В категории: Бани и кухни, Брой 1-2/2006, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство, Сухо строителство, Хидроизолация

Предстенен монтаж на санитарни прибори

Масово прилаганата у нас и до днес практика е различните инсталации да се вкопават в стените. Цяло изкуство, съпроводено с безброй усложнения, усилия и направо казано – мъки, е плетеницата от тръби за студена и топла вода да се смести под повърхността на мазилката и облицовката от фаянсови плочки. При това тръбите трябва да се разположат така, че изходите им да попаднат на точно определено място, за да може да се свържат със смесителната батерия, спирателния кран и т.н. Този, позволяваме си да го наречем, първобитен начин за прокарване на инсталациите изисква изкъртване с чук и длето или електрически къртач на канали в тухления зид. Това означава немалък обем шумна и мръсна работа, която може да ви скара със съседите, отслабване на стената, а когато зидарията е от крехки тухли, познати повече като четворки, погромът е направо впечатляващ, защото те имат свойството да се чупят не само там, където ги чукаш. Даже и когато каналите се изрязват със специална фреза, съвсем без къртене не може да се мине, а прахолякът е обилен и всепроникващ.

Вкарването на инсталацията в стените допълнително усложнява и монтажа на тръбите, независимо дали те са метални или от полипропилен. И накрая, когато настане време за ремонт, това вече си е направо катастрофа за обитателите на дома, защото, за да се стигне до повреденото място, първо трябва да се изкърти облицовката и мазилката, а след това всичко започва отначало.

При еднофамилните къщи, макар и по правилник да не се препоръчва, често се налага вкопаване на тръбите във външна стена. В тази случай, ако къщата няма добра външна топлоизолация, а най-добре и електрическо отопление на самите тръби, замръзването на водата през мразовитите зимни дни е „в кърпа вързано“. Проблемът още повече се усложнява от това, че, освен водопроводни тръби, в стените и пода трябва да се сместят и канализационните, които са и с по-голям диаметър.

След този протяжен и с лиричен уклон увод, читателят очевидно вече се е досетил, че би трябвало да има и значително по-интелигентен начин за решаване на проблема с инсталациите. Това действително е така. Вместо тръбите да се вкопават в стените, за тях се построява специална кухина пред самата стена (от превод „предстенен монтаж“), а за вертикалните щрангове се оформя специална шахта. По същия начин се постъпва, и когато инсталацията се прокарва във вътрешността на лека преградна стена.

Леките преградни стени се изграждат с материалите и технологиите на изпитаната система на Knauf за сухо строителство – скелет от ламаринени профили, в който са поместени и закрепени специално оразмерени за различните санитарни прибори носещи елементи (стойки). Размерите им са съобразени с изискванията за големина на стъпката между всеки два профила от конструкцията, предвиден е начинът за закрепване към пода, стената или към профилите на Knauf. Всяка от стойките е изработена от поцинковани стоманени профили, оразмерени според натоварването на монтирания санитарен прибор. Посредством шпилки или болтове с гайка към тях се монтират умивалници, конзолни тоалетни чинии, бидета, смесителни батерии и т.н. По правило всяка от стойките има предвиден механизъм (най-често винтов) за нивелиране в хоризонтална и вертикална посока. Освен това са предвидени и специални скоби за фиксиране на свързаната към сифона канализациона тръба, а също и за тръбата за промивната вода от тоалетното казанче. Този начин на монтаж създава отлични условия за скрито монтиране на промивното казанче (виж НС 9-10/2005) така, че то е изцяло поместено в кухината, не заема място и не пречи в банята.

При монтиране на тръбопроводите и облицоване на кухината се взимат и редица мерки, които намаляват до минимум шума, който се предизвиква от движението на водата в тръбите, и особено, когато поради повреден кран някъде възникне кавитация, чийто грохот се разнася през пет етажа, та дори до десетия.

Всеки от санитарните прибори се монтира към своята стойка и се свързва към водопроводната инсталация и канала. Сега това става неимоверно по-лесно, защото ограниченията за преминаване на тръбите почти няма, просторно е и мястото за работа. Същото важи и за свързването и прокарването на канализационните тръби.

След като всичко е монтирано, кухината или шахтата се облицова с обшивка от два пласта водоустойчив (импрегниран) гипсокартон (2х12,5 mm), който се прикрепва по класическия начин със самопробивни рапидни винтове (TN 25 за долната плоча и TN 35 за разположената върху нея), завити през ≤250 mm в ламаринените носещи профили. Щом кухината бъде напълно затворена, от обшивката остават да стърчат единствено шпилките за монтиране на санитарните прибори и тръбите (завършващи най-често с коляно) за свързване съм канализацията.

Така направената обшивка е отлична основа за облицоване с фаянсови плочки. По правило се препоръчва плочите от гипсокартон да се грундират с дълбоко проникващ грунд на Knauf, а също така, преди да се започне лепенето им, основата да се обработи с препарат за т.нар. течна хидроизолация (Knauf Flächendicht). Особено старание трябва да се положи за импрегниране на кантовете, получени при рязане на плочите. Така се гарантира сигурната им защита от повреждане вследствие проникването на влага. За лепене на плочки върху гипсокартон или гипсфазер Knauf се препоръчва използване на лепило с остатъчна еластичност Knauf Flexkleber. Освен запълване на фугите между плочките, всички фуги между стените и стените и пода се запълват и уплътняват със санитарен силикон.

На този свят обаче нищо не е вечно. И най-добре и старателно направената инсталация все някога ще се повреди. За това предвидливите хора овреме взимат мерки, които впоследствие могат многократно да облекчат живота им. В случая това са ревизионните отвори, които се правят в обшивката на местата, където е необходимо да се осигури достъп в кухината зад облицовката за извършване на ремонт. Така например системата Knauf Classic UNIFLEX е предназначена за отвори с големина до 45х45 cm и може да се нагажда според големината на облицовъчните плочки. Системата Knauf Profi UNIFLEX e предназначена за отвори с размери до 60х60 cm, а самият капак се закрепва на мястото си с помощта на магнити. Допустимото натоварване на плочките върху капака е 10 kg, което позволява облицоване и с плочи от мрамор.

Продават се и комплекти, чиито вратички имат декоративно покритие, и не се нуждаят от облепване с плочки. Монтират се по-лесно и бързо, но колкото и да са изпипани естетически, все пак повече или по-малко стоят като кръпка.

Тук е мястото да кажем, че като лидер в областта на системите за сухо строителство Knauf предлага не само метални елементи за носещата конструкция, различни видове облицовъчни, подови или за окачени тавани плочи на гипсова основа, системи за монтиране на окачените тавани, но и всичко останало, необходимо за цялостно строително решение. Така например с марката Knauf се предлагат:

» Грундове за обработване на плочите гипсокартон или гипсфазер, лепила за плочи и фугиращи материали.

» Препарати за хидроизолиране под стенни облицовки от плочки, включително уплътняващи ленти за ъглите между стените или стените и пода.

» Лепила и фугиращи смеси за облицовка от фаянсови и теракотени плочки

» Саморазливни подови замазки, хидроизолационни и уплътняващи материали.

» Декоративни и с повишени топлоизолационни свойства мазилки и др.

Списъкът може значително да бъде продължен, и това ще сторим в някоя следваща статия, защото има много какво да се каже и напише за материалите на Knauf. Тук ще се ограничим само да споменем, че става дума за цялостни системи, а не за отделни, произволно взети сами за себе си материали. Изводът е, че когато производителят на облицовъчните плочи е Knauf, логично е, че останалите материали за довършителни работи (грундове, лепила, мазилки и др.) ще бъдат в максимална степен съобразени със спецификата на гипса като изходен материал. Практическият опит показва, че комбинацията между материали на различни производители, колкото и именити звезди на световния небосклон да са, често води до крайно неудовлетворителен резултат.

Knauf предлага цялостни системи, съдържащи всички необходими елементи до последното винтче, за изграждане на предстенни монтажни кухини и шахти, както и стойки за монтиране на санитарните прибори. Конкретните конструктивни решения са описани в каталога с детайли W21, който може да се получи от Knauf България. Отделните детайли са налични и във вид на векторна графика (графични файлове dwg или dxf за AutoCAD). За илюстрация ще разгледаме само няколко по-типични решения с кратки пояснения към тях.

Носещата конструкция (фиг. 1) се изгражда по класическия начин с вертикални метални профили CW при спазване на стандартното междуосово разстояние между тях (растер) 625 mm и хоризонтални свързващи профили UW. Стойката за монтиране на умивалника (с поставена върху него смесителна батерия) е оцветена в синьо, за да се отличава по-добре. Тя се монтира между два съседни вертикални профила и с винтове се закрепва към тях. Двете носещи колонки на стойката позволяват странично преместване, така че широчината ù може да се регулира безстепенно, и така опират плътно до CW профилите. Стойката има всички необходими елементи за монтиране на умивалника и за захващане на тръбата, която свързва сифона с канализацията. Обшивката е от два пласта гипсокартон.

На фиг. 2 е показана схема за монтиране на умивалник, при който смесителната батерия е закрепена на стената. Разликата от предния вариант е единствено в конструкцията на стойката, която има специална траверса с планка за захващане на батерията. Безстепенно по височина се регулира траверсата за монтиране на канализационната тръба и местоположението на планката за монтиране на смесителната батерия.

На фиг. 3 е показано монтирането на траверса с планка за поставяне на смесителна батерия, например над вана.

На фиг. 4 е представено монтирането на стойка за конзолна тоалетна чиния с вградено в кухината промивно казанче. Вижда се, че всички необходими елементи за закрепване на чинията, казанчето, тръбата за промивната вода и на канализационната тръба се намират на стойката, като ще добавим още едно ценно качество – възможността за регулиране по височина на блока, който носи чинията и двете тръби.

На фиг. 5, 6 и 7 са показани детайли при изпълнение на предстенна кухина, които поясняват съединяването на металните профили, обшивката с плочи гипсокартон и облицовката с плочки. Показано е и уплътняване на съединението между стенна и подова облицовка.

За допълнителна информация вижте тук.