В категории: Брой 7-8/2009, Хоби

Как да правим подводни снимки

От всички фотографски жанрове подводната фотография е може би една от най-сложните. Не само защото се налага да се снима в условия, които трудно или изобщо не може да се контролират, но и защото човек трябва да притежава отлични плувни и гмуркачески умения, както и съответната екипировка за това – било акваланг или поне маска и шнорхел и всичко останало – плавници, неопренов костюм и т.н.. Сериозната снимачна техника също е доста голям проблем – за никого не е тайна, че цената на бокса за подводно снимане обикновено е приблизително еднаква с тази на самата камера, а като прибавим към това и специалните подводни светкавици, сметката излиза доста дебела.

Ако пишехме тази статия преди няколко години, вероятно следващото изречение в нея би било: „Колкото и да не ни се иска, при такива условия не ни остава нищо друго, освен да се откажем от подобно приключение, и да се задоволим със снимките, които можем да направим над водната повърхност.“ Днес обаче това съвсем не е така. Любителят фотограф е най-често и любител гмуркач, който с комплект плавници, маска и шнорхел, без специално обучение и тескерета за квалификация, без акваланг, компресорна станция, сериозна лодка и друг специализиран инвентар, може да се наслаждава на красотата на подводния свят и в близост до брега на малки дълбочини. И вместо да избива с харпун красивите в своята водна среда жизнерадостни риби, да гостува добронамерено в техния свят като им се радва и ги заснема. Това вече е лесно осъществимо и то на цената на обикновен фотоапарат.

Безмилостната конкуренция в производството на цифрови фотоапарати „роди“ няколко ценово съвсем достъпни компактни камери, които се справят чудесно не само с надводните, но и с подводните снимки на неголяма дълбочина (максимум до 10 m), и не изискват нито боксове, нито каквото и да било друго специално оборудване. И ако преди само 2-3 години у нас можеше да се купи такъв фотоапарат само на Pentax и Olympus, то днес съвсем не е така – Canon, Fujifilm и Panasonic също се включиха в надпреварата и вече предлагат свои модели на водосутойчиви фотоапарати.

Повечето хора, за които плаването и гмуркането е любимо занимание, алтернатива на скучното целодневно излежаване на плажа, дори и не си дават сметка колко достъпна е станала подводната фотография. И както на сушата с фотоапарат в ръце човек се превръща в ловец, упорито търсещ и заснемащ уникални често траещи няколко мига състояния на природата и на живота в нея, по същия начин снимането под вода осмисля и изпълва със съдържание часовете на гмуркане, което отгоре на всичко е и здравословно занимание.

Водата не е естествената среда на човека, тя създава и редица проблеми при снимане, с които човек няма как да не се съобразява. Същевременно от собствения си вече двегодишен опит при изпробване на фотоапарати за подводно снимане на Olympus може да кажем, че „няма нищо по-лесно от подводната фотография”. Плуваш и като видиш интересен обект, с чупка в кръста и високо изнесени над водата крака, се гмуркаш към него, насочваш фотоапарата и натискаш спусъка. Истината е че в такива условия почти няма възможност за спокойно и внимателно кадриране, образът върху дисплея е твърде неясен, а и повечето придънни риби плашливо се скриват в убежищата си щом се почувстват застрашени. Другите пък, дори и когато любопитно те наобикалят да проучат що за същество е нахлуло в тяхното жизнено пространство, се движат с бързина, която изисква светкавична реакция на снимащия докато на свой ред се огъва като змиорка, за да ги държи в обсега на обектива. Към това трябва да се прибави и неминуемото движение на водата, което на плитко доста силно люлее фотоапарата.

И въпреки всичко това, накрая се оказва, че човек отнася със себе си колекция от снимки, които не само със сигурност ще впечатлят всеки, който не е поглеждал към морското дъно, но дори и самият фотограф. И докато на сушата превесът в качеството на фотографския продукт определено се пада на човека, при любителските гмуркачески подводни снимки фотоапаратът излиза на по-предно място.

Като илюстрация на казаното дотук поместваме няколко подводни кадъра, заснети на малка дълбочина, а някои и непосредствено под повърхността на водата с последния модел на Olympus – m Tough 8000, който ни бе предоставен за тестване от Olympus Bulgaria. Да не пропуснем и още една задължителна предпоставка за заснемането на тези снимки – кристално чистата прозрачна вода на Йонийско море, иначе казаното по български на Бяло море. Море, чиято брегова ивица не е бетонирана в стил мутро-барок и в чиито води не се излива безпрепятствено градската канализация.

Предварително ще направим уточнението, че показаните тук снимки са направени по най-лесния и с минимална намеса на фотографа начин – с един от трите предварително програмирани режима за подводни снимки. Особено ефектни снимки се правят в макрорежим, когато се включва и вградената във фотоапарата светкавица.

Преди да продължим с подводното снимане, трябва да поясним, че Olympus – m Tough 8000 в никакъв случай не е фотоапарат специализиран единствено за подводни снимки. Той е отличен фотоапарат за хора, които обичат да спортуват, да изкачват планини и да се катерят по скали, да газят бурни планински потоци или да плуват с лодка в спокойни или в буйно течащи води. Във всички тези ситуации фотоапаратът ще ви върши отлична работа, винаги ще бъде под ръка за поредната „уникална” снимка, и същевременно няма да ви създава грижи за да предпазвате от повреда. Кутията му е херметично затворена така че не само не се бои от вода при дълбочина до 10 m, но е напълно защитен и срещу проникване на прах. Тя е удароустойчива и гарантирано издържа без повреда при падане върху камък или циментов под от височина 2 m, не се поврежда и при натиск от 100 kg. Освен това фотоапаратът е компактен и сравнително лек. С две думи такъв фотоапарат е идеалният непретенциозен и верен спътник, който не би трябвало да изневери и в по-екстремни условия.

Фотоапаратът може да снима и под границата от 10 m, но тогава вече трябва да се подстави в подходящ за него бокс.

Освен да снима в напълно автоматичен режим, фотоапаратът позволява и по-значителна намеса на фотографа, което пък изисква повече познания и творчески подход.

Подводната фотография, на първо място, е фотография – всички принципи и правила, използвани при снимки „на въздух“ се прилагат и под водата. За никого не е тайна, че за хубава фотография се изисква не само правилна композиция, а и правилна експозиция, иначе как после ще обясните на приятелите си, че онова тъмно петно на син фон е онази изключително красива рибка с яркочервен цвят?

От голяма важност е и отношението на фотографа към обекта на снимане. Докато снимате, помислете каква е целта на снимката, какво искате да предадете с нея, защо сте натиснали спусъка. Ако целта е просто да документирате факта, че в морето съществува такава или онакава рибка или растение – давайте смело – снимайте, докато можете. Но ако искате да направите художествен кадър, който да изразява чувства, мисли или усещания, да предадете атмосферата на дълбините или красотата на морските обитатели, то обмислете всеки свой ход, точно как и откъде е най-добре да снимате, не бързайте, изчакайте най-подходящия момент. Или с други думи, в този аспект действайте точно така, както и при обичайната фотография.

Между двата типа фотография, разбира се има и големи разлики – от задължителните умения за плуване и гмуркане до необичайните условия, в които се намирате. Ако на повърхността между обекта и камерата стои само въздухът, то в подводния свят „разделител“ между тях се явява водата, която поглъща неколкократно повече и светлина, и цветове. Водата е 800 пъти по-плътна от въздуха и поглъща предимно топлите цветове, при това право пропорционално на разстоянието до обекта. Или с други думи колкото по-далеч от вас се намира той, толкова по-малко топли цветове и вие, и камерата ви ще можете да различите – те просто ще бъдат по-сини или по-зелени в зависимост от цвета на водата. Дори и най-кристално чистата вода на тропическите морета би създала ефект на син филтър, който сте сложили на обектива.

Как да избегнете влиянието на този „син филтър“? Първото и най-главно правило е да доплувате колкото се може по-близо до обекта на снимката. А близо означава наистина близо – за макроснимка става въпрос за сантиметри, а за всичко останало – не повече от 1-2 m. Колкото повече вода има между фотоапарата и снимания обект, толкова повече светлина ще се погълне и разсее „по пътя“. От тук следва и логичният извод, че дългофокусната настройка (големият Zoom) на камерата е почти безполезна – обектът може да приближите, но той няма да е с естествения си цвят.

И още една особеност на подводната фотография – въпреки всички съвети в обичайната фотография да се снима рано сутрин или късно вечер, когато светлината е по-мека, т.е. не толкова контрастна, под вода най-доброто време за снимане е на обяд, когато слънчевите лъчи проникват под прав ъгъл спрямо повърхността и достигат най-дълбоко. В тази ситуация фотоапаратът често се обърква и вследствие на автоматичния баланс на бяло, който той поставя, снимките излизат със синьозеленикав оттенък. За да избегнете това, добре е при ясно слънчево време да поставите баланса на бяло на режим „Слънчево“, ако снимате на дълбочина до 2-3 m, а при по-големи дълбочини – на „Облачно“.

Още един начин за възстановяване на цветовете, които неизбежно се поглъщат от водата, е използването на светкавица. Тя обаче е желателно да се използва само при макроснимки или фотографии, заснемани от 0,5-1 m, защото фронталната светлина от нея се отразява във всички дребни частици, плуващи във водата, които на кадъра ще изглеждат като размазани бели петна.

Много важно е да се знае, че под водата всичко изглежда с около 1/3 по-голямо, отколкото е в действителност, включително и разстоянието до обекта – той е с 30% по-далече, отколкото вие виждате на дисплея. Това трябва да вземете под внимание не само заради самото снимане, а и като мярка за безопасност – трябва да знаете доколко са далеч от вас пипалата на някоя голяма медуза, щипките на рака или друго същество, което не е желателно да докосвате.

При снимане с компактен цифров фотоапарат проблем може да се окаже забавянето на затвора, т.е. времето, което минава от момента, в който натиснете спусъка, до момента, когато изображението действително се записва на матрицата. То обикновено е секунда или по-малко, но е напълно достатъчно рибата, която е заела възможно най-доброто положение в кадъра да изчезне или да смени мястото си например. Сега вероятно се питате как да се справите с този проблем? Напълно едва ли ще можете, но частично, това е възможно – потренирайте, за да се научите да „изпреварите“ събитията дотолкова, доколкото достатъчно голям брой кадри да не зависят от забавянето на затвора.

Преди да влезете във водата, непременно проверете батерията на фотоапарата – най-добре е тя да е напълно заредена, защото не може да я сменяте под водата. И дори индикаторът да показва, че е заредена наполовина, то си заслужава да я заредите изцяло. Защото, помислете, какво означава наполовина заредена? Още колко снимки ще може да направите с нея? Затова не си заслужава да рискувате да пропуснете шанса да заснемете част живота, който „ври и кипи“ под водата.

Препоръчително е картата памет, на която ще записвате фотографиите си да е с по-голям капацитет. Зашеметен от подводната красота, човек лесно се улисва и не забелязва как за нула време може да запълни картата. Разбира се, плюс е, че може да триете неуспешните кадри още докато сте под водата, но едва ли ще ви е до това пък и потопени във водата трудно може да прецените качеството на заснетите снимки. Да не говорим, че ще може да видите дали снимката ви е качествена единствено и само на нормален монитор – дисплеят на камерата е малък и несъвършен, независимо от високото качество на екраните в съвременните цифрови фотоапарати и едва ли на него ще забележите, че фокусирането не е наред.

И още нещо – винаги снимайте с най-високата разделителна способност – по-добре по-малко, но по-качествени кадри, отколкото повече, но не чак толкова качествени. Сами разбирате, че връщане назад няма – каквото сте заснели, това ще е – снимката не може да повторите.

Още един проблем е как да се задържите неподвижно, докато натискате спусъка. Със статив под водата и да искате, не може да тръгнете, просто защото подводен статив няма. При плуване с маска и шнорхел спасението е да се избира време с минимално вълнение на морета, най-често до обяд, да се издебва мига, когато няма вълнички. Неопреновият костюм също може да създава проблеми, защото има положителна плаваемост. Затова трябва да се балансира с тежести.

Не забравяйте след като приключите със снимките хубаво да измиете камерата със сладка вода. Прегледайте около бутоните дали не са се завряли песъчинки – ако има такива, отмийте ги внимателно с лека струя Потопен в сладка вода фотоапаратът се включва и изключва неколкократно, при което металното капаче се повдига и открива достъп за измиване на стъклото пред обектива.

Накрая да кажем няколко думи и за Olympus m Tough 8000 – нашия верен приятел по време на пътешествието ни до Йонийско море.

„Неубиваемата“ камера на Olympus е с елегантно метално тяло, което сигурно го защитава от удар, натиск, студ, проникване на прах и вода.(Б.Р. За съжаление на този свят няма нищо абсолютно сигурно, включително няма гаранция, че и фотоапаратът за подводни снимки няма да пропусне най-неочаквано и необяснимо дори и капка вода и безвъзвратно да „предаде богу дух„). По данни на производителя той издържа на температури до -10 °С, на падане от височина до 2 m, натоварване до 100 kg, както и на потапяне на дълбочина до 10 m. Матрицата му е 12-Мпикселна с големина 1/2,33 инча, обективът е с фокусно разстояние 28-102 mm със светлосила 1:3,5-5,1, а дисплеят е 2,7-инчов HyperCrystal III с разделителна способност 230 хил. пиксела. Камерата има 18 предварително зададени режима за снимане при конкретни специфични условия. Три от тях са специално предназначени за подводно снимане – „Макро“, „Широкоъгълна настройка 1″ и „Широкоъгълна настройка 2″. При неблагоприятни светлинни условия в режим „Макро“ може да се използва вграденото LED фенерче и светкавицата, които изпълняват ролята на допълнително осветление. О от останалите два режима първият е предназначен за снимане на големи обекти, като коралов риф, например, а вторият – за бързо движещи се риби.

Както вече споменахме се освен подводни, m Tough 8000 може да прави и надводни снимки. Освен чрез ръчна настройка на параметрите, апаратът има и и предварително зададени режима, сред които е и режимът за разпознаване на лица (до 16 лица), интелигентният iAuto, в който камерата сама различава 5 от най-често сниманите сюжети и съобразно това поставя оптимални настройки, както и много интересният Beauty, при който заснетият портрет се обработва автоматично в камерата, отстранявайки от кожата бръчки, петънца, малки неравности и всякакви други неголеми козметични дефекти. При това се съхраняват и оригиналното, и обработеното изображение, така че ако не ви хареса резултатът от автоматичната корекция, винаги ще може да ползвате оригиналната снимка.

Olympus m Tough 8000 има вграден електронен стабилизатор, който макар не толкова добър, колкото оптичния, помага достатъчно за получаване на добре фокусирани снимки и при по-лоши светлинни условия. Светлочувствителността на камерата е в диапазона 64-1600 ISO. Режимът за просветляване на сенките гарантира детайлност и разработка в тъмните места при много контрастна светлина, като ги изсветлява, без да засяга средните и светлите тонове. За любителите на серийната фотография m Tough 8000 предлага два режима на серийни снимки – единият със скорост 1 сн./s и запис на до 21 снимки, а вторият – High Speed – с 5 сн./s до 11 снимки с разделителна способност 3 Мпиксела. Не са забравени и почитателите на кратките видеоклипове – камерата записва филмчета с разделителна способност 640х480 и 320х240 пиксела със скорост 30 кадъра/s.

И така подводната фотография може буквално да ви потопи в една нова Вселена, която с нетърпение чака да бъде запечатана на вашите снимки.

Георги Балански