В категории: Брой 11/2009, Ремонти, Строителство, Сухо строителство

Вътрешна топло- и звукоизолация – предстенна обшивка върху метални профили

Продължение от бр. 9-10/2009

В предишния брой на списанието подхванахме за пореден път една извечна тема: топло- и звукоизолацията на сградите, които обитаваме, ала от един по-различен ъгъл – изпълнението на вътрешна изолация с прилагане на най-подходящото за случая решение – направата на обшивка от плочи гипсокартон или гипсофазер Vidiwall. С такава обшивка лесно и бързо стените се получават напълно равни и гладки, а зад нея в междината до външната стена на помещението се поставя топлоизолационен материал, който, ако е минерална (стъклена) вата, изпълнява и другата също така важна функция за осигуряване на условия за здравословно обитаване – шумоизолацията. В НС 9-10/2009 вече бяха разгледани предимствата и слабите страни на вътрешната топлоизолация. Нерядко това е единственото решение, а в немалко други случаи е и оптималното решение. По древна човешка традиция хората най-често се захващат за работа, когато съвсем им припари, а есенно-зимният сезон е именно такъв могъщ активизиращ стимул. При това вътрешна топлоизолация може да се прави по всяко време, включително и през студените зимни месеци.

В същия брой бе разгледано подробно изпълнението на вътрешна топлоизолация по метода „сухо строителство“ чрез залепване с гипсово лепило директно към стените на предварително подготвени панели, съставени от гипсокартонени или гипсофазерни плочи (Vidiwall), със залепени върху тях плочи от минерална вата или стиропор. Този начин на работа предлага несъмнени улеснения, но както винаги има и по-слаби страни. От една страна, изпълнението е затруднено при по-голяма денивелация и неравност на стените, а от друга – директното залепване на плочите към стените поставя известни ограничителни условия по отношение на използвания за изолацията материал.

Затова често се предпочита другото, бихме го нарекли „класическо“ решение с предстенна обшивка от облицовъчни плочи, монтирани към предварително изградена носеща конструкция от метални профили Knauf. За тези, които нямат опит в изграждането на такава конструкция, задачата може да се стори трудно изпълнима. В действителност това съвсем не е така, защото системата Knauf предлага набор от елементи, които се свързват един към друг лесно и бързо, и най-вече позволяват получаване на напълно равна повърхнина, което пък прави монтирането на облицовъчните плочи с винтове повече от лесна задача. Дори сериозно бихме се замислили дали технологията на закрепване чрез винтове не е доста по-удобна, отколкото лепенето върху неравни стени. Затова оптималното решение се взима според конкретната обстановка.

При монтирана върху носеща метална конструкция облицовка от плочи ограниченията за дебелината на изолационния материал отпадат. Тя зависи единствено от това доколко помещението позволява намаляване на свободното за обитаване пространство и каква е целесъобразната за случая дебелина на топлоизолацията. В случая правилото „колкото повече, толкова по-добре“ винаги е валидно.

Към предимствата на предстенната обшивка несъмнено се добавя и това, че при нея се използват рулонни изолационни материали от минерална вата (по-точно стъклена вата с обемна плътност 15 kg/m³) , които са по-евтини, имат по-добър топло- и звукоизолиращ ефект от твърдите плочи, с тях също така се работи и значително по-лесно. За сетен път ще посочим, че този вид леки материали са оптималното решение за звукоизолация. Твърдите плочи от минерална вата по-зле изпълняват тази задача, а стиропорът изобщо не е подходящ за тази цел. И още нещо, което също не е за подценяване – предстенната облицовка, изпълнена като самоносеща конструкция без свързване към стената, предоставя отлични възможности за прокарване на различни инсталации – електрически или тръбни на отоплителната инсталация, включително за свързване на външното с вътрешното тяло на климатичните уредби. Монтирането им става несравнимо по-лесно в сравнение със зазижданите в стените тръби, да не говорим колко по-безпроблемна става тяхната подмяна или ремонт, защото тук къртенето и последващото изкърпване на стените са непознати. За осигуряване на достъп до спирателните кранове или други елементи от инсталацията в облицовката се оставят ревизионни отвори, които се затварят със специални капаци или вратички. С други думи – ако се цели единствено постигане на бърза и качествена облицовка при равни стени с минимални отклонения, доброто решение е методът „суха мазилка“ (НС 9-10/2009). При по-криви и неравни стени, включително когато трябва да се подобри звуко- и топлоизолацията на помещенията, по-добре е да се изпълни предстенна обшивка.

Обшивката се прави с плочи от гипсокартон с дебелина 12,5 mm, широчина 1200/1250 mm и дължина 2000/3000 mm или плочи гипсофазер Vidiwall (с дебелина 10/12,5/15 mm) и широчини 1000 mm и 1250 mm. От гледна точка на здравината, на устойчивостта на натиск и удар се препоръчва обшивката да бъде изпълнена в два слоя (двуслойна). Това изпълнение осигурява и по-добра звукоизолация, както и по-добра огнезащита. Това последното в никакъв случай не бива да се пренебрегва, особено когато става дума за облицовка на вътрешни стени. В зависимост от конкретните условия и изисквания за пожаробезопасност може да се използват и специалните плочи GKF. Те имат допълнителна армировка със стъклени влакна, която им придава повишена устойчивост в условия на пожар. Обшивката също така може да се направи с гипсофазерни плочи Vidiwall, които са по-здрави, по-устойчиви на натиск. Ето защо тази обшивка се предпочита при стени, които са застрашени от натиск или удар. Тези плочи осигуряват и по-добра звукоизолация.

Разстоянието, на което се поставя обшивката от плочи от стената, зависи най-вече от необходимата широчина на пространството запълнено с изолиращ материал. Когато се търси звукоизолиращ ефект, необходимо е да се знае, че минималната дебелина на изолацията е 50 mm, но по-доброто решение, оценявано като „приемливо“, е да се направи с дебелина поне 75–80 mm. При тази дебелина нивото на преминаващия през стената шум намалява наполовина (с 10 dB) при условие, че топлоизолиращият материал изпълва пространството плътно, без пролуки и кухини. Тази дебелина в общи линии удовлетворява и изискванията за топлоизолация. Така например при външна стена, изпълнена с решетъчни тухли и дебелина 240 mm, при дебелина на топлоизолация 80 mm коефициентът на топлопреминаване е около 0,37–0,38 W/m²K. За да отговаря на препоръчителните изисквания (0,30 W/m²K) дебелината на топлоизолацията трябва да бъде 10 cm и тогава се оценява като „добра“. Едва при дебелина 17 cm тя получава оценка „първокласна“ с коефициент на топлопреминаване 0,20 W/m²K, при което топлинните загуби намаляват до 15% спрямо загубите, които трябва да бъдат компенсирани чрез отопление при липса на топлоизолация. Тук отчетливо проличава най-същественото предимство на този начин на топлоизолиране – дебелината на топлоизолацията може да се увеличава без ограничения от конструктивно естество, а използваният за тази цел материал (стъклена вата) е по-евтин от плочите минерална вата, използвани за външна топлоизолация.

С казаното дотук приемаме, че сме дали достатъчно ориентири, за да може всеки да прецени дали да премести с още няколко сантиметра предстенната обшивка към вътрешността на помещението с оглед постигане на по-добра топлоизолация и икономия на средства за отопление.

Изпълнението на предстенната обшивка е пояснено на сборните чертежи и специфичните възли.

Носещата конструкция може да бъде изпълнена с дървени гредички (сечение 60х40 mm при височина на обшивката до 3,10 m) или с метални профили. Вторият начин има множество предимства и затова ще разгледаме него. Тук са възможни също две решения. При първото вертикалните ламаринени профили се монтират чрез закреп-

ване и към стената с помощта на специални окачващи елементи, които се използват при окачените тавани. Това позволява, от една страна, увеличаване на широчината на пролуката между обшивката и стената с оглед увеличаване на дебелината на изолационния материал. От друга – окачвачите, чиито рамене са перфорирани с множество отвори, осигуряват по-голяма свобода, т.е. гъвкавост при монтиране и нивелиране на вертикалните профили.

Вторият основен вариант е носещата конструкция на предстенната обшивка да се изгради като типична преградна стена. Тя се закрепва само към пода и тавана, но не и към стената отзад. Това позволява оставяне на по-широко пространство между обшивката от плочи и стената.

Носещата конструкция се изгражда с метални профили на Knauf от поцинкована стоманена ламарина с дебелина 0,56–0,64 mm. Профилите се режат само с ножица за ламарина. При рязане с ъглошлайфмашина тънката ламарина се нагрява до червено, при което антикорозионното покритие прегаря. Профилите се захващат един към друг лесно, бързо и сигурно, като на мястото на съединяването стените им се прищипват едновременно със специални щанцови клещи.

За този вид конструкция се използват следните профили:

» CW – профил с повишена устойчивост на огъване и усукване, поради което се използва за вертикални носещи елементи в леки преградни стени. Най-често използваните големини са 50/75/100х50х0,6 mm. Този и останалите профили се предлагат с дължини от 2500–5000 mm.

» MW – модификация на CW профила с повишена еластичност, благодарение на което допринася за „гасене“ на звуковите вълни, преминаващи през стената, и подобрява нейната звукоизолираща способност.

» UW – този профил е предназначен за използване заедно с профилите CW. Конструкцията се обгражда с него така, че да се получи рамка. Монтира се с дюбели-пирони към пода и тавана. Широчината му е предвидена така, че съответният CW профил да влиза плътно в него. Напречните размери на профила са 50/75/100х40х0,6 mm.

» CD – носещ профил, който се използва за конструкции на окачени тавани или захванати към стената предстенни обшивки. Големината на профила е 60x27x0,6 mm.

» UD – ограждащ профил (подобно на UW) за конструкции, изградени с профили CD. Напречните размери на профила са 28x27x0,6 mm.

Носещата обшивката метална конструкция се изгражда основно от два вида профили – вертикални и хоризонтални. Когато тя е закрепена към стената и натоварването на вертикалните профили на огъване (изкълчване) е по-малко, се използват по-олекотените профили CD и UD. Профилите UD се монтират към пода и тавана, като закрепването им става с помощта на дюбели-пирони.

Профилите се отрязват с ножица до необходимата дължина. Преди да се монтират, върху гърба им се поставя самозалепваща еластична лента, която служи за уплътняване на фугата и подобряване на звукоизолацията. Разстоянието между UD профилите и стената определя широчината на кухината между тях. Избира се според дебелината на топлоизолационния пласт или необходимото за преминаване на тръбопроводи пространство. От точното монтиране на двата срещуположни UD профила зависи дали стената ще стане вертикална и няма да бъде усукана. Затова се препоръчва първо да се монтира профилът на тавана и след това по спуснат от него отвес да се определи местоположението на подовия профил. След като местоположението им се установи, профилите се закрепват с дюбел-пирони, поставени на не повече от 100 cm един от друг.

Сега вече предварително разкроените на дължина вертикални носещи елементи на конструкцията, профилите CD, се поставят и изправят във вертикално положение така, че краищата им да влизат в насрещно разположените UD профили. В двата края на стената се поставя по един CD профил, а разстоянието между останалите CD профили се определя според широчината на плочите и начина им на поставяне – вертикално или хоризонтално. При вертикално поставени плочи с широчина 1200 mm например разстоянието между всяка двойка вертикално поставени профили е 600 mm. Така плочата лежи и се закрепва с винтове върху три профила – по надлъжната си ос и в двата края. При тази конструкция CD профилите се закрепват и към стената с помощта на специални окачвачи. Всеки от тях се монтира с дюбел към зида, а към CD профила се закрепва с винтове за ламарина LN 3,4х9. При жилищни помещения с обичайната височина всеки вертикален профил се закрепва с по един окачвач, който се поставя на височина, не по-голяма от 150 cm над пода. С цел подобряване на звукоизолацията под всеки окачвач между него и стената се поставя парче самозалепваща еластична лента. По този начин се прекъсва твърдата връзка между облицовката, металната конструкция и зида. Ако това не бъде направено, мястото се явява звуков мост, който улеснява преминаването на звуковите трептения. На фигурите е показано изпълнението на характерните възли на обшивката – закрепване към пода, тавана и стената, оформяне на вътрешен и външен ъгъл, на Т-образни съединения и оформяне на обшивката около прозорци.

Когато предстенната обшивка се изпълнява като самоносеща конструкция така, както и леките преградни стени, вертикалните профили не се укрепват към стената и затова трябва да имат по-голяма устойчивост на огъване и натиск (изкълчване). За такива конструкции се използват профилите CW и UW, които имат по-големи напречни размери и съответно по-голям съпротивителен момент на огъване и изкълчване.

При двуслойна обшивка с височина до 3,0–3,5 m най-често се използват профили CW 75. При височина 4,0 m и повече се преминава на профили CW 100. Вертикалните профили се монтират при междуосево разстояние 600 mm при плочи с широчина 1200 mm и 625 mm при плочи, широки 1250 mm. Тези междуосеви разстояния не бива да се надхвърлят. В зависимост от дължината на стената разстоянието между двете крайни двойки вертикални профили ще бъде колкото позволява мястото. Крайните CW профили се закрепват с поне по три дюбела към стената. Останалите изисквания за поставяне на изолираща еластична лента под UW профилите, закрепване с дюбели-пирони и т.н. са същите, както и при обшивката със CD профили.

Показана е и конструкция на предстенна обшивка върху стена с дървена носеща конструкция, изпълнена със специални федершини. Целта е да се подобри допълнително звукоизолацията, защото тези шини ефективно гасят звуковите трептения.

Преди да се пристъпи към направа на обшивката, трябва да се реши проблемът с въздухо- и паронепроницаемостта ù, така че да се намалят топлинните загуби поради инфилтрация на въздух и което в случая е още по-важно – топлоизолационният материал да бъде предпазен от овлажняване поради кондензиране на преминали от помещението водни пари. Този проблем бе разгледан в предишната статия, затова тук ще се ограничим с уточнението, че това може да стане или чрез поставяне на добре уплътнено на снадките и по краищата паронепропускливо фолио, или чрез плътна паронепроницаема шпакловка върху цялата обшивка, съчетана със сигурно уплътняване на фугите между обшивката и ограждащите я стени, под и таван.

Плочите от гипсокартон се монтират към носещата конструкция със специални самопробиващи рапидни винтове, чиято дължина се подбира според материала, в който се завиват. За монтиране на плочи от гипсофазер Vidiwall се използват специални за този материал винтове – Ø3,9х30 при еднослойна обшивка и Ø3,9х45 при двуслойна.

При завиване в метални профили дължината на винтовете се определя, като към общата дебелина на облицовката се добави 1 cm. При конструкция от дървени греди дължината на винтовете се увеличава с още 1 cm. Така например при еднослойна обшивка върху метални профили се използват винтове с дължини 25 mm (TN 3,5х25 mm), а при дървена конструкция – 35 mm. Съответно при двуслойна обшивка вторият слой плочи се закрепва с по-дълги винтове, съответно с дължина 35 mm (TN 3,5х35 mm) и 45 mm – при скара от дървени греди. Първият слой плочи се закрепва с по-късите винтове, т.е. както при еднослойна обшивка. При еднослойна обшивка винтовете се завиват на разстояние 25 cm един от друг и на разстояние, не по-малко от 15 mm от края на плочата. Когато обшивката е двуслойна, първият слой плочи се закрепват, като винтовете се завиват на разстояние 750 mm един от друг, а вторият – през 250 mm. Така между всяка двойка по-къси винтове попадат два от по-дългите.

Всеки винт се завива, докато главата му потъне на около 1 mm под повърхността на плочата. Ако главата на някой винт остане да стърчи, това впоследствие ще създаде проблеми при шпакловане на плочите. Отворите над главите се запълват чрез шпакловане най-често с Knauf Uniflott.

Облицовъчните плочи от гипсокартон имат фабрично закръглени и скосени в края кантове (HRAK), поради което се монтират плътно една до друга. Профилът на кантовете им осигурява условия за добро захващане на фугиращата смес при запълване на фугите. При облицовка с плочи от гипсофазер Vidiwall SK те се монтират така, че помежду им да остава фуга с широчина около 5 mm. Това е необходимо, за да може фугиращата смес да хване здраво, тъй като кантовете на тези плочи имат правоъгълно сечение. Ако не се остави тази фуга, в която сместа да влезе в дълбочина, след втвърдяване и повърхностно шлифоване фугите ще се отворят отново. Поради скосените им кантове плочите Vidiwall VT се монтират плътно притиснати една до друга.

При двуслойна обшивка плочите от втория пласт се поставят така, че вертикалните фуги в двата слоя да се разминават на разстояние поне 40 cm една от друга.

За допълнителна информация вижте тук.

Коментари и въпроси

4 коментара към “Вътрешна топло- и звукоизолация – предстенна обшивка върху метални профили”

Danail | декември 8th, 2013 at 11:42 am

Здравейте! Моят въпрос е свързан с ново строителство на фамилна къща. Външните стени са изградени с обикновени тухли четворки (не са измазани). Отвътре изградихме предстенна обшивка с метални профили и каменна вата на Кнауф с плътност 30кг. Отвън смятаме да сложим 8см каменна вата, с плътност поне 130кг и минерална мазилка. Въпросът ми е доколко тази вътрешна каменна вата, колкото и слаба да е тя, щя подобри общата топлоизолация? Според вас ще се наложи ли да се сложи отвън нещо „по-дебело“ или при положение че и отвътре има някаква изолация то няма да има нужда. Благодаря предварително, поздрави от Варна, страхотни сте! :)

„Направи сам“:
Буди известно недоумение, защо при ново строителство и при полагане на външна топлоизолация сте поставили и вътрешна. Това се прави в случаите, когато изпълнението на външна топлоизолация по някакви причини е невъзможно. В този случай вътрешната изолация с лека вата, ще изпълнява и ролята на звукоизолация, чиято ефективност зависи от дебелината на изолиращия пласт. Безспорно плочите от каменна вата са най-добрият материал за външни топлоизолации. В момента на сайта на списанието са публикувани 103 статии по темата.
Специално за изолация с плочи каменна вата може да прочетете повече тук:
http://napravisam.net/?p=658
http://napravisam.net/?p=8853
http://napravisam.net/?p=10337
http://napravisam.net/?p=10173
Какъв би бил приносът на вътрешната топлоизолация към общата топлоизолираща способност на външните стени зависи от дебелината й, която не сте посочили. При сегашните изисквания (Наредба №7) дебелина на външната топлоизолация около 90 mm е достатъчна, ала със сигурност е недостатъчна с оглед на десетилетията, през които ще ползвате жилището си и с оглед на програмата на ЕС за строителство на нискоенергийни сгради.

Danail | декември 15th, 2013 at 9:39 pm

Благодаря за отговора :) Да, пропуснал съм да спомена дебелината, а тя е 5см, 30кг плътност. Отвън ще има 8см, 130кг плътност, можете ли да ми кажете какъв коефициент се получава приблизително?

„Направи сам“
Здравейте,
понеже все пак сме издатели на техническо списание, а не проектанти, бихме Ви помогнали по следния начин:
– Изпращаме Ви страници от приложение за пресмятане на коефициента на топлопреминаване (U) към книгата на инж. Георги Балански „Как да пестим енергия“, „Техника“, 1987 г.
– Повече теоретична информация може да намерите в тази статия (НС 9-10/2004 г.)
– В Интернет има калкулатори за приблизително пресмятане на коефициента U, както и преценка за съответствието му с нормативно приетите изисквания за съответната страна. Такъв калкулатор е този.

Иван Маламов | декември 28th, 2013 at 1:01 pm

Здравейте. Интересувам се какви са предимствата на конструкцията изпълнена с дървени гредички при направа на предстенни обшивки. Могат ли да се дистанцират с директни окачвачи, за да се получи по-голямо разстояние до стената?
„Направи сам“:
При предстенни обшивки дървената носеща конструкция няма предимства пред металната. Поради това на практика почти винаги се работи с металните профили на Knauf.
За разлика от преградните стени тук вертикалните профили на носещата конструкция са значително по-слабо натоварени. Това позволява да се използват по-леките CD профили, закрепени с помощта на специални „окачвачи“ (по принцип предназначени за окачени тавани) , които позволяват по-широк диапазон отстояния между плочата и стената. Това е показано в статията.
Към момента на сайта на „Направи сам“ има 49 статии за материалите и конструкциите на Knauf, така че може да проучите и други решения на предстенни обшивки.

Sisi | декември 16th, 2016 at 2:40 am

Здравейте!
Бихте ли посочили примери за паронепроницаема шпакловка върху предстенната обшивка с гипсокартон? Всички,които съм запитала до сега, твърдят ,че няма такъв продукт.
Благодаря!

„Направи сам: В отговор на запитването на читателката на списанието ни от „Кнауф България“ получихме следния отговор:
Що се отнася до шпакловките, всички наши продукти са на гипсова основа и са паропропускливи.
Ако се цели запечатване на предстенната обшивка би следвало да се постави паропреграда между конструкцията от профили и гипсовите плоскости.

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото