В категории: Брой 9-10/2005, Строителство, Сухо строителство

Сглобяеми къщи с Knauf

Покрай наводненията, които оставиха стотици българи без покрив, темата за строителството на сглобяеми къщи изведнъж придоби изключителна актуалност. От медиите обществеността научи, че у нас има немалко фирми, които предлагат такъв вид строителство, включително колекции от готови къщи „по еталон“. За популяризиране на този вид строителство българските производители са създали и свой браншов съюз.

Всъщност интересът към сглобяемите къщи никога не е угасвал. Просто беше активизиран вследствие на природните бедствия, които ни сполетяха, и които по нашенска си традиция ни свариха напълно неподготвени. Възможностите за строителство на сглобяеми къщи са и един от най-често задаваните въпроси към редакцията на списанието ни. Досега оставяхме отговорът „да отлежи“, като сме отговаряли само директно на тези, които ни пишеха, защото темата е твърде професионална, и подобна публикация е невъзможна без съдействието на водещ производител със световен опит в тази област. Такъв производител е Knauf и тази статия е подготвена със съдействието на представителството на компанията у нас.

Строителството на сглобяеми къщи в България има традиции още отпреди промяната през 1989 г., но тяхното присъствие в строителната практика може да се приеме по-скоро като екзотика в сравнение с разпространението им в други държави. Според статистически данни отпреди една-две години всяка трета новопостроена еднофамилна къща в Австрия и Германия е сглобяема. Този начин на строителство е предпочитан в Швейцария, САЩ, Япония и редица други държави. Към него бързо се ориентират и бившите социалистически държави, като само за десет години след промяната 10% от новопостроените еднофамилни къщи в Унгария, например, вече се пада на сглобяемите.

Сглобяемото строителство има редица предимства пред традиционното монолитно: кратки срокове на изграждане, по-ниска цена и възможност за лесно и бързо преустройство. Специално подчертаваме възможността за преустройство, защото, за разлика от къща с масивни тухлени вътрешни стени, преместването или премахването на преградни неносещи стени в сглобяема къща става лесно, бързо, без иначе неизбежното замърсяване със строителни отпадъци и материали. Това прави къщата значително по-функционална, защото вътрешното ù разпределение може по-лесно да се пригажда към възникналите потребности.

В съвременните сглобяеми къщи основно се използват два материала – дърво за носещата конструкция, а често и за външна обшивка, и гипсфазерни плочи Vidiwall за вътрешни обшивки на стените и тавана, за подови конструкции, а все по-често и за външна обшивка. И двата материала отговарят на изискванията за „сухо строителство“, при което няма мокри процеси и внасяне на голямо количество влага в новопостроената сграда, налагащо изчакване между 3 и 12 месеца преди сградата да стане годна за обитаване. Избягва се и задължителното едномесечно изчакване на технологичните срокове за набиране на якост на бетонната конструкция. И двата материала – дървото и плочите на гипсова основа, са напълно екологично чисти, защото са произведени от природни продукти без примеси на вредни за здравето вещества. Когато се говори за екологичност, обикновено се разбира дали даден продукт замърсява околната среда или не. В действителност нещата са доста по-комплицирани, защото, ако се оценява глобално въздействието на даден продукт, трябва да се пресметне и какви щети на природата са нанесени при неговото производство, и колко е изразходваната енергия. Така например за производството на 1000 kg дървесни материали се изразходва енергия, с която може да се изпекат 417 kg тухли или 333 kg цимент – количество, необходимо за забъркване на 1 m³ бетон с ниската „марка 20“. Икономията на енергия в глобален мащаб става още по-значителна, като се вземе предвид, че сглобяемите дървени къщи са 7–9 пъти по-леки от монолитните. Вярно, българинът по-често мисли в рамките на жилището и в периметъра на собственото си битие, и по-рядко в по-глобален мащаб, но и това ще се промени с времето.

Съчетаването на съвременни материали и технологии при строителството позволяват лесно изграждане на къщи, които по своята топло- и звукоизолация значително надвишават монолитните си събратя. Това означава още, че комфортът на обитаване в такава къща е значително по-добър, а енергийните разходи – по-ниски. Неслучайно, когато търсехме подходящи илюстрации за поясняване на съвременните тенденции в строителството на къщи с оглед на енергийната им ефективност – т.нар. енергоспестяващи, нискоенергийни и пасивни къщи, (виж НС 3-4/2005), все попадахме на сглобяеми къщи с конструкция от дърво и гипсфазерни плочи.

Противно на очакванията на мнозина, родени и привикнали да живеят в бетонните комплекси, дървото е изключително устойчив и неподатлив на времето материал, стига да е защитен от влага. Това го доказва и българската възрожденска строителна традиция. При това в строителството на сглобяеми къщи се използват изсушени при висока температура висококачествени дървени елементи без увреждания от дървоядни насекоми, и гарантирано унищожени яйца и личинки. Често елементите се подлагат на дълбока импрегнация с препарати, които възпрепятстват проникването и развитието на насекоми, гъби и плесени, както и с вещества (антипирени), които значително повишават точката на запалване и повишават тяхната пожароустойчивост. За да се ограничи до минимум вероятността от измятане, се използват многослойни греди (най-често трислойни), съставени от подбрани според посоката на годишните кръгове на дървесината и слепени с водоустойчиво лепило пластове.

Стените на сглобяемата къща на практика представляват многослойна рамкова сандвичева конструкция с пълнеж, който е едновременно топло- и звукоизолация. Този вид къщи, така да се каже, по рождение имат значително по-добри изолационни качества в сравнение с иззиданите с тухли. По своите топлоизолационни свойства стена с пълнеж от минерална вата и обща дебелина 16 cm се равнява на тухлен зид с дебелина 38 cm. Най-подходящият изолационен материал е минералната вата – стъклена или каменна, като предпочитанията клонят към материалите от стъклена вата. Причината за това е, че тя е малко по-добър звукоизолатор и същевременно е по-евтина. И двата материала са напълно екологично чисти.

Най-подходящият и най-често използван материал за облицовка на панелите за направа на тавана са плочите от гипсфазер Vidiwall, а за подовото покритие – панелите Vidifloor. Те са достатъчно здрави, не се измятат и не променят формата си, не горят и представляват добра огнезащита на носещата дървена конструкция. Затова може да се каже, че комбинацията между обработена с антипиренни препарати дървена конструкция и защитаващата я обшивка от негорящия гипсфазер на практика решават проблема с пожаробезопасността на къщата.

Малцина знаят, че облицовката от гипсфазер допринася за поддържане на по-здравословен климат в помещенията, защото плочите имат свойството да поглъщат водните пари, когато относителната влажност на въздуха в помещението се повиши, и съответно да я отдават обратно, когато той стане прекалено „сух“, което дразни дихателната система и влошава комфорта на обитаване. Значително по-голямата обемна плътност на плочите гипсфазер в сравнение с плочите от дървесни частици ги правят по-ефективен звукоизолатор, защото те почти не трептят, и съответно не предават звуковите вълни за разлика от изделията от дървесина, които по правило са добър резонатор и даже усилват звуковите трептения, подобно на корпуса на струнните музикални инструменти или резонаторната дъска на пианото.

Дървените къщи имат и друго много съществено предимство пред монолитното строителство. Те са многократно (близо 10 пъти) по-леки, а съединенията между отделните елементи са еластични. Поради това те са много по-устойчиви на земетръс, което е доказано от столетия в силно сеизмични зони като Япония например. Дървените къщи са естествено защитени срещу земетресенията, докато при монолитните се налага специално допълнително укрепване, което ги оскъпява. Сглобяемите къщи са много подходящи и при застрояване върху нестабилни терени, в райони с повишена свлачищна активност или високи подпочвени води (поради плитките основи).

Друг често поставян въпрос засяга дълготрайността на сглобяемите къщи. По принцип на този свят нищо не е вечно, но без преувеличение може да се каже, че една сглобяема къща може да надживее няколко поколения, и това го е доказала строителната практика отпреди стотина и повече години. Да не говорим, че като качество на материалите и използваните технологии, съвременните дървени къщи нямат нищо общо с тогавашното примитивно строителство.

И все пак най-същественото им предимство е бързината на строителството и по-ниската цена в сравнение с монолитните постройки. Самото монтиране на къщата на място продължава от едно денонощие до няколко дни, и ако се добави още една седмица за довършителни работи, примерно, след две седмици къщата е готова за обитаване. На практика процесът от сключване на договора до получаване на ключа от входната врата трае около 2–3 месеца, през което време се уточнява планът, получават се необходимите разрешителни, произвеждат се елементите на къщата и накрая тя се сглобява на място. Това време е напълно достатъчно да се изкопаят и изградят основите, като най-лесното и бързо решение са ивичести основи и тънка подова стоманобетонна плоча. Докато минат 28-те дни за свързване на бетона, елементите на къщата са произведени и може да се пристъпи към сглобяване.

Цената на една сглобяема къща варира в широки граници в зависимост от използваните материали, видът на дограмата, покривното покритие, подовете и т.н., като с голямо приближение въз основа на ценоразписи на фирми-производители, публикувани в Интернет, може да се приеме ориентировъчно 250–300 лв./m² за груб строеж и 500–700 лв./m² в завършен вид.

Българските фирми основно предлагат едно- и двуетажни сглобяеми къщи, а някои вече имат опит и в строителството на триетажни къщи. В чужбина пък се правят дървени сгради по пет-шест етажа, а вече има прецеденти и за по-високо строителство с използване на дървени конструкции.

Вариантите на строителство при еднофамилните къщи са различни, от което зависи и бързината на изграждане. От технологична гледна точка най-съвършен е методът, когато в заводски условия се произвеждат цели елементи – стени с предварително монтирани в тях инсталации и дограма, тавани, покрив и др. Такава къща се монтира за един ден, но изисква специализиран транспорт и повдигателна техника. Вторият вариант е да се използват готови панели, които се монтират на място между гредите на носещата конструкция. Предимството на този метод е, че съчетава бързината и удобството да се работи с големи по площ елементи, и същевременно не е необходима едрогабаритна специализирана техника.

Съществува и трети метод, който несъмнено би допаднал на хора с техническа грамотност и притежаващи тръпката сами да бъдат майстори на своя дом. С малко повече време и познаване на технологичните предписания човек лесно може да се справи с тази отдалеч изглеждаща неизпълнима задача, или най-малкото да се ориентира вярно в избора на конструкция и материали, когато преценява офертите на производителите.

Тук ви предлагаме основни конструктивни решения на Knauf за изграждане на сглобяеми къщи с носеща дървена конструкция и обшивки от плочи гипсфазер. Накрая показваме и детайли от проект на такава къща, дело на арх. Даниела Иванова, водещ специалист в „Кнауф България“.

В НС 5-6/2005 покрай елементите Vidifloor за изграждане на подови конструкции по метода „сухо строителство”, макар и бегло, представихме основните видове плочи от гипсфазер и гипсокартон, които се използват за интериорно строителство. Те обаче не са подходящи за външни облицовки, които са изложени на атмосферните влияния и най-вече на дъжд, сняг и влага.

За тази цел Knauf (производство на Knauf USG Systems, съвместно предприятие с американския концерн USG) предлага плочите Perlcon® – Aquapanel® Outdoor, които са специално предназначени за облицовка на външни стени (фасади). Тези плочи имат повишена здравина и стабилност, висока водо-, студо- и пожароустойчивост. Те не попиват вода, не омекват и не се раздуват под нейно въздействие, не гният и не се лющят вследствие мокрене и замръзване на влагата. Плочите имат дебелина 12,5 mm и се предлагат в четири големини: 900х1200, 900х1250, 900х2400 и 900х2500 mm. Закрепват се с винтове към носещата дървена конструкция с разстояние между профилите 625 mm. Този вариант е най-лесен и бърз за изпълнение.

Това не е единственото решение. Външната облицовка може да се направи и от гипсфазер Vidiwall с дебелина 12,5, 15 или 18 mm. В тези случаи обаче трябва да се вземат конструктивни мерки за предпазване на плочите от непосредствен досег с дъжд и сняг. Възможни са два варианта. Единият е чрез залепване с лепило Knauf Klebespachtel върху облицовката от гипсфазер на топлоизолационни плочи от фасаден стиропор (експандиран полистирен EPS-F), след което следва класическото изпълнение на външна топлоизолация (WDVS): армирана със стъкловлакнеста мрежа шпакловка със същото лепило, грундиране и тънкослойна декоративна мазилка. За предпочитане е да се използва мазилка на силиконова основа, която има най-добри водоотблъскващи и влагозащитни свойства. Топлоизолацията защитава плочите гипсфазер от непосредствен контакт с дъжда и снега. Кухината между вертикалните носещи греди се запълва с минерална вата (например Isover Piano/Akusto), която се подбира според дебелината на профилите (≈120х60 mm за външни стени, като конструкцията се оразмерява според натоварването), така че пространството да бъде запълнено изцяло. Върху профилите откъм помещението се приковава чрез застъпване на съседните платна паронепроницаемо фолио, което предпазва топлоизолацията от овлажняване вследствие преминаване на водните пари от помещението към околното пространство. Вътрешната обшивка се прави от плочи гипсокартон (или гипсфазер Vidiwall) с дебелина 12,5 mm в един или два пласта.

Вторият вариант е т.нар. вентилируема фасада, при която защитните функции се поемат от дървена или друга обшивка, монтирана на разстояние от плочите. Тя е монтирана към скара от летви с оставени между тях пролуки така, че въздухът да може свободно да циркулира в посока от цокъла към стрехата на покрива. Така се създават условия за бързо изпарение на проникналата влага и се предотвратява развитието на плесени и мухъл. Повърхността на облицовъчните плочи се защитава и чрез покриването им с полиетиленово фолио, което се приковава с тапицерски кламери.

На конструктивните детайли е пояснено изпълнението на някои ключови елементи: външни ъгли, връзка между външни и преградни стени, монтиране на прозорци, връзка между външните стени и покрива или подовата конструкция. Облицовката може да се направи с един пласт плочи с дебелина 12,5–18 mm или от два слоя плочи (2х12,5 mm, 2х15 mm или 2х18 mm) в зависимост от изискванията за здравина, звукоизолация и пожарозащита. Необходимо е да се вземат специални мерки за сигурно уплътняване на фугите между плочите (пълнител Uniflott и армираща лента) и между облицовъчните плочи и покрива – монтажна пяна и запазващи еластичността си уплътняващи материали на силиконова или акрилна основа. Показани са и различни варианти на закрепване на преградните стени към пода. Дадена е и конструкцията на преградна стена между две еднофамилни жилища в една и съща сграда. Нейното предназначение е да осигури повишена звукоизолация и пожарозащита. За подобряване на звукоизолиращите свойства на външните и преградните стени облицовката откъм помещенията се монтира върху напречно разположени спрямо гредите специални пружиниращи ламаринени профили – федершини (60х27 mm) , които допълнително „гасят“ звуковите трептения. На схемите е показано и изпълнение на такава стена с двуслойна обшивка от плочи и изолация с по-голяма дебелина. Предвидено е такава стена да може да устои при пожар и да предотвратява неговото разпространение в продължение на 120 min.

За подовата конструкция, изпълнена по метода „сухо строителство“ с подови елементи Knauf Vidifloor, подробности ще намерите в НС 7-8/2005. Колкото до тънкостите при изграждане на окачени и обикновени тавани с плочи гипсокартон или гипсфазер, на тях ще посветим отделна статия.

За допълнителна информация вижте тук.