В категории: Бани и кухни, Брой 3-4/2005, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Хидроизолация под стенни и подови облицовки

Облицовката с фаянсови, теракотени или плочки от гранитогрес е най-често срещаното, да не кажем и класическо решение за защита на стените и пода в помещения с висока влажност, в които водните пръски мокрят стените, а по пода се разлива вода. Това е неизбежно в баните и тоалетните, не по-малко са подложени на въздействието на влагата и разположените на открито тераси и балкони. Плочките са предпочитаният материал и за облицовка на басейни. Причините за това са няколко. Повърхността на фаянсовите плочки е покрита с глазура, която е абсолютно водонепропусклива, същото може да се каже и за плочките от гранитогрес или теракота с глазура. Почистват се лесно, а огромното разнообразие от повърхностни структури, оцветяване, големини и форма може да задоволи и най-претенциозния вкус за постигане на търсения декоративен ефект.

На пазара се предлагат и най-различни материали за полагане на плочки – лепила и фугиращи смеси, като наред с тези на реномираните производители има и други, които също, поне на пръв поглед, вършат работа. Занаятчиите често ги предпочитат, първо защото са по-евтини и второ – защото по правило не следят новостите в специализираните списания, не се ровят в Интернет и най-често работят с това, което познават, независимо че на пазара междувременно са се появили много нови по-качествени и добри материали.

В резултат на неправилно подбрани материали, при това става дума за цялата система – от грунда върху основата до фугиращата смес, след време, когато даже сте забравили кой ви е поставял плочките, започват да изникват една след друга неприятни изненади. Като например поява на влажни петна, мухъл, отлепване на боята, а след това подкожушване и падане на мазилката върху стената в съседно на банята помещение, поява на петна с белезникав оттенък (предимно на външни стени) поради избиване на водоразтворими соли и други дефекти. С две думи, оказва се, че облицовката далеч не е водоплътна. Нейното слабо място са фугите, през които малко или много се просмуква влага и преминава в слоя лепило. След това тя още по-лесно се просмуква през порьозните тухли, хоросан и мазилка. Същото важи и за бетона, който е благодатна среда за възникване на капилярни явления, улесняващи проникването на влагата. Попадането ù под плочките далеч не води само до козметични дефекти, защото замръзването ù често причинява тяхното отлепване. Овлажнените фуги при тераси на открито започват още по-бързо да се напукват и рушат.

Всичко казано дотук води до един основен извод, а именно, че и перфектно изпълнената на външен вид облицовка може да се окаже ненадеждна защита срещу влагата и да създаде немалко ядове, ако не са използвани правилно подбрани материали. За илюстрация ще опишем последователността от операции за направа на облицовки от плочки с материали на Ceresit, които са признатият световен лидер в тази област. Целта е да се създаде сигурна хидроизолираща преграда, която прави цялата облицовка напълно водонепропусклива и гарантира, че в строителната конструкция няма да проникне влага.

Преди да се избере комплектът от материали е необходимо да се оцени степента на натоварване на облицовката от гледна точка на влагата. В зависимост от това обектите се разделят на няколко групи, като ние ще разгледаме само първите три, които са характерни за жилищните и вилни сгради:

Клас 1. Облицовки, подложени на краткотрайни водни пръски по стените и повишена влажност на въздуха, каквито помещения в жилищата са баните.

Клас 2. Облицовки, върху които през продължителни периоди от време се излива течаща вода, която обаче се оттича свободно, без да се задържа. Типичен пример са стените, ограждащи душ-кабината, а също така обществените бани и санитарни помещения.

Клас 3. Настилки върху разположени на открито тераси и балкони.

За всеки от тези три типични случая Ceresit предлага система от материали и технологии, които гарантират постигане на пълна водоплътност, или т.нар. алтернативна изолация.

Клас 1. Домашни бани и кухни

Полагането на облицовка от керамични плочки се извършва в следната последователност.

1. Плочките се лепят най-често върху равна бетонна основа или здрава цименто-варо-пясъчна мазилка. Тези основи са силно хигроскопични, върху повърхността им има свободни песъчинки и прах. Затова предварително трябва да се обработят чрез намазване с дълбоко проникващ грунд CT17 без разтворители. Основата трябва да бъде равна, здрава и с добра носеща способност, суха и без замърсявания от органичен произход.

2. Следващата операция е полагане на т.нар. алтернативна хидроизолация. За целта върху грундираната основа с четка, валяк или стоманена маламашка се нанася без разреждане първият пласт на еднокомпонентния пластичен материал – CL 51. Вместо него може да се използва и двукомпонентният CL 50. Върху още пресния материал по продължение на ъглите и деформационните фуги се полага уплътняваща лента CL 52, която трябва да потъне в подложния пласт. Изчакват се най-малко 2 часа, преди по същия начин да се положи и вторият пласт CL 51. За постигане на добра изолация общата дебелина на двата пласта трябва да бъде 1–1,5 mm.

Местата на преминаване на тръби през стените и около подовите сифони допълнително се уплътняват със специални маншети – CL 53 за стени и CL 54 за подове. Понеже ъглите също спадат към критичните за проникване на влагата места, те се уплътняват допълнително чрез поставяне на специални еластични готови ъглови профили CL 56 за вътрешни ъгли и CL 57 – при външни. След около 16 часа може да се пристъпи към лепене на плочките.

3. Върху така обработената и хидроизолирана основа се залепват плочките, като се препоръчва лепилото CM 117. Вместо него може да се използва тънкослойното лепило CM 11, подобрено чрез добавяне на CC 83 за повишаване на еластичността му след втвърдяване. Лепилото се нанася с назъбена маламашка, като височината на зъбите се подбира според големината на плочките.

4. Завършващата операция при всяка облицовка е запълване на фугите между плочките, като за целта се използват специални фугиращи материали. При стенни облицовки и широчина на фугите 2-5 mm се препоръчва използване на новия CE 40 Aquastatic, който за разлика от останалите материали със същото предназначение има силни водоотблъскващи свойства. Повърхността му e немокреща – подобно на добре пастираното купе на автомобила, водните капки не се разливат върху нея, а запазват капкообразната си форма и бързо се стичат надолу. Като заместител при същата широчина на фугите може да се използва и CE 33 Super.

Фугите между подовите плочки по правило се оставят по-широки, което има две предимства. При подходящо подбран цвят на фугиращата смес облицовката придобива по-контрастен и привлекателен вид. Освен това широката фуга прави по-незабележими известни малки неточности при наместване на плочките. Същевременно колкото фугата е по-широка, толкова по-лесно пропуска вода, а пълнителят в светли тонове се замърсява по-бързо и забележимо.

За широки фуги се препоръчва използване на пълнителя CE 43 с възможни заместители CE 35 или силно еластичния CE 37.

Всички фуги между настилката и ограждащите стени, деформационните фуги и фугите около преминаващите през настилката санитарни прибори и тръбопроводи се запечатват със силиконова паста Ceresit CS 25.

Клас 2. Стени около душкабини и в обществени бани

Поради стичащата се по облицовката вода изискванията към „алтернативната хидрозолация“ в този случай са по-големи. Използваните материали са посочени на схемата, показваща отделните пластове на облицовката. Тъй като част от материалите се повтарят с вече описаните, тук ще се спрем само на различията.

1. Грундирането на основата се извършва по същия начин.

2. „Алтернативната хидроизолация“ се създава чрез полагане на два пласта с обща дебелина 1,2–2,0 mm на двукомпонентния материал CL 50. Тук може да се приложи също и хидроизолиращият материал на епоксидна основа CE 49, което обаче налага използване на подходящ за него грунд – CE 48, както и лепило за плочки на епоксидна основа – CU 23 2K. Характерно за това лепило е, че запазва висока еластичност и след като се втвърди.

Всички вече описани операции по допълнително подсилване на хидроизолацията на критични места около фуги, ъгли и др. важат и тук.

3. За лепене на плочките се препоръчва на първо място тънкослойното лепило CM 217, или заместители като споменатите вече CM 117 и CM 11 с добавка на емулсията CC 83.

4. При фугирането на плочките няма разлика от предния случай.

Клас 3. Облицоване на открити тераси и балкони

Този вид облицовки са подложени на силно натоварване не само от дъждовната вода, но и от останалите атмосферни влияния. При тях температурните разлики са твърде големи, което причинява термични деформации, водещи да лесно напукване, нарушаване на водонепропускливостта на настилката и в крайна сметка – повреждане на строителната конструкция. Следователно от най-съществено значение е всички материали, които участват в изграждането на облицовката, да запазват високи еластични свойства, да са устойчиви на температурни промени в широк диапазон и да имат близки или еднакви коефициенти на термично разширение, за да не се наруши водоплътността на системата.

1. Качеството на настилката силно зависи от правилната подготовка на основата. На практика винаги над стоманобетонната плоча се прави безшевна циментова замазка, която се полага с минимален наклон 2% за оттичане на водата. Тя се прави от цименто-пясъчен разтвор с добавка на пластификатора CN 96. След като се втвърди, така направената замазка се грундира с битумно-каучукова емулсия BT 26 и се оставя да изсъхне. Върху така подготвената основа се разстила самозалепващият се хидроизолационен материал BT 21, при което всеки две съседни платна се припокриват на ивици с широчина 8 cm. Като заместител може да се използва и BT 12. С това основната хидроизолация е изпълнена. Отгоре ù се прави защитна циментова замазка с дебелина около 4 cm и тънка армировъчна мрежа (виж НС 1-2/2005), която предпазва най-вече от напукване в процеса на втвърдяване на цимента.

2. „Алтернативната хидроизолация“ се полага по вече описания начин с два слоя CL 50 или епоксидният изолационен материал CE 49 при посочените вече изисквания. Взимат се необходимите мерки за допълнително уплътняване на фугите, ъглите и други критични места.

3. За външни настилки се използва лепилото CM 217, което дълготрайно запазва еластичността си.

4. Фугирането се извършва с CE 43 или като алтернатива може да се използват и материалите CE 35 и CE 37. Всички фуги по ъглите и специално оставените деформационни фуги се запълват плътно със силиконова паста, например CS 25.