В категории: Брой 1-2/2005, Дърводелство и обзавеждане

Легло за ергени (избрано от архива на вестник „Направи сам“)

В групата на статиите, които не остаряват с времето, преобладават проектите на мебели за обзавеждане на дома и различни съоръжения за градината. В повечето случаи става дума за оригинални, нетрадиционни решения, отличаващи се от конфекционни мебели. Такива проекти могат да бъдат също така актуални и днес, а като се изпълнят със съвременните материали и инструменти, да станат още по-функционални и привлекателни.

Такъв, предизвикал голям интерес сред читателите ни преди години и неостаряващ с времето проект е „легло за ергени“, публикувано за пръв път през далечната 1985 г. Освен в „Направи сам“ този проект бе поискан и съответно публикуван в сродни издания от т. нар. тогава „братски страни“ на руски, унгарски, че даже и на английски.

 

Екстравагантното наименование на проекта е не толкова свързано със семейното положение на неговия автор по това време, колкото с функционалните характеристики на леглото. По големината си, персон и половина, то е предостатъчно за сам човек и леко притеснително при постоянно съжителство на двама. Все пак, ако погледнем от по-практичната страна на проблема, човек прекарва около една трета от живота си в сън. Следователно най-важното в едно жилище е удобното легло. От него зависят доброто настроение, работоспособността, че даже и болките в гърба, врата и кръста.

Най-съществената характеристика, която отличава това легло от всички останали познати конструкции, е неговата изключителна здравина. За разлика от тях, които в повечето случаи представляват рамка от две табли и две царги, поставена на четири крака, това легло потрошаване няма. Неговата масивна конструкция е особено впечатляваща на фона на немалко кревати и спални, изпълнени по „сандъкообразната“ технология на царги от ПДЧ със закрепени по дължината им летви. На тях лежи рамката, носеща матрака, и при по-енергично тръшване върху леглото винтовете се изскубват от крехките плочи, а ентусиазираните почитатели на този начин на полягане се оказват на пода. При описаното тук легло това е напълно невъзможно да се случи.

Конструкцията на леглото е пояснена с чертежите, като размерите на детайлите трябва да се възприемат като ориентировъчни, а всеки сам до доразработи проекта в зависимост от желанията и нуждите си. Описаната тук конструкция е разработена на база на единствения продаван  в „соц-магазините“ по онова време  двулицев матрак с размери 185х114 cm, който е показан и на снимките.

Това обаче е отдавнашно минало. Сега на пазара се предлагат най-различни качествени матраци, внос или местно производство, а изборът на матрак е тема за самостоятелна статия. Повечето от днешните матраци са двулицеви, като едната страна е предназначена за спане през лятото, а другата за през зимата. Съответно на това използваните материали имат различна способност да задържат топлината и да позволяват на тялото да диша. По-голяма част от матраците се афишират от производителите им като ортопедични, т.е. създават оптимални условия за отпочиване на човешкото тяло при пълно отпускане на гръбните и вратни мускули, без изкривяване на гръбначния стълб и шията, за други пък се твърди, че притежават специални антибактериални и антигъбични покрития, и т.н. Всеки сам трябва да се ориентира в многообразието от рекламни послания и твърдения на производителите. Важното е, че има избор. В зависимост от вида на матрака и неговата конструкция дебелината варира най-често в границите 19-24 cm, като при някои супер луксозни ортопедични матраци достига и до 32 cm. От конструктивна гледна точка най-важни са техните размери. Един обход на десетина магазина в София показа, че най-често матраците се предлагат с две дължини – 190 и 200 cm, а широчините са 72, 82, 114, 120, 140, 144, 160, 164 и 180 cm, като последната и най-голяма широчина открихме само при матраци с дължина 200 cm. С две думи матракът, а оттук и големината на леглото, може да бъде най-точно съобразен не само с нуждите, но и с възможностите – т.е. наличното в стаята място.

Следваща стъпка е изборът на скарата, върху която ляга матракът. Използваното в оригиналната конструкция решение – рамка от иглолистна дървесина с два напречни фриза и дървесновлакнеста плоча, е отдавна остаряло и непрактично. Сега се използват специални скари с дъгообразно огънати ламели, които, подложени на натиск, пружинират. Рамката най-често се изработва от букова дървесина, а ламелите на скарата от многопластов пресован и слепен буков шперплат. Това им придава голяма здравина и същевременно еластичност. Дебелината на ламелите най-често е 8, 10 и 12 mm, а широчината им – 50–63 mm. Краищата на ламелите влизат в специални отвори във фризовете на рамката, уплътнени с гумени маншони или в специално монтирани отстрани опори, които позволяват безшумното им движение. За качествена се приема скара, която има поне 28 ламели при дължина на рамката 200 cm. Скарите с 26 и по-малко ламели се оценяват като по-нискокачествени.

Освен това скарите най-често биват три вида – обикновени, с повдигаща се част откъм главата и съставени от две части (откъм главата и краката), които могат независимо една от друга да се повдигат. Е, има и скари, при които повдигането се извършва с електродвигатели и дистанционно управление, но те излизат извън нашата тема. По-луксозните скари имат обособени до 5 ортопедични зони за постигане на максимален комфорт при лежане особено в зоната на раменете и хълбоците. Между отделните ребра има разстояние 1,5–2 cm, което подобрява вентилацията на матрака.

Важното в случая е, че на всяка големина матрак съответства и подходяща по големина скара. Дебелината на рамките е от 5 cm при обикновените до 8–9 cm при по-луксозните модели с обособени ортопедични зони. Отделните ребра са обхванати с текстилен колан, който спомага за по-равномерно разпределяне на товара.

И така, след като матракът и рамката са купени, останалото вече е във вашите ръце, като още веднъж подчертаваме, че дадените тук размери трябва да се коригират според размерите на рамката.

 

Оригиналното в „леглото за ергени“ е носещата конструкция, съставена от два напречно разположени крака (7) и монтираните към тях напречни опори (8). Те се изработват от масивна дървесина, в случая иглолистна, и се сглобяват помежду си чрез зарязване. Получава се изключително стабилна и здрава връзка, даже и без лепило, която може да се разруши само със счупване на някой от детайлите. Това обаче при използваната дебелини и широчина на дъските е невъзможно, защото все пак на леглото спят нормални хора, а не шампиони по сумо в тежка категория. Носачите (8) се разкрояват безпроблемно от талпа с дебелина 4–5 cm и широчина 16–17 cm. По-трудно е да се намерят дъски с подходяща широчина са изработване на краката (7). При посочената тук височина 245 mm е необходима дъска с широчина поне 25 cm. В този случай височината на готовото легло от пода е 44 cm. При необходимост от по-високо легло съответно височината на краката трябва да се увеличи, а намирането на толкова широка дъска вече става съвсем проблематично. Решението е в направата на всеки крак от две части, които се слепват и съединяват надлъжно с помощна на дибли. Отлично решение са плоските дибли (виж стр. 69). Изрезите в краката се правят с прободен трион, като се работи внимателно, така че детайлите да влизат плътно един в друг и сглобката да се получи стегната.

В краищата на всеки от краката и носачите са направени изрези, в които ляга рамката, носеща матрака. При положение, че се използва готова рамка с ламели, тя може да легне върху рамка, съставена от фризовете (1) и (2). Напречните фризове (3) вече не са необходими.

Към тази рамка се монтират царгите (6), задното и предното чело (4 и 5), които оформят и декоративната рамка на леглото. Те се съединяват помежду си, а всяка от тях и към рамката (1 и 2) с лепило и дибли. Тук също бихме препоръчали да се използват по-модерните и значително по-съвършени плоски дибли. С тях съединенията се правят значително по-лесно и точно, а стават и по-здрави. В повечето случаи леглото се разполага така, че челото (4) действително е разположено челно, добре се вижда и в голяма степен формира външния вид на леглото. Затова си заслужава труда да му се придаде по-необичайна форма чрез двата дъговидни изреза в краищата, а горният ръб не само се заобля, но и се скосява в посока към леглото. Ръбовете на царгите (6) също се заоблят, като най-подходящият инструмент за това е ръчната фреза с полуобъл фрезер за кантове. Щом разполагате с фреза, може да положите още малко труд, като си направите удоволствието да разкрасите допълнително леглото с дърворезба. Най-елементарното за изпълнение и същевременно достатъчно ефективно решение е успоредно на кантовете да се направи по един жлеб с полусферичен фрезер. Все пак такова легло се прави веднъж, за да служи вярно няколко пъти по 20 години, стига през десетина година да се подменя матракът, който, така или иначе, след време започва да се сляга, да губи еластичността си и приписваните му ортопедични характеристики.

Външният вид на леглото много зависи от повърхностната обработка на неговите детайли. Те се шлифоват старателно, като в случая са подходящи всички видове шлайфмашини, бихме казали без лентовата. След като дъските са били гладко рендосани, те се шлифоват с ексцентър или вибрационна шлайфмашина. Поради меката дървесина шлифоването с лентова машина оставя дълбоки драскотини, особено ако се работи напречно на дървесните влакна. Затова първото правило в случай, че се наложи ползване на такава машина, е да се шлифова успоредно на влакната и второто – окончателното завършващо шлифоване да се направи с една от останалите два вида машини.

За байцване и лакиране на кревата има изключително широки възможности. Може да се използват лазурни лакове, които едновременно променят основния цвят на дървесината и същевременно образуват декоративно защитно покритие. Преобладаващата част от тях са на водна основа, поради което не отделят вредни изпарения. Интерес представляват лаковете за дърво Faust, които представлява гел и затова са много удобни за боядисване на вертикални плоскости, особено ако са разположени над главата, защото не капят. Цветът на лака е отбелязан върху капака на кутията, но по-реалистична представа дават таблиците с мостри за всяка боя, които са окачени на щанда. Необходимо е да се има предвид, че особено по-тъмните лакове забележимо променят цвета си, след като изсъхнат. Затова е добре да се направят няколко проби на подходящо място и върху същия материал.

Като връхно покритие може да се нанесе и лак за паркет. Предимството му е, че създава много твърдо, макар и тънко, покритие, което добре защитава иначе меката дървесина.

За накрая оставихме открит въпроса с оформянето на задното чело на леглото. Към него би трябвало да се конструира, изработи и закрепи подходяща табла, така че да затваря леглото отзад, и възглавницата и главата на човек да не опира в студената и твърда стена. Тук всеки може да приложи собствено творчество, като най-лесно е таблата да се изреже от дебел шперплат и да се обрамчи с декоративна фрезована дървена рамка. Таблата се тапицира с дунапренов лист с дебелина около 5 cm и отгоре се облича с подходяща, приятна на допир, материя. Краищата на плата се приковават към рамката с тапицерски кламери.