В категории: Бани и кухни, Брой 5-6/2005, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство

Канализационна инсталация с полипропиленови тръби

При сградните водопроводни инсталации поцинкованите стоманени тръби вече тотално отстъпват позициите си и биват заменяни от полипропиленови и медни. Същата съдба се очертава и за канализационните тръби, макар че у нас все още доминират познатите ни тръби от PVC (твърд поливинилхлорид). И на нашия пазар вече се предлагат канални тръби от полипропилен (PP), чийто материал има редица съществени предимства пред поливинилхлорида. Полипропиленовите имат по-висока механична якост, т.е. те са значително по-здрави и трудно чупливи от тръбите от PVC, които стават особено крехки при температури под 0 °С. Освен това тръбите от РР практически не стареят, устойчиви са и на продължително слънчево греене – нещо, което не може да се каже за тези от PVC. Друго много съществено предимство е почти двукратно по-високата им устойчивост на високи температури – работна температура до 95 °С срещу работна температури 40 °С и максимална 60 °С при тръбите от PVC. Това на практика означава, че, и да се изпусне в канала по-голямо количество вряла вода, няма опасност тръбопроводът да се повреди и съответно да протече. Към списъка с предимства трябва да се прибави и значително по-голямата устойчивост на тръбите от РР при провеждане на силно агресивни течности, съдържащи киселини, основи, някои органични разтворители и др. вещества, които силно повреждат поливинилхлорида. Необходимо е да се подчертае също, че полипропиленът има висока устойчивост и при съчетаване на тези два неблагоприятни фактора – агресивни химикали и висока температура. Тези им качества правят тръбите от РР особено предпочитани за канализация на кухненски мивки, гаражи, обществени перални, лаборатории, производствени канализации и др.

Дотук разгледахме предимствата, дължащи се на самия материал. Според специалистите, монтиращи инсталации за канални води, обаче най-същественото предимство на тръбите от полипропилен е в максимална степен улесненият монтаж и практически абсолютната водоплътност на съединенията. Това вече е заслуга на реномираните производители (в статията са разгледани материали на италианските –CO.E.S. spa и Martoni spa), които предлагат широк набор от тръби с диаметри от 32 до 160 mm. В муфата на тръбата се поставя специален двоен уплътнител, който гарантира сигурно уплътнение даже и при обратно течение на водата. Тръбите от полипропилен са произведени така, че да се монтират само чрез напъхване една в друга (или в някоя от присъединителните части) без нагряване или залепване. Това значително улеснява и прави работата по-бърза, а съединенията са гарантирано водонепропускливи.

От казаното дотук проличава, че тръбите от полипропилен значително надхвърлят по експлоатационните си характеристики досега използваните тръби от PVC, което е от особено значение при замърсени с химикали и с висока температура отходни води. Приложението им и в обичайните инсталации в жилищните сгради също е напълно оправдано, защото оскъпяването на инсталацията е нищожно, а дълготрайността и сигурността ù са гарантирано по-високи.

Изпълнението на една канализационна инсталация, примерно в претоварена с прибори баня (тоалетна чиния, биде, подов сифон, умивалник, душ-кабина, вана), изисква цяла плетеница от разположени в пода тръбопроводи с множество колена, разклонители и т.н., които в крайна сметка се събират на едно място, и се свързват (заустват) във вертикалния клон на канализацията. При това задължително трябва да се спазва изискването за минимален наклон от 2,5% на тръбите за оттичане на водата. Без богат набор от най-различни по форма, диаметър и предназначени съединителни части (фасонни части) това е невъзможно да стане. Тук са включени колена (под ъгъл 15°, 30°, 45°, 67°, 80° и 87°), единични и двойни разклонители (под ъгли 45°, 67° и 87°), редуктори, свързващи парчета с една или две муфи, присъединителни части за тоалетни чинии, ревизионни части и др. Има и специални колена на Martoni, при които ъгълът може да се променя плавно от 0° до 87° чрез завъртане на едната спрямо другата част на коляното. Важното е да се знае, че за всяка възможна ситуация при прекарване на канални тръби има подходящата фасонна част.

Всяка от тръбите има присъединителна муфа в единия си край, а другият завършва с леко скосяване, така че да не оказва съпротивление и да не поврежда уплътнителя при напъхването ù в муфата. За улесняване на монтажа се препоръчва леко обмазване на края ù със специален препарат, който не поврежда уплътнителя.

При необходимост тръбата може да се скъси, като трябва да бъде отрязана с ножовка под прав ъгъл с помощта на елементарно приспособление (сандъче с перпендикулярни прорези в срещуположните стени). Получените при рязането грапавини по ръбовете се почистват и краят се скосява под ъгъл 15°, за да влиза по-лесно, и да не задира в уплътнителя. За целта се използва специален инструмент, но при по-малка по обем работа, макар и по-бавно, със същия успех това може да се направи с широка пила за метал и последващо шлифоване с абразивен лист.

При свързване на инсталацията трябва да се има предвид, че всички пластмасови тръби, включително и полипропиленовите, имат способността да се удължават при повишаване на температурата. При каналните тръби се приема средно 5 mm удължаване на метър дължина, докато при водосточните – 2 mm/m. Това ще рече, че при съединяването на тръбите една с друга или към съответния присъединителен елемент, краищата им не бива да се напъхват до упор, а трябва да се оставя разстояние около 10 mm, което служи именно за поемане на термичните линейни разширения. За тази цел всички тръби и съединителни елементи на CO. E.S. имат близо до краищата си маркировка, която показва докъде тръбата или даденият елемент трябва да влизат в муфата. Ако тази маркировка липсва, тя се прави на ръка, като тръбата предварително се напъхва докрай в муфата и с флумастер се очертава кръгова линия. При монтажа се следи тази линия да отстои на 10 mm от ръба на муфата.

Веднага след монтажа във вертикалния клон на инсталацията тръбите се закрепват здраво към стените с помощта на специални скоби, които ги обхващат непосредствено под муфата. В случая скобата създава „твърда точка” на фиксиране на единия край на тръбата, което не ù позволява да се премества в резултат на температурните разширения. Те се поемат, както вече споменахме, вътре в самата муфа, без това да причини разместване на тръбопровода и нарушаване на водоплътността на съединенията. При по-дълги тръбопроводи се препоръчва закрепване с помощта на специални скоби, в чиито маншети е поставен пръстен от специална лента от PVC, която позволява надлъжно преместване. При хоризонтални тръбопроводи препоръчителното разстояние между две такива скоби е х10 диаметъра на тръбата, а при вертикални – х15 пъти диаметъра ù.