В категории: Бани и кухни, Брой 5-6/2008, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Лепене на плочки с Weber

От продуктите на френската фирма Saint-Gobain Weber в последните няколко броя на списанието поставихме акцент на системите и материалите за възстановяване и обновяване на фасадите на сгради и особено на топлоизолационните системи и тънкослойните декоративни мазилки. Този избор бе продиктуван от актуалността на темите и от факта, че френският концерн е измежду водещите производители в света на такива решения и материали. В действителност това е само част от производствената дейност на Weber, като особен интерес представляват и материалите за направа на стенни и подови облицовки от плочки, в която област компанията също е лидер. За довършителни и ремонтни строителни дейности Weber предлага още редица материали за подови замазки, хидроизолации на стени и подове, включително под облицовката от плочки във влажни помещения, басейни и съоръжения, подложени на течаща вода.

Облицоването с плочки е измежду темите, които винаги ще привличат внимание, било при ново строителство, било при ремонт на вече поовехтялото жилище. Крайният резултат, добрият естетически вид и дълготрайността на облицовката в най-голяма степен зависят от качеството на използваните грундове, лепила и пълнители за фуги. Ето защо единствено правилният подход и тук е да се работи със система, т.е. с подбран за конкретните видове плочки, основа и експлоатационни изисквания набор от материали от един и същ производител. Макар че пазарът определено не изпитва недостиг на материали, верният избор не е съвсем лесна задача, защото трябва да бъдат съобразени редица фактори. На първо място това е видът на плочките – теракота, гранитогрес, естествен камък (вид, дебелина и доколко гърбът е равен) и големина на облицовъчните плочи. От съществено значение за избора на материалите и технологията на залепване е видът на основата – циментова замазка върху бетон, варо-циментна мазилка или определяните като „критични“ основи, каквито са дъсченото дюшеме, плочите гипсофазер или гипсокартон, плочите от дървесни материали, зидовете от блокчета газобетон. Към критичните основи се добавят и старите облицовки от плочки, върху които директно се лепят новите. Специфични решения има за облицоване на подове с вградена в тях отоплителна система, за помещения с висока влажност и разливане на вода (бани), на тераси и балкони, подложени на атмосферните влияния – слънце, дъжд и сняг, на басейни, където хидростатичното налягане на водния стълб допълнително повишава изискванията към водонепропускливостта на облицовката. За всеки конкретен случай Saint-Gobain Weber България предлага оптимално решение и комбинация от материали. Тези решения ще бъдат тема на статии в няколко от следващите броеве на списанието.

Изисквания към основата и нейната подготовка

В тази първа статия от поредицата „Лепене на плочки с Weber“ ще разгледаме изискванията към състоянието и подготовката на основата за залепване на плочки, защото от това в много голяма степен зависи крайният успех и най-вече дълготрайността на облицовката. Към нейната подготовка трябва да се подходи внимателно и компетентно, защото представата, че плочките ще прикрият несвършената предварителна работа, може да бъде вярна, но само до време. И не само това. За разлика от практиката отпреди години, когато плочките се лепяха директно върху тухления зид с положена върху гърба им купчинка циментов разтвор, а наместването и нивелирането на всяка поотделно граничеше едва ли не с жонгльорско умение, съвременната технология за тънкослойно лепене в изключително голяма степен улеснява работата. Предпоставка за това е основата да бъде добре подравнена така, че лепилото да образува тънък слой – от 3 до 5 mm в зависимост от големината на плочите. Затова методът се нарича „тънкослойно лепене“. При него не бива да се разчита, че с дебелината на пласта лепило може да се компенсират неравностите на основата. При добре подготвена основа и начинаещият майстор любител с правилно подбраното лепило лесно и най-вече качествено ще се справи със задачата.

Най-често срещаното решение при стенни облицовки е плочките да се лепят върху здрава, добре почистена и равна варо-циментова мазилка. Такава е основата в баните, кухните и други помещения, изградени по класическата технология чрез иззиждане на стените с тухли. Тя трябва да има добра товароносимост, да бъде здрава, без напуквания и достатъчно твърда, да няма нездраво свързани ронещи се частички. Освен това основата трябва да бъде добре почистена от прах, да притежава необходимата, но не и прекомерна способност да поглъща водата, по повърхността ù да няма маслени петна или стари не здраво свързани бои. Тези изисквания се изпълняват от всяка добре изпълнена мазилка, върху която не са били залепвани плочки. Проблемите най-често се срещат при ремонт на стари сгради с ронещи се варо-пясъчни мазилки (в които цимент липсва, а и варта навярно е била икономисвана), често рушащи се под въздействието на влагата, както и при стени с разорана повърхност в резултат на изкъртването на старата облицовка от плочки.

При подовите настилки плочките най-често се залепват върху добре подравнена и нивелирана циментова замазка, с която по правило се коригират неизбежните неточности при отливане на бетонните плочи. Освен това на циментовата подова замазка често се възлага и друга отговорна задача – създаване на необходимия за оттичане на водата към сифона наклон, който при открити тераси и балкони е минимум 2%. Трудоемката класическа циментова замазка, която при домашни условия се прави на ръка с маламашка и мастар, изисква доста голямо старание при не особено привлекателна работна поза в приклекнало положение на тялото, отстъпва на съвременните саморазливащи се и поради това самонивелиращи се материали, каквито са weber.niv профи и weber.niv рапид. Двата материала са предназначени за замазки с дебелина 3–15 mm в затворени помещения, включително и при отопляеми подове. Различават се по времето за втвърдяване на замазката – 24 часа за първия и 3–5 часа за втория материал.

Както подсказва и наименованието им, подготвената чрез разбъркване с вода до необходимата работна гъстота (консистенция) смес се разлива върху пода, разнася се грубо с широко гумено гребло или дори с домакинска четка, където е необходимо, се използва и дълга стоманена маламашка, след което се оставя в покой. Фината работа по подравняването и нивелирането на повърхността извършва земната гравитация. При избор на материал за заморазливащата се замазка (суха смес, опакована в книжни торби) трябва да се има предвид дебелината на пласта на замазката, както и това дали подът е във вътрешността на сградата или на открито.

В баните или откритите тераси, където наклонът на пода насочва водата към подовия сифон, „ръка трябва да пипне“ и класическата технология за направа на циментовата замазка няма как да се избегне.

Основата под облицовката с плочки преди всичко трябва да бъде здрава и добре подравнена. Ако има места с изпадала мазилка или замазка, те трябва да се изкъртят до здрав материал – най-често до тухла, здрава мазилка или бетон според случая. Така се постъпва и при нестабилна подкожушена мазилка. Трябва да се провери и за наличие на скрити кухини, които след време може да спомогнат за отлепване и повреждане на облицовката. Диагностицирането им се извършва на слух, като при почукване с чук те кънтят „на кухо“. Тази проверка задължително се прави и при полагане на новите плочки върху стара облицовка, защото вероятността плочките да не са плътно залепени и под тях да има кухини е твърде голяма. Нестабилните плочки се изваждат или изкъртват на парчета и мястото се изкърпва с циментов или друг подходящ за целта разтвор. При зид, чиито тухли са споени с ронлив хоросан, се препоръчва фугите да се издълбаят с остър инструмент на дълбочина около 2 cm, така че новата мазилка да „хване“ по-здраво към тях.

Понятието „здравина на основата“ включва и изискването за нейната твърдост. Това се проверява чрез драскане с остър метален инструмент, например върха на отвертка или шлосерска чертилка. При достатъчно твърда основа трябва да се образуват съвсем плитки драскотини. Това, естествено, зависи и от вида на материала – циментова замазка или мазилка. Основа, в която върхът на инструмента лесно оставя дълбоки, изпълнени с песъчинки, бразди, няма необходимата здравина и трябва да се ремонтира. При съмнение може да се провери здравината ù в дълбочина, като на подозрителните места с длето се откъртват парчета от мазилката или замазката.

От съществена важност за здравото залепване на плочките е способността на основата да попива влага. При повишена порьозност водата от лепилото много бързо се просмуква и то не залепва добре. Способността на основата да попива вода се проверява опитно, като върху малък участък се излеят 50–100 ml вода. Ако водата попие за по-малко от минута, основата е прекалено порьозна и тази ù способност трябва да бъде ограничена чрез грундиране с подходящ грунд (weber.prim грунд). Грундирането е добра и препоръчителна практика при подготовката на всяка основа, независимо дали върху нея ще се лепят облицовъчни плочки или топлоизолация, ще се полагат декоративни мазилки или ще се боядисва. Освен че регулира и уеднаквява водопоглъщането по цялата повърхност, грундът решава поне още два много съществени проблема – подобрява адхезията между основата и положеното върху нея лепило (в случая), изравнява цвета и през нанесени отгоре светли бои или тънки декоративни мазилки няма да прозират тъмни петна. Обработката с дълбоко проникващ грунд също така в значителна степен заздравява основата, свързва праха и дребните частички върху повърхността ù.

Когато основата или плочките не просмукват влага, доброто залепване също е затруднено. Такъв е случаят при лепене върху стари облицовки с плочки, както и при лепене на плочи от гранитогрес. И в двата случая проблемът се решава чрез използване на подходящи грунд (weber.prim plus грунд) и лепило.

Освен че трябва да бъде равна, основата трябва да бъде и добре почистена от полепнали върху нея пръски или разливания от циментови и други строителни разтвори, от напластявания от гипс, петна от бои и мазнини, а накрая и от праха, за което завършващата операция е измиване със силна струя вода (с водоструйна машина например). При настилане с плочки на подове, от които са премахнати стари меки настилки от PVC, линолеум, мокет и др., остатъците от лепилото върху пода се премахват чрез изстъргване. Най-подходящият инструмент за тази иначе трудоемка работа е ръчният електрически шабър.

Проблеми с адхезията на лепилото към основата, или иначе казано, на способността му да се свързва здраво с нея, най-често възникват при лепене върху стара облицовка от плочки или върху стени, боядисани с блажни бои, акрилни лакове и други сходни материали. Във втория случай задължително трябва да се провери и здравината на лаковото покритие и способността му да поема натоварването от плочките, без да се отлепя. Тестът се извършва чрез кръстосано надиране – най-лесно с острието на макетен нож. Правят се две взаимно перпендкулярни групи от успоредни една на друга драскотини с разстояние около 2 mm помежду им. За улесняване на работата може да се използва и предварително изрязан от ламарина шаблон с няколко успоредни прореза на същото разстояние един от друг. Двете групи драскотини оформят върху боята мрежа от квадратчета. Тестът може да се смята за издържан, т.е. лаковото покритие се приема за здраво и върху него може да се лепят плочки, ако боята в поне 80% от квадратчетата остане добре прилепнала и не се отделя от основата. В противен случай покритието трябва да се премахне, което при грапава основа не е измежду най-лесните задачи. По принцип това се прави чрез нагряване и изстъргване, с използване на химически препарати (смивки) или по механичен път с метална четка, чрез шлифоване и т.н.

Проблеми създава и наложителното изчакване, докато циментовата замазка или новата мазилка изсъхнат достатъчно и станат годни за лепене на плочки. При ново строителство и прясно отлята стоманобетонна плоча се препоръчва поне 2–3 месеца изчакване за пълното втвърдяване на бетона. Този срок е необходим, дори е твърде кратък, за да се даде възможност на строителната конструкция да слегне, при което неизбежно се появяват напрежения, които може да причинят отлепване на облицовката. При облицоване на бетон на възраст 3–6 месеца като допълнителна предпазна мярка се препоръчва използване на лепила с остатъчна еластичност, които са в състояние да поемат свиването на основата, породено в процеса на втвърдяване на бетона.

При ремонтни дейности – полагане на подова топлоизолация или подово отопление, често се налага правене на армирана циментова замазка (плаващ под) с типичната за нея дебелина 40 mm. Тази замазка е доста масивна и поради това се налага поне 28 дена изчакване, за да може да се втвърди достатъчно и да набере проектната якост. Когато времето притиска, може да се използват и специални материали за подравняващи шпакловки и замазки, които се втвърдяват за около 3 часа дотолкова, доколкото върху тях да може да се стъпва, а след 24 часа – и да се лепят плочки.

За големи и отговорни обекти се препоръчва влажността на основата да се определи чрез измерване със специален уред. Подходяща за облицоване с плочки е циментова замазка с остатъчна влажност ≤2%. В домашни условия се изчаква предписаното време, което пък силно зависи от дебелината на мазилката или замазката, както и от използвания материал.

Залепването на плочки върху обшивка от гипсокартонени плочи е често срещано решение. Вътрешните преградни стени в повечето бизнес сгради, хотели и други предимно обществени сгради по правило се изграждат като леки конструкции. При масивни зидани стени все по-често в баните се използва предстенно монтиране на тръбите и стойките, носещи санитарните прибори. Така с метални профили и облицовка от водоустойчиви плочи от гипсокартон се създава лесно и бързо конструкция, която се облицова с плочки, така както и останалите стени. В тези случаи лепенето на плочките се улеснява в много голяма степен, защото добре монтираната облицовка от такива плочи е равна и върху нея се лепят лесно. Същественото в случая е да бъде спазено изискването за междуосовото разстояние между вертикалните носещи метални профили (Knauf CW или Knauf CD), така че обшивката да бъде достатъчно стабилна и плочите да не се огъват. Със същата цел се препоръчва обшивката да бъде двуслойна, т.е. от две монтирани една над друга плочи с обща дебелина 25 mm.

Подобни проблеми възникват и при полагане на облицовка от плочки върху дюшемена настилка. Този случай също спада към т.нар. критични основи, защото дъските повече или по-малко имат известна подвижност една спрямо друга, а при по-голямо разстояние между гредите, върху които лежат, при стъпване дюшемето може да поддава и да се огъва. Освен това дървото е материал, който променя размерите си в зависимост от погълнатата влага, т.е. има способността непрестанно да се свива и уголемява. Затова за облицовки над дюшеме се взимат специални мерки за ограничаване въздействието на тези движения и задължително се използват лепила с повишена остатъчна еластичност. Дюшемето трябва да бъде внимателно прегледано също за стърчащи глави на пирони или винтове, както и за разхлабени дъски. В такива случаи пироните се дозабиват, винтовете – дозавиват, а хлабавите дъски се закрепват здраво.

Накрая оставихме изискването основата да бъде равна и добре нивелирана. Дали е достатъчно равна за тънкослойно лепене на плочки, се установява с помощта на алуминиев мастар. При дължина на мастара 2 m максималната пролука между него и пода или стената не бива да надхвърля 3 mm. Тъй като може да се очаква наличието и на изпъкнали места, се препоръчва под краищата на мастара да се положи по една стоманена шайба с дебелина 3 mm, като съответно максималното допустимо разстояние се увеличава на 6 mm.

Основата трябва да бъде и добре нивелирана. За подовите настилки това означава да лежат в хоризонтална равнина или да имат наклон за оттичане на водата в желаната посока. Облицовката на стените от своя страна трябва да бъде вертикална, защото в противен случай след време може да възникнат усложнения, например при монтиране на душкабина. Срещането на редовете с плочки върху две съседни стени често отчетливо се откроява, когато те не са вертикални. Класическият инструмент е нивелирът с водна либела, като бихме препоръчали две негови по-модерни, по-удобни и по-точни разновидности. Нивелирът с няколко вградени под различен наклон водни либели е за предпочитане, защото значително улеснява работата при задаване на наклон на подовата замазка, при монтиране на канализационните тръби Ø50 за свързване с вертикалния щранг и др. От сърце обаче бихме препоръчали „царя на нивелирите“, какъвто е Sola Lasertronic например, който е с електронно измерване и отчитане, а точността му ±0,5 mm/m удовлетворява и най-строгите професионални изисквания. Много голямо удобство при този вид нивелири е възможността за подаване на звуков сигнал при достигане на хоризонтално или вертикално положение, както и на произволно зададен ъгъл. На възражението, че такъв нивелир е по-скъп от обикновения, може да се отговори, че с него се работи в пъти по-точно и по-удобно. А когато става дума за измервателен инструмент, стремежът към евтиното за сметка на качеството е недопустим.

Със същата категоричност бихме препоръчали и лазерен нивелир с два, а още по-добре с три линеарни лазерни лъча (Sola Crossline Star), който безпогрешно очертава хоризонтална и една или две вертикални линии, по които се напасват плочките. Добре е той да бъде и самонивелиращ се, което е много голямо удобство, защото отпада грижата за ръчното му нивелиране при всяко преместване или дори разклащане на статива.

Инструменти и дебелина на слоя лепило

За полагане на облицовка от плочки са необходими инструменти, по-важните, от които са: миксер за строителни разтвори или бормашина с бъркалка, мистрии, стоманени маламашки, метални мастари с различна дължина, нивелир с водна либела и лазерен нивелир, стоманени маламашки с различна едрина на зъбите, приспособление за рязане на плочки, за пробиване на отвори в тях, клещи за отчупване на парченца от плочката, малка ъглошлифовъчна машина с диск (за предпочитане с посипка от диамантени зърна) за рязане на плочки, гумен шпахтел за фугиране, гумен чук за наместване на плочките, пластмасови кръстчета за оформяне на фугите, пластмасови кофи, които лесно се очистват от втвърдените остатъци лепило, шприц за силиконова паста и др.

По-специално внимание ще обърнем на маламашката с по един дълъг и къс кант, оформени като зъбен гребен, която служи за равномерно полагане и разнасяне на лепилото върху основата. Важно е големината на зъбите да се подбере правилно, защото тя определя дебелината на нанесеното на ивици лепило и качеството на залепване. Големината им се отразява и на разхода на лепило. Количеството, нанесено върху основата лепило, трябва да е достатъчно, за да може да покрие изцяло гърба на всяка плочка, без под нея да остават кухини. Те правят крехката керамична плочка силно уязвима при натиск или удар, поради което тя може лесно да се счупи при изпускане на твърд и дори не особено тежък предмет. Кухините под плочките оказват вредно влияние и при стенни облицовки в мокри помещения. Те улесняват проникването в зида на влага, преминала през фугите. Високата влажност стимулира развитието на плесени, появява се характерният мирис на мухъл, влагата може да премине през стената и да причини отлепване на тапети и изобщо повреждане на стената в прилежащото помещение. Ако облицовката е на външна стена без топлоизолация и при студено време нулевата изотерма преминава през стената, влагата в кухините под плочките може и да замръзне, което ще причини тяхното отлепване.

Прекомерно тънкият слой лепило не позволява компенсиране на иначе допустимите минимални неравности на основата и това ще си проличи върху облицовката. Освен това при тънък пласт основата прекалено енергично ще „дръпне“ влагата, лепилото ще се втвърди бързо и няма да достигне нормалната си здравина.

Неплътното залепване видимо проличава при плочи от светъл мрамор, през които основата леко прозира и поради това настилката става на петна. Местата с лепило се открояват като по-тъмни, а кухините остават по-светли. Освен че лепилото трябва да бъде нанесено на равномерно дебел слой и да прилепне плътно по цялата повърхност на плочата, за лепенето им се използва специално оцветено в бяло лепило, което не прозира.

Изборът на големина на зъбите на маламашката зависи най вече от размерите на плочите, вида на облицовката (стенна или подова) и влажностния режим в помещението. За облицоване с плочки с размери под 33х33 cm на стени в мокри и разположени на открито помещения се работи с маламашка със зъби 8х8 mm, като след наместване на плочите под тях трябва да остане слой лепило с дебелина, не по-малка от 4 mm. За облицовка на стени в сухи помещения и плочки с големина до 20х20 cm се работи с маламашка със зъби 6х6 mm, а минималната дебелина на пласта лепило под плочките трябва да е 3 mm. Лепилото за стъклокерамичните плочки за облицовка на стени се нанася с маламашка със зъби 4х4 mm, като минималната дебелина на слоя лепило под плочките е 1,5 mm. За подови облицовки с плочки под 33х33 cm, независимо дали са вътрешни помещения или на открито, се използва маламашка със зъби 10х10 mm, при което минималната дебелина на пласта лепило под плочките е 5 mm.

При залепване на плочи с размери над 33х33 cm, каквито все по-често се използват не само за подове, но и за облицоване на стени, при облицоване на външни и подложени на голямо натоварване повърхности се препоръчва двукратно нанасяне на лепилото. Веднъж това се прави по обичайния начин – с назъбена маламашка върху основата. Вторият път лепилото се нанася на тънък слой върху гърба на плочата, което е гаранция, че лепилото ще покрие и прилепне върху цялата повърхност на плочата, между нея и основата няма да останат кухини.

Лепила и фугиращи материали

Освен правилното залепване на плочите и използването на подходящото лепило, за добрия външен вид, дълготрайността и възможността на облицовката да защитава строителната конструкция от проникване на влага от голямо значение е и запълването на фугите с подходящ пълнител. За всеки конкретен случай Weber предлага подходящите материали, които заедно с технологията за залепване на плочките и фугиране на облицовката ще бъдат разгледани в следващи броеве на списанието. Тук съвсем накратко ще посочим основните материали, които Saint-Gobain Weber България предлага към момента на нашия пазар.

Лепила

» weber.col стандарт. Лепилото е подходящо за вътрешни облицовки, изпълнени с плочки с висока попиваемост на влагата и размери до 20х30 cm при залепване върху стени и до 33х33 cm при подови настилки. Лепи много добре върху минерални основи – бетон и циментови замазки, варо-циментови мазилки, блокчета газобетон.

» weber.col профи. Универсално лепило за лепене на всички видове плочки – теракота, гранитогрес, фаянс, стъклокерамика, естествен камък върху посочените минерални основи. С него се лепят плочи с големина до 33х33 cm при стенни облицовки и до 45х45 cm за подови настилки. Подходящо е за изпълнение на облицовки на закрито, и на открито.

» weber. col профи бял. Бяло на цвят лепило, разработено специално за лепене на прозиращи плочи от естествен камък като например светло оцветен мрамор. Поради високите си слепващи свойства лепилото е подходящо за външно и вътрешно приложение. С него върху стени може да се лепят плочи с големина до 40х40 cm, а при подови настилки до 45х45 cm.

» weber.col флекс. Лепилото има висока остатъчна еластичност след втвърдяване, поради което е подходящо за облицовки върху т.нар. критични основи – плочи от гипсокартон и гипсофазер, върху стари облицовки с плочки и други гланцирани непорьозни основи. Подходящо е и за лепене върху минерални основи – бетон и циментови замазки, варо-циментови мазилки и газобетон. Лепи теракота и гранитогрес, плочи от естествен камък с големина до 40х40 cm върху стени и до 60х60 cm върху подове.

Фугиращи смеси

» weber.color профи. Използва се за запълване на фуги с широчина до 6 mm при вътрешни стенни и подови облицовки, включително и във влажни помещения. Предлага се в 25 цветови нюанса.

» weber.color флекс. Пълнител за фуги с повишена еластичност след втвърдяване. Предлага се в 8 цветови нюанса, подходящ е за запълване на фуги с широчина до 6 mm. Използва се за фугиране на вътрешни и външни облицовки, включително във влажни помещения. Прилага се предимно при облицоване на „критични“ основи, при които се поставят повишени изисквания към еластичността на запълващия фугите материал така, че да не се напуква при евентуални термични движения (вградени в пода или стените отоплителни системи) или породени от интензивно натоварване, характерно за сгради с усилено движение на хора и превозни средства.