В категории: Брой 5-6/2006, Електроинсталация, Осветление

Градинско осветление с автоматично управление

За осветяване на двора, особено пред гаража или входната врата на къщата, най-често се използват прожектори с халогенна лампа. Те имат силна и добре насочена ярка светлина. Известно е, че халогенните крушки имат по-голям светлинен добив, т.е. при една и съща електрическа мощност излъчват по-ярка светлина в сравнение с обикновените. Те са с по-висока цветова температура, което ги прави по-близки до спектралния състав на дневната светлина, а и дълготрайността им е по-голяма от тази на обикновените крушки.

На пазара се предлагат няколко модела халогенни прожектори за открито монтиране с различни по мощност крушки – 150, 250 и 500 W. На външен вид те почти не се различават един от друг, а и произходът им е един и същ – могъщата държава, превърнала се във фабриката на света – Китай.

Прожекторите имат капак с гумен уплътнител и дебело защитно стъкло, който предпазва от проникване на влага във вътрешността, и същевременно защитава от нажежените парчета стъкло в случай на пръсване на крушката. Освен по мощността си, прожекторите се различават по наличието на инфрачервен детектор за движение. Благодарение на него те се включват автоматично, щом в обсега на „видимост“ попадне движещо се тяло с по-висока от околната среда температура – автомобил, човек или дори по-едро куче. Комбинацията на лампа с детектор е голямо удобство, защото се осигурява добро осветяване само, когато е необходимо. Монтирането на такава осветителна система има и страничен ефект – подпомага охраната на пространството около къщата или гаража, защото ще освети неканения посетител и така сигнализира за движещ се обект в района.

Когато детекторът е закрепен към прожектора, монтирането му се улеснява, защото те са електрически свързани и остава само съединителната клема да се свърже с двупроводен кабел към електрическата мрежа. В редица случаи обаче е за предпочитане детекторът да бъде отделен от лампата. Това произтича от някои ограничения, които поставя „зрителното му поле“. За постигане на максимална чувствителност е необходимо избиране на оптимално място за монтиране на детектора. Също така става възможно един детектор да управлява няколко лампи едновременно.

Използването на отделен детектор според нас има и още едно предимство. В конструкцията на прожектора няма нищо съществено, заради което си струва да се заплати по-висока цена за марково изделие. Най-много крушката да изгори, но на пазара се продават крушки и на най-реномираните в света производители. Не е така при детекторите. Без да поставяме под съмнение качеството на произведените в Китай продукти, икономията тук едва ли е оправдана, защото детекторите, са прецизни уреди, и затова си заслужава да се плати по-висока цена, но да се купи уред от по-висока класа.

Всеки детектор има чувствителен елемент (а по-скъпите и по-прецизно работещи модели – два), който реагира на попаднало върху него инфрачервено излъчване. Лъчите преминават през полупрозрачна (за видимата част на спектъра) дъгообразно огъната пластмасова пластина, чиято вътрешна повърхност е оформена във вид на фасетъчно огледало или френелова леща. Благодарение на това, при движение на обект с повишено топлинно излъчване, неговият инфрачервен образ се проектира неколкократно върху чувствителния елемент и се подава електрически сигнал. При по-съвършените детектори зрителният им коридор е разделен на четири зони – две горни и две долни. Това е направено с цел да не задейства при преминаване на дребни животни – котки, кучета и др.

Всеки детектор има два или три регулировъчни винта, с които може да се настройват:

» Времето, през което лампата остава включена, след като бъде задействана от подаден от детектора сигнал. Най-често то може да се зададе в диапазона от 10 s до 15 min.

» Силата на общата осветеност, при която детекторът да задейства, и релето му да може да включи лампата. Чувствителността се регулира между 2 и 2000 Lux и така през деня релето няма да задейства и да включва лампата. При тестване на системата на дневна светлина отворът на фоторезистора трябва да бъде закрит, за да се имитира работа в нощни условия.

» Някои детектори имат и трети регулатор, с който може да се намалява чувствителността и съответно да се скъсява зоната на действие на прибора.

В зависимост от мястото на монтиране трябва да се има предвид, че не всички детектори са защитени срещу атмосферните влияния. Затова може да се наложи взимане на допълнителни мерки за предпазването им от дъжд, но все пак е най-добре да се използва фабрично пригодено за това устройство. При избора на детектор трябва да се провери дали максималната мощност, която той може да превключва, съответства на мощността на лампите, които управлява. Максималната мощност обикновено се намира в границите от 500 до 2000 W, като при лампи с индуктивен товар (газоразрядни) тя е приблизително два пъти по-малка.

Чувствителността в точно определен сектор зависи от местоположението на детектора и от посоката на движение на обекта. Максимална е, когато той се движи напречно на зоната на наблюдаване. Обратно, когато обектът се движи по посока към детектора, чувствителността е най-малка и той ще бъде разпознат по-трудно. В хоризонтална посока зоната на видимост е между 120о и180о, докато във вертикална ъгълът, в който детекторът може да установи движение, е доста тесен – около 8о. Поради това обичайната широчина на зоната на видимост на прибора е между 2 и 12 m при оптималната височина за монтиране 2–2,5 m. За точно насочване на детектора той трябва да може да се завърта в хоризонтална и вертикална посока. Чрез промяна на наклона (завъртане във вертикална равнина) зоната на обхвата се намалява или увеличава. За монтирането му трябва да се избере място така, че в зоната на наблюдение да не попадат клоните на дървета, които при движението си може да го задействат. Той трябва да бъде защитен срещу директно слънчево огряване и попадане на сняг и дъжд. На разстояние, по-малко от 50 cm, не бива да има осветително тяло, чиято светлина да пада върху детектора, както и блестящи повърхности, които биха могли да отразяват инфрачервено излъчване към детектора.

Чувствителността му зависи и от околната температура – колкото тя е по-ниска, толкова чувствителността се повишава и детекторът по-лесно ще разпознава движещи се тела. Затова през зимата зоната на действие се увеличава до около 30 m.

При монтиране пред гаража прожекторът трябва да бъде поставен така, че ярката светлина да не заслепи водача на превозното средство. Добре е също от всяка страна на къщата да бъде монтирана по една лампа с инфрачервен детектор, така че при всяко движение около нея осветлението да се включва.

Накрая показваме и електрически ключ за скрита вътрешна инсталация с вграден в него детектор за движение, благодарение на който осветлението се включва без намеса на човека. Това решение е особено удобно при дълги коридори и отлично замества необходимостта от поставяне на два девиаторни ключа в краищата му. Ако такава инсталация не е предвидена още по време на стоежа, допълнителното ù прекарване изисква неприемливо къртене на стените за прокарване на трипроводната електрическа линия между двата ключа и лампата.