В категории: 2015, Брой 11/2015, Мазилки и бои, Популярни статии, Ремонти, Строителство, Топлоизолация, Хидроизолация

Топло – и хидроизолация на цокъла на къща

Toplo1

Темата за топлоизолацията на сгради, и най-вече на малки едно- и двуфамилни къщи, е измежду най-подробно разработените в „Направи сам“. Рубриката „Топлоизолации“ към момента съдържа 116 статии. В тях е разгледано топлинното изолиране на различните елементи на строителната конструкция – фасадни стени и покриви (външни и вътрешни изпълнения), основи, подове, подпокривни топлоизолации, сутерени и тавански помещения, и т.н. Описани са подробно и всички необходими за това материали – топлоизолиращи плочи и дюшеци, грундове, лепила, шпакловки, армиращи мрежи, защитни профили и ъглови лайсни, дюбели за топлоизолации, тънкослойни декоративни мазилки и фасадни бои.

В списанието са разгледани подробно и цялостни решения – топлоизолационни системи на част от водещите световни производители, които са и най-силно представени на нашия пазар, като например Ceresit и Weber.

В случая говорим само за изпълнение на допълнителни топлоизолиращи системи, поставени върху вече съществуваща строителна конструкция, най-често от тухли (керамични блокове) и бетон, с цел повишаване на топлинната ефективност на сградата. Правим това изрично уточнение, защото в списанието, съответно на сайта на „Направи сам“, има описани и решения за подобряване на енергийната ефективност на сградите чрез иззиждане на масивни стени с материали на Wienerberger или YTONG. В тези случаи допълнителна топлоизолация не е необходима или дебелината й е силно намалена. Публикувани са и множество решения на топлоизолационни конструкции, изпълнени като „сухо строителство” с материали на Knauf.

За разлика от преобладаващите в мрежата публикации с чисто търговски или популярен характер, „Направи сам“ набляга на практическата страна – на конкретни цялостни, завършени технически решения, на оптималния избор на материалите и тяхното практическо използване. Стремим се да запознаваме читателите на списанието с информация, която да ги подпомага при взимане на важни решения, каквото несъмнено е топлинното изолиране на сградата, в която живеят.

От 2003 г. насам списанието полага непрестанни усилия да спомага за промяна на битуващата все още по това време, а и доста години по-късно представа, че дебелина на топлоизолиращия материал 5–6 cm е предостатъчна, а дебелини от 7–8 cm са вече безсмислено разхищение. Представа, формирана предимно от „майстори на мистрията”, за които четенето, камо ли на чужди езици, е ерес или от пресметливи предприемачи, стремящи се да строят възможно най-евтино и да продават жилищата възможно най-скъпо.

С публикуването на статии, подкрепени с таблици и диаграми, списанието повече от десетилетие се стреми да убеди най-вече реалните инвеститори, хората, които поръчват и плащат поставянето на топлоизолацията на къщите си, че най-безсмислената икономия е да се пести от дебелината на топлоизолационния материал. Това е така, защото именно от неговата дебелина, при правилно изпълнение, в най-голяма степен зависи топлинната ефективност, т.е. реализираната при отопление и охлаждане на сградата икономия. Съответно и по-бързото изплащане на направената инвестиция. Дори и при по-скъпия топлоизолационен материал за фасадни изолации, плочите от каменна вата, увеличаването на дебелината на топлоизолацията от 9 на 12 cm води до оскъпяване от само 9,7%.

Макар и следвайки със закъснение тенденциите за икономии и завишаване на изискванията за енергийна ефективност в ЕС (стратегия „Европа 2020”), нещата и у нас постепенно си идват на мястото. Това се вижда и в промените на известната на всеки проектант и образован строител Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Така например нормативно приетото изискване за минимална стойност на коефициента на топлопреминаване през външни стени (при отопляеми помещения) U през последните петнайсетина години се е променила така:

» 1999 г. – 0,50 W/m²K

» 2005 г. – 0,35 W/m²K

» 2015 г. – 0,28 W/m²K (в сила от 15.07.2015 г.)

По правило разумният подход предполага изпълнението на всяка топлоизолация да става въз основа на технически проект и спазване на референтните стойности, заложени в Наредба №7, както се постъпва при ново строителство. При „обличането“ с топлоизолация на едно- и двуфамилни къщи обаче, все още често решението се диктува според усета на майстора. Затова си струва да отбележим, макар и с приближение, че при доскоро валидните норми (U=0,35 W/m²K) върху стена от най-разпространените преди две и повече десетилетия тухли-четворки и широчина на зида 25 cm, е необходимо да се постави топлоизолация от експандиран полистирен (EPS) или каменна вата с минимална дебелина 8–9 cm. За удовлетворяване на актуалните към момента изисквания (U=0,28 W/m²K), тази дебелина вече става 11–12 cm. Това са минимални стойности, като без всякакво съмнение при топлоизолациите принципът „колкото повече, толкова по-добре“ важи с пълна сила. Това са ориентировъчни цифри и още веднъж подчертаваме, че правилното решение, особено за дългосрочна и немалка инвестиция, е да се работи по проект на правоспособен специалист.

В тази статия ще обърнем по-подробно внимание на изпълнението на един елемент от фасадната топлоизолация – цокъла на сградата. Най-ниско разположена, до нивото на терена, тя е подложена на значителни изпитания, които биха могли лесно да компрометират не само топлоизолацията, но и строителната конструкция най-вече поради проникване на външна влага. Тук топлоизолационната система се намира в досег с настилката, обикаляща сградата или с почвата. Тя е силно уязвима на механични повреди поради атиск, удар или надиране. Това място е подложено на интензивно мокрене от падащите косо дъждовни капки, поради стичането им по фасадната мазилка и най-вече от водните пръски, които отскачат от твърдата настилка, особено при преливащи улуци. Цокълът се мокри при миене на настилката около къщата, от натрупалия се през зимата сняг, може да бъде залята и от прииждаща вода при проливни дъждове и интензивно топене на снега.

Ето защо топлоизолацията в областта на цокъла трябва да бъде изпълнена така, че да осигурява добра топлинна изолация и същевременно да бъде достатъчно здрава, за да издържа на механични въздействия, не на последно място и на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Също така трябва се подсигури и добрата хидроизолация на стената в този участък, да бъде устойчива на водни пръски и миене с вода.

Поради целия този списък от изисквания, типичните за фасадна топлоизолация материали – плочите от експандиран полистирен (EPS), т.е. популярният стиропор (марковото наименования, дадено от откривателя на материала немската компания BASF) и каменната (мергелна) вата, тук не са подходящи. За топлинно изолиране на цокъла се използват плочи от екструдиран полистирен (XPS), който се предлага на листове с различно оцветяване и марково наименование на производителя си.

Освен, че имат малко по-добри топлоизолиращи свойства (коефициент на топлопроводност λ=0,033–0,035 W/m.K) в сравнение с другите два материала, плочите XPS имат затворена клетъчна структура, съвсем минимално поглъщат вода, на практика са водонепропускливи и паронепропускливи. Дори в условия на екстремна влажност, те не променят своите характеристики. Плочите XPS са плътни и притежават многократно по-голяма механична якост на натиск в сравнение с плочите от стиропор и каменна вата. Те са трудно горим материал (клас на горимост B1 според ÖNORM и DIN). Имат много добра адхезия (особено при грапава повърхност) към лепилата, използвани за тяхното лепене и разтворите за шпакловане.

Понеже статията не е посветена на продуктите на конкретен производител и марка, ще избегнем споменаването на търговските наименования на използваните материали. Всеки от големите производители по принцип предлага цялостни топлоизолационни системи, които включват специално подбрани материали. Те са произведени така, че оптимално да се свързват помежду си, да „работят“ едни с други, което осигурява на изградената с тях топлоизолационна система високо качество, дълготрайност и постигане на желаната енергийна ефективност. Затова препоръката е да се работи с посочените от производителя материали за дадена топлоизолационна система, а не да се използва сбирщина, подбрана, примерно, по критерия „най-ниска цена”.

2

За изпълнение на топлоизолацията на цокъла такава система от материали включва грунд (един или повече видове), лепило за плочите XPS, хидроизолационни материали и мозаечна мазилка.

Другото изискване при направа на топлоизолацията на цокъла е под топлоизолационните плочи да има добре изпълнена хидроизолация. При ново строителство този проблем по принцип би трябвало да е решен чрез изпълнението на цялостна хоризонтална и вертикална хидроизолация а основите и т. нар. надосновни стени (зимнични, сутеренни), достигащи до първата подова конструкция на сградата над терена. Едновременно с това се поставя и топлоизолация, изпълнена също с плочи XPS.

Когато става дума за по-стара къща, строена във времената, когато качествени хидроизолационни материали нямаше, а топлоизолационните пък тотално липсваха от пазара, строена по обичайния по онова време „стопански начин“ (разбирай с личния труд на семейство, роднини и приятели, мъчително и протяжно години наред), нейното пригаждане към съвременните изисквания налага специфични решения. Така например по всяка вероятност вертикална хидроизолация на вкопаните в почвата стени няма, още по-малко – топлоизолация. Около къщата, изцяло или частично най-често има настилка от каменни или друг вид плочи, мозайка, положени върху бетонна основа. Често тя е част от по-обширни тераси и други водонепропускливи повърхности. По тази причина възможностите за хидро- и топлоизолиране често са ограничени до площта на самия цокъл.

Материали

В такива случаи решението са мазаните хидроизолации. На пазара се предлагат две основни групи продукти от този вид, които се полагат също така под стенни и подови облицовки с плочи. Те се делят на две основни групи:

» Еднокомпонентни – подходящи са основно за вътрешни хидроизолации, които не са подложени често на обилно мокрене, например за изолация под облицовката с плочи в домашна, но не и обществена баня.

» Двукомпонентни, които осигуряват значително по-сигурна и трайна хидроизолация при значително водно натоварване. Този вид материали се използват и при външни приложения.

В нашия случай е използван двукомпонентен реактивно свързващ материал, позволяващ създаването на здрава и сигурна хидроизолация, издържаща напора на воден стълб с височина до 15 m (при водни резервоари). Това е много подходящ материал за вътрешно и външно хидроизолиране под нивото на терена, под настилки с плочи, както и за хидроизолиране на стари облицовки с плочи, на плувни и други басейни. В нашия случай това е подходящият материал за защита срещу проникване на влага под и зад топлоизолационните плочи. Негово достойнство е също така способността му да покрива („премоства”) и трайно затваря малки пукнатини.

Разтворът се подготвя непосредствено преди употреба и може да се използва в рамките на до 45 min. Във вид на кремообразна маса той се нанася на два пласта с четка, валяк, стоманена маламашка.

По продължение на ъгъла, образуван между стената и ограждащата я настилка, се полага специална гумирана хидроизолационна лента, така че да прилегне и от двете му страни. Нейната централна част е гумирана водоплътна материя, а периферията е от порьозна тъкан, през която течният хидроизолационен материал пропива. Така лентата се свърза здраво с него. Положената лента се притиска последователно, докато потъне в предварително намазания слой хидроизолираща маса, след което се обмазва с нея до пълното покриване. По този начин фугата е сигурно защитена срещу проникване на влага.

3

Съвременно решение за връхно декоративно покритие на топлоизолацията в областта на цокъла са тънкослойните мозаечни мазилки. Те представляват готов за използване гъст пластичен разтвор, съдържащ ситно натрошени различно оцветени камъчета или оцветен кварцов пясък и свързващо вещество – акрилатна дисперсия.

Мозаечните мазилки са тънкослойни, като минималната им дебелина се определя от едрината на зърната (най-често 1,5, 2 mm). Съществува голямо разнообразие от цветови нюанси, получени чрез различното оцветяване и съотношението между отделните групи зърна. Тези мазилки са здрави и твърди. Те защитават успешно повърхността и вътрешността на топлоизолацията от механично нараняване. Притежават добри водоотблъскващи свойства и позволяват миене с вода. Ето защо те са отличен материал за цокли и други вертикални или наклонени повърхности. Не са пригодени за полагане върху хоризонтални и други повърхнини, изложени продължително време на интензивно водно налягане, например басейни.

Изпълнение

Изпълнението на топлоизолацията на цокъла и полагането на мозаечната мазилка са показани на снимките и пояснени на схемата. Топлоизолацията на фасадните стени е изпълнена с плочи от каменна вата, а полагането на декоративната тънкослойна силикатна мазилка е подробно описано в тази статия.

Остава да се довърши топлоизолацията на фасадата и в областта на цокъла. За да я защитава при силен дъжд от водните пръски, неговата минимална височина е обичайно 40 cm. Толкова е и в нашия случай, като на тази височина е хоризонтално закрепен с дюбели към стената метален профил, който затваря и защитава отдолу първия ред топлоизолационни плочи. Този профил изпълнява и още една функция – челният му ръб е така оформен, че да не позволява на стичащата се по мазилката дъждовна вода да подлизва към цокъла. Достигайки ръба му, тя се откъсва и пада във вид на капки. Цокълът се прави така, че повърхността му да има малък отстъп (в нашия случай 5–6 mm) спрямо останалата мазилка. Това е допълнителна защита срещу стичане на вода по него, а и придава на фасадата по-привлекателен вид.

В нашия случай цокълът е измазан с гладка водоплътна циментова замазка (шпакловка), която е и основата за поставяне на топлоизолацията. Поради това е направена само допълнителна хидроизолация върху фугата между стената и околната настилката. Целта е подсигуряване срещу проникване на вода при интензивни дъждове или обилно топене на снега, които може да причинят наводняване на терена в непосредствена близост до къщата.

Използван е описаният вече двукомпонентен хидроизолационен материал с положена по продължение на фугата хидроизолационна лента. Тук отново обръщаме внимание на необходимостта да се работи с материали от един и същ производител, препоръчани от него като съвместими. Потвърждаваме това и въз основа на собствения си горчив опит. Изпълнена по подобен начин (еднокомпонентна хидроизолация с уплътняваща лента) хидроизолация на такава фуга с материали от различни производители, след като преседя около година на открито, започна да се лющи на едри люспи, а лентата да се отлепва.

Изпълнената по описания начин хидроизолация става изключително здрава, като за остатъците от втвърдилия се разтвор, полепнали върху мозайката на терасата, бе необходимо значително усилие, за да бъдат изстъргани с остър шабър.

При необходимост със същия материал може да бъде хидроизолиран и целият цокъл. При изпълнение на цокълната топлоизолация с два слоя плочи XPS, хидроизолацията на фугата може да се направи и върху вече залепения първи слой.

След едно денонощие хидроизолацията е достатъчно изсъхнала, за да може работата да продължи.

За постигане на обща дебелина на топлоизолацията 9 cm (стойност, надхвърляща изискванията отпреди 10 години) в конкретния случай и при цокъла тя е изпълнена от два пласта плочи. Първият слой плочи XPS е закрепен по класическия метод с лепило и с по два дюбела на плоча (поради малката височина). Лепилото се нанася върху гърба на плочата по продължение на нейната периферия на ивица с широчина около 3–4 cm, а в централната ù част се поставят няколко купчинки с диаметър около 8 cm. След това плочата се притиска силно, за да прилегне плътно на мястото си, при което избилото встрани лепило се обира изцяло с мистрията. Плочите се лепят плътно една до друга. Ако по някаква причина остане пролука помежду им, тя не се запълва с лепило, а с тясно изрязана ивица XPS. Дюбелите се поставят най-рано 24 часа (за някои лепила и 48 часа) след залепване на плочите. Дължината им се подбира според дебелината на плочите, като трябва да проникват на дълбочина около 5 cm при бетон или плътни тухли и 8–9 cm при тухлен зид от решетъчни или кухи тухли. Вторият слой плочи XPS се закрепват по същия начин.

След около три денонощия (меродавен е срокът, посочен от производителя на лепилото) се пристъпва към полагане на армирана шпакловка върху плочите. На повърхността им се нанася тънък пласт шпакловка или лепило, според конкретния материал. Върху още съвсем пресния пласт се опъва стъкловлакнеста армировъчна мрежа и се притиска чрез приглаждане с маламашката докато изцяло потъне. При вътрешни и външни ъгли мрежата се прехвърля на ивица с широчина 10–20 cm от другата страна на стената. След това се полага втори пласт шпакловка, която трябва изцяло да покрие мрежата така, че тя да не прозира. Общата дебелина на шпакловката не бива да надхвърля 6 mm, защото може да се напука. Майсторството е да се направи напълно равна и гладка шпакловка, защото след това тънката мазилка не е в състояние на прикрие неравностите. Най-често те се дължат на стърчащи над повърхността на плочите глави на дюбели. Ето защо те трябва да бъдат вкопани в плочите.

Времето за изсъхване на шпакловката е около 7 денонощия, като в зависимост от климатичните условия то може и да се увеличи.

4

Следваща операция е грундиране на основата с предписания от производителя на мазилката грунд. Това също е задължителна операция, защото грундът осигурява значително по-добро сцепление на мазилката с основата и подобрява здравината на слепване помежду им. За неговото изсъхване обичайно са достатъчни от 3 часа до денонощие, в зависимост от използвания материал.

Както обикновено става при довършителните строителни дейности, удоволствието от работата се усеща накрая – след полагане на декоративната мозаечна мазилка. Противно на очакванията тази дейност се оказва напълно по силите на всеки средно сръчен домашен майстор. Правим това пояснение, защото човек, който за пръв път отваря кофа с такава мазилка, разбираемо може да бъде притеснен веднъж поради доста високата цена на материала, и втори път – от боязън поради липса на опит. Освен това върху все още прясната, но започнала да се втвърдява мазилка, не бива да се правят корекции. Такива са възможни едва след пълното й изсъхване. При необходимост може да се положи и втори пласт.

В действителност полагането на мозаечната мазилка се удава лесно, като добрият краен резултат е постижим и за начинаещия майстор-строител. Работи се с инструменти от неръждаема стомана – къса мистрия с прав челен ръб, стоманена маламашка, широк около 10 cm шпахтел. Разтворът е фабрично готов, като преди започване на работа се разбърква на ръка с мистрия.

Мазилката се полага върху малки съседни участъци с мистрия или маламашка. Това се удава по-лесно и по-малко материал пада, когато първоначалното полагане да се прави с мистрия. С втора мистрия или шпахтел се загребва малко количество мазилка и се постави върху обърната мистрия. След това с лек натиск и странично изтеглящо, леко въртеливо движение тя се притиска и „намазва” върху основата. След като с мазилка се покрие ивица с широчина около 50 cm, пресният пласт се подравнява и заглажда с маламашка. Лесно се постига равномерно дебел пласт мазилка, защото дебелина му се определя от едрината на зърната. Човек бързо добива усет колко да притиска маламашката, както и да нагоди наклона, под който тя да се държи. Когато те са прекалено големи, повърхността става вълнообразна. Това лесно се забелязва и веднага се коригира чрез повторно заглаждане, докато мазилката е още съвсем прясна.

Току-що положената мазилка има белезникаво млечен нюанс, който я отличава от мострата, по която е била избрана. Това не бива да поражда смут, защото се дължи на особеност на материала. След 5–6 денонощия, колкото е необходимо за окончателното изсъхване, белезникавият нюанс изчезва напълно.

5

Разходната норма на мазилка с едрина на камъчетата 1,5 mm е около 3,5 kg/m², а при големина 2 mm – 4,5 kg/m². Разходът на грунд е 0,1–0,2 kg/ m².

Мозаечните мазилки са също така подходящо решение за измазване на челата на балкони и други повърхности на закрито и открито. С такава мазилка може и допълнително да се направи цокъл, защищаващ фасадната мазилка и топлоизолацията, при балкони и тераси. След грундиране с подходящ грунд тя се полага върху старата мазилка на съществуваща топлоизолация. Осигурява се допълнителна защита, положително се отразява и на външния вид на фасадата.

В такива случаи контурът на цокъла предварително се ограничава със самозалепващи се хартиени ленти. Те се махат веднага след завършване на мазилката, като внимателно се издърпват заедно с полепналата върху тях мазилка. По този начин се получава прав, без изронени места ръб, а повърхността на околната мазилка не е замърсена при полагане на новата.

Мозаечната мазилка е подходяща за измазване на основи от бетон и други минерални основи, циментови замазки, циментови и варо-циментови пердашени мазилки, гипсови мазилки и др. Топлоизолационните мазилки не са подходяща основа за нанасяне на мозаечна мазилка, същото се отнася и за варовите мазилки.

Toplo23

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото