В категории: Брой 7-8/2006, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Настилки с плочи от естествен камък

Въпреки все по-масираното настъпление на изкуствените материали и най-вече на гранитогреса, плочите от декоративни скални материали или за по-кратко – от естествен камък, винаги ще бъдат предпочитани и незаменими при настилане на подовете и други облицовки в представителни сгради или отделни помещения, където се търси лукс, представителност и специфична атмосфера на аристократизъм и изящество. Разнообразието по вид на материалите е доста голямо, а на външен вид (цветови нюанси и текстура) – безгранично.

За подови облицовки най-често се използват мрамор и гранит. Мраморът олицетворява представата за благороден камък, използва се за изработване на луксозни облицовки на подове и стени, на камини, по-рядко на стълбища и други елементи. Цветовото разнообразие на изделията от мрамор е много голямо – млечнобели, черни, зелени, червени, розови, бежови и всевъзможни други нюанси. Още по-голямо е разнообразието в повърхностната текстура (фладър), съчетанията от преливащи се цветови нюанси, изпъстрени с различни по големина и форма включвания и жилки. Често изделията от мрамор носят името на находището, от което е добит изходният за производството им материал, като например карарският мрамор (от прочутите кариери от областта Карара в Северна Италия), където добиването и обработката на мрамор водят началото си още от древните етруски.

Мраморът е метаморфен скален материал, който под въздействие на високи температури и налягане в земните недра се е преобразувал от варовик, поради което е и със сходни свойства. Съдържа основно минерала калцит, който е с по-ниска твърдост от гранита (60–160 N/mm2) и съответно по-ниска износоустойчивост. Поради това е отличен материал за стенни облицовки или подпрозоречни плотове (от страна на помещенията) и в по-малка степен за подове в помещения с интензивно движение. Не е подходящ и за облицовка на стълбища в обществени сгради, защото стъпалата доста бързо ще се износят. Мраморът е порьозен (поема 0,1–3% спрямо теглото си вода), което го прави относително неустойчив на студ и замръзване, а оттук и приложението му за настилки на открито е ограничено. Способността на капилярите да просмукват течности може да предизвика и нежелано оцветяване. То може да се дължи на проникване на разтвор с багрилни вещества в дълбочина на материала или на промяна на цвета на някои субстанции (например пирит) под въздействие на проникналата влага. Това до голяма степен може да се избегне чрез специално импрегниране на повърхността на плочите, след като настилката е вече положена и залепена. По същата причина и особено при плочите със светло оцветяване трябва да се използват специално пригодени за целта лепила, които не съдържат вещества, чието изпарение през капилярите на мраморната плоча може да предизвика промяна на цвета.

За подови покрития най-подходящи са плочите от гранит. Това е твърда скала, образувана при втвърдяване и кристализация на течната магма в земната кора. Принадлежи към групата на плутоничните дълбочинно образувани скали. Изграден е основно от минералите кварц, ортоклаз, натриев плагиоклаз, амфиболи и пироксени. Има структура с еднородна дребна до средна зърнистост, без жилки и наслоявания. Поради наличието на светли минерални включвания преобладават нюансите на сивото, но палитрата е твърде широка – от белия норвежки, до черния африкански гранит, като помежду им се намират гранити със синкаво, бежово, розово, червено и зелено оцветяване.

Към същата група скални материали спадат още:

» Гранодиоритът, който се отличава от гранита по това, че съдържа по-тъмни минерални включвания, а общото му оцветяване е от средно до тъмносиво. Той е дребно- или среднозърнест материал.

» Диоритът е ситнозърнест скален материал с тъмносиво или тъмнозелено оцветяване.

» Габро – много красив материал, тъмносив до почти черен или тъмнозелен. Притежава структура с едри включвания, които го отличават от останалите в групата материали.

» Сиенит. При този скален материал има голямо разнообразие в структурата и оцветяването. Характерни за него са включванията на кварц.

Към магмените принадлежи и групата на вулканичните скали, които са се образували вследствие изстиване и кристализация на течната магма (вулканична лава) на земната повърхност. По своя минерален състав те са напълно или почти идентични с групата на плутоничните скали и по своите технически характеристики почти не се отличават от тях. Имат дребнозърнеста структура.

За облицовки най-често се използват:

» Риолит (порфир) – по химическия си състав съответства на гранита, а на външен вид се отличава по отчетливо видимите големи включвания.

» Базалт – тъмен, стигащ до черно дребнозърнест материал. По химически състав е идентичен с габрото. Може да има ясно забележими включвания, оцветени в зелено или кафяво.

Гранитът и останалите сходни с него по произход материали се отличават с висока твърдост (120–200 N/mm2) и износоустойчивост, които изцяло удовлетворяват и най-високите изисквания за жилищни сгради, а в повечето случаи и за обществени сгради и стълбища с интензивно движение. За силно натоварени участъци най-подходящи са плочите от диорит и сиенит. Най-твърди са базалтът и риолитът, чиято твърдост достига до 300 N/mm2. В сравнение с мрамора гранитът поема по-малко вода, което го прави мразоустойчив и подходящ за външни приложения. Има голяма устойчивост на стареене и разрушаване под въздействие на атмосферните влияния. Полираният гранит запазва блясъка си в продължение на векове и е много подходящ за изработване на представителни барплотове.

Подови плочи

За подови настилки най-често се използват калибрирани плочи с дебелини 15, 20 и по-рядко 30 mm. Плочите имат различна големина – 200х200 mm, 300х300 mm, 300х600 mm, 400х400 mm и др. Кантовете им могат да бъдат леко скосени. Предлагат се и плочки за оформяне на цокли с широчина 60, 70, 80 mm и дължина, съответстваща на формата на плочите. Освен конфекционно произвежданите плочки с тези или други размери, повечето фирми, които доставят и обработват скални материали, предлагат нарязване според желанието на клиента. От естествен камък се изготвят още стъпала и чела за стълбища, различни елементи за облицовка на камини, подпрозоречни дъски и плотове и др.

Плочите се отличават и по своята повърхностна обработка, която зависи и от вида на материала, защото някои не са подходящи за полиране, други пък не подлежат на обгаряне с пламък. За подови покрития най-често се използват плочи с шлифована повърхност – фино (С220), средно (С120) и грубо (С60) шлифована или с гланцова полирана повърхност (С400–С600). Освен че придава блестящ вид на пода, тази обработка по-добре откроява естествената красота на камъка. Полираните повърхности по-трудно се замърсяват и по-лесно се почистват.

Подовете, покрити с полирани плочи, не са подходящи за публично достъпни сгради, поради повишената опасност от подхлъзване. По същата причина те не бива да се използват за настилане на открити тераси и входни площадки на жилищни сгради. Препоръчват се плочи с грапава повърхност, получена чрез грубо шлифоване, пламъчна, песъкоструйна или киселинна обработка. При такава обработка обаче най-вече оцветените в тъмно плочи губят в голяма степен своята естествена красота. За увеличаване на триенето има полираните плочи, чиято повърхност е „гравирана“ с лазерен лъч, или пък е обработена със специални химически препарати.

Лепене

Качеството на готовото подово покритие зависи от редица фактори: оптимално съставен план за разполагане на плочите, добра подготовка на основата, избор на подходящо лепило, добра техника на поставяне и нивелиране на плочките, фугиране с подходящ за целта материал. При светлите и по-тънки плочи от мрамор или гранит съществува опасност лепилото да предизвика появата на различно оцветени петна. Възможно е при намокряне плочите да започнат да прозират и през тях да станат видими следите върху лепилото, оставени от назъбената маламашка. Това може да се избегне чрез използване на специално лепило за тънкослойно лепене на плочки от мрамор и други видове естествен камък, каквото е Ceresit CM 15. То е бяло на цвят, не прозира и не оцветява камъка. За лепене на дебели каменни плочи върху дебел слой лепило се използва бързосвързващата замазка Ceresit CN 85. При тези материали така се избягва неконтролираното „плуване“ и потъване на плочите в дебелия слой лепило, поради което много трудно се получава напълно равна повърхнина на покритието.

Изискванията към основата, върху която се лепят плочите от естествен камък, са същите, както и при останалите подови облицовки. Тя трябва да бъда здрава, добре нивелирана и напълно равна, втвърдените парченца от мазилки, циментов разтвор или гипс да бъдат старателно изчегъртани, а нездраво свързаните частички – отстранени. За оптимално свързване на лепилото с основата тя се грундира с дълбоко проникващия препарат Ceresit СТ 17. Той също така свързва и прахта, която с механически средства е почти невъзможно да бъде отстранена. Грундирането е задължително при основи с повишена способност към поглъщане на вода. Ceresit СТ 17 се предлага в пластмасови бутилки с вместимост 2 l или в бидончета от 10 l. Грундът се нанася с широка четка, след което трябва да се изчакат 4–6 часа, преди работата да продължи. След втвърдяването му повърхността на основата става устойчива на надраскване. Разходът е в границите 0,1 – 0,5 l/m2 в зависимост от гладкостта и способността на основата да попива вода.

При настилки в помещения, чийто под е изложен на водни пръски или заливане с вода, се взимат специални мерки за добра хидроизолация под слоя лепило. Изпълнява се т.нар. течна хидроизолация чрез намазване с еднокомпонентния Ceresit CL 51 или двукомпонентният Ceresit CL 51 (виж НС 1-2/2005).

Тънкослойно лепене

Този е най-често използваният и най-лесен за изпълнение, включително от непрофесионалисти, метод за лепене на калибрирани плочи с дебелина до 15 mm. Условието за успешна работа е основата предварително да бъде много добре подготвена, т.е. да е напълно равна. Тънкият 5–6 mm слой лепило служи само за лепене, но не може да компенсира неравности на основата, по-големи от 5 mm. Затова в повечето случаи се налага подравняване и нивелиране на пода със саморазливаща се замазка. При дебели циментови замазки се изчакват задължителните 28 дни, преди да се пристъпи към залепване на плочките. За стоманобетонни плочи времето, което трябва да се изчака, е поне 6 месеца.

Вече споменахме, че за лепене на светли плочи с повишена склонност към оцветяване и прозиране се препоръчва използването на специалното бяло на цвят лепило Ceresit СМ 15. То стяга и се втвърдява бързо – за около 4 часа. Това е важно качество, защото, веднъж положени и нивелирани, плочките остават точно на мястото си до окончателно втвърдяване на лепилото, без опасност от разместване под въздействие на собственото си тегло.

Еластичността на втвърденото лепило се повишава чрез добавяне на емулсията Ceresit СС 83. Тази добавка се препоръчва при облицовки върху тераси, балкони и разположени на открито стълбища и други т.нар. критични основи. Бихме препоръчали също да се използва и при лепене на плочки от гранит, които имат малка водопоглъщаемост, и лепилото захваща по-трудно.

За разлика от лепенето на керамични плочки, тук лепилото се нанася не само върху основата, но и върху гърба на всяка плоча. Първоначално се разнася с назъбена стоманена маламашка (големината на зъбите се подбира според размерите на плочите) равномерно върху част от пода. При плочки с големина над 200 mm се използва маламашка с квадратни зъби с големина 8 или 10 mm, а при по-малките плочи – 6 mm.

Върху гърба на всяка плочка с гладкия кант на маламашката се нанася тънък слой лепило. След това тя се полага с леко завъртане вляво и вдясно, намества се и се нивелира. Работи се според принципа „мокро върху мокро“, което означава, че лепилото върху пода се нанася върху площ, чиято големина (най-често 1–1,5 m2) позволява полагане на плочките, докато то е още мокро и не е започнало да свързва. Промеждутъкът от време е не по-голям от 15 min – времето, през което плочките все още може да се донаместват, а лепилото е годно за използване.

Плочите се лепят плътно долепени една до друга или с фуга. Когато помежду им се оставя фуга, тя се оформя с помощта на пластмасови кръстчета със съответно подбрана широчина на раменете. Така положената настилка може да се фугира след около 4 часа, което време е достатъчно за втвърдяване на лепилото. Ако обаче няма крайна необходимост да се гони минутата, с фугирането може да се поизчака, за да се даде възможност на влагата от лепилото под плочите по-лесно да се изпари. В противен случай този процес се удължава значително, а съществува и опасност, преминавайки през плочите, влагата да увлече със себе си субстанции, които да предизвикат оцветяване на плочите.

За фугиране на плочи от мрамор или гранит се използва пълнителят Ceresit СЕ 42 – специално разработен за настилки с плочи от мрамор, гранит и други видове естествен камък. Подходящ е за фуги с широчина от 1 до 8 mm. Темата за широчината на фугите е дискусионна, като изборът зависи от редица фактори. В някои случаи съзнателно се търси широка фуга, която, запълнена с пълнител, чийто цвят контрастира на цвета на плочките, придава по-релефен вид на покритието. От гледна точка на залепването, по-широката фуга дава по-голяма свобода за евентуални корекции при не съвсем точно поставени плочки или при минимални различия в големините им. Към положителните страни на по-широката фуга може да се добави и по-лесното изпаряване на влагата, съдържаща се в слоя лепило под плочите. От друга страна широките фуги по-лесно задържат прах и по-лесно се зацапват, поради което подът по-бързо добива запуснат и непривлекателен вид, по-трудно се и почиства.

Пълнителят Ceresit СЕ 42 се втвърдява напълно за около 3 часа, а времето, през което може да се работи със сместа, е ограничено до 30 min. Той не променя цвета на плочите по продължение на фугите. При фугиране на плочи с матова или пореста повърхност може да се препоръча предварителна проба дали все пак плочите не се оцветяват от съдържащите се в пълнителя пигменти. Пълнителят Ceresit СЕ 42 се предлага в няколко цвята: бял, светлосив, светлобежов и черен (антрацит).

Независимо кой от двата материала се използва, след като сместа се приготви чрез разбъркване с вода, се втрива във фугите във вид на гъст пастообразен разтвор с гумен шпахтел. Той се движи косо под ъгъл около 45º спрямо тях. Излишният разтвор се обира с шпахтела и операцията се повтаря, докато всички фуги бъдат равномерно запълнени. Най-лесно се фугират плочите с полирана повърхност, защото останалият върху тях разтвор се почиства безпроблемно и без остатък. Колкото повърхността на плочите е по-порьозна и по-грапава, толкова пълнителят се почиства по-трудно. Затова в някои случаи се препоръчва той да се вкарва във фугите с по-тесен шпахтел при възможно най-малко зацапване на плочите.

След 5–10 min облицовката се почиства, като се трие с леко овлажнена чиста дунапренова гъба. Не бива да се прекалява с намокрянето ù, нито да се трие прекалено енергично, защото това може да доведе до измиване на пълнителя от фугите. След изсъхване на облицовката върху нея остават сухи прахообразни следи от пълнителя. Почистват се на следващия ден чрез триене със суха мека кърпа.

При настилки с плочи от мрамор или гранит за запълване на фугите в краищата на облицовката или на разширителните фуги се използва специалната силиконова паста Ceresit CS 28, която не предизвиква оцветяване. Предлага се в следните цветове: прозрачен, бял, сив, манхатън, жасмин, бахама, карамел, терра.

Лепене върху дебел слой лепило

Този метод се прилага при залепване на дебели и некалибрирани плочи от естествен камък. В този случай изискванията за предварително нивелиране и подравняване на основата отпадат. Разликите, причинени от неравности върху основата или различна дебелина на плочите, се компенсират от подложния слой лепило. Този метод обаче изисква значителен опит и придобити от практиката умения, поради което се препоръчва да се прилага от професионалисти.

От материалите на Ceresit за тази цел се използват бързо свързващата замазка CN 85. С тези материали могат да се правят циментови замазки с дебелина от 10 до 80 mm. За залепване на плочите се полага и подравнява пласт от замазка със земно-влажна консистенция и дебелина около 50 mm. В средата му се поставя армировъчна мрежа (50х50х1 mm), която спомага за по-равномерното разпределяне на натоварването и предотвратява напукване в резултат на свиване при втвърдяване на циментовия разтвор. Докато е още пресен, върху така положения пласт се прави замазка от същите материали с пластична консистенция и дебелина 10–30 mm в зависимост от дебелината на плочите.

Преди залепване плочите се овлажняват чрез потапяне в съд с чиста вода. Върху гърба на всяка плоча с мистрия се нанася пласт от един от посочените материали. Дебелината му се подбира според големината на неравностите върху гърба на плочата. По краищата пластът се скосява, за да се образуват кухини, които да поемат изтласкания встрани при поставяне на плочата разтвор. Плочата се полага на мястото си и се намества чрез почукване, докато потъне в разтвора, без под нея да остават кухини.

Същинският майсторлък при залепване на плочи върху дебел слой лепило е прецизното нивелиране на всяка от плочите, така че в крайна сметка да се получи напълно равна повърхност. За тази цел в краищата на подовата облицовка първоначално се поставят реперни плочки, които се нивелират, за да лежат в хоризонтална равнина. При по-големи площи се поставят и междинни плочки. След това останалите плочки се полагат, като с помощта на мастар се нивелират по реперните. Върху така залепеното покритие може да се стъпва след най-малко 6 часа.

За фугиране на настилката се използват вече описаните пълнители Ceresit СЕ 42 и силиконовата паста Ceresit CS 28.