В категории: Бани и кухни, Брой 12/2009, Облицовки и настилки, Ремонти

Ремонт и обновяване на банята VI. Полагане на стенни и подови облицовки с плочки

Продължение от НС 11/2009

Георги Балански

От старата баня вече и помен няма. Стените са голи и наново равно измазани, върху пода е положена даваща наклона циментова замазка, всички повърхнини са хидроизолирани. Плочките са закупени и необходимите инструменти (НС 11/2009) са подготвени за работа. Време е да се захванем с облицовката на стените и пода. Стените се ползват с предимство, за да не се замърсява с лепило и фугираща смес застланият с плочки под.

Съвременните лепила имат достатъчно висока задържаща способност, поради което току-що залепената върху стената плочка изобщо или почти не се свлича под тежестта си. Правилно подбраното лепило е от съществено значение за качеството и лекотата, с която се работи. От него в голяма степен зависи дълготрайността на облицовката, особено когато се лепи върху т.нар. критични основи – над подово отопление, облицовъчни плочи на гипсова или циментова основа и др.

На страниците на списанието са разглеждани подробно всички видове лепила за плочки на Weber и Ceresit. Най-прясна е информацията в подробната обзорна статия в бр. 6/2009 за лепилата Ceresit, които в момента се предлагат на нашия пазар. За максимално улесняване на избора областите на приложение, където дадено лепило е най-подходящо, са посочени в табличен вид. В нашия случай – баня без вградено под плочките подово отопление, а стените са с класическо масивно изпълнение от тухлен зид, за залепване на плочките са подходящи лепилата Ceresit CM 11, CM 12 Elastic, CM 16 Flex, CM 17 Super Flex и CM 25 White Super Flex. От списъка с лепила на Ceresit е изключено само CM 9, защото то е подходящо за сухи помещения. Ще изключим и CM 25 White Super Flex, защото неговите качества в случая не са необходими. То е нов продукт, специално предназначен за залепване на облицовки в басейни и други повърхности, намиращи се в постоянен досег с влага и вода. Това лепило е също така особено подходящо за лепене на плочи от мрамор, защото поради белия си цвят то не прозира и не променя цвета им. Също така е подходящо за лепене на плочи от гранитогрес и стъклокерамика, включително на прозрачни и полупрозрачни плочи от стъкло. Поради високата си остатъчна еластичност след втвърдяване това лепило е много подходящо и за облицоване върху „критични основи“. По принцип колкото по-високо в посочената поредица стои даденото лепило, толкова по-добри качества и по-универсално приложение има. Когато облицовката се намира над подова отоплителна система или основата спада към групата на „критичните“, подходящите лепила са CM 16 Flex, CM 17 Super Flex и CM 25 White Super Flex. По-високата остатъчна еластичност след втвърдяване е предимство от съществено значение при възникване на движения в строителната конструкция. Всички лепила имат висока начална слепваща способност, поради което залепената плочка се задържа на мястото си практически без да се свлича по стената надолу. Това е много важно, когато първият залепен ред плочки трябва да се самозадържа върху стената, без да се налага подпирането му отдолу, докато лепилото стегне. Всички посочени лепила изпълняват това изискване, но по-прецизната класация показва, че най-малко свличане допуска лепилото CM 11 – под 0,1 mm, докато за лепилата с повишена остатъчна еластичност този показател е между 0,2 и 0,5 mm. Лепилото CM 11 е и най-евтино. В нашия случай всички плочки са теракотени и са лепени с CM 16 Flex, чиито качества надхвърлят изискванията според условията на експлоатация на облицовката.

Това, както и всяко друго прахообразно лепило за плочки, се приготвя на място непосредствено преди употреба. Разбърква се в предписаното от производителя съотношение суха смес: вода, за което са необходими още теглилка, разграфен съд за отмерване на водата, кофа със стени от еластична пластмаса и миксер за строителни разтвори или като заместител – мощна бормашина с подходяща за целта бъркалка. След първоначалното старателно разбъркване сместа се оставя в покой около 5 min, разбърква се повторно и непродължително, след което лепилото е готово за употреба. След всяко разбъркване бъркалката се върти в кофа с чиста вода, докато лопатките ù се почистят от полепналото върху тях лепило. Ако това не се прави редовно, по тях бързо се наслоява и втвърдява лепило, което след това трябва да се отстранява чрез досадно бавно изчукване с чукче със заострено чело.

В зависимост от марката разбърканото с вода лепило е годно за използване в продължение на около 1,5–2 до 4 часа, а нанесеното върху стената е подходящо за залепване на плочките в интервал от 15 min до 20 min. Ето защо лепилото се нанася върху площ, която може да бъде облепена с плочки за посоченото време.

За да спори работата и облицовката да стане перфектно изпипана, от решаващо значение е добрата подготовка на основата (виж НС 7-8/2000). Тя завършва с полагане на два слоя течна хидроизолация. В резултат на това се получава чисто помещение с равна повърхност на стените, а при пода и с необходимите наклони за оттичане на водата. Понеже в нашия случай хидроизолацията е изпълнена с изпитания материал Ceresit CK 51, то и лепилото задължително трябва да бъде от същата марка. Така се гарантира здравото и дълготрайно захващане на лепилото към основата, защото двата материала са пригодени един към друг.

И тъй като има различия в технологията на подреждане на плочките при стенните и подови облицовки, ще разгледаме изпълнението им поотделно.

Стенни облицовки

Правилно е облицовката на стените да започне не от първия, опиращ до пода ред, а от втория, следващ над него или дори от третия ред плочки. Първо се облицоват стените без най-долния ред, след това се пристъпва към пода и едва накрая се завършва с останалия последен първи ред на стенната облицовка. Майсторлъкът в случая е точно да се определи местоположението на този начален в лепенето ред в облицовката и на първата залепена в него плочка. Височината на този начален ред се определя с оглед на това плочките от най-долния ред да се скъсяват на дължина със сантиметър-два, така че точно да прилегнат спрямо готовата подова облицовка, а между тях да остане разширителна фуга с широчина 2–3 mm. Това е необходимо, защото предварително нивото на готовия под не може да се уцели с точност до няколко милиметра. Ако не се остави такъв резерв във височината на най-ниско разположения ред плочки, може да се окаже, че между него и пода ще остане по-широка от желаната фуга, която както и да се запълни, впоследствие ще загрозява облицовката. Прекомерното презапасяване и съответно повече от необходимото скъсяване на плочките в най-долния ред пък води до ненужен преразход на материал (фира).

Поради близостта до пода за по-добра видимост е по-удобно лазерният нивелир да се постави и нагласи по височина така, че очертаната от него хоризонтална линия да сочи нивото на горния ръб на плочките от този пръв за залепване втори или трети ред в облицовката. Мястото за поставяне на статива трябва да се избере така, че той да не пречи на работата, за да не бъде съборен по невнимание. В предишната статия вече споменахме, че под лазерен нивелир разбираме сходен по технически характеристики с модела Sola CrosslineStar, който има три лазерни лъча – хоризонтален и два вертикални. Лазерните прожектори са монтирани на окачен като махало механизъм, който под въздействие на земното притегляне се самонивелира.

Нивелирите, които се нивелират ръчно с помощта на две водни либели, общо взето, са непрактичен и изнервящ работещия инструмент, защото всяко тяхно преместване изисква наново нивелиране, което е с точност, по-ниска от тази на самонивелиращите се. Поставен върху пода, същият нивелир отлично изпълнява функциите си и при залепване на подовата облицовка.

При облицоване на стените нивелирът се закрепва върху главата на статива и заедно с нея се повдига или снижава, докато очертаната от него хоризонтална линия съвпадне с маркираната върху стената височина. Сега остава да се определи точното местоположение на плочките в реда, което зависи от първата залепена плочка. За всяка стена поотделно това разположение трябва да се обмисли внимателно. Най-лесният вариант е да се започне с цяла плочка. В повечето случаи това обаче не е доброто решение, защото завършващата реда плочка може да се окаже прекалено тясна, което ще загрозява облицовката за срам на майстора. Затова оставащото в края на реда разстояние плюс широчината на една цяла плочка се разпределя по равно между двете плочки, които се поставят в началото и края на реда. При правенето на тази сметка трябва да се отчита и сумарната широчина на фугите между плочките. По този начин се получава симетрично разположение на две еднакво широки крайни плочки. Широчината им при всяко положение ще надхвърля половин плочка и поради това те няма да дразнят окото. Все пак последната плочка се отрязва, когато дойде моментът за нейното залепване, защото e възможно някоя от вертикалните фуги да мръдне с милиметър, което накрая се компенсира с отрязване на плочката според наличната широчина. При всяко положение разликата между първата и последната плочка в реда ще се измерва в милиметри и затова няма да личи.

След като бъде отрязана до необходимата широчина, първата плочка в реда се залепва, като горният ù ръб се подравнява по очертаната от нивелира хоризонтална линия. Добре е да се включи и очертаващият вертикална линия лъч. След завъртане на нивелира по него допълнително може да се контролира вертикалността на всяка следваща в реда плочка.

Ако облицованото място е тясна ниша и няма място за удобно разполагане на статива с нивелира, може да се започне с цяла плочка в средата на реда. Нейното местоположение спрямо началото на реда трябва точно да се пресметне с оглед широчината на първата плочка и на фугите между всяка двойка плочки. При достигане до края на всеки ред завършващата го плочка се отрязва според широчината на мястото. Тук трябва да се отчита и начинът на застъпване на плочките между съседните стени, защото кантовете на едната облицовка покриват ивица от другата облицовка.

След като с назъбената страна на маламашката лепилото бъде равномерно разнесено върху повърхността на стената, всяка плочка се поставя на мястото си и с лек натиск, включително чрез почукване с гумен чук, се намества точно на мястото си. Тя трябва да прилегне плътно и да потъне леко в слоя лепило. Същевременно се следи повърхността ù да легне в една равнина със съседните вече залепени плочи. Потъването на плочката и плътното ù прилепване в пласта лепило се улеснява от това, че то е нанесено на успоредни ивици. При натиск върху плочката празното пространство между ивиците поема избилото встрани лепило и така плочката прилепва плътно без образуване на кухини и по-големи въздушни мехури под нея.

Майсторлъкът при наместване на всяка плочка е точното ù нивелиране спрямо съседните така, че в крайна сметка всички плочки да лежат в една равнина и между кантовете им да не се образуват видими стъпала. За това много помага мастар с дължина 60–80 cm, с който се следи нивото на плочката, а почукването с чука върху поставената плочка може да става и през мастара, докато прилегне добре. За тази цел може да се използва и обикновен евтин метален нивелир с посочената дължина. След време човек придобива опит, а окото му става до такава степен обиграно, че безпогрешно долавя и най-малката разлика в нивата между съседните плочки. Тя може да се усети отчетливо и с палеца на ръката в точката, където се събират ръбовете на новата и вече залепените три съседни плочи. Фугата между плочките се оформя чрез поставяне помежду им на пластмасови кръстчета. Изборът на широчината на кръстчетата зависи от редица фактори, включително и от размерите на плочите. За стенни облицовки с плочки 20х30 cm оптимална според нас широчина на фугата е 3 mm. Необходимо е да се знае, че поради заоблените кантове на плочките запълнената с пълнител фуга изглежда по-широка, отколкото е дебелината на кръстчетата. Кръстчетата може да се използват по два начина. Единият е върху горния десен ъгъл на всяка плочка да се поставя кръстче, лежащо в плоскостта на плочката, което обхваща ъгъла. Така, като се залепи един ред, редицата стърчащи от него кръстчета задава гнездата, в които точно и правилно влизат плочките от по-горния ред. Недостатък на този начин е, че кръстчетата се изваждат малко по-трудно и това трябва да стане веднага щом лепилото започне да стяга, когато вече няма опасност плочките да се разместят. Вторият, по-често използван от майсторите начин е кръстчетата да се напъхват между всяка двойка плочки перпендикулярно на облицовката. Така на практика те се използват като клечки с калибрирана дебелина. Под и от едната (лявата най-често) страна на всяка току-що поставена плочка се поставят по две кръстчета. Предимство на този начин на използване на кръстчетата е, че по-лесно се издърпват дори и при по-твърдо лепило.

По принцип, независимо от начина им на поставяне, кръстчетата трябва да се изваждат няколко часа след залепване на плочките, когато лепилото все още не се е втвърдило до степен, че изваждането им да се превърне в проблем. Ако това се случи, примерно след едно денонощие, може да се наложи буквално издълбаване на кръстчета или на отчупени при изваждането им останали в лепилото части със специален инструмент с твърдосплавни зърна за почистване на фуги. Това е и трудоемка, и доста рискована операция, защото и най-малкото невнимание, потрепване и несигурност на ръката може да причини отплесване и плъзване на острието по повърхността на плочката и нейното неизбежно надиране.

Понякога се явява разлика в широчината на съседни фуги и за да няма забележима разлика, тя се компенсира, като се разпределя по равно. В такива случаи вместо кръстче се използват пластмасови клинчета. Те са особено полезни при подпиране на плочките от най-ниско разположените редове.

Повече старание изисква залепването на плочките около изпъкналите ръбове. На тези места се поставят специални пластмасови или метални декоративни профили, които покриват и придават естетически завършен вид на изпъкналите ръбове. От едната страна на облицовката крайният ред плочки застъпва единия кант на профила. Лепилото прониква през перфорираната му повърхност и така той бива здраво слепен към гърба на плочките. Откъм другата страна на облицовката кантовете на плочките опират челно в надлъжния ръб на профила. Това изисква точно отрязване на всички крайни плочки, така че да опират плътно до канта или да се получи еднакво широка фуга по цялата височина на облицовката.

Допълнително усложнение създава необходимостта от челно снаждане на два профила при облицовка с два цвята плочки. В повечето случаи за всеки цвят плочки се подбира и хармониращо оцветен ъглов профил. Челното съединяване на двата профила налага да имат еднакво напречно сечение, така че да не се получи разминаване и стъпало на мястото на снадката. Затова при покупката на профилите трябва да се гледа не само цветът и размерът им (според дебелината на плочките), но и да се внимава напречните им профили да съвпадат.

Често е по-добре залепването на плочките в двата съседни реда да започне едновременно от изпъкналия ръб, което осигурява по-голяма свобода при тяхното наместване и поставяне на декоративния профил. Има и профили с вдлъбната извивка за оформяне на вътрешните ъгли между облицовките на съседни стени. Те се използват по-рядко, пък и не са абсолютно необходими, когато плочките се режат точно. Докато лепилото на най-горния ред плочки е още прясно, се поставя и завършващият облицовката декоративен профил (еднакъв с профила за изпъкнал ъгъл). Перфорираното му рамо се подпъхва със странично движение зад плочките, за да потъне в лепилото, като се внимава да не се повдигнат вече залепените и нивелирани плочки.

При правилно организирана работа, добри инструменти и малко придобит опит лепенето на плочките върви с доста бърз темп. Най-голямо бавене и източник на проблеми е оформянето и залепването на плочките, покриващи отвори в облицовката. Задачата допълнително се усложнява, когато част от отвора излиза извън плочката и преминава в съседната. Също така е логично, че отвори с по-малък диаметър се пробиват по-лесно, отколкото големи. Изрязването на отвори в плочки и необходимите за това инструменти са разгледани подробно в НС 11/2009.

Всъщност не толкова пробиването на отворите, колкото точното определяне на техните центрове създава повече главоболия. При по-малки отвори това се прави, като с линия или сгъваем метър на око се измерва разстоянието от центъра на отвора до кантовете на вече залепените отстрани и отдолу плочки. Методът е приблизителен и допуска доста голяма грешка. Поради това може да се наложи допълнително разширяване на изрязания в плочката отвор чрез изпилване. Извършва се допълнителна работа и което е по-важно, отворът става ненужно голям и повече или по-малко с елиптична или друга неправилна форма. В повечето случаи отворът няма да се вижда, защото ще бъде покрит от декоративната капачка от комплекта на смесителната батерия. Все пак такава работа е срам за майстора и затова е най-добре неточно пробитата плочка да се бракува, разстоянията до центъра на отвора да се измерят отново и да се пробие нова плочка.

Точното определяне на центъра и диаметъра на отвора може да се улесни по два начина. Единият е да се използва лазерният нивелир, чийто триножник се поставя и намества така, че центърът на кръста, образуван от двата лъча, да съвпада с центъра на тапата, коляното или муфата, с които завършва тръбата – била тя водопроводна или на канализационната тръба. Измерването по този начин е значително по-точно, защото разстоянието между всеки от лъчите на прожектора и стените на тръбата вече се измерва по-лесно с линията.

Вторият начин е съвсем елементарен, но често дава добри резултати. От кадастрон се изрязва парче с размерите на плочка. То се налага на мястото на липсващата плочка и чрез пробно пробождане с шило се определя центърът на бъдещия отвор. Диаметърът му може приблизително да се определи, като листът хартия се притисне внимателно с пръсти, при което периферията на тръбата или контурът на тапата оставя отпечатък. Добре очертан отпечатък може да се получи, ако тези елементи предварително се намажат с боя.

Отново с помощта на шаблон се определя точно контурът на плочките от стенната облицовка, когато върху пода има праг, отделящ пространството, оформено като душкабина.

По изрязания и напасван на място шаблон върху плочката се очертава контур с П-образна форма, по който тя се изрязва. За това е необходима настолна машина за рязане с диамантен диск (виж НС 9-10/2009) или в краен случай се реже на сухо с диамантен диск или карбофлексна шайба и ъглошлайфмашина.

При мокро рязане очертаният върху плочката с дебел флумастер контур се изличава лесно от водата, а ако е устойчив на измиване, стичащата се примесена с керамични частици вода бързо го скрива от погледа. Ето защо предварително контурът се обозначава чрез залепване на предпазна хартиена лента. Тя също се отлепва от водата, но издържа, докато трае рязането.

Следва: Полагане на настилката от подови плочки