В категории: Брой 7-8/2004, Градина, Строителство

Градинска камина – барбекю

Георги Балански
Стане ли дума за строителство в градината, една от предпочитаните теми е построяването на открито огнище или както сега е модно да го наричат поклонниците на всичко чуждо в нашия език – барбекю. В това няма нищо чудно, защото, като изключим заклетите вегетарианци, едва ли ще се намери човек, който да остане безчувствен при мириса или гледката на цвърчащи на скарата пържоли, кебапчета или други вкуснотии. Две мнения няма, че, препечен на истинска жарава, даже възлюбеният някога салам тип „народен“, но повече познат под името „кучешка радост“, добива вкуса на апетитен деликатес. Ако прибавим и романтиката на открития огън в лятната нощ, разнасящият се надалеч аромат на печена мръвка и удоволствието от време навреме да си оближеш пръстите, с които си пипнал сочните кебапчета, представата за барбекюто и неговото значение за осмисленото прекарване на свободното време вече добива „плът и кръв“.
Възможности за препичане на вкуснотии на открит огън, колкото щеш. От поставена върху четири тухли скара, през „шаран на керемида“ до множеството удобни за пренасяне и съхраняване конструкции от ламарина със или без колелца, които се продават в магазините от вида “Направи си сам”. Достатъчно е да се разгорят малко конфекционни, т.е. извадени от чувала дървени въглища и скарата е готова.
Класическото решение е да се направи масивна зидана конструкция, било нейде в двора, или пък прилепена към къщата външна камина, съчетана с обособен кът за хранене и посрещане на гости. Тук е описано изграждането на именно такъв вид външна камина, която освен че отлично изпълнява своите кулинарни функции, смеем да твърдим, че е и отличен декоративен елемент към къщата. Когато човек строи къща, и то при максимално използване на собствените си сили, рядко има възможност всичко да изпипа в оптималната технологична последователност, а гледа преди всичко да отхвърли по-грубата работа, за да стигне до покрив, преди зимата да го застигне. В такъв случай външната камина далеч не е приоритетен обект и най-много може да ù се предвиди място, като в кофража на втора плоча се армира по подходящ начин издатък, върху който да стъпи горната част на комина. Често срещано решение е от вътрешната страна да се намира вътрешната камина и тогава комините на двете камини се изграждат в общ блок. Нашият случай бе именно такъв и към иззидания при строителството на къщата комин от втория етаж нагоре трябваше да се „прикачи“ подходящо изградена външна камина. Друга даденост е каменният зид, оформящ ъгъла, в който е отлята от бетон основата на камината.
В началото използвахме израза барбекю, а след това – външна камина. Причината е, че тя съвместява успешно и двете функции, защото масивната ù конструкция е способна да акумулира голямо количество топлина от огъня и когато се затвори с плътна врата, да изпълнява ролята на пещ.
Избрахме вариант на зидана конструкция от огнеупорни тухли със сводеста камера. Това решение е класическо при изграждане на пещи и камини, а в допълнение сводът има висока товароносимост и може да поеме безпроблемно натоварването от комина над него. Отливането на горивната камера от бетон изисква направа на кофраж със сложни форма и армиране, за което е необходима помощта на инженер-конструктор и не на последно място доста голямо количество огнеупорен бетон, който е доста по-скъп от обикновения.
В района на София производител на огнеупорни материали е завод „Шамот“, гара Елин Пелин, който, невероятно, но факт, няма собствен магазин в столицата (БР информацията е към 2004 г.) и затова трябва да се навъртят трийсетина километра до магазина, който се намира на територията на завода. Затова малко по-подробно ще опишем използваните материали, с което ще спестим доста време за проучване и немалко пропътувани километри, докато се съберат необходимите материали.
Горивната камера и коминът са иззидани от огнеупорни шамотни тухли. Използвани са три вида – едните имат формата на обикновените единични тухли (230х113х65 mm, тегло 3,5 kg), като тук са възможни два варианта. За иззиждане на камерата са използвани светложълти на цвят шамотни тухли, които са и по-скъпи (1,88 лв.), докато коминът е иззидан с по-евтините червени огнеупорни тухли (1,08 лв.). За иззиждане на свода са използвани клиновидни (лежащ клин) шамотни тухли с размери 230х113х65х55 mm с тегло 3,2 kg и цена 1,64 лв. В магазина се предлагат и клиновидни шамотни тухли с размери на клина 65х45 mm, при които радиусът на дъгата е по-малък.
Общо за камината бяха използвани 50 бр. клиновидни тухли, 20 бр. бели и 50 бр. червени шамотни тухли. Към сметката трябва да се добавят още около 80 огнеупорни тухли със същите размери, които бяха купени на старо от разрушена промишлена пещ, както и около 100 обикновени единични тухли за обзиждане на горивната камера и комина. За облицоване на пода на камината са използвани огнеупорни шамотни плочи с размери 300х300 mm и цена 3,20 лв. всяка.
Тухлите се зидат със специално огнеупорно лепило, което издържа нагряване до около 900 °С. Цената на една торба е 8,40 лв., като за иззиждане на камината бяха необходими 6 торби. Лепилото се разбърква с вода, като най-подходящият инструмент за това са специализираните бъркалки за строителни разтвори. По същия начин се приготвят лепилото за каменната облицовка, както и разтворът за пръсканата мазилка. За непрофесионални цели може да се използва голяма бормашина и бъркалка със спираловидни лопатки, каквито се продават в строителните магазини. Добре е лепилото да се приготвя на малки порции, защото особено тухлите в свода се зидат бавно. Около стените и свода на горивната камера е отлят огнеупорен бетон. Той се приготовлява подобно на обикновения бетон, като вместо обикновен кварцов пясък се използва шамотна фракция с едрина 0–3 mm, а вместо чакъл – шамотна фракция с едрина 5–10 mm. Те се продават на торби в магазина на завод „Шамот“, като е желателно бетонът да се забърка със специален огнеупорен цимент, който също може да се намери там. За ориентация цената на вложените огнеупорни материали и лепило е около 300 лв., а ако се ползва лек автомобил, са необходими два курса.
Поради значителното тегло на масивната зидана конструкция камината се нуждае от здрава стоманобетонна основа. Задачата допълнително се усложнява от това, че огнището е повдигнато на височина 85 cm над пода (колкото е височината на готварските печки), за да може скарата да се обслужва без навеждане. Понеже такава камина човек прави веднъж в живота си, избрахме доста усложнена форма на основата, която доста наподобява масивен ъглов шкаф с дебел със заоблени краища изнесен напред плот. Така се получава стабилна основа за камината и огнището, а отдолу – помещение, в което могат да се държат дърва, например. Основата е излята от обикновен бетон, защото поради голямата си маса твърде малко се нагрява, а подът на камерата допълнително е защитен с огнеупорни плочи.
Най-трудната и по-точно „пипкава“ задача е направата на кофража за основата, поради доста сложната му форма. Тя е пояснена на чертежа, отделните елементи се виждат и на снимките. Кофражът не е затворен отзад, защото опира в образувания между стената и каменния зид ъгъл. Отворът за помещението под плота е оформен с дъговидна арка, която повтаря формата на горивната камера. Той е изработен от отпадъчни парчета от ламинирани мебелни плочи от ПДЧ, подръчни парчета тънък шперплат, летви и дъсчици. Всички те се съединяват помежду си с винтове за дърво и огънати от ламарина планки. Това се прави за по-голяма здравина на конструкцията и защото някои от детайлите се съединяват помежду си под ъгъл, различен от правия. След като кофражът се сглоби, се поставя на мястото му и се вземат всички възможни мерки за неговото сигурно укрепване. Отпред се подпира сигурно с парчета армировъчна стомана, набити в отвори в бетонната основа. Укрепва се със запънати под ъгъл дъски, кофражът на конзолно изнесената напред част на плота се подпира добре, а всички по-критични детайли по възможност допълнително се пристягат и с дърводелски стеги. Специално обръщаме внимание на това, защото, ако работата по укрепване на кофража се претупа с лека ръка, паническите операции по предотвратяване на деформациите под тежестта на течния бетон и запушването на местата, от които бетонът започне да изтича, обикновено не дават добър резултат. Внимание трябва да се обърне и на укрепването на дъговидния кофраж над отвора. Той се прави от лента тънък (5–6 mm) шперплат, за да може да се огъне. Ако не са взети мерки за нейното сигурно подпиране, вероятността тя да поддаде е повече от голяма, както и стана в нашия случай. Получи се вълнообразна крива, която и да искахме, едва ли бихме могли да постигнем. В крайна сметка недобре свършената работа при кофрирането и отливането на бетона може да се коригира чрез изкъртване на излишния бетон или чрез попълване с циментов разтвор. Все пак е по-добре работата да се свърши навреме и както трябва без последващи кърпежи.
Другият полезен съвет, който бихме дали, е да не се бърза с отливане на основата на камината. Тя поема доста бетон, като в бързината човек не си дава сметка колко много тежи и колко се натоварват крехките поради използваните плочи от ПДЧ стени на кофража. Затова е напълно разумно отливането да се направи на три-четири етапа, като между всеки се оставят по няколко часа, докато започне бетонът да стяга и спре да оказва силен натиск върху кофража. Прясната бетонна смес се трамбова чрез мушкане с пръчка, а около стените се уплътнява чрез почукване върху кофража. Трамбоването трябва да се прави внимателно, защото прекалено енергичното престараване също може да предизвика разместване на кофража и протичане на циментов разтвор.
Преди бетонът да се насипе в кофража, се поставят армиращи пръчки Ø8 през 20 cm разстояние, като по-сериозна армировка е необходима на плочата и в ивицата над арката на отвора. Така отлятата основа се оставя две седмици, за да се втвърди бетонът, след което, без да се махат още вертикалните опори на кофража, може да се пристъпи към зидане на камината.
За да сме напълно сигурни какво в крайна сметка ще се получи и да избегнем неприятните изненади, най-напред сглобихме пробно арката на горивната камера. Подредихме клиновидните тухли, така че по-тесните им краища почти да се опират един в друг (остава разстояние 1–2 mm, колкото за лепилото), а пролуката помежду им в горната част да бъде около 10 mm. Точното разстояние между тухлите в арката лесно се постига, ако се използват пластини с калибрирана дебелина. В нашия случай са използвани специални подплънки за монтиране на рамките на процорци с дебелина по 5 mm всяка, но със същия успех може да се използват и нарязани от шперплат парченца или още по-добре – специални клинчета от пластмаса. Така подредената арка показа, че за изизждането ù са необходими 17 тухли с посочените по-горе размери, като една от тях е разположена в центъра – точно по осовата ù линия. При това разположение на тухлите в арката разстоянието между двете стени на горивната камера е 61 cm. След като широчината на отвора на камерата и радиусът на кривината бъдат уточнени по този емпиричен и същевременно най-сигурен начин, следващата задача е направа на шаблон, който да подпира клиновидните тухли при иззиждане на свода на камерата. Той се прави от два изрязани от мебелна плоча сегмента и скара от летви помежду им. Сегментите се изрязват с прободен трион, а летвите за скарата се получават чрез разбичване на дъска с дебелина 3 cm. Желателно е летвите да бъдат по-тесни (в случая 2 cm), за да се получи по-точна овална форма на шаблона. Неговата дължина е 66 cm, колкото е и дълбочината на огнището.
Сега вече може да започне иззиждането на горивната камера, като първо се зидат двете успоредни стени. Всяка от тях има по 6 реда тухли с паралелепипедно сечение, след което се поставя и стабилно подпира шаблонът за зидане на клиновидните тухли. Зида се с огнеупорното лепило, като за удобство може да се ползват пластмасови клинчета за фиксиране на дистанцията между горните краища на тухлите. Обръщаме внимание, че тухлите в съседните редове трябва да бъдат свързани със „зидарска превръзка“ на дължина половин тухла. Това се отнася и за тухлите в свода. Това означава, че ако първият ред е започнат с цяла тухла, следващият започва с половинка, третият – отново с цяла и т.н. Това в известна степен усложнява зидането на свода, но е необходимо за неговата здравина.
Повече внимание изисква оформянето на отвора за комина в задната част на горивната камера. На снимките се вижда, че задната стена на камерата е наклонена, което е причинено единствено от наличието на каменния зид, който не си заслужаваше да бъде къртен. Тухлите в основата на комина, които стъпват върху свода на камерата, трябва съответно да се изрежат клиновидно, което се решава на място. Така се получава хоризонтална основа, върху която ляга коминът. Той се иззижда от по-евтините червени огнеупорни тухли, докато се достигне плочата на втория етаж на къщата и така двата комина, новият и съществуващият, се съединят.
Около горивната камера се иззижда втори ред от обикновени плътни тухли. Тази тухлена обшивка се иззижда на височина 12 тухли, докато достигне височина 12–15 cm над горния ръб на тухлите от арката. Пролуката помежду им с широчина около 8 cm отпред се затваря с изрязани по кривината на арката дъски и се запълва с огнеупорен бетон. Повече внимание изисква направата на челната кофражна дъска над арката, така че плътно да следва кривината и да остават пролуки, през които циментовият разтвор да изтича и да замърси челата на светлите огнеупорни тухли. Замърсяванията своевременно се почистват с влажна гъба. На снимката се вижда и арматурата над сводестата част от горивната камера. След това се излива огнеупорен бетон, който плътно обхваща цялата горивна камера.
След около седмица време бетонът е достатъчно стегнал, лепилото между тухлите – също. Сега вече може да се продължи иззиждането на останалата част от обшивката от обикновени тухли, която обхваща комина. В случая това е наложително за плавно свързване на новия със стария комин. Следващата операция е измазване на тухлената обшивка, което се прави с цименто-пясъчен разтвор с добавка на препарата Micropol (виж НС 3-4/2004) вместо с обикновена гасена вар за придаване на пластичност. Подът на горивната камера се покрива с шамотни плочи, които се залепват с огнеупорно лепило.
Накрая гладко измазаният комин се напръсква с пръскана мазилка, като е най-добре да се използва готова суха смес – на „Теразид“. За случая е необходима около половин торба суха пръскана мазилка при разходна норма 4,5–4 kg/m². Разтворът се приготвя чрез разбъркване с вода и се нанася със специално приспособление, наподобяващо охлюв от ламарина с въртяща се в него четка с лентички от твърда пластмаса. Мазилката се пръска на три пласта, като първият път се работи с най-рядък разтвор, а последната ръка се прави с най-гъст. Така се постига равномерно и здраво захванато за основата покритие, с достатъчно грапава и релефна структура.
Отвън стените на горивната камера и на основата на камината са облепени с плочи от естествен камък със зеленикав оттенък. За целта е използвано специалното лепило Flocol – суха смес, която се разбърква с вода, за което е характерно, че много бързо стяга – за около 1 час. Понеже облицовката има доста тесни, включително заоблени участъци, повечето от камъните трябва да се обрязват с диамантен диск, за да паснат оптимално на мястото си (виж НС 5-6/2004). Накрая облицовката се фугира, което може да се извърши и на два етапа. За пестене на скъпия фугиращ материал първоначално доста широките фуги между камъните се запълват с лепилен разтвор, а след като се втвърди и избилите повече от необходимото остатъци от него се почистят, останалата част от фугите се запълва със специален пълнител. Единственият за момента на пазара с черен цвят пълнител бе на фирмата Murexin, като използвахме и течна добавка (емулсия) на същата фирма. Най-малката опаковка е от 1 kg, което е достатъчно за 8 kg фугиращ разтвор. Емулсията придава остатъчна еластичност на фугиращия разтвор след неговото втвърдяване, което в случая е необходимо, за да не се напуква в резултат на термични разширения. Все пак, освен че е на открито, каменната облицовка неминуемо ще се нагрява от огъня в нея. Преди още пълнителят да се е напълно втвърдил, фугите се почистват внимателно с влажна гъба, която се движи по продължение на фугите. Така се получава леко вдлъбната повърхност, която подчертава релефа на каменната обшивка. Едновременно с това се почистват и остатъците от пълнителя, полепнали върху плочките.
Сега вече камината може да се запали. Особено докато огънят се разгори и димните газове не продухат студения въздух в комина, се вижда, че макар и малко, дим подлизва под арката на огнището. Причината за това е, че горивната камера няма димосборник и неминуемо малка част от дима вместо през комина ще излиза през предния отвор. При разположена на открито камина това едва ли представлява беда, а мирисът на дим може да се възприема и като допълнителна екзотика. Дименето може лесно да се преустанови, като сводестата част на отвора на горивната камера се затвори с изрязан по него лист от ламарина. От вътрешната страна се прави рамка от стоманен ъглов профил, която се закрепва към тухлите, и върху нея се заварява, захваща с кухи нитове или винтове капакът от ламарина. Друга възможност е рамката да се удължи по цялата дължина на отвора. В този случай към нея може да се монтира метална вратичка, която вече превръща камината в пещ.
По същия начин може да се направи метална рамка и вратичка с пълнеж от сачак, например, или ламарина за затваряне на пространството под плота на камината.
Колкото до скарата – тук са възможни няколко решения. Тя може лесно да се изработи чрез електродъгова заварка от метална рамка и решетка от армировъчни пръти Ø6,5, които обаче лесно се замърсяват с овъглена мазнина. Добро решение е да се купи готова скара за барбекю, изработена от пръчки неръждаема стомана и с подходяща големина.

Коментари и въпроси

14 Коментари към “Градинска камина – барбекю”

oki | октомври 19th, 2011 at 10:18 pm

ako go napravia i otgore sas beton kato plocha vmesto tuhla kakvo shte stane

„Направи сам“: Намерението Ви води до съвсем различна конструкция.
Тук идеята е да се получи свод, който събира и отвежда пушека към комина. Тухлите са огнеупорни и конструкцията е самоносеща се (арка с клиновидни тухли). Освен това ще загубите и привлекателния външен вид, който тухлите придават на камината. Армировката на свода също не е съвсем проста задача, а и трябва да се допитате до специалист, който може да се произнесе по това как се прави армиран огнеупорен бетон.
И, моля, пишете на български!

Николай Александров | ноември 8th, 2011 at 9:55 am

Здравейте,
с какъв размер трябва да бъде отвора за комуна?
Самия комин трябва ли да се скосява нагоре, или стените могат да бъдат отвесни?
Това влияе ли на тягата?
„Направи сам“:За да гори добре огънят в камината от голямо значение е напречното сечение на комина и неговата височина. Понеже в случая става дума за открито огнище извън сградата влиянието на комина не е толкова критично. По принцип при изграждане на камина напречното сечение на отвора на комина (по възможност с квадратна, а не с правоъгълна форма) трябва да бъде 1/7-1/10 от сечението на предния отвор на камината. В конкретния случай отворът е с квадратна форма и размери 20х20 cm. Единственото изискване за този, а и за всеки друг комин е, да бъде гладко измазан отвътре.
За да има добра тяга добре е коминът да има дължина (височина) поне 6 m. Понеже в случая камината е прилепена в края на къщата и коминът се намира в непосредствена близост до стрехата, изискването е той да стърчи над керемидите поне на 1,2-1,5 m височина.

иво | януари 26th, 2012 at 4:20 pm

След колко време се сваля кофража на арката? Мерси!

„Направи сам“:
Ако имате предвид основата, излята от бетон, за камината с оформен във вид на арка отвор за вратичката, важат стандартните изисквания за свързване (т.е. втвърдяване) на бетона – 28 дена. При положение, че подпорите на кофража не се демонтират, зидането може да започне и след около 2-3 седмици.
Колкото до горивната камера, тя е иззидана с клиновидни огнеупорни тухли, което прави конструкцията на свода самоносеща. Понеже пространството около камерата се запълва с огнеупорен бетон, трябва да се изчака около седмица за втвърдяването му преди да се продължи със зидането на комина.

Симеон | февруари 1st, 2012 at 2:13 pm

Здравейте, на снимките се вижда, че предната стена на комина е наклонена. Какво е съображението за това и как се изгражда този наклон? Благодаря!
„Направи сам“:Здравейте,
Наклонът е необходим, за да може да се свърже изграденият още при строежа на къщата комин от втора плоча нагоре с построената по-късно камина под него. Отворът на огнището на камината и отвора на комина не може да бъдат съосни. Наклонът се получава чрез иззиждане с тухли, които се подреждат по опънат канап или летва за получаване на необходимия наклон. Отворите на изхода от огнището и на комина са с квадратна форма. Това се вижда и на снимките.

Димитър | март 29th, 2012 at 10:48 pm

Здравейте и поздравления!!!
Предстои ми направата на барбекю. Как се изчисляват размерите на огнището, отвора, съответно на комина, къде се поставя отвора за комина и т.н.
Предварително благодаря!

„Направи сам“: По-точно пресмятане на големината на отвора в зависимост от площта на горивната камера се прави при камините с открито огнище, изградени в помещение. Това е необходимо най-вече, за да се осигури добро отвеждане на димните газове, така че пушекът да не влиза в помещението. По същата причина и напречното сечение на комина трябва да бъде 1/7-1/10 от напречното сечение на отвора.
В случая обаче става дума за открито огнище на двора, вид барбекю, при което такова пресмятане не е задължително. По наше мнение размерите на огнището на публикуваната в „Направи сам“ външна камина са подходящи, коминът тегли достатъчно добре и тя на практика не пуши. Огнището е съобразено с наличното място и материали, с възможността в него да се изгарят клонки от двора, а също така широчината му съответства и на широчината на купешка метална скара. По принцип напречно сечение на комина 20х20 cm е напълно достатъчно.
За друга камина с подобно предназначение може да прочетете тук и тук .

Рангелов | март 31st, 2012 at 3:36 am

Една много интересна и професионално представена статия. Само бих желал да поправя автора за това, че огнеупорен бетон (около 1000 тона годишно) се произвежда, при това отново на гара Елин Пелин, но от фирма Рефран, която е в близост до Шамот АД, който е цитиран.

Милен | май 24th, 2012 at 9:55 pm

Здравейте,

Доста любителски започнах и моят проект външна камина. За сега излях „масата“, върху която ще зидам. Четох коментари, че горивната камера може да се зида и с обикновенни тухли. Камината ще се ползва до 10 пъти годишно. Може ли наистина да ползвам обикновенни единички и да ги измажа с нещо/с какво?/. Ясно е, че целта на упражнението е чисто икономическа?

„Направи сам“: Здравейте, романтиката в домашното майсторене е, че всеки може да експериментира собствените си идеи и след това да се радва на измайстореното. Конкретно в случая мнението ни е, че такава камина се зида „веднъж в живота“ и стремежът за поевтиняване на всяка цена не винаги води до добри резултати. Така например за вътрешна камина строена през далечната 1984 г. при пълен дефицит на строителни материали, за ограждане около отвора на вратата са използвани добре изпечени клинкерни тухли с гладки страни. Използват се за открита, декоративна зидария. Макар и почти да не се нагряват, след години тук-там от тях се отлюспиха парчета. Така че или използвайте качествени огнеупорни тухли, или поне добре изпечени и също така плътни, а не решетести, тухли.
Колкото до измазването на пазара се продават различни топлоусточиви лепила за зидане, които стават и за измазване.

Милен | май 28th, 2012 at 10:18 pm

Здравейте и благодаря за отговора.

Аз иззидах моето външно BBQ с обикновенни тухли. Цената им е 0,40лв., а огнеупорните в голяма верига магазини беше 5,40лв. При това съотношение и на фона на честотата на употребата изборът ми беше лесен. При проблем с обикновените тухли мога да си позволя да ги изхвърля и да купя огнеупорни. Ако пък изкарат… добре дошло. Отвътре измазах с огнеупорна глина, която ми представиха в магазина, че се използвала за зидане на печки. Ще споделя впечатления като го подпаля няколко пъти.

Николай | ноември 17th, 2012 at 7:30 pm

Искам да попитам какъв е размера на отвора на камината,горивната камера и вътрешния отвор на комина. Благодаря предварително :)

„Направи сам“: Размерите на огнището на описаната в статията камина (барбекю) са: 61 х 68 х 68 cm (широчина х дълбочина х височина). По принцип минималното сечение на комин за камина е 20 х 20 cm.
За градинската камина (барбекю) размерите на огнището не са критички, докато при вътрешна камина трябва да се спазват определени пропорции, за да не подлизва пушекът и да влиза в помещението.

Петър | януари 28th, 2013 at 3:29 pm

Здравейте, интересуваме направата на такова барбекю, но аз желая то да има и пещ с големина достатъчна за печене на агне или прасенце. Има ли някъде в сайта направата на такъв проект.

„Направи сам“ :
Здравейте, вижте този проект. В задната част на огнището е оформена камера за печене – фурна.

nasko | февруари 17th, 2013 at 12:11 am

Тази камина става ли печене на агнета?

„Направи сам“: Здравейте,описаната в статията камина е предназначена за скара.
Вижте тази камина, която има обособена пещ в задния си край и е подходяща за печене.
http://napravisam.net/?p=9794
http://napravisam.net/?p=980

Илиян | септември 9th, 2013 at 10:08 am

Здравейте,може ли да използвам предлаганите по търговските вериги барбекюта като се опитам да го вградя в съществуваща постройка,така че то да е от външната страна и през направен отвор в стената да се ползва.

„Направи сам“:
За съжаление написаното не пояснява достатъчно същността на идеята Ви. По принцип конфекционните барбекюта са пригодени за самостоятелно използване, ала това също е въпрос на лично творчество. Такава е и описаната в статията конструкция. По принцип няма проблем да направите в стена отвор към разположеното откъм външната й страна барбекю, стига да не нарушите нейната здравина. Ще Ви се наложи обаче да поставите прозорче с нестандартни размери. Също така ще трябва да решите и проблема с отвеждане на дима, така че да не опуши стената, както и да спазите изискванията за пожаробезопасност. Така че идеята Ви, както е описана, е силно дискусионна.

иван александров | септември 9th, 2013 at 8:35 pm

Здравейте направих камина като тази с размери 68 80 80 отзад отгоре оставих отвор за коминни тела 25 /30 явно нещо не както трябва много пуши Какъв да е отвора на самата камина от където да тръгва комина и колко да е широк самия комин БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО.

„Направи сам“
Описаната в статията градинска камина има размери на огнището – 61х66х68 cm (широчина х дълбочина х височина). Напречното сечение на отвора за комина е 27х30 cm, колкото е и сечението на комина. Задната стена на камерата е леко наклонена назад – дълбочина в основата 66 cm при 73 cm в горния край. В статия е споменато, че въпреки липсата на специална димосборна камера, характерна за вътрешните камини, тази има много добра тяга и при разгорял се огън през отвора й не излиза дим. Това може да се случи единствено при началното запалване на материали, които отделят голямо количество пушек, а топлият въздух още не е създал тяга в комина. След 10 годишна експлоатация на камината, повърхността на светлите тухли от арката и до сега почти не е променила своя първоначален цвят.
Навярно във Вашия случай коминът не осигурява необходимата тяга. Отворът му не бива да има препятствия по пътя на пушека, да бъде гладко измазан отвътре, а когато е в близост до края на покрива – да стърчи поне 1,4 m над керемидите.
По принцип площта на отвора на комина при вътрешни камини се пресмята като 1/7 – 1/10 от площта на предния отвор. Желателно е също (при камини) дължината му да бъде над 6 m.
По принцип, също, желателно е напречното сечение да бъде квадратно. Все пак за външна камина, по-точно огнище на открито, изискванията далеч не са толкова строги.

Илиян Захариев | март 4th, 2014 at 8:09 pm

Здравейте,
искам да попитам ако променя размерите на широчина 74 см, дълбочина 61 см и височина 80 см може ли с тези размери да ми кажете каква трябва да е широчината и височината на комина?
Или ми дайте някакви близки размери до тези, като камината ще се намира под навес, ще има клапа на комина и капак отпред, за да се използва за печене на агне.
Благодаря предварително!

„Направи сам“:
При тази камина, която всъщност представлява открито огнище в градината, не са спазвани изисквания за пропорции и размери на отвора на огнището, нито за неговите размери. Въпреки това тя гори отлично, а коминът и ма достатъчно голяма тяга, за да не позволява димът да подлизва под арката от тухли над отвора. С две думи – за такъв тип огнище, не е задължително стриктното спазване на извлечени от практиката пропорции. По принцип основното изискване е съотношение на площта на отвора на камината към напречното сечение на комина да бъде 7:1.
Вие обаче желаете да съвместите откритото огнище с пещ за печене. От публикациите в „Направи сам“ мога да Ви препоръчам две статии:
http://napravisam.net/?p=9794
http://napravisam.net/?p=9804

Коментирайте или задайте въпрос



Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


Категории

Брой 7-8/2004, Градина, Строителство

Ключови думи


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




Градинска камина – барбекю - by

към началото