В категории: Брой 11/2005, Градина

Защита от дървояди

Дървоядите са едни от най-големите вредители по овощните култури. Те са широко разпространени из цялата страна. Гъсениците им се хранят с кората и дървесината на дърветата. Към групата спадат миризливият дървояд, дървесницата, ябълковата стъкленка и др.

Миризливият дървояд напада предимно ябълките, крушите, черешите, орехите и кестените, чиято дървесина е по-богата на захари. Отгоре и отстрани тялото на гъсеницата е червено, а отдолу – бледожълто, набръчкано, със златисти космици. Дължината ù е около 80 mm, а екскрементите ù са червеникави и се изхвърлят на гранулки заедно със стърготини. Имат неприятна миризма на дървесен оцет и се натрупват под мястото на нападението. Ако от тези купчинки се издигне перпендикуляр, може да се установи мястото на нападението и местонахождението на гъсеницата. Едно поколение се развива за 3 години и зимува като гъсеница. Възрастното насекомо е пеперуда, която с разперени криле достига до 90 mm. Пеперудите се появяват през юни–юли и летят нощем до началото на септември. Снасят по 600 до 900 яйца по дърветата в основата на стъблото, там, където са отворите, прогризани от гъсениците. Излюпват се след около 2 седмици, като малките гъсеници живеят групово, плитко под кората. Това е и най-подходящият период за борба с тях. Добър ефект дава двукратното третиране от средата на юни до средата на август. Използват се „Нуреле Дурсбан“ 0,2% или „Би-58“ 0,2%, „Дурсбан 4Е“ 0,15%, „Актелик 50 ЕК“ 0,3% с терпентин 0,1%. Стволът, надземната му част и почвата около стъблото се обливат обилно с работния разтвор.

Механичната борба се извършва чрез изрязване и изгаряне на нападнатите клони. Стъблата и дебелите клони ежегодно трябва да се почистват от засегнатата кора. Върху гладката кора се поставят пояси с леплива материя или се варосват стволът и дебелите клони, защото пеперудите не снасят яйцата си върху гладки и покрити с варов разтвор повърхности. Приготвя се смес от 10 kg гасена вар, 2 kg глина, 2 kg пресен говежди тор, 30 l вода и един от инсектицидите „Актелик 50 ЕК“, „Би-58“, „Дурсбан 4Е“ и други с концентрация 0,3%.

По време на летежа на пеперудите и активното движение на новоизлюпените гъсеници е добре стъблата и част от дебелите клони на дърветата да се намазват с лепило за гъсеници. Това в значителна степен намалява плътността им на разпространение. Дърветата редовно трябва да се проверяват и за поява на червеникави стърготини. При евентуалната им поява трябва да се пристъпи към унищожаване на гъсениците. При единично нападение се използва гъвкава тел, която се вкарва в отвора, направен от гъсеницата. Умъртвяването става чрез движения нагоре-надолу. Когато върхът на телта се навлажни значително, се счита, че гъсеницата е умъртвена. Освен по този начин, умъртвяването им е възможно и чрез поставяне по-дълбоко на памук, напоен с бензин или инсектицид. Ефективни са „Би-58“, „Агрия 1050“, „Нуреле Дурсбан“, „Дурсбан 4Е“, „Актелик 50 ЕК“ – всички с концентрация 5%. След поставянето на памука отворите се замазват с восък, овощарска замазка, глина или се циментират.

Дървесницата също е широко разпространена в нашата страна. Гъсеницата поврежда главно ябълката, крушата, черешата, дюлята, касиса и др. Предпочита по-тънките клони и младите дръвчета, в които дълбае надлъжни ходове с дължина 20–40 cm. През отворите по клоните тя изхвърля екскрементите, които подобно на тези на миризливия дървояд са червеникави и се натрупват на купчинки по земята. Гъсеницата прекарва двугодишното си развитие в направените от нея ходове. Какавидира през май–юни на втората година. Пеперудата лети през юни–август привечер и нощно време. През деня тя е неподвижна и стои по кората на дърветата. Пеперудата на дървесницата е доста едра – достига до 60–70 mm. Предните ù крила са бели с копринен блясък и са осеяни с оловносиви петна. Женската снася от 200 до 800 яйца поединично или по 2–3 в пукнатините на кората или по разклоненията. Вредите по дърветата са същите като тези от миризливия дървояд. Нападнатите части спират растежа си и изсъхват. Дървесницата е особено опасна за младите 2–4-годишни дръвчета. Когато са силно засегнати, те загиват напълно. Механичната и химическата борба с дървесницата се провежда по същия начин, както с миризливия дървояд.

Ябълковата стъкленка нанася сериозни поражения върху ябълката, сливата, крушата, кайсията, дюлята и т.н. Вреди предимно на дърветата с напукана структура на кората. Гърдите и коремчето ù са оцветени в тъмносиньо, крилете ù са прозрачни като стъкло, откъдето идва и наименованието ù. С разперени крила женската достига 20 mm. Тя снася около 150 яйца, като ги разполага главно в пукнатините на кората и наранените места на клоните и стъблото. Гъсеницата е лъскава, жълта с червеникав оттенък и кафява глава. На дължина достига до 25 mm. Излюпените гъсеници се вгризват в ликовата част на кората, където правят ходовете си, дълги около 10 cm. Те са изпълнени с кафяви, неприятно миришещи екскременти. Ходът има отвор навън, през който гъсеницата изхвърля екскрементите си, увити в копринени нишки и лесно забележими по кафявата кора. Това е и белегът, по който се открива наличието на ябълкова стъкленка.

Обикновено гъсениците се концентрират в приземната част на стъблото. Кората под мястото хлътва и се разкъсва. При масово нападение те разрушават проводящата система на дърветата, вследствие на което движението на сокове се прекратява, те изостават в растежа и дори е възможно да изсъхнат. Когато пораженията са като пръстен в стъблото младите дръвчета загиват.

Химическата борба с ябълковата стъкленка се провежда, като се пръскат стволът и скелетните клони на нападнатите дървета с един от следните инсектициди: „Нуреле Дурсбан“ 0,1%, „Дурсбан 4Е“ 0,2%, „Актелик 50 ЕК“ 0,3% с терпентин 0,1%, „Карате 2,5 ЕК“ 0,05%, „Децис 2,5 ЕК“ 0,06%, „Дурсбан 4Е“ 0,1% с „Би-58“ 0,1%. За да се обхване целия период от летежа на пеперудите (от началото на юни до средата на август) до излюпване на гъсениците, е необходимо да се пръска двукратно – около средата на юни и месец по-късно.

Ст.н.с. Илия Проданов