В категории: 2024, Актуални статии, Брой 7-8/2024, Градина, Хоби

Засаждане и отглеждане на малини

Малината има редица предимства пред останалите овощни видове – тя цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и плододава всяка година. Плодовете ù са вкусни, хранителни, с добри лечебни свойства. Те имат хармонично съчетани захари, органични киселини, минерални вещества и витамини. Полезни са при редица заболявания, сред които малокръвие, намалена пропускливост на кръвоносните съдове, язва и т.н. Известно е противотемпературното им действие, което се дължи на наличието на салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита.

Изборът на място за засаждане на малини се извършва съобразно изискванията на културата към климатичните и почвените условия. Предпосадъчната подготовка на почвата включва оран на 30–35 cm, плитка оран за заораване на торовете и култивиране. Внасят се 2–3 тона оборски тор и 20–30 kg/дка NPK.

Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. Възможно е и засаждането през зимните месеци при температура на въздуха над 5 °С, както и през пролетта – до края на март.

Междуредовите разстояния се определят в зависимост от наклона на мястото, наличната техника и работните процеси. Обикновено то е между 1,8–2 m. Засаждането се извършва ръчно в бразди с дълбочина около 35 cm. Растенията се поставят 2–3 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20 cm височина от почвената повърхност.

По време на наедряването и узряването на плодовете растенията полягат. Лежащите по земята издънки се замърсяват и често плодовете изгниват. Това води до влошаване на качеството и намаляване на добива. Обработката и беритбата са затруднени поради трудната проходимост. Поради това малиновите насаждения трябва да се отглеждат на телена конструкция.

При отглеждането на растенията в непрекъсната лента по дължината на редовете се опъват 2 реда тел. През 8 m в реда се забива по един кол с височина около 2 m. В горния и долния им край се заковават Т-образни токчета (бичмета) с дължина 46–60 cm, в чиито краища се прикрепват теловете. Издънките се разпределят върху едната или другата нишка и се привързват. Разстоянието между двата тела трябва да бъде по-голямо от широчината на редовата ивица, за да става по-добро проветряване и осветяване на издънките (фиг. 1).

В зависимост от особеностите на засадения сорт се използва и подходяща подпорна конструкция. Сортовете със сравнително тънки увисващи издънки се прикрепват към конструкция с пластмасова мрежа (фиг. 2). Преобладаващите сортове са с по-дебели и по-здрави издънки и при тях може да се използва конструкция, изпълнена от 3 или 4 реда тел (фиг. 3).

Сполучлив конструктивен вариант е и с два долни и два горни тела. Долните се опъват на 80 cm от повърхността на почвата, а следващите – над тях на разстояние 50, 20 и 10 cm. Издънките се вмъкват между тях. Тази конструкция е по-сложна, но растенията са здраво прикрепени и отпада необходимостта от привързване (фиг. 4).

Препоръчително е крайните колове на конструкциите, показани на фиг. 2, 3 и 4, да бъдат циментови, защото те имат по-голяма трайност. При използване на телена конструкция не бива да се допуска сгъстяване на издънките в редовете. В противен случай малините се засенчват силно, което предразполага към появата на болести, затруднява резитбата на плододалите издънки и съкращава новите. Дървените колове трябва да са с дебелина около 8 cm, а поцинкованата тел – с диаметър 2,8 mm. Подходящо е за привързването на малиновите растения да се използва тънка тел, обвита в хартия. Извършва се от пролетта до есента в зависимост от необходимостта.

Растенията в новите насаждения се подхранват с 8–10 kg/дка азот, а плододаващите – с 8–12 kg/дка в зависимост от очаквания добив. В почви с по-тежък механичен състав азотът се внася еднократно (рано напролет), а ако те са по-леки – двукратно – рано на пролет и в края на май. Подхранването на плододаващите се извършва след цъфтежа. През 3 години преди есенната оран се внасят по 2 т/дка добре угнил оборски тор. В райони с недостатъчни валежи се напоява при необходимост до средата на август.

Всяка година насажденията се подлагат на резитба, при която се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение, а останалите се изрязват ниско до земята. През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и насажденията встъпват в пълно плододаване. Оформят се непрекъснати редове – ивици, които се поддържат с широчина до 25–35 cm. Вътре в редовете се прави резитба за прореждане, при която най-напред се изрязват болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, повредените от студовете и слаби издънки. В плододаващите насаждения, равномерно разпределени в реда, се оставят по 10–12 броя на линеен метър по-силни издънки.

През пролетта се извъшва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Заедно с прореждането на едногодишните издънки, се съкращават и върховете с 15–20 cm. След приключване на резитбата растенията не бива да са по-високи от 160–180 cm.

Веднага след беритбата на плодовете плододалите стъбла се изрязват до земята. По този начин се създават условия за по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки. А това са необходимите условия за повече плодни пъпки и по-доброто им презимуване.

В България най-широко разпространени са следните сортове малини:

Български рубин – плодовете узряват през периода 28–30 юни. Те са средно едри, леко конусовидни рубиненочервени, с гланц, умерено плътни. Не се разпадат на съставните плодчета, откъсват се лесно и имат приятно сладко-кисел вкус и умерен аромат. Издънките са прави, дебели, светлобелезникави, покрити с нежни шипчета, разположени главно в основата. Сортът е много родовит.

Шопска алена – плодовете узряват в периода 3–5 юли. Те са средно едри до едри, тъпо конусовидни, яркочервени, с умерен гланц и дребни семена. Откъсват се лесно. Съставните плодчета са добре свързани, с много добър сладко-кисел вкус и умерен аромат. Подходящи са за преработка и замразяване. Растенията са много жизнени, силно растящи, издънките са високи, средно дебели, изравнени светлоканелени, слабо покрити с нежни шипчета. Сортът е много родовит.

Люлин – плодовете узряват през периода 27 август – 3 октомври (ремонтантен сорт – дава плодове до есента). Те са едри, тъпо конусовидни до леко конусовидни, интензивно червени, с гланц, плътни, с много добър вкус и умерен аромат. Растенията са жизнени и умерено растящи. Издънките са ниски, сравнително дебели, изравнени, кафеникавоканелени, покрити с умерен брой къси шипчета. Сортът е много родовит и може да се отглежда и без подпорна конструкция.

Самодива – плодовете узяват в периода 1–5 юли. Те са едри, рубиненочервени, с гланц. Плодовете са сравнително плътни, сочни, с умерен аромат, с приятно сладко-кисел вкус. Притежават много добри технологични качества. Растенията са умерено растящи, с изправени, прибрани издънки, дебели, с къси междувъзлия, почти без шипчета. Отглежда се без подпорна конструкция. Пригоден е за контурна резитба и механизирано прибиране.

Зева – ремонтантен сорт, създаден в Швейцария. Плодовете узряват в периода 27 август – 5 октомври. Те са средно едри, заоблени до закръглено конусовидни, тъмночервени, с гланц, съставните плодчета са добре свързани. Плодовете се откъсват лесно, средно плътни са, с добър вкус, подчертано кисели.

Виламет – умерено родовит американски сорт. Плодовете узряват в периода 6–8 юли. Те са средно едри, конусовидни с дребни семенца. Имат добър възкисел вкус и аромат. Растенията са умерено растящи, издънките са изправени, средно високи и дебели. Този сорт се отглежда в по-хладни райони в поливни условия.

Херитидж – американски сорт, който в световен мащаб се счита за един от най-качествените ремонтантни малинови сортове. По някои показатели обаче отстъпва на българския сорт „Люлин“. Растенията са сравнително високи, образуват умерен брой издънки, които са изравнени. Плодовете от пролетната реколта зреят към 25 юни, а от летно-есенната – към 16–17 август, като беритбата продължава до края на септември. Тъпо конусовидни са, тъмно виненочервени, с гланц, но при презряване потъмняват. Плътни са, с много добър сладко-кисел вкус и аромат. Подходящи са за замразяване и преработка.

Ремонтантните сортове се характеризират с това, че плодните пъпки по връхната част на издънките се развивят, цъфтят и плододават още към края на лятото и началото на есента, след което плододаващите върхове изсъхват. През пролетта на следващата година плодове се образуват от останалите (разположени по-надолу) пъпки върху издънките.

Сериозни повреди по малината нанасят болестите дидимела, засъхване на леторастите, ръжда, антракноза, септориоза, а от вирусите – мозайка и хлороза по жилките. Най-често срещаните неприятели по малината са малиновият бръмбар, листните въшки, агрилус, малиново комарче, малинова галица. Химическата борба с болестите, неприятелите и плевелите е отразена в таблицата.

Ст.н.с. Илия Проданов

* * *

Това са част от снимките, които ни изпрати нашият читател г-н Никола Коков, споделяйки своя опит в отглеждането на малини.

Избрано от архива на сп. „Направи сам“, бр. 3-4/2016 г.