В категории: Брой 3-4/2005, Градина

Черупкови плодове

Орех

Орехът е един от най-ценните овощни видове. Приложение намират почти всички части и органи на растението – плодове, листа, кора и дървесина. Ядките на ореха имат висока хранителна стойност. Те съдържат 68–74% мазнини, 11–13% въглехидрати, 12–15% белтъчини и др. Денонощната потребност на човек от мазнини и 16% от необходимите на белтъчини се осигуряват от 100 g ядки. Те съдържат и минерални соли – фосфорни, калиеви, магнезиеви и калциеви. Много богато е витаминното им съдържание, особено след беритбата. Ореховите ядки съдържат витамините С, В1, В2, РР, каротин, пантотенова киселина и др. Особено богати на витамин С са зелените плодове, които се използват за приготвяне на диетично орехово сладко. В листата се намира и голямо количество витамини С, В1, Р, провитамин А, багрилни и дъбилни вещества. Листата намират приложение в медицинската практика при възпаление на венците, при кожни заболявания, гнойни рани, служат за подобряване на храносмилането, за възбуждане на апетита, както и против глисти.

Орехът има значително предимство в сравнение с редица други, отглеждани у нас овощни култури. По време на отглеждането – резитба, борба с болести и неприятели не са необходими много грижи, вследствие на което продукцията е с по-ниска себестойност. Плодовете съдържат малко вода (4–5%), могат да се съхраняват продължително, не изискват специален амбалаж и не се повреждат при транспортиране. Лесно се сортират и с тях може да се търгува и в най-отдалечените пазари в икономически изгоден момент.

Ареалът на разпространение на ореха са топлите райони на умерения климат, където се отглежда лозата. В нашата страна той се среща повсеместно главно до 800 m надморска височина. Отглеждането на ореха се ограничава от екстремните ниски температури през зимата и от ранните есенни и късните пролетни мразове. Районите, които имат по-малко от 150 дни между късните пролетни и ранните есенни мразове не са подходящи за отглеждането му. Критичните температури по време на естествения покой през зимата са около –30 °С. У нас повреди на дърветата нанасят главно повратните зимни и късните пролетни студове.

Орехът не е влаголюбива култура, но той не може да расте и да се развива успешно при много сухи условия. При оптимално овлажнени места край непресъхващи реки, канали и др. дърветата имат нормален растеж, стават големи и дават редовно високи добиви до 100 kg висококачествени орехи от едно дърво.

Спрямо почвените условия орехът не е много взискателен. Вирее в различни почвени типове, като предпочита дълбоки, свежи, пропускливи, топли и богати на хранителни вещества почви. Той е топлолюбиво растение. Засенчените дръвчета не образуват характерната за вида корона, имат потиснат растеж и дават незадоволителни и некачествени добиви.

Предлагам кратка характеристика на някои перспективни сортове.

 „Извор 10“. Плодовете узряват в периода 20–30 септември. Те са средно едри. Черупката е тънка, със светъл цвят. Ядката е охранена, с висок рандеман –

около 56%, с много добър вкус и със светлосламеножълта кожица. Сортът е скорозрял с отлична родовитост.

 „Сливенски“. Плодовете узряват обикновено в периода 20–30 септември. Те са едри с продълговата форма. Черупката е тънка, почти гладка. Ядката е със светъл цвят и лесно се отделя. Средното тегло на плода е 14 g. Има висок рандеман – около 57%, и масленост 70%.

 „Кукленски“. Плодовете узряват обикновено в периода 1–15 септември. Те са средно едри. Черупката е тънка, сивопепелява със сламеножълти нюанси, слабо нагъната. Ядката е много добре охранена, с висок рандеман – около 58%. Има добър вкус и сламеножълта кожица. Сортът притежава отлична родовитост.

Пресметливият стопанин знае, че „влог с висок лихвен процент“ може да се направи, като се засадят овощни дървета. Ореховата градина, засадена с перспективни сортове, може да гарантира печеливш бизнес върху слабите, полупланински и планински земи за няколко поколения напред.

Лешник

Използването на плода на лешника като храна на човека е започнало още от дълбока древност. Ядките му се ценят поради високите хранителни, лечебни и вкусови качества. Те са богати на мазнини (61–71%), белтъчното им съдържание варира в граници от 16% до 21%, в това число незаменимите аминокиселини аргинин, ревцин, лизин и др. Съдържанието на фосфолипиди е доста високо, с което се обяснява хранителната и лечебната им стойност. Те съдържат калий, калций, магнезий, фосфор, хлор и витамините В1, В2, С, Е и D.

Предимство при отглеждането на тази култура е, че голямата част от производствените процеси в съвременните насаждения могат да се механизират изцяло. Може да се използва като противоерозионна култура. При добра агротехника добивите от един храст могат да достигнат до 10 kg. Насажденията са рентабилни 40–45 години.

В нашата страна са разпространени около 30 сорта лешници – главно европейски и няколко турски. Интересни за любителите на тази култура са следните сортове:

 „Ран трапезундски“. Плодовете узряват в периода 10–15 август. Те са дребни до средно едри, в кичури от 3 до 9, яйцевидно закръглени, с остър изтеглен връх. Куполът е 2 пъти по-дълъг от плода. Черупката е тъмнокафява, тънка и лесно чуплива. Ядката е яйцевидна и вкусна. Рандеманът е 59%.

 „Бадемовиден“. Плодовете узряват обикновено в периода 10–15 август. Те са едри, в кичури от 3 до 7 броя, продълговати, почти цилиндрични, заострени към върха. Куполът е 2 пъти по-дълъг от плода. Черупката е тъмнокафява, тънка, много лесно чуплива. Ядката е голяма, продълговата, с добри вкусови качества. Рандеманът е около 54%.

 „Тонда джентиле“. Плодовете узряват обикновено в периода 15–20 август. Те са средно едри до едри, понякога триделни, закръглени, леко заострени към върха, разположени поединично или по 2–3 в кичури. Куполът е дълъг колкото плода и се отделя лесно. Черупката е тънка, сравнително трудно чуплива. Ядката добре изпълва черупковата празнина и е с добри вкусови качества. Рандеманът е от 48% до 58%.

 „Томбул“. Плодовете узряват обикновено в периода 15–20 август. Те са средно едри, почти кръгли, с ребра и заострен връх. Черупката е тъмнокафява до червеникава и тънка. Ядката е овална, с отлични вкусови качества и добре изпълва черупковата празнина. Рандеманът е около 59%.

 „Тракийски“. Плодовете узряват в периода 15–25 август. Те са средно едри и с обратна яйцевидна форма. Разположени са поединично и по 2–3 в кичур. Куполът е 1,5 пъти по-дълъг от плода. Той се отделя лесно. Черупката е тънка и лесно чуплива. Ядката много добре изпълва черупковата празнина и има много добри вкусови качества. Рандеманът е около 56%.

 „Ата баба“. Плодовете узряват обикновено в периода 10–30 август. Те са средно едри, закръглени, с добре оформен връх и слабо сплескани. Черупката е лесно чуплива. Ядката много добре изпълва черупковата празнина и е с много добри вкусови качества. Сортът е много родовит. Рандеманът е около 50%.

 „Римски“. Плодовете узряват обикновено в периода 20–30 август. Те са много едри, закръглени, разположени в кичури по 2–3. Черупката е дебела, но лесно чуплива. Куполът е равен на дължината на плода, двуделен е и се отделя лесно. Ядката е голяма и изпълва черупковата празнина. Рандеманът обикновено варира от 40% до 47%.

Полезният състав и много добрите вкусови качества на ядките са важна предпоставка за засаждане на лешникови храсти във всеки двор.

Бадем

Плодовете на бадема са с висока биологична стойност и имат многостранна употреба. Съдържанието на хранителни вещества е богато и разнообразно – белтъчини, витамини, минерални вещества. Бадемовите ядки съдържат до 18% белтъчини. В минералния състав преобладават калиевите и фосфорните соли, но плодовете съдържат още магнезий, калций, сяра, желязо, натрий, йод. Ядките са богат източник на витамини, особено на С, Р, РР. Освен за консумация в прясно състояние бадемовите ядки се използват и в сладкарската промишленост. Бадемовото масло, получено от горчивите бадеми, намира приложение в хранителната промишленост, медицинската козметика и др.

Дърветата имат продължителност на живота около 60–70 години. Кореновата система е мощна и се разполага доста дълбоко. Бадемът е ранно цъфтящ (в края на март, началото на април) овощен вид. Присадените дървета встъпват в плододаване рано – 3–4 години след засаждането. Значителен добив обаче се получава след 6–7 години и продължава до 40 годишна възраст на дърветата. След това добивите намаляват поради застаряване.

Най-подходящи за бадема са проветривите, въздушно дренирани терени, в които по време на цъфтежа не се задържат мъгли и студен въздух, затрудняващи летежа на пчелите. Добре се развива на хълмисти и полухълмисти терени със суха, водопропусклива почва до 700–800 m надморска височина. У нас особено подходящи за засаждане с бадемови насаждения са склоновете и подножията на Стара планина, Средна гора, Родопите и Сакар. Сортовете на бадема са самобезплодни, поради което е необходимо в близост да се осигури добър опрашител.

За отглеждане в България са подходящи следните сортове:

 „Ароматичен“. Плодовете узряват обикновено в периода 5–15 септември. Те са едри, широко сърцевидно-ланцетовидни. Черупката е хартиено мека, често разпукана по коремния ръб. Рандеманът е около 55%. Ядката е пълна, с гладка светла кожица. Плодовете се брулят добре. Добър опрашител е сорт „Поморие“.

 „Юбилей“. Плодовете узряват през периода 20–30 септември. Те са едри, закръглени, с остър връх. Черупката е белезникава, хартиено мека, често разпукана по коремния шев. Рандеманът достига 64%. Ядката е пълна, с гладка кафява кожица и отлични вкусови качества. Плодовете се брулят отлично. Добри опрашители са сортовете „Приморски“ и „Кримски“.

 „Приморски“. Плодовете узряват обикновено през периода 25 септември – 15 октомври. Те са средно едри до едри и овално-ланцетовидни. Черупката е мека и кафява на цвят. Рандеманът е около 55%. Ядката е пълна, с тъмна, леко грапава кожица. Плодовете се брулят добре. Подходящи опрашители са сортовете „Юбилей“ и „Кримски“.

 „Никитски 17-10“. Плодовете узряват обикновено в периода 15–25 септември. Те са едри до много едри, удължено овално-ланцетовидни с остър връх. Черупката е мека, почти бяла. Рандеманът е около 50%. Ядката е пълна, едра, със светла гладка кожица и много вкусна. Плодовете се брулят отлично. Добри опрашители са сортовете „Нонпарел“ и „Ароматичен“.

 „Аспарух“. Плодовете узряват през периода 10–20 септември. Те са средно едри, със заострено-ланцетовидна форма. Черупката е хартиено мека, белезникавокафява. Рандеманът достига 65%. Ядката е почти гладка, със светла кожица, а двойните ядки са около 50%. Плодовете се брулят добре. Подходящи опрашители са сортовете „Нонпарел“ и „Юбилей“.

За отглеждане у нас са подходящи и сортовете „Малконе“, „Старт“, „Никитски 256“, „Никитски 584“ и др.

Предпосадъчната подготовка на площите се състои в почистване на стари дървета, пънове, храсти и камъни, изравняване и нивелиране на почвената повърхност, терасиране, почвени обработки и торене. Върху изравнената повърхност по възможност се разхвърля равномерно 4–5 тона на декар прегорял оборски тор и 90 kg/дка двоен суперфосфат. След това се риголва на дълбочина 50–60 cm или се изорава на 30–35 cm. Изораването трябва да предшества засаждането с няколко месеца. Извършват се обработки за раздробяване и подравняване на почвената повърхност и механизирано изкопаване на посадъчните дупки (обикновено с размери 60х60х60 cm).

На един декар се засаждат 33–40 дръвчета, като разстоянието между редовете е 6–7 m, а в редовете –

4–5 m. Ако площта не е наторена предварително, желателно е това да се извърши при засаждането. Една кофа угнил оборски тор се размесва с 80 g двоен суперфосфат. Тази смес заедно със същото количество почва се насипва в основата на дупката. Поставя се дръвчето и се засипва с почвата, извадена от дупката. Притъпква се добре и се полива с около 20 l вода. Около дръвчето се прави околостъблен кръг, който ще е нужен не само за следващото поливане, а и за да погълне повече влага от дъждовете. Есенното засаждане има предимства пред пролетното. В топлите зимни дни кореновата система нараства и дръвчетата, засадени през есента, имат по-голям прираст още през първата вегетация. По време на засаждането се поставя и посадъчен кол, който не бива да е по-висок от бъдещите долни скелетни клони. При есенното засаждане на младите фиданки стъблата се увиват против набезите на гризачи.

Опрашването на цветовете на бадема се извършва предимно от пчели. За всеки 10 дка от насажденията трябва да се предвидят по две пчелни семейства.

Най-подходяща схема за поддържане на почвената повърхност в бадемовата градина е черната угар. Осъществява се чрез есенна оран на 14–16 cm, а през вегетационния период – на дълбочина 8–10 cm през вегетационния период. Разрохкването на горния почвен слой подобрява водния и хранителен режим на почвата и унищожава плевелите. В междуредията на младите бадемови градини могат да се засеят бобови култури, лук и др. Тези култури, които се поливат до късно през есента, удължават растежа на дърветата и намаляват студоустойчивостта им. В междуредията могат да се отглеждат и ягоди, но съществува проблем с отровните пестициди, използвани при бадемите. Междуредовите култури се засяват на 1 m от редовете на дърветата. След 3–4 години короните на дърветата израстват и почвата се поддържа в черна угар.

Напояването е от голямо значение за нормалния растеж и развитие на бадемите. Те се нуждаят от повече вода, отколкото са валежите у нас, особено през месеците юли и август. Поливната норма при младите дръвчета е около 30 m3/дка, а при встъпилите в пълно плододаване 40–50 m3/дка. Първите две години след засаждането поливането би могло да се извърша в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото междуредие според необходимостта. Разстоянието между браздите варира от 70 до 100 cm в зависимост от състава на почвата. В градини с по-голям наклон или недостатъчно равен терен при възможност се използва капково напояване. Така водата се подава със специални устройства в най-наситената с корени зона. При този начин се изразходва по-малко вода, предоставя се възможност за внасяне на торове с поливната вода, както и за пълно механизиране и автоматизиране на поливния процес. Капкова инсталация може да се изгради и в създадено вече насаждение.

Резитбата е важно агротехническо мероприятие, чрез което се регулира растежът и плододаването на бадемовите насаждения. Перспективен начин за формиране на бадемовите дръвчета е т.нар. свободно растяща корона, разработен от проф. Митов и проф. Пепелянков. Тази резитба се характеризира с това, че до встъпване в плододаване на дърветата резитбите са много слаби или въобще не се извършват. Липсата на резитба влияе положително върху бързото израстване на дърветата. Те встъпват по-рано в плододаване, а също и грижите за насажденията намаляват.

След засаждането напролет дръвчетата се съкращават на 90–100 cm от почвената повърхност. Предивременните клонки се режат на 1–2 пъпки до 20 cm от върха надолу. По-ниско разположените предивременни клонки се отстраняват. През първия вегетационен период се извършва зелена резитба. Оставят се 4 филиза на дръвче – 1 водач и 3 за скелетни клони. Избраните скелетни клони трябва да са под ъгъл около 45° към водача в сравнително правилно разположение. Със зелената резитба се отстраняват филизите, растящи под остър ъгъл. Желателно е скелетните клони да не са от съседни пъпки, за да се осъществи здраво срастване между тях и водача. Следващите няколко години дърветата се отглеждат свободно без резитби. Около шестата година от засаждането се започва постепенно просветляване на короната, което продължава 2–3 години. Силният растеж затихва със започване на усилено плододаване. Тогава може да се извърши резитба за съкращаване на скелетните клони и разклонения с около 1/2 от дължината им. Полускелетните клонки се прореждат силно и се съкращават. След такава резитба покарват много лакомници. Те се съкращават слабо и ако е наложително чрез привързване се насочват към желаната посока. Дърветата, върху които е извършена резитба за подмладяване, се възстановяват за 3–4 години.

Формировката „подобрена чашовидна корона“ може също успешно да се приложи и при бадемовите дръвчета. Препоръчва се формирането да се извършва по следния начин. При засаждането част от предивременните клонки се отстраняват, като всяко второ или трето се реже на чепче с една пъпка, ако няма такава в основата му. Дръвчетата се съкращават така, че да се образува стъбло, високо 80–90 cm, което позволява механизирана беритба на плодовете. През следващите години се извършва слаба резитба, а на 4–5 години се прави постепенно просветляване на короните. Короната може да се оформи като чашковидна или плоска, при което трябва да се оставят най-правилно разположените клони и да се постигне добро просветляване. Резитбата за подмладяване на бадема се състои в просветляване на короната чрез премахване на сгъстяващите клони и периодично съкращаване на разклоненията на скелетните клони и плодните клонки за предизвикване на добър растеж. Съкращаването се прави по-силно при напреднала степен на застаряване. Правилно извършената резитба е един от съществените фактори за добри доходи от бадема.

Ежегодно поради нападение от болести, вредители и плевели се губи голяма част от продукцията. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно приложение на химическите средства за растителна защита. Болести при бадема са ранно и късно кафяво гниене, сачмянка, струпясване, оранжеви листни петна и др. Сред вредители са бадемов семеяд, бадемова листна оса, костилкоплодна оса, черна златка и др.

В плододаващите бадемови насаждения растителнозащитната борба започва още след листопада, като се извършва:

 Есенно-зимно пръскане срещу: бактериално изсъхване, церкоспориоза, оранжеви листни петна, сачмянка, кафяво гниене. Третира се с 2% бордолезов разтвор. Необходимо е да се осигури добро обливане на короните с разтвор.

 Късно зимно пръскане. Извършва се срещу същите болести с „Пероцин 75 Б“ – 0,3% или 1% бордолезов разтвор преди набъбване на пъпките на дърветата (най-често през февруари–март). За пролетните третирания и следващите се използва един от фунгицидите: „Фоликур 250 ЕВ“ – 0,1%, „Тирам 80 ВГ“ – 0,4%, „Топсин М70 ВП“ – 0,15%, „Сумилекс 50 ВП“ – 0,15% и др.

Непосредствено след цъфтежа за борба с листните въшки се третира с един от следните инсектициди: „Ацтек 140 ЕВ“ – 0,07%, „Пиримор 25 ВГ“ – 0,1%, „Би-58“ – 0,05% – 0,07%, „Моспилан 20 СП“ – 0,0125%, „Ортен 75 РП“ – 0,05%, „Пираника 20 ВП“ – 0,025%.

При опасност от бадемова листна оса, костилкоплодна оса, бадемов семеяд и др. се третира с „Децис 2,5 ЕК“ – 0,04%, „Вазтак 10 ЕК“ – 0,015%, „Нуреле Д“– 0,07%, „Дурсбан 4Е“ – 0,15%, „Агриа 1050“ – 0,15% и др. При необходимост могат да се извършват и допълнителни пръскания през 14 дни с посочените препарати. Фунгицидите и инсектицидите е възможно да се използват и съвместно за комплексна борба.

Плевелите също са лимитиращ фактор за получаване на добри добиви от бадемовите насаждения. Химическата борба може да започне още през първата пролет след засаждането. В табл. 1 са отразени дози, действие и срок за внасяне на хербицидите за новозасети и плододаващи бадемови насаждения.

Селективният системен почвен хербициден препарат „Стомп 33 ЕК“ – 600 ml/дка потиска кълновете на нежеланите млади растения. При почви, богати на органично вещество, активността на „Стомп“ намалява. Той се разгражда бавно под влияние на слънчевата светлина и затова може да се заравя плитко за повишаване на ефективността му. Почвата по време на третиране трябва да бъде чиста от плевели и растителни остатъци. Валежите 10–20 l/дка след третирането повишават хербицидния ефект. При следпоникващо третиране, ако се допусне прорастване на плевелите след втория лист, ефективността на хербицида рязко спада.

„Девринол 45 СК“ – 400 g/дка е приложим при млади бадемови насаждения. Той е селективен почвен системен хербицид, който блокира покълването на семената, редуцира корените, преустановява растежа. Преди да поникнат, загиват едногодишните житни плевели, а чувствителните двусемеделни – до фаза 2–4 лист. Препаратът не действа на вече поникнали плевели. При засушаване след третиране е необходимо заораване на 2-4 cm със зъбна брана. Токсичен е за всички едногодишни житни плевели и някои двусемеделни. Площи, третирани, с „Девринол“, не трябва да се засяват до 12 месеца със зимни житни култури. Това се дължи на бавното му разлагане в почвата.

„Фузилад супер“ е селективен системен листен хербицид, който може да се прилага при млади насаждения в доза 100–150 ml/дка и със завишена доза при плододаващи. Той се придвижва до всички части на третираните растения и унищожава вегетативно размножаващите се плевели. Дъжд, паднал 1 час след третирането, не намалява неговата ефективност. Третираните плевелни растения получават антоцианово оцветяване, некротизират и загиват. Препаратът дава висок хербициден ефект при влажна почва и в слънчево и топло време.

„Галанс супер“ се използва при плододаващи бадемови насаждения в доза 300 ml/дка. Той е системен листен противожитен препарат, който за един час се придвижва от листата до краищата на корените и спира нарастването. Много добър и траен ефект се получава при двукратно третиране в доза 150 ml/дка. Той се внася с 20–40 l/дка вода. Дъждът, паднал 1 час след третирането, не влияе върху ефективността на хербицида.

„Раундъп“ се препоръчва в доза 400-1200 ml/дка при плододаващи насаждения. Оптимален разход на работен разтвор се счита 10–20 l/дка при тракторните пръскачки и 30 l/дка при гръбните. При невъзможност за спазване на дозата се препоръчва 2 l „Раундъп“ на 100 l вода. Той е тотален листен системен препарат, който се поглъща от листата и се придвижва до корените за 1–3 денонощия. Едногодишните растения загиват за 3–4 дни, а многогодишните – за 15–20 дни. За постигане на висок хербициден ефект плевелите трябва да са свежи и в активен растеж. При условия на ниска атмосферна влажност, температура над 30 °С, слабо слънцегреене и дъжд, паднал 3–4 часа след пръскането, ефектът от хербицида намалява. Той не бива да се прилага след продължително засушаване, както и при наличие на роса по листата на растенията.

При прилагане на правилна агротехника и добри грижи от бадемовите насаждения могат да се получат добри доходи.

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Черупкови плодове”

silvia | август 27th, 2011 at 6:57 am

На коя категория земя трябва да се направи орехова градина.

Направи сам„: Статията не е редакционна, а е написана от агроном, външен сътрудник на списанието. Отговорът на въпроса се съдържа, макар и доста накратко, в статията:“Спрямо почвените условия орехът не е много взискателен. Вирее в различни почвени типове, като предпочита дълбоки, свежи, пропускливи, топли и богати на хранителни вещества почви.“

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 3-4/2005, Градина

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото