В категории: Брой 1-2/2006, Градина

Засаждане на овощна градина

В последните години се забелязва оправдан интерес от страна на земеделските стопани и фермери, които чрез програмите на фонд „Земеделие“ и САПАРД започват да създават модерни овощни градини. Овошките са рентабилни и доходни култури. Преди да се пристъпи към подготовката и реализация на проект обаче, е необходимо да се изяснят специфичните изисквания за развитието им.

Изборът на място за овощна градина е важно условие за успешното отглеждане на дръвчетата. При създаването ù се изразходват значителни капиталовложения, а след засаждане допуснатите грешки трудно се отстраняват. Трябва много добре да се познават биологичните особености на отделните овощни видове, техните изисквания към климатичните и почвените условия.

За овощна градина се подбират равни или леко наклонени терени по поречията на непресъхващи реки. Подходящи са и подножията на планини и възвишения, защитени от силни ветрове, с добър отток на студени въздушни течения. Повечето овощни култури се развиват успешно при северно или североизточно изложение с достатъчно влага.

Семковите овощни видове, прасковите, едроплодните сливи и ягодите трябва да се засаждат на склонове с наклон 5–8о, за да бъде улеснено напояването им. На площи с наклон до 12о се засаждат останалите овощни видове. При отглеждане на овошките в промишлени насаждения по-големият наклон затруднява механизирането на процесите при отглеждането им.

Надморската височина влияе различно – кайсията, прасковата и дюлята се развиват добре на 600 m, ябълката, крушата, сливата, вишната, черешата и орехът – до 800 m, а ягодата, малината и къпината – до 1300 m.

Почвата е основен фактор, от който зависят силата на растежа и плододаването на овощните растения. Голямо значение за мощното развитие на кореновата система има типът на почвата и нейната пропускливост. Вредно влияние оказват водонепропускливите почви. Те са бедни на кислород, корените на растенията се задушават и постепенно умират. Дърветата имат нормален растеж и плододават много добре, когато почвата е пропусклива на дълбочина над 1,5 m. Нивото на подпочвените води не бива да е по-високо от 1,5 m до почвената повърхност.

Когато са присадени върху слабо и умерено растящи подложки, зимните сортове ябълки и круши изискват по-богати на хранителни вещества и по-влагоемки почви. Варовитите почви са по-благоприятни за развитието на круша върху дюлева подложка, на праскова върху праскова, на череша върху череша, а също така и на ягоди, малини и арония.

Родовитостта и дълголетието на овощните видове зависи от сорта и подложката. За семковите овощни видове в разсадниците се използват основно вегетативни подложки, които осигуряват по-ранно плододаване и по-високо качество на продукцията.

Доколко условията на дадена местност са подходящи за отглеждане на определен овощен вид, най-добре може да се съди по съществуващите съседни насаждения – по силата на растежа, по дълготрайността и родовитостта им. Трябва да се вземе предвид и прилаганата агротехника.

При създаване на овощна градина трябва да се знае, че на мястото на изкоренена стара след костилкови овощни видове могат да се засаждат семкови и обратно. Най-малко 20 години след изкореняване на ябълки може да се създава ново насаждение от същия вид.

Зимните температури са определящи при отглеждане на по-чувствителни видове като праскови, бадеми, кайсии и др. В райони, в които в продължение на 10 г. реколтата се проваля повече от 2 пъти в резултат на студовете, е нецелесъобразно да се засаждат.

Особено взискателни към светлината са прасковата, кайсията и бадемът. Ягодата понася известно засенчване. Тя може да се отглежда като подкултура на овошките, но до 5–6-годишна възраст на дръвчетата. По-слаби изисквания към светлината имат касисът, червеното френско грозде и цариградското грозде.

По отношение на сортовете тенденцията е да се засаждат високодобивни, вкусни и практически устойчиви на струпясване и брашнеста мана. От ябълковите сортове такива са „Флорина“, „Мелроуз“, „Прима“, „Ервин Баур“, „Либърти“ и др. От крушите добра устойчивост на струпясване имат „Вилямова масловка“, „Хардиева масловка“, „Боскова масловка“, „Пас Красан“. Толерантни на шарка по сливата са сортовете „Стенлей“, „Чачанска лепотица“, „Нансийска мирабела“, „Габровска“, „Зелена ренклода“. Устойчива на ранно кафяво гниене е „Нансийска мирабела“.

При избора на овощни сортове трябва да се има предвид също, че едни от тях са самооплождащи се, а други – самонеоплождащи се. При засаждане на различни самооплождащи се сортове сливи, вишни, кайсии и праскови е необходимо дърветата от един и същи сорт да бъдат групирани. Груповото засаждане на отделните сортове в редове улеснява борбата с болестите и неприятелите, както и беритбата на плодовете. Ябълката, крушата, черешата, афъската, бадемът, орехът и някои сортове сливи, дюли и лешници не се самоопрашват. Това налага между тях да се засадят поне два взаимноопрашващи се и едновременно цъфтящи сорта. Като най-подходяща се използва схемата 6 реда „лош“ опрашител и 2 реда „добър“ опрашител. Препоръчва се групите да бъдат съставени от чифт редове – 2, 4, 6, за да може беритбата или след нея с преминаване на превозното средство да се натоварят обраните плодове от двата реда. За големите овощни видове е подходящо в един квартал да се засаждат по три сорта, дори когато те са добри опрашители. По този начин ще се избегне безплодието на единия или другия сорт в случай, че третият встъпва по-късно в плододаване или е алтернативно плододаващ и не цъфти ежегодно, или е по-малко дълголетен. Сортовете трябва да се подберат така, че да встъпват едновременно в плододаване, да цъфтят едновременно, взаимно да се опрашват и оплождат и да са еднакво дълголетни. Схемата на подреждането на сортовете в насаждението трябва да се установи предварително, за да се предвиди необходимият брой дръвчета от всеки сорт. Опрашителите на основните самобезплодни сортове може да видите в таблица 1.

Създаването на интензивно насаждение изисква проектиране и изграждане на система за напояване и евентуално отводняване на площите. Много ефективно е капковото напояване, но за осъществяването му са необходими значителни капиталовложения. При поливане на бразди е много важно теренът да се подравни и да се създаде еднопосочен наклон, без да се наруши хумусният хоризонт. Този метод е подходящ за по-малки площи.

Запасяващото торене се определя въз основа на данните от почвените анализи. В други случаи се препоръчват ориентировъчни номи 3–5 т/дка добре угнил оборски тор, 30–40 kg/дка фосфор и 20–30 kg/дка калий. Фосфорните и калиевите торове се разхвърлят равномерно по почвената повърхност и се заорават при риголването, а оборският тор е най-добре да се разхвърли след текущото подравняване и да се заоре на дълбочина 20–25 cm. При недостиг на оборски тор могат да се отгледат култури за зелено торене. Те се заорават в началото на цъфтежа им. Риголването се извършва на дълбочина 50–60 cm около 3 месеца преди засаждането с цел почвата да улегне. Ако площта е заплевена с коренищни и кореново-издънкови плевели, се налага преди риголването да се третира с хербициди. Подходящи препарати са „Раундъп Биосила“ в доза 400 ml/дка или „Раундъп“ в доза 400–600 ml/дка. Действието им е ефикасно, когато плевелите се намират в буйна вегетация, и са с височина около 30 cm. Хербицидите се абсорбират от зелените части на растенията и бързо достигат до най-крайните части на корените и коренищата. Едногодишните растения загиват за 3–4 дни, а многогодишните – за 15–20 дни. След риголването площта се подравнява, трасират се пътища и напоителни канали, очертават се парцелите.

При закупуване на овощен материал трябва да се изиска информация за името на сорта и на каква подложка е присаден. Тези данни са необходими за определяне на схемата, която ще се използва за засаждане на дръвчетата, разстоянието помежду им и начина за формиране на короната. Трябва да се обърне внимание и на броя и дължината на корените. При ябълката, крушата, кайсията, прасковата, черешата, вишната и ореха на семенна подложка трябва да има най-малко 3 корена, всеки с дължина над 20 cm. Кореновата система на вегетативна подложка трябва да бъде брадеста със същата дължина.

Височината на стъблото е друг съществен белег за качеството на посадъчния материал. При сливата, дюлята, прасковата, черешата, ореха тя трябва да бъде над 100 cm, а при кайсията и вишната – повече от 90 cm. Дебелината на стъблата, измерена от 15 cm над присадката, обикновено отговаря на стандартните изисквания. При ябълката върху семенната подложка е 1,2 cm, а върху вегетативна – 0,9–1 cm. Тази дебелина не бива да е по-малка от 1 cm при прасковата, черешата, сливата, бадема и дюлята. Не се допуска използването на дръвчета, нападнати от бактериален рак, бактериална сачмянка, кръвни и щитоносни въшки и др.

Най-често се използва правоъгълната система на засаждане. Съществено отражение при разстоянията на засаждане оказва растежната сила на комбинацията сорт–подложка. Разстоянията на засаждане може да видите в таблица 2.

Посадъчните ямки се изкопават с размери 60х60х50 cm на риголвана почва или 80х80х60 – на нериголвана. При положителни температури засаждането може да се извърши и през зимните месеци, най-късно до края на март. Ако мястото не е наторено предварително, това се извършва по време на засаждането. Горната почва от изкопаването е желателно да се размеси с 1–2 кофи добре угнил оборски тор, около100–150 g двоен суперфосфат и 50–60 g калиев сулфат. С тази смес дупката се запълва до около 30 cm под почвената повърхност. Преди засаждането се опресняват раните на по-дебелите корени, а сухите и счупените се изрязват. За освежаване дръвчетата се потапят във вода за 1 денонощие, а след това в каша, приготвена от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина. Тази манипулация спомага за по-бързото зарастване на раните и развитието на по-голям брой коренови власинки. Точното място на засаждане на фиданката се определя със садилна дъска. Дръвчетата се поставят на дълбочина, на каквато са били в разсадника – присадката трябва да бъде на 5–6 cm над почвената повърхност. Поставя се кол, зарива се с останалата почва и се полива с 10–20 l вода. Направеният околостъблен кръг се допълва със сламест оборски тор, за да се намали изпарението на водата, и да се погълне повече влага от дъждовете. Ако има опасност от нагризване, дръвчетата се увиват.

ст.н.с. Илия Проданов