В категории: Брой 5-6/2007, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Тънкослойни декоративни мазилки

В много ръководства едва ли не като заклинание се твърди, че полагането на тънкослойните мазилки е свещенодействие, достъпно и удаващо се само на професионалисти. В действителност това съвсем не е така и дори напротив – съвременните готови мазилки позволяват и на човек без опит да разкраси фасадата или да придаде необичаен вид на стените на някое по-специфично помещение, като битова механа например. Дори и да не грабне мистрията и маламашката, за да измаже сам къщата си, технически грамотният човек, който знае цената на изкараните с труд пари, трябва да може да осъществява компетентен инвеститорски контрол, да знае какво поръчва, какво да изисква и за какво следва да плаща.

Единственото, което изисква по-професионална организация на работата при полагане на мазилката върху големи площи, е, че трябва да се работи според принципа „мокро върху мокро“. Това ще рече, че измазваната с един цвят мазилка стена или част от нея трябва да се направи на един път без прекъсване, което налага едновременна работа на няколко души. Най-малко са необходими двама – единият полага мазилката, а другият я структурира, т.е. извършва завършващата операция, която придава на повърхността точно определен декоративен вид – повърхностна структура, релеф и цвят.

Работата може да се улесни, като при наличието на еркерни части фасадата се разделя на участъци и според разположението на прозорци, балкони и архитектурни детайли, къщата се измазва с различен цвят мазилка. Това е въпрос на индивидуално решение и общовалидни рецепти няма. Ще се задоволим само да кажем, че декоративните мазилки се поръчват или направо купуват оцветени от производителя. Цветовете се избират по мострен каталог, който дава приблизителна представа. След като от мазилките на даден производител се изберат няколко цвята близки до желания, още по-достоверна представа за крайния изглед може да се получи по мостри върху парчета с площ няколко квадратни сантиметра, с каквито по-реномираните търговци обикновено разполагат. По същия начин се избира и вида на повърхностната структура. Мострата дава много по-реална представа, отколкото отпечатаната в каталога снимка, а архитектите препоръчват промяната на цвета да става на вътрешен, а не на външен ъгъл.

Необходимо е да се знае още, че не всeки от съдържащите се в каталога цветове е възможен за изпълнение при всички видове мазилки. Най-богата е цветовата гама при полимерните мазилки, а най-ограничена – при минералните. Освен това при избор на два близки до тоналност цвята те не бива да бъдат непосредствено един до друг в каталога, а доброто и най-често срещано решение е да са разположени през един цвят. Така се получава достатъчно ясна и контрастна граница между две съседни полета, без обаче разликата да е крещяща.

Тънкослойните мазилки почти изцяло изместиха класическите дебели допотопни варо-пясъчни мазилки, чието единствено достойнство бе, че като се наплескат на няколко слоя с тях може да се изправи и прикрие и най-неравният тухлен зид. Днес с такива материали вече не се зида, а като правило фасадите на новостроящите се сгради и санираните стари се обличат с топлоизолация. Топлоизолационните плочи се покриват, защитават механично и от атмосферните влияния с армирана със стъкловлакнеста мрежа шпакловка, най-често направена с лепилото, с което са залепени и самите плочи. В резултат на добре изпълнената шпакловка се получава равна и гладка повърхност, подходяща за нанасяне на мазилката. Правим това уточнение, защото за разлика от старите варо-пясъчни мазилки, тези са с дебелина най-често между 1,5 и 3 mm, поради което от тях не може да се очаква да прикрият неравностите на основата.

Затова, когато написахме в началото, че полагането на тънкослойна мазилка е дело с понижена категория на трудност и гарантирано добър краен резултат, имахме предвид едно-единствено и най-важно условие – добре подравнена и гладка повърхност за основа. А това не всякога е така, особено когато мазилката се полага като завършващ слой на топлоизолационна система. Затова е повече от препоръчително тези, на които ще се възложи полагането на мазилката, да бъдат същите, които правят и шпакловката. В противен случаи вторите ще обясняват и оправдават всички недостатъци с калпазаните, които са работили преди тях. И то с основание, като дефектите особено забележимо проличават след грундиране на стените – вълнообразна повърхност тук-там надигната от недостатъчно потъналите в изолационните плочи пластмасови глави на дюбелите, останали след небрежно минаване с маламашката ръбове лепило и др. Разделянето на работата на различни екипи често рефлектира и в създаване на проблеми при монтиране на подпрозоречните первазни дъски. Те трябва да имат наклон за оттичане на дъждовната вода и нивото им да бъде под отворите за изтичането ù в рамката на прозореца. Ако не е оставено достатъчно разстояние, ще се наложи една крайно неприятна операция – рязане и изтъняване на топлоизолационния материал на перваза и възстановяване на армираната с мрежа шпакловка, като не бива да се пропуска краят ù да се прехвърли и залепи на широчина около 10 cm върху стената. Новата шпакловка, положена върху старата несъмнено ще надигне в краищата и в крайна сметка се стига до нежеланото, но и единствено спасително решение – повторно шпакловане на цялата къща, което е и продължителна, и скъпа операция. Тъй като дебелината на шпакловката не бива да надхвърля 6 mm, новата се полага също с армираща мрежа, т.е. операцията се повтаря в пълен вид изцяло, като се губи и грундирането на долния слой. За да стане добра, шпакловката се прави на „две ръце“. Първо със стоманена маламашка се разстила равномерен тънък слой лепило, мрежата се развива и опъва върху стената, тук-там се притиска леко с маламашката на няколко места да потъне и да се задържи от лепилото. След това се притиска и приглажда по цялата ù повърхност, докато изцяло потъне в пласта лепило, а повърхността стане възможно най-равна. При това мрежата остава забележима под повърхността. След 24 часа слоят е изсъхнал достатъчно и шпакловката може да се довърши с втори, съвсем тънък слой, който се изтегля с широк стоманен шпахтел.

 

Грундиране

Грундирането е задължителна операция, която подготвя основата за полагане на мазилка. Това се прави 2–3 дни след завършване на шпакловката. Ако мазилката се полага върху стара основа от бетон, варо-пясъчна мазилка и др., тя трябва да бъде здрава, да не се рони, да бъде чиста, обезпрашена, суха, без мазнини и пукнатини. Замърсените или нападнати от плесени участъци се почистват с песъкоструен апарат или водоструйна машина, като в зависимост от степента на замърсяване може да се наложи използване и на миещ препарат. Така например за силиконови мазилки грундът също трябва да бъде на силиконова основа, а при силикатни мазилки се използва силикатен грунд. За това е най-добре да се използва грундът, който се препоръчва от производителя за дадения вид мазилка.

Грундът изпълнява няколко важни функции. Той прониква в дълбочина и заздравява основата, уеднаквява способността ù да попива влага, подобрява сцеплението между основата и положената отгоре мазилка, изолира основата срещу проникване на вредни вещества, придава ù хидрофобни свойства и повече или по-малко я защитава срещу проникване на влага, изравнява оцветяването на основата, което е от значение при светли мазилки. Най-добре е да се използва оцветен според боята грунд или да се избере класическото решение – бял. Някои от грундовете съдържат фин кварцов пясък, който създава грапава, добре задържаща мазилката, основа. Грундът се нанася, най-често без разреждане, с бояджийско мече или четка равномерно върху цялата повърхност, като се изчакват 24 часа, за да изсъхне.

 

Избор на мазилка

Мазилката има не само декоративни, но и доста по-отговорни защитни функции, защото предпазва намиращата се под нея топлоизолация и зида от проникване на атмосферна влага. Поради това тя трябва да бъде достатъчно устойчива на атмосферните въздействия, да запазва своята еластичност и да не се напуква в резултат на температурни промени, да има висока водоотблъскваща способност и същевременно да пропуска свободно водните пари и въглеродния диоксид, да бъде устойчива на съдържащи се във въздуха вредни вещества, да не способства за отлагане и развитие на плесени и микроводорасли, да задържа по възможност най-малко прахта и замърсяванията от въздуха, а отложените замърсявания лесно да се отмиват от дъждовните капки.

Изборът на цвета също е важна задача, при това трябва да се има предвид, че това, което днес ни харесва, след време ще претърпи промяна. При едни мазилки се използват пигменти, които малко или повече с времето избледняват и променят цвета си. Освен това, особено в градска среда, мазилката неминуемо се замърсява и сградата вече далеч не изглежда така свежа, както е била непосредствено след демонтиране на скелето.

Изискванията са доста разнообразни и всяка една от използваните тънкослойни мазилки в една или друга степен ги задоволява. Изборът зависи от това къде се намира къщата – сред природата, в градове със силно замърсен от транспорта въздух или в близост до някой промишлен гигант, който безпрепятствено и безнаказано бълва вредни вещества. Близостта на морето и полезният за дишане рано сутрин влажен и наситен със соли морски въздух също е агресивен и поставя по-високи изисквания по отношение на мазилката.

Всички тези неща трябва да се имат предвид, когато се избира мазилка. Това обаче не е всичко. Освен по вида на свързващото вещество и цвета мазилката се избира още според повърхностната структура, която може да се получи с нея и дебелината ù. От структурата и цвета ще зависи външният вид на сградата. От избраната повърхностна структура зависят още разходът на материал и склонността на мазилката по-лесно или по-трудно да задържа прахта и да се замърсява.

Най-често се изпълняват три вида мазилки:

» С гладка повърхност

» Влачена или според възприетата терминология на някои производители – рустикална

» Драскана мазилка

За разлика от класическите варо-пясъчни мазилки, при които материалът е един и същ, а повърхностната структура се получава в зависимост от начина на механична обработка – изпердашване с кръгови движени, надиране на повърхността с дъска с набити в нея пирони и т.н., при тънкослойните мазилки видът на структурата е заложен от производителя чрез самия ù състав. Така например мазилките, предназначени за „драскана“ структура, съдържат зърна, които малко се отличават по големината си. При изпердашване с кръгообразно движение на маламашката се получава равномерна грапава структура. Мазилките тип „влачена“ съдържат известно количество зърна, чиято големина значително надвишава големината на останалите. Именно тези зърна се търкалят и влачат при заглаждане с маламашката, като оставят дълбоки надлъжни следи, чиято форма и направление зависят от начина на движение на инструмента. При изтегляне отгоре надолу се оформят вертикални бразди, при кръгово движение се получава релефна структура с произволно разположени криволинейно оформени бразди. Дебелината на слоя мазилка на практика се определя от големината на зърната в нея. Колкото те са по-едри, толкова слоят става по-дебел, а повърхността придобива по-релефна и грапава структура. Освен това трябва да се има предвид, че разходните норми малко се различават – при драсканата тя я малко по-голяма, освен това този вид мазилка задържа повече прах и по-бързо се замърсява.

При избора на цвят на мазилката наличието на топлоизолационна система отдолу поставя някои допълнителни ограничения, особено когато сградата е изложена на силно слънчево греене. Колкото оцветяването е по-тъмно и с по-наситени цветове, толкова мазилката ще поглъща по-енергично топлина от слънчевото греене, толкова повече ще се нагрява мазилката и многопластовата изолационна система под нея. Това от своя страна води до поява на термични напрежения, които са толкова по-големи, колкото е по-голяма разлика между температурата на нагрятата от слънцето през деня повърхност и охлаждането ù през нощта. Тези напрежения предизвикват проява на пукнатини в тънкия слой мазилка, той престава да бъде сигурна преграда срещу проникване на влагата в топлоизолацията, а мазилката започва да се руши. Затова за топлоизолационни системи не се препоръчва използването на тъмни, наситени цветове. Способността на повърхността на мазилката да отразява слънчевите лъчи се определя от коефициента им на отразяване (HBW, Hellbezugswert). Неговата стойност се намира между 0 (за черния цвят) и 100 (за белия), и съответно показва къде в тези граници се намира даденият цвят. Колкото стойността му е по-ниска, толкова по-тъмен и наситен е цветът, мазилката съответно отразява по-малка част от слънчевата светлина и по-силно се нагрява. Тази стойност в проценти е посочена в мострените палитри за избор на цвят. За мазилки върху топлоизолационни системи този коефициент не бива да бъде по-малък от 30% за минерални, силикатни и силиконови мазилки и 25% за полимерни мазилки. По изключение се допуска полагането на по-тъмни мазилки, но само върху отделни декоративни елементи с площ, не по-голяма от 10% от повърхността на цялата фасада.

 

Видове мазилки

Минерални мазилки

Според вида на свързващото вещество мазилките се делят на четири основни вида. Свързващото вещество при минералните мазилки, или както още ги наричат „леки“ или „благородни“, е цимент, вар или комбинация от двете. Нанасят се предимно върху минерални основи – варо-циментови и циментови, шпакловки върху топлоизолационни системи. Доставят се в хартиен чувал във вид на суха фабрично приготвена смес. Подходящи са за получаване на повърхности с влачена или драскана структура, както и за мазилки с едър и груб релеф. Подходящи са за външно и вътрешно приложение. Големината на включените в мазилката зърна може да бъде 1, 2 и 3 mm. Те имат най-ниска цена на килограм, но това съществено предимство донякъде се губи поради по-голямата разходна норма на квадратен метър. Недостътък и същевременно предимство е това, че оцветяването им се дължи на цвета на съдържащите се в тях камъчета и на минералните пигменти. Това от една страна ограничава възможността за избор, но от друга цветът на мазилката не се променя с времето под въздействие на слънчевото греене.

Не могат да се полагат върху синтетични повърхности, лакови и маслени покрития, върху постни, минерални или дисперсни бои. В зависимост от попиващата способност основата трябва да се овлажни преди нанасянето на такъв вид мазилка. Използването им се препоръчва за измазване на сгради, разположени в среда без интензивно замърсяване с автомобилни и други промишлени газове, а и не бива да се намират в близост до морския бряг.

 

Силикатни мазилки

При тях свързващото вещество е калиево водно стъкло, което се втвърдява под въздействие на въглеродния диоксид във въздуха. Доставят се във вид на готов за полагане гъст пастообразен разтвор. Използват се за получаване на влачена или дpаскана повърхностна стpуктуpа, за външно и вътрешно приложение. Този вид мазилки съхнат без да образуват повърхностен филм, устойчиви са на атмосферни влияния, имат сравнително добри водоотблъскващи свойства, добра пропускливост на водните пари и въглеродния диоксид, редуцират възможността за задържане на замърсяване по повърхността, негорими са и лесно се полагат.

Произвеждат се с едрина на зърната: 1,5, 2, 2,5 и 3 mm. Силикатните мазилки могат да се нанасят върху армирани шпакловъчни слоеве при топлоизолационни системи, варови, ваpо-циментови и циментови мазилки, бетон и дpуги минеpални основи или върху стари здрави покрития от силикатни бои и мазилки. В значително по-малка степен са подходящи за нанасяне върху гипсови шпакловки, като в случая е задължително преди това да се направи проба. Тези мазилки не са подходящи за нанасяне върху плочи от гипскартон, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни, дисперсни и варови бои.

 

Силиконови мазилки

Както подсказва наименованието им за свързващо вещество служат силиконови (силициево-органични смоли) смоли. По всички показатели и особено по водоотблъскващите им свойства (при добра пропускливост на водните пари) и по способността им да се самоочистват от дъждовната вода (включително и да се мият), тези мазилки стоят най-високо в класацията спрямо останалите. Те представляват готови за използване гъсти пастообразни разтвори. Предлагат се с едрина на зърната 1,5, 2, 2,5 и 3 mm.

Този вид мазилки са подходящи за полагане върху армирани шпакловки при всички топлоизолационни системи, върху варови, варо-циментови и циментови мазилки, бетон и други минерални основи (шпакловъчни маси), както и върху стари с добро сцепление минерални, силикатни и дисперсни бои и мазилки, органично свързани шпакловъчни маси, гипсови мазилки и плочи от гипсокартон. Не са подходящи за нанасяне върху пресни варови мазилки, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни бои.

 

Полимерни мазилки

При тях за свързващи вещества се използват различни изкуствени смоли. Подходящи са за нанасяне върху всякакви основи, произвеждат се в най-широка цветова гама и са подходящи за всички видове повърхностни обработки. При тях може да се получат ярки и интензивни тонове, а на силиконовите мазилки отстъпват единствено по по-ниската паропропускливост и пропускливост на въглероден диоксид.

Към полимерните мазилки принадлежи и една отделна група – мозаечните мазилки. Те се използват за измазване на цокли, бетонни колони, чела на балкони и тераси, и повече от успешно заместват някогашните шлифовани мозайки и чукани бочарди. Имат повишена механична устойчивост, издържат на мокрене и миене с вода, имат силно релефна структура и красив външен вид при голямо разнообразие от цветови съчетания на съдържащите се в тях камъчета. Нанасят се върху основи като бетон, естествен и изкуствен камък, цименто-варови мазилки, циментова замазка и др.

Доставят се във вид на готов за употреба гъст разтвор. Върху предварително грундираната основа се нанасят със стоманена пердашка на дебелина, колкото позволява едрината на включените в мазилката камъчета. Разходната норма при тези мазилки е по-висока – около 5 kg/m2 при дебелина 3 mm.

Макар че основните характеристики на тънкослойните мазилки са сравнително близки, изборът трябва да се съобрази със средата, която заобикаля сградата. Най-добри водоотблъскващи свойства, най-добра защита срещу развитие на плесени и микроводорасли, както и най-добра паропропускливост имат силиконовите мазилки. Ценно тяхно качество е още, че слабо задържат прахта от въздуха и тя лесно се отмива от дъждовната вода. Сходни характеристики имат и полимерните мазилки, с тази разлика че затрудняват „дишането“ на стените. Така например, ако изолацията е изпълнена с най-качествения за целта, но и най-скъп материал плочи от минерална вата, който осигурява много добра паропропускливост на стените, няма смисъл зорлем да ù се поставя преграда с полимерна мазилка.

И двата вида мазилки са особено подходящи са за райони със силно замърсяване на въздуха, намиращи се в близост до море, до големи промишлени обекти, за фасади на сгради, подложени на силно навяване, на дъжд и сняг. Малко по-назад в тази класация се намират мазилките на силикатна основа. Те отстъпват на силиконовите по водоотблъсващите си свойства и по устойчивостта си на развитието на плесени и микроводорасли. Затова пък са малко по-евтини. За сгради, които не се намират в силно замърсени райони и не са подложени на силни ветрове и навяване на дъждовна вода, добро решение е изборът на благородна минерална мазилка, която е най-евтина.

 

Полагане на мазилките

За полагане на мазилките се използват няколко инструмента. На първо място това е ръчният електрически миксер за разбъркване на бои, лепила и мазилки, който може да бъде заменен с мощна ръчна бормашина и подходяща бъркалка. Нанасянето и заравняването на мазилката се извършват с пердашки и мистрии, изработени от неръждаема стомана. За структуриране на повърхността се използват най-често маламашки от пластмаса с гладка или леко грапава повърхност. Пердашките трябва редовно да се почистват от втвърдените остатъци мазилка, за да бъде повърхността им винаги чиста и гладка. Най-лесно това се прави, като се трият с парче газобетон и вода.

Работата трябва да се организира така, че да се осигури непрекъснат процес на полагане. Фасадата се измазва наведнъж, като се спазва принципът „мокро върху мокро“. Ако се допусне засъхване на вече измазан участък, границите му отчетливо ще личат. Това означава, че цялата фасада трябва да бъде достъпна от стабилно скеле, а когато площта е голяма, мазилката се полага на разположени в съседство полета от няколко души. Мазилките не бива да се полагат при горещо време и силно слънчево греене, както и при температури, по-ниски от 5 оС.

Начинът за подготовка на мазилката зависи от вида ù. Минералните мазилки се доставят в книжни торби в сухо състояние и се разбъркват с вода непосредствено преди употреба. Цялото съдържание на торбата се разбърква наведнъж в продължение на 3–5 min, като се добавя предписаното от производителя количество вода. При работа на по-големи участъци е желателно да се разбърка наведнъж съдържанието на две и повече торби. За пълно изравняване на цветовите нюанси и уеднаквяване на консистенцията се препоръчва отделно разбърканите порции мазилка да се насипят в голямо корито и всичко да се разбърка още веднъж. Останалите три вида мазилки се доставят готови за употреба в пластмасови кофи. При тях единствено е необходимо старателно разбъркване с миксера, за да се хомогенизира сместа напълно.

Нанасянето на мазилката се извършва на два етапа. От мазилката се загребва с малка мистрия, разтворът се поставя върху стоманената пердашка и с движение отдолу-нагоре се полага върху стената. Маламашката се държи под остър ъгъл спрямо стената, като долният ù край се притиска с пръсти. След това мазилката се разнася до получаване на равномерно дебел слой. Тук не може да се сгреши, защото дебелината на пласта се определя от едрината на включените в мазилката зърна. Мазилката полепва добре след няколко заглаждания, защото определено не се маже „като масло“ поради по-едрите зърна, които леко затрудняват задържането ù върху вертикалната повърхност. Следващата операция е структуриране на повърхността, което се прави почти веднага или след съвсем кратко изчакване докато мазилката е още мокра и не е започнала да свързва.

Видът на завършената мазилка зависи от два фактора – от самата мазилка и по-точно от големината и съотношението на съдържащите се в нея зърна, и от начина на повърхностна обработка (структуриране) при полагането ù.

Повърхностната обработка се прави с пластмасова маламашка, като първоначално с дъговидни движения слоят се изравнява. След това маламашката се поставя и притиска успоредно на стената и в зависимост от начина на движението ù се получава желаната повърхностна структура.

Тя притиска зърната с по-голям диаметър, влачи ги и те оставят бразди във все още меката мазилка. За получаване на влачена мазилка с вертикално разположени бразди маламашката се издърпва неколкократно рязко надолу, което се повтаря докато се получи равна повърхност с добре очертани бразди. Насъбраната при това върху маламашката мазилка се загребва с мистрията и връща обратно в кофата. При кръгообразно движение на маламашката се получава повърхност с безразборно разположение и посока на браздите.

Драсканата мазилка се получава също чрез кръгообразно движение на пердашката. Грапавината на повърхностния слой се усилва и от това, че при изсъхването си свързващото вещество се свива и камъчетата допълнително се оголват.

Използват се маламашки със съвсем гладка повърхност, с които се работи, когато мазилката е още прясна и лесно полепва по инструмента, както и маламашки с леко грапава повърхност, наподобяваща в миниатюрен вид класическите кори за вафли. Те са подходящи за обработване на мазилката в стадий на начално свързване, която вече не залепва така силно.