В категории: Брой 7-8/2006, Декорация и защита, Материали, Металообработване, Ремонти

Боядисване на метални предмети с бои и лакове

В НС 5-6/2006 ви представихме основните видови бои и лакове за строителни конструкции, дърво и метали, започнахме и темата за подготовка на основата при боядисване на стени и тавани. Сега ще обърнем внимание на боядисването на метални предмети.

Преобладаващата част са от черни метали, което означава, че тяхното боядисване цели не само придаване на по-добър външен вид, но и създаване на покритие, което да ги предпазва от корозия. Върху повърхността на предметите от стомана, оставена без защита, неминуемо се образува ръжда – първоначално на петна, а след това и на рехави слоеве. Същото се случва и при боядисани предмети, при които покритието не е било качествено, имало е шупли и под тях корозията е „работила“ необезпокоявана. Ето защо, преди да се пристъпи към първоначално боядисване или ремонт на съществуващо покритие, повърхността трябва да бъде почистена много добре, до метален блясък. Това се прави механично с различни видове ротационните четки, приспособени за работа с малка ъглошлифовъчна машина или бормашина. Понякога и обикновената ръчна телена четка върши работа, макар и с повече физически усилия и разход на време. При начални стадии на корозия почистването може са стане и с шлифовъчна хартия, а машината се подбира според площта и формата на повърхността, която се шлифова – вибрационна, ексцентър или делташлайфмашина.

След като основата бъде почистена до метален блясък, за да хване здраво лаковото покритие, тя трябва да бъде обезмаслена. Това важи и за нови стоманени метални профили. В домашни условия обезмасляването се извършва с органични разтворители – кореселин, ацетон, бензин, минерален терпентин и др. Тази операция трябва да се върши при голямо внимание и взимане на всички мерки за предпазване от пожар. Обезмасляването става чрез изтриване с напоени в разтворителя памучна кърпа или конци и последващо изтриване до сухо с чиста кърпа. Първата част от операцията може да се извърши и с четка.

Друга възможност за почистване на ръждата е използването на специални препарати – т.нар. преобразуватели на ръжда. Те разтварят и същевременно преобразуват ръждата в други продукти – най-често железни фосфати (при препаратите с ортофосфорна киселина). Прилагат се при слабо ръждясали предмети с дебелина на слоя ръжда не повече от 0,5 mm. При по-дебел слой повърхността първоначално се почиства с телена четка, така че да не останат нездраво свързани люспи, и едва след това се третира с преобразувател. Той изсъхва за около 2–3 часа и след това може да се пристъпи към полагане на грунда. Преобразувателите на ръжда не са подходящи за почистване на окалината, образувана при процеса на валцоване на профилите.

Често старото лаково покритие е повредено до такава степен, че е по-добре да бъде премахнато изцяло, за да се създаде здрава и гладка основа за боядисване. Отстраняването може са стане по механичен, термичен или химичен път. Механичното почистване се извършва с ротационни четки, шлифовъчна хартия с едро зърно и др. Нерядко трябва да се прибегне и до ъглошлифовъчна машина за първоначално отстраняване на основната част и след това обработката се довършва с метална четка. Работата далеч не е от най-приятните, защото се вдига много прах, и задължително трябва да се работи с маска и очила. Всъщност, това важи за всички механични операции по почистване на ръждата.

Друга възможност е старата боя да се отстрани чрез нагряване. Подходящи инструменти са въздушните пистолети за горещ въздух, като някои модели имат и широк шпахтел, който се нахлузва върху соплото, през което излиза нагретия до около 500 °С въздух. Пластът боя се издува на мехури и се отлепва от основата и в това състояние се изчегъртва с шпахтела. Умението при тази операция се състои в това боята да се нагрява колкото е необходимо, за да омекне достатъчно, без обаче да се допусне нейното овъгляване. Тогава тя става много твърда и се отстранява още по-трудно. Затова използването на бензинови или пропанбутанови горелки не се препоръчва, защото с тях много лесно може да се надхвърли границата, и боята да прегори.

Третият начин е чрез третиране на старото покритие със специални препарати (смивки). С тях се отстраняват най-различни лако-бояджийски покрития от алкидни, латексови, нитроцелулозни, алкидуретанови, акрилуретанови и други бои и лакове. Покритието, което трябва да се премахне, се намазва с четка и се изчаква, докато започне да се размеква, набръчква и отлепя от основата. В това му състояние вече лесно се отстранява с шпахтел. След това повърхността се измива с вода и се обезмаслява.

Добре почистената и обезмаслена метална повърхност най-напред се грундира. Всъщност грундът представлява задължителния подложен слой под лаковото покритие. От една страна той осигурява добро сцепление между металната основа и декоративното лаково покритие, а от друга осигурява антикорозионна защита, като силно забавя развитието на ръждата. За целта в състава му са включени пигменти с инхибиторни свойства. За да бъде защитата ефективна, покритието трябва да бъде плътно и без дефекти, а основата – добре почистена. Най-често грундът се нанася с четка, като се препоръчва използване на късокосместа четка при кръстосано нанасяне, така че той да се набие плътно, и да създаде добра връзка с металната основа.

Към боядисване може да се пристъпи едва, след като грундът е изсъхнал напълно. За алкидните грундове този процес продължава около 12–15 часа при стайна температура. За двукомпонентния полиуретанов грунд са достатъчни 3 часа, а за тези на основа акрилатни смоли – 4 часа.

Има и специални бои, които съчетават в едно функциите на преобразувател на ръжда, грунд и декоративно лаково покритие. Такава боя се нанася директно върху добре почистената и обезмаслена повърхност, даже и когато върху нея има тънки, но здрави, наслоявания от ръжда. На снимките е показана италианска боя, но вече се предлагат и български.

Когато металните предмети са изложени на открито, намират се в помещения с влажна или в друга агресивна среда, например в близост до морето, на преден план излиза проблемът с антикорозионната защита. Затова трябва да обърнем специално внимание на препарата Zinga на белгийската фирма Zinga Metall. У нас той се внася от фирма „Новострой Инженеринг“. Съзнателно не използваме понятието боя, защото, за разлика от боите, съдържащи цинков прах, Zinga е материал, с който се извършва т.нар. студено поцинковане. Макар и да се нанася еднакво лесно, колкото и обикновената боя, с Zinga се създава защитно цинково покритие, аналогично по ефективност на класическото горещо или галванично поцинковане. Полученото чрез „студено поцинковане“ покритие с дебелина 30–40 μm осигурява сигурна защита за 10–15 години. За разлика от цинковите бои, Zinga съдържа до 98% чист цинков прах с чистота 99,995% и минимално количество синтетични пълнители и ароматен хидрокарбон. За разлика от останалите антикорозионни бои и грундове, Zinga осигурява антикорозионно електро-катодно защитно покритие на металните повърхности. Отличната антикорозионна защита се дължи на електрохимичното взаимодействие между цинка (анод) и основата от черен метал (катод). Затова между двата метала е необходима връзка на електронно ниво, при която те могат безпрепятствено да обменят електрони помежду си. От практическа гледна точка това означава, че защитното покритие е много здраво свързано към основата. Същевременно при евентуална негова повреда корозията се локализира само в границите на оголеното и оставено без защита място, а не се разпространява встрани, както става при антикорозионните грундове и бои. При тях дори и под здравото наглед покритие се образуват язви, в които ръждата безпрепятствено „разяжда“ метала.

Zinga се нанася с четка или валяк на два слоя. Тя може да се нанася и върху леко корозирали повърхности, стига те да са почистени от люспи и рехави наслоения, и да са обезмаслени. След години защитното покритие изтънява и трябва да се поднови. Пресният препарат има свойството да разтваря частично старото покритие, и така двата слоя се свързват здраво в един хомогенен слой. Създава се матово сребристо покритие, а върху него може да се нанесе и друго декоративно лаково покритие. За разреждане се използва само специалният разредител ZingaSolv в съотношение не повече от 5–7% от общия обем.

В редица случаи металната основа не е достатъчно равна и гладка, за да се получи качествено декоративно покритие след нанасяне на лака. Това особено силно се забелязва при заварени конструкции, при които след изпиляване на заваръчните шевове около тях неминуемо остават вдлъбнатини. Същото важи и при изчукване на огъната ламарина. За това, преди да се пристъпи към боядисване, основата трябва да се китва, за да се получи напълно равна и гладка повърхност. Най-често се използва полиестерен кит, познат още и с добилото гражданственост наименование „циментов кит“. За него е характерно, че е много твърд и се втвърдява бързо. След около 20 min повърхността може да се шлифова. Има много добра адхезия към металната повърхност, която трябва да бъде добре почистена, обезпрашена и обезмаслена.

Китът е двукомпонентен, като втвърдителят се добавя в съотношение около 2–3% от общата маса. Щом двата компонента бъдат старателно смесени, китът трябва да бъде използван в рамките на около 4 min. След това започва да желира, не прилепва към основата и бързо трябва да се изчегърта от шпахтела, докато още не се е втвърдил окончателно.

Ако малки количества втвърдител попаднат в кутията с кита, те ще предизвикат образуване на твърди бучки, които след това ще пречат на работата. Затова се работи с три гъвкави стоманени шпахтела (т.нар. японски). Най-тесният се използва само за загребване на кит от кутията. Той се прехвърля върху единия от двата по-широки шпахтела и непосредствено до него от тубичката се изстисква необходимото количество втвърдител. Двата компонента се размесват старателно между двата шпахтела, докато се получи напълно хомогенна смес. Това се познава лесно, защото китът е сив или бял, а втвърдителят – яркочервен. Добре разбърканата смес добива равномерно слабо розово оцветяване, без да си личат по-ярко червени жилки от втвърдителя.

Шлифоването се извършва на сухо или за постигане на максимално гладка повърхност – с обилно мокрене. Често грубото шлифоване се извършва на сухо, а завършващото – мокро. В зависимост от желаното крайно качество на повърхността се използват шлифовъчни листове с различна едрина на зърното. Обикновено се започва с №80, след това с по-фини листове с по-големи номера, а за завършващо шлифоване се използва №280.

Най-често с едно китване не може да се мине. След грубо шлифоване останалите неравни и недобре запълнени места, както и по-дълбоки драскотини от шпахтела, се запълват с кит и, щом се втвърди, отново се шлифова. Може да се наложи тази последователност от операции да се повтори няколко пъти.

След завършване на шлифоването внимателният оглед на повърхността ще установи множество едва забележими драскотини. Те обаче ще станат по-отчетливи след нанасяне на лака. Затова следващата операция е нанасяне на полиестерен шпирцкит с пистолет върху повърхността. За постигане на висока гладкост повърхността се шлифова с листове с едрина на зърното №320–360.