В категории: Брой 7-8/2010, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти, Хоби
Работна маса за майстори мераклии- проект „Как да направим“
Когато човек започне да обзавежда домашната си работилница, едно от нещата, без които не може, е поне една работна маса. Изискванията към нея могат да бъдат най-различни и зависят от това за какво основно ще се използва. Ако дърводелските дейности преобладават и се работи предимно с традиционните ръчни инструменти, нещата клонят към класическия масивен дърводелски тезгях (с дебелина на плота 15–20 cm), който поне ние не знаем откъде може да се купи, почти невъзможно е да се направи в домашни условия, а и цената му би била неоправдано висока. За железарски и шлосерски работи пък е необходима маса с масивна конструкция със здрав плот, способен да осигури стабилна опора на менгемето и по възможност да бъде покрит с ламарина, за да може върху него да се заварява, реже с ъглошлайф-машина и т.н.
Подминаваме и тази крайност, за да се насочим към универсална работна маса, подходяща за повечето ремонтни дейности, характерни за работилницата в дома – най-вече къщата и вилата. Плотът е от здрав водоплътен дебел лист шперплат с гладка и фабрично боядисана повърхност. При необходимост към него може да се закрепи малко менгеме с винтова стяга, за да не се налага пробиване на отвори в плота. Тъй като всеки квадратен сантиметър в работилницата трябва да се оползотвори най-рационално, масата трябва да бъде изпълнена във вид на шкаф така, че под плота да се побират различни едрогабаритни машини и инструменти, а и да се предвиди място и за по-дребни инструменти, крепежни елементи и какво ли още не от изобилието, характерно за тази „светая светих“ за всеки технически грамотен мъж. Тяхното разнообразие и количество във всяка по-сериозна работилница са толкова големи, че задачата да бъдат прегледно подредени и да се намират лесно при нужда, е с най-висока степен на трудност. Ето защо едно от класическите решения е непосредствено под плота на масата да има поне един ред чекмеджета за съхраняване на по-дребните предмети. Въпросът е как да се оформи и организира оставащото отдолу пространство. Това изцяло зависи от техническото въоръжение на работилницата. Почти всички ръчни електрически инструменти вече се продават в удобни за съхраняване и пренасянето им пластмасови куфари. Така че, ако се подредят един до друг най-необходимите инструменти от този вид – ударна бормашина, перфоратор, ръчен циркулярен трион, прободен трион, ренде, шлайфмашини, ъглошлайфмашина, електрожен, прахосмукачка и т.н., мястото със сигурност няма да стигне. В този случай конструкцията на масата се опростява, защото под редицата чекмеджета на височина остава място, колкото за по-висок куфар. Такава именно е конструкцията на описаната тук работна маса, а куфарите с инструменти са наредени върху долния ù плот.
Ако дребните инструменти преобладават, е възможно цялото пространство под плота на масата да се изпълни примерно с три реда разположени един над друг чекмеджета. Това е много практично решение, защото пространството се оползотворява оптимално, а инструментите и останалите дребни предмети ще бъдат възможно най-прегледно подредени. Шкафът с чекмеджета има безспорни предимства пред обикновените шкафове с полици и вратички, защото след издърпване на чекмеджето неговото съдържание се вижда добре и е лесно достъпно. Тази технология обаче е възможна единствено, ако се използват съвременни механизми за монтиране на чекмеджетата, които да съчетават голяма товароносимост, с минимално усилие за изтегляне или избутване на чекмеджето, въпреки неговото тегло. Най-доброто решение са механизмите със стоманени сачми Quadro на Hettich, които в максимална степен удовлетворяват тези изисквания, и благодарение на които именно шкафовете с чекмеджета, а не с вратички, бързо завладяват модерно обзаведените кухни. Така постъпихме и ние при изработването на масата за работилницата, защото изи-скванията са същите – претоварени с инструменти, те трябва да се плъзгат с минимално усилие. Нещо повече, позволихме си и известна глезотия – избрахме носачите за чекмеджета Quadro 30 Silent System, които имат фабрично монтиран пружинен амортисьор. Така дори и да бъде блъснато с по-голяма сила, вместо да се удари със сътресение, наближавайки края, движението на чекмеджето бива поето и омекотено от амортисьора, след което пружинен механизъм плавно го изтегля и прибира докрай. Същият механизъм го задържа в прибрано положение, така че трябва да се приложи малко усилие, за да бъде освободено преди да се изтегли.
Тези носачи позволяват изтегляне на чекмеджето на около 3/4 от дължината му, което в случая е напълно достатъчно и осигурява добра видимост и достъп включително и за намиращите се най-отзад предмети. При използваните за масата носачи Quadro 30 Silent System с дължина 550 mm при изтеглено чекмедже в шкафа остават 98 mm от задната му част. В случай, че е необходимо пълно изтегляне на чекмеджето, трябва да се използват носачите Quadro V6 или Quadro V8. Носачите Quadro 30 са предназначени за монтиране на чекмеджета с тегло до 30 kg. При необходимост може да се използват Quadro V6+ с товароносимост до 50 kg или Quadro V8 за чекмеджета с тегло до 70 kg.
Задачата бе да съчетаем металната конструкция на масата с носачите за чекмеджета Quadro на Hettich, които са пригодени за монтиране към мебелни плочи. Монтирането им директно съм металната конструкция би усложнило ненужно работата.
Конструкцията на масата е пояснена на чертежите, като размерите са ориентировъчни, защото тя се прави по мярка според наличното място в помещението. Височината на масата е съобразена с ергономичните норми за удобна работа в изправено положение (кухненски шкафове от първи ред) – 850 mm. Тя е изработена от стоманени профили, съединени чрез електродъгова заварка. Подходящи за целта са профилите с правоъгълно напречно сечение 30х50 mm или с квадратно – 40х40 mm, а за монтиране на чекмеджетата са използвани профили със сечение 15х25 mm. Поради малката си дебелина (2 mm), тези профили са значително олекотени, но същевременно имат достатъчно голям съпротивителен момент на огъване и изкълчване (съществено за краката). Те са евтин материал, с който може да се направи сравнително лека и същевременно здрава конструкция. Поради малката дебелина на стените, те се режат лесно, но поставят повишени изисквания към майсторлъка и техниката за заваряване.
В реалния живот често в склада към работилницата се събират профили с различни големини, включително равнораменни стоманени профили (винкел), каквито се продаваха преди години. Това е и причината в описаната тук маса да има известни малки различия между чертежа и снимките на реално изпълнената конструкция. Логично е първо да използват подръчните материали и едва тогава да се купуват нови. Затова тази, както и всяка подобна конструкция, трябва да се възприема като примерна, която всеки доработва творчески според нуждите, условията и техниката, с която разполага.
Изработването на масата обхваща редица най-често използвани технологии и инструменти за направа на метални конструкции. Затова ще им обърнем повече внимание.
Разкрояване
Първата и много важна операция е разкрояването на отделните детайли. Това може да се направи с ръчна или електрическа ножовка, а най-лесно и бързо става с ъглошлайфмашина и диск за рязане на метал. Когато се работи на ръка, колкото и човек да е опитен, колкото и да внимава, почти е невъзможно да се получат няколко детайла с еднаква дължина, при това срязани под прав ъгъл. Докато линията за рязане върху хоризонтално разположената стена на профила сравнително лесно се следва, във вертикална посока тя много лесно се изкривява. В резултат на това се налагат допълнителни корекции чрез изпиляване, което пък води до различно скъсяване на всеки детайл, като при по-голямо отклонение може да се наложи и бракуване. Още по-трудно е рязането на профилите под ъгъл 45°, който осигурява по-здраво заваръчно съединение. Най-накрая, за да станат с еднаква дължина, може да се наложи всички детайли да бъдат подкъсени според дължината на най-късия от тях. Ако срезът не лежи в равнина, перпендикулярна на страните на профила, при съединяване на детайлите под прав ъгъл ще остава пролука с по-голяма или по-малка широчина, която трябва да се запълни в процеса на заваряване. При дебелина на материали само 2 mm това прави електродъговото заваряването още по-трудна задача, а вероятността от прогаряне тук-там е почти неизбежна.
Решението е показаната на снимката настолна машина за разкрояване на метални профили, която много улеснява точното до милиметър рязане. По наше мнение липсата ù във всяка работилница, в която се заваряват метални конструкции, би била неоправдана. Тази, както и останалите машини от този вид, има винтов механизъм за сигурното притягане на стоманения профил така, че той да бъде прерязан на точно определеното място. Рязането се извършва под предварително зададения ъгъл – между 90° и 45°. Натоварването на работещия е минимално, той е и по-сигурно защитен срещу нараняване от нажежените частици метал или от парчетата на счупен диск.
Коментирайте или задайте въпрос