В категории: Брой 9-10/2006, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Настилане с плочи на балкони и тераси

Появата на пазара на качествени облицовъчни плочки от гранитогрес с минимално водопоглъщане, способни да издържат на студ и на механично натоварване, както и създаването на нови материали за лепене и фугиране – област, в която Ceresit е лидер, не оставя и капка съмнение, че именно настилката с плочки е най-подходящата за балкони, тераси или стълбища на открито. Същевременно настилките на открито са значително по-силно термично натоварени в сравнение с тези във вътрешността на сградата и това поражда редица особености при тяхното полагане. Освен това са подложени и на атмосферните влияния – на дъжд и сняг. Лятно време температурните разлики между нагретите от слънцето плочи през деня и нощния хлад надхвърлят няколко десетки градуса. Това неминуемо предизвиква разширяване и свиване не само на връхното покритие от плочки, но и на слоевете под тях. Поради различните коефициенти на термично разширение на материалите многопластовата система не се движи като едно цяло, поради което между отделните слоеве възникват механични напрежения. В резултат на това се образуват пукнатини, които с времето се задълбочават и разширяват, нарушава се водонепроницаемостта на настилката и водата започва да прониква все по-дълбоко в строителната конструкция с всички разрушителни последствия от това. Ето защо е изключително важно всички залепващи, фугиращи и уплътняващи материали и след втвърдяване да съхранят известна остатъчна еластичност, за да бъдат в състояние да поемат и компенсират термичните разширения, за да не се наруши здравината на слепване или плътността на фугите.

Изводът е очевиден – трябва да се работи само с качествени и изпитани материали, и то от един производител, които са разработени един за друг, а всички заедно образуват специална система.

При открити тераси с по-голяма площ в настилката задължително се оставят специални деформационни фуги, които поемат термичното разширение, а то е право пропорционално на големината на разделените с фуги полета. Такива фуги се оставят и между настилката и ограждащите стени. Подовата облицовка на балкони и тераси трябва да има достатъчен наклон за оттичане на дъждовната вода, като минималният е 2%. По-големият наклон улеснява оттичането на водата, но може да затрудни ползването на тези открити площи, които в повечето случаи са чудесно място за отдих.

Друго задължително изискване е решаването на проблема с хидроизолацията, като не се разчита само на плочките за това. За тази цел се използват материали на битумна основа, а отлично решение са и все още новите за строителната практика у нас специализирани материали на Ceresit, наричани „алтернативна хидроизолация“. За тяхното използване в „Направи сам“ е писано преди повече от година, но за промяна в нагласата и навиците у професионалните майстори се изисква повече време и повече разяснителна информация.

Проблем при откритите тераси е и топлоизолацията на помещенията под тях. Той е критичен при т.нар. топъл покрив, когато стоманобетонната плоча на терасата се явява и таванска за обитаемите помещения под нея. В този случай не само топлинните загуби са недопустимо големи, но възникват и ред други проблеми, свързани с дифузията на водните пари от топлото помещение през плочата, топлоизолацията и настилката до околното пространство. В такива случаи терасата трябва да бъде сигурно изолирана срещу преминаване на водните пари, да има добра топлоизолация, както и безгрешна хидроизолация. Тук няма да разглеждаме изпълнението на тази доста сложна покривна конструкция, а ще приемем, че работата по настилката започва от стоманобетонната плоча на балкона или от защитната армирана „плаваща“ циментова замазка, която се прави над топлоизолацията.

Преди да се пристъпи към полагане на настилката, трябва да се решат още два проблема. При балконите това е оформянето на челото. Митата или изчукана мозайка (бочарда) се прави трудно, случва се тънкият пласт да се отлепи, а падащите парчета мозайка да строшат нечия глава. Съвременното решение е в използването на специални двураменни декоративни метални профили, които покриват и придават естетичен вид на челото. Другото рамо на профила е перфорирано и потъва в слоя лепило под плочките. Решение трябва да намери и оптималното отвеждане на водата, особено при по-големите тераси. За целта най-често в настилката се вгражда подов сифон, а с неговото местоположение трябва да бъдат съобразени наклоните, така че водата да се оттича безпрепятствено, без да се задържа на локви.

Технологията на полагане на бетона, изравняването и нивелирането на повърхността на току-що отлятата стоманобетонна плоча не позволяват получаването на необходимия наклон за оттичане на водата. Затова върху плочата се прави допълнителна циментова замазка с наклон. В най-тънката си част тя не бива да бъде по-тънка от 20 mm поради опасност от напукване и отлепване от основата. Препоръчва се също така включването в сместа на специални армиращи фибри (къси полипропиленови или метални влакна). Другата препоръка е циментовият разтвор да се приготви с добавката CN 96. Това намалява количеството на използваната за разтвора вода, постига се по-добър водоциментов фактор, а замазката става по-водоплътна и по-здрава. След като изсъхне и се изчака времето, необходимо за окончателно втвърдяване на циментовия разтвор, тя служи за основа на подовата настилка.

Тук ще разгледаме две решения за залепване на плочки, без да засягаме темата за евентуалната топлоизолация под тях. При наличие на топлоизолация върху нея се полага защитен слой от армирана циментова замазка, след което работата продължава по описаните тук начини.

Същественото различие между двата варианта, които ще разгледаме, е в начина на изпълнение на хидроизолацията. В единия тя е само с материали на битумна основа, а при втория е приложена и по-модерната технология на алтернативна течна хидроизолация.

Хидроизолация с материали на битумна основа

Както винаги, първата задача е подготовката на основата – механично почистване, обезпрашаване, обезмасляване (ако е необходимо) и последващо грундиране. В случая се използва грунд BT 26, който е всесезонен. Той представлява водна битумно-каучукова емулсия, която се нанася за подобряване на адхезията между основата и хидроизолационната мушама. Може да се полага при температури, не по-ниски от –5 оС, включително и върху овлажнени основи. Нанася се с четка или бояджийски валяк и изсъхва между 1 час и 7 дни в зависимост от температурата и влажността на въздуха.

Върху така подготвената повърхност се разстила на ивици с припокриване на широчина 8 cm самозалепваща се мушама BT 21. Тя се продава на рула с широчина 100 cm и дължина 15 m. Те се разкрояват предварително на парчета според необходимата дължина. Голямото предимство на този материал е способността му да залепва плътно и здраво към основата, без да се прилагат намазване с горещ битум или разтопяване на основата на мушамата с пропанбутанова горелка.

Върху хидроизолацията се разстила полиетиленово фолио в два слоя, а върху него – специална мрежеста тъкан, чиято марка не посочваме, защото тя зависи от производителя. Тази тъкан изпълнява едновременно две функции – от една страна служи за дренаж, който улеснява оттичането на евентуално проникналата през настилката и стигнала до хидроизолацията вода. В този случай трябва да бъдат взети мерки тази вода да се извежда в канализацията, а не да се събира на място. Втората функция на платното е да служи като разделител между слоя лепило с плочките и основата, покрита с хидроизолацията. Това означава, че то възпрепятства залепването на лепилото към платната BT 21. Слоят отгоре, който силно се нагрява от слънцето, може да се движи под въздействие на термичното разширяване, без това да причини повреда на тънкия 1,5 mm хидроизолационен слой.

Свободно положеното платно се шпаклова с лепилото CM 17, като целта е да се получи твърда коричка, без обаче платното да залепне към основата. Това на практика се постига съвсем лесно, като под дренажното платно се положи полиетиленово фолио. След това с назъбена стоманена маламашка се нанася същинският слой лепило и плочките се поставят по метода на тънкослойното залепване.

За фугиране се използват материалите със силно водоотблъскващо действие (aquastatic) CE 40 и CE 42. Първият се използва при широчина на фугите до 5 mm, а вторият – до 8 mm. Те запазват своята еластичност и след втвърдяване, което е първостепенно изискване към пълнителите при настилки, изложени на силни температурни колебания. За уплътняване на фугите между настилката и стените се използва силиконовата паста CS 25 или CS 28. Разликата между тях е, че втората с успех се използва и при настилки с плочи от естествен камък – предимно мрамор, докато първата се прилага само при керамични плочи, които няма опасност да получат нежелано оцветяване.

Алтернативна хидроизолация

При този начин на полагане на плочките класическата хидроизолация с битумни материали е подсилена с т.нар. алтернативна хидроизолация. Понеже за този модерен метод с новите материали CL 50 и CL 51 вече сме писали преди година и половина, тук ще бъдем по-лаконични. Циментовата замазка за придаване на наклон на повърхността, грундирането с BT 26 и залепването на хидроизолационния пласт BT 21 не се различава от вече описаната технология.

Вместо дренажно платно, върху хидроизолацията се полага защитна циментова замазка с дебелина около 4 cm и тънка армировъчна мрежа, която я предпазва от напукване в процеса на свързване на цимента. Замазката служи и за равномерно разпределяне на натоварването. Алтернативната хидроизолация CL 50 представлява двукомпонентен разтвор, който се приготвя на място непосредствено преди употреба. Нанася се с четка, бояджийски валяк или стоманена маламашка с прав кант. Това се прави на 2 слоя с изчакване от 1/2 час между тях. За същата цел може да се използват и материалите на епоксидна основа CE 47 (за под) и СЕ 48 (за стена).

Тук има съществена тънкост, която малцина съблюдават. Всички критични места за проникване на влага – ъглите между пода и стените или местата за оттичане на водата около подовия сифон, допълнително се уплътняват със специална изолираща лента CL 52, с маншети CL 54 или ъгли CL 56 и CL 57. Те се полагат в първия слой на изолационния материал, след което се покриват с втория. За алтернативна хидроизолация може да се използва и еднокомпонентният материал CL 51.

След като и вторият слой хидроизолация изсъхне (при CL 50 около 2 часа), отгоре му се нанася лепилото, редят се и се нивелират плочките. За тераси и балкони на открито се използват лепилата с остатъчна еластичност CM 17, CM 18 или саморазливащото се CM 19. Фугирането се извършва с вече посочените материали.

Тук ще добавим още нещо от собствения ни опит. Освен изолиращи ленти и маншети на Ceresit, на пазара се предлагат и аналогични на външен вид продукти на други производители. Нерядко продавачът ще се опита да ви убеди, че всички вършат една и съща работа. Това обаче съвсем не е така, защото има несъвместимост между отделните продукти. Така например слой от CL 51, намазан върху изолираща лента от друг производител, само след месец започва отчайващо да се люпи и от нея не остава нищо.