. студено поцинковане. Опорите 3 и 10 се монтират към таблите 1 с лепило и винтове.

Накрая всички детайли се шлифоват окончателно, острите ръбове се заоблят и остава защитното декоративно покритие. Изборът зависи от предпочитанията, от това къде ще бъде поставена пейката, както и от използваната дървесина с оглед да не бъде скрита под слоя цветен лак естествената красота на дървото.