В категории: Брой 5-6/2006, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Подови покрития с плочки

Подовите покрития с керамични (теракотени, фаянсови, гранитогрес) или от естествен камък плочи са предпочитано решение не само в обществените, но и в жилищните сгради. С тях се настилат коридори, бани, кухни и стълбища, все по-често и всекидневни и други помещения в жилището, предназначени за посрещане на гости, което се дължи на естетическите и експлоатационни качества на тези покрития. Индустрията за производство на облицовъчни плочи е достигнала такива висоти, че предлагането на различни по цвят, десен, релеф на повърхността и форма плочи надхвърля и най-богатото въображение. Подовите покрития и особено покритията от гранитогрес са силно устойчиви на надраскване и износване. Повърхността на едни е блестящо гладка, поради което се замърсяват трудно и почистват лесно, други имат матова повърхност, а при трети тя е грапава – подходяща за облицовка на помещения и стълби с повишена опасност от подхлъзване. Като цяло помещенията с подобни подове се поддържат лесно, прахта се задържа по-трудно и още по-лесно се почиства, което е сериозно предимство при хора, страдащи от алергии и астма. По тази причина настилките от плочки са едва ли не задължителен елемент за помещения с високи хигиенни изисквания, каквито са болничните заведения, за производство и обработка на хранителни продукти и др.

Най-същественият недостатък на този вид подови покрития в сравнение с дървесните или килимените покрития е по-голямата им способност да отнемат топлина при допир до човешкото тяло, например при стъпване с бос крак. Поради това те се усещат като студени и съответно предизвикват неприятно усещане и дискомфорт. Този проблем се решава чрез вграждане на подова отоплителна система, която не само затопля подовото покритие, но и като начин на отопление има съществени предимства пред традиционните нагревателни уреди. Подовото отопление поддържа по-равномерна температура на въздуха в помещението, по-висока в зоната на обитаване, като температурата на въздуха при краката е по-висока, отколкото на височината на главата. Това от здравословна гледна точка е по-благоприятното решение. При подовото отопление интензивността на циркулацията на въздуха е по-малка, липсват нагревателни уреди, които заемат място. Плочките са най-подходящият материал за подобна отоплителна система, защото имат по-малко термично съпротивление от останалите видове подови настилки, т.е. по-добре провеждат топлината.

В повечето случаи за подови покрития се предпочитат плочите от гранитогрес. Наименованието е нашенско и е заимствано от италианското Gres Porcellanato. Гранитогресът се отличава от останалите видове керамични плочи, независимо дали имат или нямат повърхностна глазура. По своята твърдост и здравина те превъзхождат и повечето облицовъчни плочи от естествен камък. Това им качество се съдържа и в наименованието на материала, защото не отстъпва по твърдост и устойчивост на износване на природния гранит, а част от тях напълно успешно го имитират и на външен вид. За разлика от обикновените керамични плочи, чиято повърхност е покрита с тънка и крехка глазура, която лесно се олющва при удар с твърд предмет, плочите от гранитогрес имат хомогенна структура, като материалът на повърхността им не се различава от вътрешността. Поради това при нараняване на горния слой повредата е трудно различима, защото отдолу не се показва друг материал.

Характерна за плочите от гранитогрес е нищожната им способност да попиват влага. Това ги прави особено подходящи за подови настилки в мокри помещения, а също така и на открито – на балкони и тераси, защото са силно устойчиви на разрушаване през зимата, дължащо се на просмукване и последващо замръзване на вода. Гранитогресът е силно устойчив и на температурни колебания, което го прави много подходящ за настилка на подове с отоплителна система или пък за полагане пред камини и други отоплителни уреди.

Еднородната по цялата дебелина на плочата структура на материала позволява полиране на плочите, при което се получават изключително красиви с бляскава повърхност настилки. Към тези достойнства ще добавим още, че поради липсата на капиляри те не просмукват разлети върху тях течности и трудно задържат петна. Режат се като обикновените керамични плочки, но, за разлика от тях, кантовете им може да се скосяват или заоблят, без това да влоши добрия им външен вид. Липсата на капиляри може да създаде известни проблеми при лепенето на плочи от гранитогрес, и затова трябва да се използват само качествени, подходящи за целта лепила.

Друг често използван материал за подови настилки са плочите от полиран мрамор. Те обаче са доста по-меки, лесно се повреждат и от течности, съдържащи киселини. При светлите и особено белите плочи също трябва да се внимава с избора на лепилото, защото използването на неподходящи лепила може да предизвика нежелано оцветяване на повърхността им.

Плочките са отлично решение при облицовка на стълбища от стоманобетон, поради което едва ли някой още си спомня силно замърсяващата се и трудна за шлифоване мозайка. Нейната замяна с плочки стана възможна и поради появата на пазара на различни метални профили, с които се оформят ръбовете на стъпалата, а същевременно краищата им се предпазват от нащърбване. Профилите имат перфорирани рамене и здраво се захващат в слоя лепило. Предлагат се в различни големини, така че да съответстват на дебелината на плочките, със или без пластмасов кант срещу подхлъзване.

За облицовка на балкони и тераси с плочки работата много се улеснява чрез използването на специални метални профили, които покриват и оформят челото. Решението е много практично и елегантно.

Подробно върху инструментите за механична обработка на плочите няма да се спираме. Тук сме показали класическия инструмент, чрез който плочката се реже чрез твърдосплавна ролка с остър ръб. Често се налага и изрязване на отвори с произволна форма, което се извършва със специален диск за рязане на плочки и малка ъглошлифовъчна машина. Режещата повърхност на дисковете е покрита с диамантени зрънца, а предназначените за рязане на керамични плочки са без сегменти. За целта може да се използват и карбофлексни шайби за рязане на камък, но във всички споменати до тук случаи рязането е свързано с отделянето на голямо количество прах. При по-големи по обем работи си струва покупката на специализирана машина за рязане на плочки, чийто диск се охлажда с вода.

За изрязване на кръгли отвори също има различни инструменти и съответно техники за тяхното използване. Освен ръчни инструменти, удобни за пробиване на единични отвори, може да се ползват и специални боркорони за електрическа бормашина. Върху режещата им повърхност има споени диамантени или от твърдосплавен материал зърна. Към инструментите ще споменем още електрическия миксер, който е най-подходящата машина за разбъркване на лепилото, и назъбената стоманена пердашка за неговото равномерно разнасяне върху основата. За плочки с големина 100–200 mm се препоръчва използване на пердашка с големина на зъбите 6 mm, а при плочки с дължина на канта над 200 mm – с големина на зъбите 8 mm. Плочките се наместват чрез почукване с гумен чук и се подравняват с мастар, за да лежат в една равнина. Под „добър“ се разбира мастар от алуминиев профил, като в случая са необходими два мастара – един дълъг за поставяне на реперните плочки в краищата на настилката, и друг по-къс, с който се подравняват съседните плочки при тяхното поставяне в реда. В списъка на най-необходимите инструменти попада и водният нивелир. По-практични са нивелирите с няколко монтирани под наклон либели, които отчитат и наклон (примерно 1,5% или 3,5%), който се дава за оттичане на водата. За запълване на фугите между плочките се използва гумен шпахтел, а след неговото засъхване остатъците от фугиращия разтвор се почистват с влажна дунапренова гъба и накрая – със суха кърпа до блясък.

Силното поевтиняване на лазерните нивелири ги направи достъпни и за домашния майстор. С такъв инструмент лесно и точно се определя нивото на настилката – хоризонтално или под наклон, особено при по-големи разстояния. Почти всички нивелири, освен точка, може да очертават и линия, а има и нивелири, които очертават две взаимно перпендикулярни линии. Те са много удобни за точно подравняване на плочките в редове.

Съвременните материали и инструменти направиха залепването на подово покритие от плочки напълно по възможностите и на неспециалисти. Това обаче е вярно само, когато основата е добре подготвена, и на първо място добре нивелирана и подравнена. Тогава плочките се лепят върху тънък слой лепило, разнесено с назъбена пердашка. При лепене върху дебел слой наместването на плочките така, че да лежат в едно равнина, и да не се получават „стъпалца“ между тях, е доста по-трудна задача.

Подравняването на основата става чрез полагане на изравняваща замазка. При използване на класическата някога, а сега вече остаряла технология за работа с обикновен циментов разтвор това изисква немалък практически опит и умение, продължително стоене в неудобното клекнало положение, полагане на пласт с минимална дебелина 20 mm и свързания с това разход и пренос на материали и продължително време за изсъхване. Циментова замазка с дебелина 40 mm (задължително армирана при тази дебелина) трябва да съхне поне 28 дни, преди да стане годна за залепване на плочки.

Разбира се, в днешно време почти никой не работи така, защото има готови сухи смеси за т.нар. саморазливащи се подови замазки. Предлагат се материали, подходящи за вътрешна или външна употреба, а също така и за различни дебелини на замазката, най-често от 2 до 20 mm – нещо, което не може да се постигне с обикновен циментов разтвор. След като се приготви чрез разбъркване с вода, разтворът се излива върху пода, разнася се грубо с дълга стоманена маламашка или твърда четка с дръжка. След това се оставя в покой. Останалото извършва земната гравитация, като под нейно действие разтворът се разтича встрани, докато се получи напълно равна и гладка повърхност.

Освен от майсторското умение и внимателна работа при залепване и фугиране на плочките и от добрата подготовка на основата, качеството и трайността на готовата настилка зависят от правилно подбраните материали – грундове, лепило и фугираща смес. Техният избор има още по-съществено значение, когато се лепи върху така наречените „критични основи“. Такива са настилките върху отопляеми подове, плочи от дървесни частици или дъсчено дюшеме, саморазливащи се замазки, съдържащи гипс, гипсофазерни подови плочи Vidiwall, облицоване на обшивка от метални листове и др. При настилки в мокри помещения задължително трябва да се вземат мерки за сигурна хидроизолация под слоя лепило така, че дори и да проникне вода през неплътни фуги, тя да не може да премине в основата. За тази цел се използва т.нар. течна хидроизолация чрез намазване с еднокомпонентния Ceresit CL 51 или двукомпонентния Ceresit CL 50, която задължително се комбинира със специални изолиращи ленти (Ceresit CL 52) по ръбовете и маншети около преминаващите през облицовката тръби (Ceresit CL 53). За уплътняване около подовия сифон се използват маншетите Ceresit CL 54. Тъй като тази технология е описана подробно в НС 1-2/2005, тук ще дадем само една препоръка – да не се използват уплътняващи ленти и течен хидроизолационен материал от различни производители. Нашият опит показва, че течен изолационен материал Ceresit CL 51, намазан върху лента на Knauf, след време започва да се лющи и пада, т.е. хидроизолацията се нарушава.

Тук сме описали материалите и технологията на полагане на подови настилки върху специфични видове основи. Всички по-широки фуги между подовата и стенната облицовка, включително деформационните фуги, се запълват със санитарна силиконова паста Ceresit CS 25.

Основа от анхидридна замазка (със свързващо вещество калиев сулфат)

Една част от материалите, използвани за подови замазки, съдържат гипс (анхидрид). Наличието на тази съставка може да създаде проблеми със сцеплението между лепилото и основата. Това се избягва чрез спазване на следната последователност на залепване на плочките. Първата операция е общовалидна – повърхността трябва да бъде почистена от прах и несвързани частички, след което основата се грундира с дълбоко проникващ грунд Ceresit CT 17. Повърхността се проверява за неравности с помощта на дълъг мастар и, ако е необходимо, може да се направи подравняваща саморазливаща се замазка с Ceresit CN 72. Материалът е подходящ за замазки на закрито с дебелина от 2 до 20 mm. При използване за замазки на открито към него се добавя емулсията Ceresit CC 83, която повишава еластичността на втвърдената замазка.

След като основата е окончателно готова, плочките се полагат върху тънък слой лепило с повишена еластичност след втвърдяване – Ceresit CM 17. За фугиране се използва Ceresit CE 35 или CE 43, като вторият се препоръчва при настилки над подово отопление. И двата материала са подходящи за запълване на широки фуги – от 4 до 15 mm. Широчината, както е известно, се контролира чрез поставяне на пластмасови кръстчета върху ъглите на плочките.

Полагане на настилка от плочки над подова отоплителна система

Този начин на отопление придобива все по-широко разпространение, след като на пазара се появиха електрическите нагревателни рогозки. У нас се внасят материалите за електрически нагревателни системи (кабели, рогозки, терморегулатори и закрепващи елементи) на DEVI – водеща фирма в тази област (виж НС 5-6/2003 и НС 5-6/2004). Най-същественото предимство на рогозките пред системата, изпълнена с кабели, е лесното им полагане и малка дебелина – около 2,5 mm, поради което влизат в слоя лепило под плочките и почти не повдигат нивото на настилката. Нагревателните рогозки представляват стъкловлакнеста мрежа, към която е закрепен серпентинообразно нагънат нагревателен проводник. Лепилото прониква през отворите на мрежата и така обхваща рогозката плътно.

За да се свърже здраво, основата трябва да бъде почистена механически и грундирана с дълбоко проникващ грунд Ceresit CT 17. Тук са възможни два начина на работа. Единият и по-лесният е рогозката да се разстеле върху целия под, след което отгоре ù се нанася лепилото и се лепят плочките. При този начин обаче е възможно на отделни места лепилото да не обхване изцяло рогозката и тук-там да останат места без лепило. Нагревателният кабел трябва да бъде плътно покрит с лепило, защото, ако се образуват въздушни междини, на тези места може и да прегрее.

Вторият вариант гарантира по-сигурно свързване на лепилото към основата, но за сметка на това изисква повече внимание, умение и добро предварително планиране на работата. Първоначално с назъбена пердашка се полага тънък пласт гъвкаво лепило Ceresit CM 17 и върху него се разстила рогозката, като внимателно се притиска с правия край на пердашката, докато изцяло потъне в слоя. След това отгоре се полага вторият, основен слой лепило, върху който се поставят плочите.

За залепване на настилката върху подовото отопление може да се използват още лепилата Ceresit CM 18 или Ceresit CM 12, подобрено с емулсия за повишаване на еластичността Ceresit CC 83. Фугите се запълват с Ceresit CE 43.

Залепване на плочи от гранитогрес

Поради споменатите вече причини (липса на капиляри и минимално поглъщане на вода) плочите от гранитогрес се лепят по-трудно, и затова се използват специални материали. Основата се почиства и грундира по обичайния начин. Най-подходящо лепило за този вид плочи е гъвкавото лепило Ceresit CM 17. Като алтернатива може да се използва също и CM 18.

За облицоване на стени във вътрешността на сградата се препоръчва използване на лепилото Ceresit CM 16, а за стенни облицовки на открито – Ceresit CM 17 или Ceresit CM 12 с добавка емулсията Ceresit CC 83. За фугиране се препоръчват материалите Ceresit CE 40 или Ceresit CE 43 в зависимост от широчината на фугата. Първият е по-подходящ за тесни фуги (2–5 mm), а вторият за по-широки – 4–15 mm.

Залепване на плочки върху дъсчени подове

Макар и по-рядко, най-вече при ремонт на стари къщи с гредоред, може да се наложи полагане на облицовка с плочки върху дюшемена подова настилка, върху плочи от дървесни частици (ПДЧ) или върху по-новите плочи от еднопосочно ориентиран едър талаш (OSB). Дървото по принцип е материал, който създава проблеми при облицовка с плочки. Дюшемето например има склонността да се огъва, защото по правило дъските не се разполагат директно върху плочата, а са приковани върху напречно разположена скара от бичмета. Често този проблем се решава, като върху дюшемето се полагат плочи от ПДЧ с дебелина 20–22 mm, които разпределят равномерно натоварването върху голяма площ, и така огъването на основата в много голяма степен се елиминира. Едновременно с това се получава и равна повърхност, която вече може да послужи за основа на настилката. Другият проблем при всички материали от дърво е, че под действие на влагата те набъбват и се деформират. Затова трябва да се обърне особено внимание за правилната им повърхностна обработка.

Основата от дървесни материали най-напред се грундира с Ceresit CN 94, с което се намалява способността ù да попива вода, и се подобрява свързването със замазката. След като грундът изсъхне, се прави изравняваща замазка с дебелина от 6 до 15 mm. Използва се Ceresit CN 73 – саморазливащ се материал, специално предназначен за полагане върху критични основи. Замазката се втвърдява и изсъхва за 24 часа.

За лепене на плочките върху така подготвената основа са подходящи лепилата Ceresit CM 18, Ceresit CM 17 или саморазливащото се Ceresit CM 19. Като алтернатива може да се използват още двукомпонентното Ceresit CM 23, Ceresit CM 12 или Ceresit CM 16 с добавка на емулсията Ceresit CC 83. За фугиране на настилката се използват Ceresit CE 40 и Ceresit CE 43.