В категории: Брой 3-4/2006, Електроника, Хоби

Как да направим сами домашна безжична мрежа

С идването на пролетта на човек му става все по-трудно да се задържа на работното си място, включително и пред всевластния компютър, който все повече обсебва и свободното ни време. Когато навън грее слънце и по поляните избуят пролетните цветя, нещо вътре в нас властно ни подтиква да отложим работата, за да може се любуваме на този тъй красив сезон. Нас пък пролетта ни стимулира да се опитаме да съчетаем полезното с приятното, като заменим работата на бюро с по-приятна обстановка, примерно в градинската беседка. Задължителното условие за това е достъпът до Интернет – „пъпната“ връзка за получаване на информация и обмен на електронна поща, без която съвременният, още по-малко деловият човек не може. В повечето случаи обаче това e свързано с фиксирано работно място в непосредствена близост до модема за връзка с доставчика на Интернет.

Някои са изградили жични компютърни мрежи в домовете си, подобни на тези в офиса, и имат изведени с кабели розетки в няколко помещения на апартамента или къщата си. Колкото и внимателно да сме планирали подредбата обаче, винаги се оказва, че между розетката и компютъра все остава някой и друг метър разстояние и поради това не може да бъде избегнат влачещия се по пода кабел. А той все някому ще пречи.

За щастие безжичните технологии вече достигнаха степен на развитие, която ги направи достатъчно лесно осъществими и същевременно сравнително евтини, така че всеки да може да ги приложи и в дома си. В тази статия ще стане дума именно за възможността сами да изградим и настроим домашна безжична компютърна мрежа – нещо, което ще ни позволи без ограничения да сменяме работното си място според собственото си и настроението на всички членове на семейството. Стъпка по стъпка ще разкажем какво направихме и какво не успяхме.

Понеже не може да се избегне използването на множество технически термини, в края на статията даваме речник, с който читателите на списанието ще могат да систематизират познанията си. Уверяваме ви, че, когато постигнете това, което ние вече направихме, удовлетворението, което ще изпитате, и удобството, което ще си създадете, ще ви накарат да се чудите как до сега сте могли да живеете без безжична мрежа.

И така да започнем. Какво ни е необходимо? В основни линии това са две устройства:

» Безжична мрежова карта (Wireless Network Card)

» Безжична входна точка (Access Point) или по-точно комбинацията от маршрутизатор за споделяне на Интернет (Router) и Access Point.

Нека по-обстойно разгледаме и двете устройства.

1. В случаите, когато ползвате ноутбук, най-вероятно е той да има вградена безжична мрежова карта. В този случай нещата стават още по-прости и може да преминете към т. 2.

Ако компютърът няма вградена безжична мрежова карта, което е почти сигурно при настолните компютри, ще трябва да изберете някоя от многото подобни карти, които се предлагат на пазара. В нашия случай ние използвахме една от най-разпространените – WUSB54G (75 лв. с ДДС) на Linksys. Избрахме я, защото се включва към USB порта, и съответно може да се използва както с преносим, така и с настолен компютър, при което удобството е, че не се налага отваряне на кутията. Изборът ни се оказа много успешен, и затова може да го препоръчаме на всеки.

2. Маршрутизатор с вградена безжична входна точка. Компютърните специалисти го наричат „Рутер с вграден Access Point“ и ви съветвам да научите това име, за да можете да впечатлявате с компетентността си приятели, съседи и близки. Успехът ви е гарантиран. В нашия случай ние отново се доверихме на устройство на Linksys – WRT54G (130 лв. с ДДС). Това не бе случаен избор, защото в Интернет го сочат като най-продаваното безжично устройство в света за всички времена.

След като се сдобихме с тези две устройства, нека започнем стъпка по стъпка с инсталирането и настройките. Оказа се, че опасенията ни дали ще може да се справим без помощта на специалист, са били в общи линии напразни. Все пак трябваше да понаучим едно-две неща за нашия Интернет доставчик – БТК, с услугата за широколентов достъп ADSL. Ето как изглеждаше нашата компютърна мрежа преди да я направим безжична:

И нещо важно – добре е да се уверим, че Интернет връзката работи нормално, преди да започнем с промените. Така ще се избегнат съмненията кой е виновен – доставчикът или устройствата, ако възникнат евентуални проблеми. И така смело напред…

Изключете мрежовия (LAN) кабел, който свързва модема и компютъра, и го включете между модема и WAN (Интернет) порта на безжичния рутер. С кабела от комплекта на рутера свържете единия от четирите LAN порта на безжичния рутер с мрежовия порт на компютъра, който освободихте току-що. След това проверете настройките на картата и се убедете, че е включено автоматично конфигуриране на IP адреса и DNS сървърите, както това е показано на илюстрацията. За да стигнете до екрана в илюстрацията, отворете Control Panel, Network Connections, щракнете с десния бутон на мишката върху иконата на мрежовата връзка (обикновено тя се изписва като Local Area Connection, ако нямате повече от една мрежова карта). Изберете Properties от контекстното меню, в появилия се прозорец щракнете двукратно върху Internet Protocol (TCP/IP) и ще видите екрана, показан на илюстрацията. Уверете се че са избрани опциите Obtain an IP address automatically и Obtain DNS server address automatically.

Включете захранването на безжичния рутер и изчакайте около двайсетина секунди, докато се активират настройките му. Сега вече може да проверите дали компютърът е получил автоматично IP адрес. Това може да стане лесно, като щракнете с десния бутон на мишката върху иконата на мрежовата връзка в System Tray и изберете командата Status от контекстното меню. Ще видите прозорецът за състоянието на връзката, където, наред с друга информация, е изписан и текущият IP адрес.

Адресът във вашия случай би трябвало да бъде 192.168.1.100. Ако дотук всичко е преминало нормално, стартирайте Internet Еxplorer (или браузъра, който предпочитате) и отворете страницата на адрес https://192.168.1.1. Сега би трябвало да се отвори уеб интерфейсът за настройка на рутера.

Тук вече настъпва моментът за най-важните неща, а именно да се настрои рутерът така, че да получи връзка с Интернет. За това са необходими данните за настройка, предоставени от Интернет доставчика. Нека първо обаче доразкажем какво трябваше да сторим в нашия случай, когато Интернет ни се предоставя от БТК по ADSL. В този случай всичко става още по-лесно, защото модемът, който потребителят получава от БТК предоставя с ADSL пакета, сам подава настройки (т.нар. DHCP) на устройствата след себе си. Тук трябва да извършим две основни операции:

От менюто за основни настройки (виж схемата) трябва да сменим локалния IP адрес на рутера. Предлагам там да запишете: 192.168.2.1. Маската оставете същата – 255.255.255.0.

Както е показано на следващата илюстрация, попълнете адресите на DNS сървърите. За БТК те са 212.39.90.42 и 212.39.90.43. Ако Интернет доставчикът не е БТК, тези настройки са различни и данните за тях трябва да получите от вашия доставчик.

Запазете зададените настройки с бутона Save Settings. Безжичният рутер ще се рестартира, за да активира новите си настройки. По време на този процес ще се появи съобщението A Network Cable Is Unplugged и скоро след това кабелната мрежова връзка отново ще работи, но вече с новите настройки, получени от рутера.

Сега вече може да пробвате дали има достъп до Интернет. Ако всичко е минало, както трябва, и компютърът има достъп до Интернет през кабелната връзка, може да пропуснете следващите няколко реда. Ако обаче все още няма такъв достъп, ще се опитаме да ви помогнем да диагностицирате проблема.

Започнете с проверка на адреса на мрежовата карта на персоналния компютър. Той би трябвало да бъде примерно 192.168.2.ххх (най-вероятно – 192.168.2.100, ако няма други мрежови устройства, освен компютъра). Ако това не е така, изпълнете командата Repair от вече посоченото контекстно меню на иконата за свързване:

Проверете дали има връзка до рутера, като стартирате Command prompt прозорец (натискате бутона Start, команда Run, пишете Cmd, натискате Enter) и направите т.нар. пинг до адреса, който зададохме на рутера по-горе. В нашия случай това бе 192.168.2.1. Командата е ping 192.168.2.1. Ако проверката мине нормално и на екрана не се появи съобщение Request timed out, то по същия начин направете проверка пинг и до DNS сървърите, дадени ви от доставчика. Ако и тази процедура мине нормално, то това означава, че със сигурност вече имате достъп до Интернет.

Проверете отново всички настройки на рутера число по число, за да се уверите, че не сте допуснали грешки при въвеждането. Не забравяйте, че новият адрес на рутера би трябвало да бъде 192.168.2.1, а не неговият фабричен 192.168.1.1.

Ето, че настъпи моментът най-накрая да направим нашата мрежа безжична, което беше и целта на всичко, описано дотук. За съжаление и вариантите стават много повече според това дали компютърът има вградена мрежова карта, или се използва външна като избраната от нас WUSB54G.

Няма да описваме стъпка по стъпка как да инсталирате самата безжична карта, но ако имате нужда от подобно описание на български език, може да го намерите на адрес: ftp://ftp.comelsoft.com/Linksys/usr_guides/. Там има добре илюстрирано ръководство за най-популярните устройства на Linksys, включително и двете използвани от нас WRT54G и WUSB54G.

Всички безжични мрежи имат т.нар. SSID (Service Set Identifier), което, най-общо казано, е наименованието на безжичната мрежа. По него може да се ориентирате дали това е вашата мрежа, или тази на съседа ви. Когато инсталирате безжичната мрежова карта на компютъра си, трябва да укажете, че желаете тя да ползва SSID на вашето Access Point устройство. По подразбиране в нашия случай то е Linksys, но може да го смените от менюто Wireless на рутера и да го преименувате.

Преди да тествате безжичната връзка, откачете мрежовия кабел, който свързва компютъра с рутера или просто деактивирайте кабелната мрежова връзка (изберете команда Disable от контекстното меню), за да не се окаже, че сте жертва на недоразумение.

Когато постигнете връзка с безжичния рутер, това означава, че задачата е решена докрай и остава да се разходите с преносимия си компютър из апартамента или къщата и да установите качеството на покритие на безжичната мрежа.

След като се полюбувате на успеха си, бих искал да насоча вниманието ви и към темата за сигурността на безжичната връзка. Всички съвременни устройства за безжична мрежа поддържат богат набор от средства за кодиране на връзката. Изборът е изцяло ваш. Това, което бих споделил, е да не се отчайвате, ако при тези опити загубите връзка с рутера. Изпаднете ли в такава ситуация, което е твърде вероятно да се случи, най-лесно ще излезете от нея, като се свържете с рутера чрез кабел по начина, по който започнахме в началото на нашия разказ. Сега обаче няма да бъде необходимо да правите всички настройки отначало, а само да се опитате да донастроите кодирането на информацията. Като задължителни стъпки към защита на мрежата, независимо от устройствата, които използвате, бих препоръчал следните действия:

» Сменете подразбиращия се SSID идентификатор на рутера.

» Забранете разпространението на идентификатора, така че да не го видят случайни клиенти в близост до вас.

» Сменете паролата по подразбиране на рутера.

» Използвайте филтрирането по MAC адреси на клиентите – това е може би най-лесният начин да ограничите достъпа до рутера

» Когато започнете да се чувствате достатъчно уверени в работата си с безжични устройства, опитайте да използвате криптиране на безжичната комуникация (днес най-разпространените методи за криптиране са WEP (Wired Equivalency Protocol) и WPA/WPA2 (Wi-Fi Protected Access).

По-новите модели устройства на Linksys имат една приятна екстра – технологията Secure Easy Setup, която позволява да активирате оптимално ниво на защита само с натискането на един бутон върху устройствата, което може да ви спести доста време и усилия. Опциите за защита на безжичната връзка на WRT54G ще намерите в менюто Wireless, докато тези на клиентското устройство обикновено са различни за всеки производител.

Накрая още едно уточнение. Тъй като нашият опит се базира изцяло на свързване към Интернет чрез БТК ADSL, напълно е възможно пускането на безжичната мрежа при друг Интернет доставчик да не премине толкова гладко. Ако възникнат проблеми, ще трябва да се консултиране с него.

Посочените в статията устройства на Linksys се продават във веригите магазини „Техномаркет“ и Germanos, а така също и в магазините на Комел Софт Мултимедиа.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Как да направим сами домашна безжична мрежа”

Stoqn | септември 14th, 2014 at 3:52 am

Благодаря,нека да ви има

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 3-4/2006, Електроника, Хоби

Ключови думи


 




към началото