В категории: Брой 7-8/2008, Градина

Косене на тревата с рекултивиране

При описанието на различните модели на четири- и триколесни косачки за трева (НС 5-6/2007) на VIKING, както и на самоходните косачки-трактори на същия водещ в този сектор австрийски производител (3-4/2008) обръщахме специално внимание на възможностите на тези машини за рекултивиране на окосената трева. Повечето от моделите в стандартната си комплектация имат рекултивиращ набор (кит), който включва специален многофункционален нож и пластмасов щит, който се поставя на отвора за изхвърляне на окосената трева. Останалите модели са пригодени за монтиране и работа с такъв кит, който трябва да се купи отделно. Ножът за рекултивиране не просто отрязва, а нарязва тревата на съвсем дребни късчета, които се разхвърлят равномерно обратно върху тревната площ. Така вместо да се изхвърля, окосената трева се използва като екологично чист органичен тор за подхранване корените на растящата трева. Благодарение на силното раздробяване тревните стъбла се разлагат бързо под въздействие на микроорганизмите. При косене през есента заедно с тревата машината по същия начин смила и опадалите листа, с което почвата допълнително се обогатява с хранителни вещества. Така не само се намалява потребността от внасяне на изкуствени торове в почвата, но се създават и по-благоприятни условия за размножаване на червеите в нея. Това от своя страна допринася допълнително за обогатяването ù с хранителни вещества, прави я по-плодородна – все условия, необходими за интензивното развитие на тревата и поддържането на тревните площи в добро състояние години наред.

Вторичният ефект от косенето с рекултивиране е, че се решава и проблемът с изхвърлянето на окосената трева, защото най-често тя се натрупва на купчинки, където залежава и загнива.

Тъй като посочените статии са с техническа насоченост, целта им бе преди всичко да ориентират читателите във възможностите на една или друга машина и най-вече при избора на най-подходящата съобразно площта, терена и вида на тревата, която се коси. Затова в значително по-малка степен обърнахме внимание на технологията на косене, и по-специално върху ефекта от рекултивирането на окосената трева. Съществена причина бе и липсата на достатъчно подробна и достоверна информация за това.

Изследователски проект на BOKU и VIKING

Сега имаме възможност да запълним тази тематична празнота благодарение на любезно предоставените ни от „Андреас ШТИЛ“ ЕООД резултати от изследователския проект на тема „Усъвършенстване на принципа на косене и рекултивиране на тревните площи“, проведен от Университета по почвознание (BOKU), Виена и VIKING, които са били официално оповестени на пресконференция през септември 2007 г. от професорите в този университет Карл-Ернст Шьонтхалтер и Александър Брукнер, и управителите на фирма VIKING Николас Штил и Хайнрих Лехнер.

Виенският университет по почвознание е измежду най-авторитетните в света и е неизменно сред първите пет, сочени като най-добри аграрни университети в Европа. Характерно за него е, че в процеса на обучението и научните изследвания оптимално се съчетават теоретичните познания с практическото приложение на земеделската техника.

За целите на това единствено по рода си досега научно-приложно изследване, продължило повече от 4 години, са били тествани над 100 прототипа на машини за косене на трева, преобладаващата част на VIKING. Специално за целите на проучването са били създадени и косачки с прозрачни корпуси, така че с високоскорстни цифрови камери да бъде заснеман детайлно процесът на раздробяване на тревата в зависимост от конструкцията на ножа и останалите елементи в рекултивиращия механизъм, който се използва при машините на VIKING. С тези косачки са били окосени общо над 160 000 m2, използвани са и специални компютърно управлявани симулационни методи за проследяване и анализ на процесите при рекултивация на тревата. Целта на проекта е била преди всичко да докаже ефективността, ползата от рекултивиране на окосената трева, оптималната технология за извършване на тази обработка и което е много съществено – да спомогне за по-нататъшното усъвършенстване на техниката за косене, защото прогресът не спира и дори най-добрите машини могат да станат още по-добри. Резултатите от тестовете са залегнали в подобренията, които VIKING вече прави в моделите си, производство от 2008 година, и несъмнено ще ги направят още по-конкурентни и предпочитани на пазара.

Четиригодишният проект е бил проведен на опитния участък на BOKU край Виена върху тревна площ от около 2000 m2, която е била поддържана и третирана по 8 различни начина.

При рекултивирането окосената тревна маса се връща обратно на тревната площ, поради което този процес често се нарича още обратно връщане на окосената маса. В рамките на изследователския проект общият външен вид на тревната площ постоянно е бил оценяван по следните критерии: цвят, хомогенност, гъстота, наличие на лишени от трева участъци в тревния килим, бурени или мъх.

Най-важният за практиката резултат се състои в това, че с обратното връщане на окосената маса доказано се постига естествено торене на растящата трева. Всички извлечени и съдържащи се в окосената трева хранителни вещества се връщат обратно в почвата, и то в органично свързана форма. Те са в течно състояние, което ги прави лесни за усвояване от растенията, разпръскват се равномерно по цялата площ и оказват продължително въздействие. Крайният резултат от косенето с машини с рекултивиране е, че в процеса на поддръжка на тревната площ тя придобива все по-добър външен вид. Разликата между така третираните участъци и контролните е ставала все по отчетливо забележима, и то не само през периода на активна вегетация от май до септември, но и в началото на вегетацията – през ранната пролет, непосредствено след стопяване на снега.

Следващият извод е, че естественото торене по този начин носи и финансова изгода поради икономията на немалко количество изкуствени торове. Тяхното ограничаване, от друга страна, се отразява благоприятно на околната среда, защото се намалява нейното замърсяване с химически вещества.

Косенето, съчетано с рекултивиране, освен това оказва положително въздействие върху дишането на почвените организми. В хода на изследванията е било установено, че почвеното дишане се е увеличило от 20% на 40 %.

Причина за това е, че внасянето на органична субстанция, каквато е окосената трева, предизвиква увеличаване на броя на почвените организми, които извършват нейното разграждане. Като последица от този процес се получава и по-голямо отделяне на хранителни вещества.

Доказано е също така и наличието на високо съдържание на хранителни вещества в окосената трева. При последователното ù обратно връщане за един вегетационен период тревната площ се обогатява със следните количества хранителни вещества: 20–23 g азот, 4–5 g фосфор (P2O5) и около 12 g калиеви соли (K2O) на квадратен метър, което напълно съответства на общоприетите норми за торене.

Разпръснатата върху тревната площ окосена маса трева има и още едно положително въздействие – предпазва от образуването на мъх (филц от сплъстени изсъхнали стъбла), което представлява характерен проблем при поддържането на тревната морава, ограничава се и размножаването на бурените.

При косене, съчетано с рекултивиране, се благоприятства развитието на ценния тревен вид ливадна метлица (Poa pratensis), която се нужда от активно подхранване с азот. При контролните площи, на които окосената маса е била събирана и отстранявана, е установена съществена промяна в тревните видове в полза на коренищно рехаво-туфестите видове (Festuca rubra sp.). Последицата от това е намаляване на издръжливостта на тревната площ.

На площите, косени с рекултивиране, първоначалният състав на тревата: 75 % ливадна метлица и 25 % коренищно рехаво-туфести тревни видове, се е съхранил без забележими промени, докато там, където окосената маса е отстранявана и е прилагано умерено торене с изкуствени торове, съотношението между тревните видове се е променило до такава степен, че двата вида са разменили процентното си съдържание. Дори и на терена, на който окосената маса е събирана и е прилагано интензивно наторяване с изкуствени торове, е установено намаляване на ливадната метлица с около 40 %.

В крайна сметка проведеното изследване позволява да бъдат направени следните практически изводи за ефективното поддържане на тревните площи. При използването на косачки с оптимизирани системи за рекултивиране на окосената трева се постига:

» Значителна икономия на изкуствени торове, дори пълен отказ от допълнително торене с тях.

» Отпадат разходите за труд за торене.

» Трайно се подобрява общият външен вид на тревния килим.

» Запазват се по-издръжливите и поради това по-ценни тревни видове.

» Отпада необходимостта от изхвърляне на окосената маса, не се изразходва енергия и гориво за тази дейност.

» С времето лошите и неблагоприятни за отглеждане на трева почви се подобряват благодарение на „зеленото торене“.

» Не се увеличава сумарният разход на времето за косене в рамките на един сезон.

» Околната среда не се натоварва с химически препарати.

За постигане на максимален ефект от косенето с рекултивиране, то трябва да се извършва по-често. Когато тревата се събира и изхвърля, средно през годината се коси около 17 пъти. Когато се прилага рекултивация, препоръката е това да се прави поне 21 пъти. При това общото сумарно време, изразходвано за косене, не се увеличава, защото при втория метод липсва операцията по изпразване на коша с трева и съответно времето за косене се съкращава с около 20%.

С други думи, генералният извод от това изследване на университета BOKU и VIKING е, че когато се избира косачка за трева, тя задължително трябва да работи с рекултивиране. Това е сигурна предпоставка, че при възможно най-нисък разход на труд и средства тревната покривка ще се поддържа гъста и издръжлива за продължителен период от време.