В категории: Брой 7-8/2006, Инструменти, Материали, Ремонти, Строителство
Закрепвания с дюбели в плочи гипсокартон и гипсофазер, в тухли с кухини
Няма нeщо, сътворено от човешките ръце, което може да бъде определено като съвършено. Съвършена е само природата и нейният създател. Всичко останало има своите положителни, но и отрицателни страни. Така стоят нещата и с облицовъчните плочи от гипсокартон или гипсфазер. Изключително бързото им навлизане в строителството и ремонта красноречиво говори за големите предимства от тяхното използване. Същевременно те поставят и някои ограничения, свързани със сравнително ниската им товароносимост при закрепване и окачване на различни предмети върху тях. Плочите от гипс са сравнително крехки, поради което не представляват стабилна основа, и не задържат обикновените дюбели. Към това трябва да се добави и малката им дебелина. При единична обшивка със стандартни плочи тя е 12,5 mm, а при двуслойна обшивка – 25 mm. Това, очевидно, са два фактора, които в много голяма степен ограничават възможността за монтиране на по-тежки предмети към облицовани с такива плочи стени и тавани.
Проблемът до голяма степен се решава чрез използване на специални дюбели за закрепване към плочи и в кухини. При тях основно се разчита на разпределяне на натоварването върху по-голяма опорна площ в гипсовата сърцевина на плочите или използване на задната им страна за опора.
Тук ще разгледаме най-често използваните видове дюбели за монтиране на плочи. Производителят е fischer – фирмата, чието име в редица държави е станало до толкова нарицателно, че често се използва като заместител на понятието дюбел.
Дюбел за плочи от гипсокартон GK
Дюбелът е специално разработен за закрепване към плочи от гисокартон на леки предмети: осветителни тела, електрически ключове, подови и первазни летви, картини, кабелни канали, корнизи и др. Не се препоръчва използването му за по-твърдите гипсфазерни плочи. За разлика от други дюбели за плочи, при този не се разчита на опора откъм гърба на плочата, а задържането му става вътре в нея. По външната си повърхност дюбелът има витло с голяма стъпка, чрез което се завива в плочата, подобно на винт. Дюбелът увеличава допълнително натиска върху плочата при завиване на металния винт. Подходящ е за използване при еднослойни или двуслойни обшивки. Дължината му е 22 mm, стърчи съвсем малко зад плочата при еднослойна обшивка и не се показва при двуслойна.
В плочи с дебелина до 15 mm се завива с електрическа отвертка, без да е необходимо предварително пробиване на отвор. Това се прави само при плочи с по-голяма дебелина. Всяка опаковка дюбели съдържа и приспособление за тяхното монтиране, което се закрепва в патронника на бормашината, а дюбелът се нахлузва върху него. Върхът на приспособлението пробива отвор с диаметър, малко по-малък от вътрешния диаметър на дюбела, а витлото му се завива и врязва в гипсовата сърцевина на плочата. Същото приспособление се използва и за завиване на металния винт в дюбела. Използват се винтове Ø4–5 за дърво, ламарина или за плочи от дървесни частици.
При необходимост дюбелът може и да се извади от плочата, като се отвие, подобно на голям винт, поради което отворът в главата му има кръстообразна форма.
На фигурите са показани варианти за завиване в единична плоча и в двуслойна обшивка. В първия случай дюбелът се завива наведнъж, докато при втория първоначално се пробива отвор с приспособлението за монтиране на дюбели, и чак след това дюбелът се завива както при единична плоча. Големината на въртящия момент на бормашината трябва да се подбере така, че дюбелът да не превърти, и да не причини разрушаване на плочата около него.
Дюбел за плочи от гипсокартон GKMЗа разлика от GK, дюбелът GKM има метално тяло, поради което е подходящ за завиване не само в плочи от гипсокартон, но и в гипсфазер. В предния си край има плоско острие, което изпълнява ролята на приспособлението за монтиране при пластмасовите дюбели GK. Поради това дюбелите GKM се монтират директно в плочи гипсокартон, независимо дали облицовката е еднослойна или двуслойна, като сами пробиват отвора, в който се врязва витлото. При плочи от гипсфазер обаче предварително се пробива отвор Ø8. В централния отвор на дюбела е оформена резба, подходяща за завиване на винтове Ø4–5 за дърво, ламарина или плочи от дървесни частици. Дължината му е 31 mm, което трябва да се има предвид, ако плочата е залепена плътно към тухлен зид, и зад нея няма достатъчно широка кухина.
Дюбел за плочи PD
За разлика от предните два вида дюбели, предвидени за завиване в плочи със сравнително мека сърцевина, каквито са гипсокартона и гипсфазера, PD са подходящи и за монтиране в плочи от дървесни частици (ПДЧ), талашитени плочи (OSB), шперплат и др. Товароносимостта им зависи най-вече от здравината на плочата, но, освен вече посочените леки предмети, с тях може да се окачват и леки етажерки и шкафове, закачалки за кърпи и др.
Дюбелът е пластмасов и се състои от две подвижни една спрямо друга части – цилиндрично тяло с надлъжно нарязан на няколко сектора преден край и плътен конус. В зависимост от големината му дюбелът се набива в предварително пробит с цилиндрично свредло за метал отвор Ø8, Ø10 или Ø12. Подходящ е за използване и в по-тънки плочи, като минималната дебелина е 6 mm (при шперплат). Металният винт (за плочи от дървесни частици) преминава през тялото на дюбела и се завива в конусовидното тяло, в което има отвор. При това винтът го издърпва напред, а то от своя страна навлиза в цилиндричното тяло, разперва встрани надлъжно нарязаната му периферия и така дюбелът запъва здраво в отвора на плочата. Двойка кукички не позволяват връщането на конуса обратно. При по-тънки плочи задържането на дюбела става благодарение на силно деформираната от конуса част, която възпрепятства неговото измъкване. Този начин на закрепване е подходящ и за облицовки с много тясна пролука зад плочите.
Цилиндричната част на дюбела е надлъжно оребрена, което възпрепятства неговото завъртане при завиване на винта. Освен това по периферията на главата му е оформен изпъкнал пръстен, който предпазва от потъването ú под повърхността на плочата. Предимство е и това, че за монтиране на дюбела не са необходими специални инструменти. Дюбелите PD се предлагат и в комплект със специално пригодени за плочи от дървесни частици метални винтове (комплекти PD-S).
Дюбели за монтиране в кухини HM
Това са метални дюбели, предназначени за монтиране в материали с кухи пространства – било облицовка от различни плочи: гипсокартон, гипсфазер, цименто-фазерни, дървесни частици, дървесновлакнести (MDF), шперплат, талашит (OSB) и др., или пък в кухи тухли. Дюбелите са стоманени с антикорозионно галванично покритие. Състоят се от три части – глава, средна разцепена по дължина и задна с вътрешна метрична резба. Закрепването на главата на дюбела става благодарение на това, че при монтажа средната част се деформира силно, като осигурява здрава опора върху доста голяма площ около отвора. Веднъж монтиран, такъв дюбел вече не може да се демонтира. От долната страна на главата са щанцовани два шипа, които се впиват в повърхността на плочата, и не позволяват завъртане на дюбела при завиване на винта, чиято метрична резба прави завиването му лесно и плавно.
Предлагат се варианти с обикновен винт или с различно оформени куки. Асортиментът от този тип дюбели е доста голям – 15 вида, които се различават по диаметъра на винта и съответно по диаметъра и дължината на дюбела. Така се покрива широк спектър от дебелини на плочите или на стената при кухи тухли. Закрепващият винт е от M4 до М8, а външният диаметър на дюбелите е в границите 9–12 mm. Веднъж монтиран дюбелът, винтът може да се развива и завива многократно и съответно закрепваните с него предмети да се демонтират.
Монтирането на дюбела HM става по един от двата показани на схемите начини. При първия се спазва следната последователност на работа:
1. Пробива се отвор с големина според външния диаметър на дюбела.
2. Дюбелът се набива внимателно в отвора до упор.
3. Със специални клещи се захваща главата на винта и той се изтегля, при което средната част на дюбела се деформира и се оформят пет силно разперени встрани и здраво запънати към гърба на плочата пера.
4. Винтът се отвива, закрепваният предмет се поставя на мястото си и винтът отново се завива.
При втория метод за монтиране не се използват клещи. Деформирането на дюбела се извършва в резултат на притягане на винта, при което той издърпва задната част и перата се разперват встрани.
За допълнителна информация посетете електронния магазин на фирма „Ташев-Галвинг”.
Коментирайте или задайте въпрос