В категории: Брой 7-8/2003, Градина, Облицовки и настилки

Алеи и пътеки с бетонна настилка

Алеите и пътеките са много съществен елемент за всеки двор и градина. Тe са „пътните артерии”, по които преминаваме пеша от улицата до дома, по които и с автомобил се стига до гаража. Подходящо настланите пътеки позволяват обхождане на различни кътове от градината, без да изкаляте обувките и да измокрите краката си.

При планиране и направа на дадена алея най-напред се има предвид нейното предназначение – пешеходна алея или за движение и паркиране на лека кола, алеи, позволяващи преминаване и на товарни автомобили. Съответно на това се определя нейната широчина, наклон за оттичане на дъждовната вода, вид на настилката и технология за нейното полагане. За главната пешеходна алея, свързваща дворната врата с къщата е подходяща широчина 120–150 cm, докато за второстепенните пътеки са достатъчни 60–80 cm. За оттичане на дъждовната вода алеите трябва да имат наклон 1,5–2,0% в посока към мястото, подходящо за оттичане. При страничен наклон водата се оттича направо в градината покрай алеята. При наклони по продължение на алеята често пъти е наложително да се вградят напречни канали с решетка, които събират и отвеждат встрани стичащата се вода. Това важи също и за площадката за паркиране на открито, за да не се събира вода, която през зимата ще замръзва.

При всяко положение, обаче, наклонът на алеите и пътеките, включително и на настилката, ограждаща къщата, трябва да бъде такъв, че да отвежда водата колкото е възможно по-далеч от основите.

При наклон на пешеходните алеи, по-голям от 7%, трябва да се предвидят стъпала. За градински алеи оптималната височина на стъпалата е 13–15 cm.

Начините за направа на алеи и пътеки, общо взето, са два: плътна бетонна настилка, облицована с плочки или изпълнена по технологията щампован шаблон-бетон, или свободно наредени върху пясъчна основа павета, тротоарни плочи и т.н. За второстепенните пътеки в градината може да се приложи и трети начин за настилане – големи и дебели каменни плочи или специално отлети бетонни плочи, вкопани в почвата на разстояние една от друга, така че да са удобни за стъпване, със засадена помежду им трева.

Бетонните алеи напоследък масово се прилагат, защото се правят по-бързо и лесно. При тях изискванията за дълбочина на изкопа под алеята са по-малки, бетонният разтвор може да се достави готов или пък с лекота да се приготвя на обекта с масово продаваните вече и у нас малки и не скъпи бетонобъркачки с вместимост на казана 125–150 l. За един ден двама души спокойно може да направят бетонна алея с дължина 10–20 m. Леснината и бързината при направа на алеята обаче може да подведат, защото откритият бетон със сигурност ще загрозява градината и е в силна дисхармония с природната среда. Затова по-добрата според нас и задължителна операция е облицоването на всички открити площи с плочи от естествен камък или тротоарни плочи. Изборът и на едните, и на другите е толкова голям, че съветът ни е да се пообиколят складовете за строителни материали, нароили се като гъби след дъжд през последните години. За асортимента от бетонни изделия и техните производители сравнително успешна справка може да се направи и в Интернет, още повече че редица от фирмите са регионални пазарни лидери и не винаги продукцията им масово се предлага във всички краища на страната. Тротоарните плочки от бетон се различават по формата си – квадратна, правоъгълна, шестоъгълна и др., по дебелина, по повърхностна структура и грапавост, по оцветяване и т.н. Напоследък също така стана много модна облицовката на отлети от бетон огради, колони и алеи с цепени каменни плочи. На пазара се предлагат основно плочи, оцветени в тъмно сиво до черно, в червено или пясъчно-жълто, които се различават по твърдостта и съответно по износоустойчивостта си, по големината и дебелината. Продават се на палети, но знайте, че честа практика е търговците да поставят в по-горните редове качествени плочи, докато по-долните съдържат доста фира. Цената на облицовъчните плочи от естествен камък е в границите 5–8 лв./m². Те се лепят и фугират с циментов разтвор, като е добре това да се направи, докато бетонът на алеята е още пресен, за да се намали опасността от отлепване на облицовката.

Дебелината на бетонната настилка ще зависи от предназначението и натоварването на алеята. При алеи за пешеходци, при които най-голямото натоварване може да бъде от ръчна количка пълна с пясък, примерно, дебелината от 7,5 cm е достатъчна. За алеи, предвидени за движение или паркиране на лека кола, е необходима дебелина на бетона 10 cm, толкова се предвижда и за площадки и тераси, на които се събират повече хора на едно място – примерно кът за хранене. Когато по алеята се предвижда движение на лекотоварен автомобил или малък камион дебелината на бетона вече нараства до около 15 cm. По наше мнение добре е като така и така се харчат средства за градеж с голяма дълготрайност, бетонната настилка да се армира през разстояние 15–20 cm с армировъчни пръчки Ø6,5.

При отливане на бетонната настилка трябва да се предвидят и деформационни фуги, за да не се напука вследствие на термично разширение. При пешеходни алеи деформационна фуга се оставя на всеки 2 m, а при алеи за автомобили и места за паркиране – на всеки 4 m. Около къщата почти винаги се прави настилка, която е желателно да има плътна основа от бетон. При нея трябва да се предвиди даже по-голям (3–4%) страничен наклон за оттичане на водата, нивото й да бъде около 30 cm по-ниско от горния край на подземната хидроизолация, съответно цокъла на къщата. Между тази настилка и основите на къщата също се оставя деформационна фуга, която впоследствие се запълва с еластичен непропускащ водата материал – на силиконова или на битумна основа.

Деформационните фуги се правят винаги перпендикулярни на канта на алеята, което трябва да се има предвид, особено при алеи с криволинейна форма.

Независимо, че армираният бетон сам по себе си е достатъчно устойчив на натиск, положете го върху основа, подготвена от по-едри и по-дребни фракции трошен камък (филц) и пясък. При всички случаи почвата под алеята се изкопава на дълбочина поне 20–30 cm, докато напълно се отстрани нестабилният хумусен слой. При силно глинести почви дълбочината на изкопа се увеличава допълнително. Под пешеходните алеи е достатъчно да се насипе и трамбова легло от филц и пясък с дебелина 5–10 cm, а при алеи за автомобили се прави по-дебела основа. За всеки 10 m² бетонна настилка с дебелина 15 cm са потребни 1,5 m³ бетонов разтвор, а при дебелина 7,5 cm (пешеходни алеи) потребното количество е 0,75 m³.

За да получи алеята необходимия наклон, равна повърхност и прави кантове, бетонът се отлива в предварително направен и нивелиран кофраж. Той се сковава от дъски с дебелина 2,5 cm на участъци с дължина 2 или 4 m за получаване на деформационни фуги, както вече бе пояснено. Желателно е дебелината на дъските да се подбере еднаква с дебелината на бетонния пласт. След това те се закрепват към набити в почвата колчета и се нивелират според желаното ниво на бетонната настилка. Възможно е наведнъж да се направи кофраж на по-дълги участъци, които се разделят с напречно поставена дъска за получаване на деформационната фуга. Възможно е такава фуга да се направи и след изливане и уплътняване на бетонния разтвор, като пътеката се „пререже” напречно с помощта на Т-образен метален профил и чук.

В зависимост от дълбочината му изкопът се запълва с по-едър или по-ситен филц, а най-отгоре се насипва слой едър (остър) пясък до долния ръб на дъските от кофража. Най-трудното в цялата работа е старателното уплътняване на подложния пласт, което се извършва чрез трамбоване. Обикновено това се прави с ръчна трамбовка, но ако има възможност да се вземе под наем механична трамбовка, това е за предпочитане. Решаващи за избора са големината на площта за бетониране и бързината, с която се работи.

Вече споменахме, че презастраховката с поставяне на рядка армировъчна мрежа съвсем малко оскъпява строителството и не е излишна. Бетонният разтвор се приготвя с възможно по-малко количество вода – във вид на земно-влажна маса, насипва се в изкопа и чрез трамбоване се уплътнява, докато върху повърхността му избие малко циментово мляко. Окончателното подравняване и същевременно трамбоване на повърхностния слой става чрез почукване и същевременно постъпателно движение (наподобяващо рязане с трион) на тежък мастар. Така подравнената бетонна настилка се покрива с полиетиленово фолио, за да се поддържа непрекъснато влажна, докато бетонът набере достатъчно якост. За целта той трябва редовно да се полива с вода. След около три дни върху бетонната настилка може да се стъпва.

Често градинските алеи имат завои и това даже е желателно от естетична гледна точка. Съответно на това за кривите участъци трябва да се подготви подходящ кофраж. Има специални кофражни лайсни от пластмаса с широчина 10 cm, които лесно се огъват, а в домашни условия кофражът може да се направи от редица здраво забити в почвата колчета, към които се приковава ивица тънък шперплат или ламарина.

Понякога се работи по-бързо и удобно, когато алеята се раздели на участъци и те се бетонират през един. Така се осигурява достъп от всички страни за обработване на бетонния разтвор. Докато бетонът още е мек, желателно е ръбовете по края на настилката да се обработят със специална надлъжно заоблена пердашка. Така те получават заоблена форма, вместо да остане стърчащ остър ръб.

Едновременно с правенето на настилката трябва да се помисли и за бордюрите, които ограждат алеята. При изливането ґ от бетон и последващо облицоване с каменни плочи те също може да се отлеят от бетон, примерно на височина 10 cm, и след това да се облицоват с каменни плочи. Това решение има и друго предимство – така може пълноценно да се използват нискокачествените тънки плочки, които търговците, така и така, ще успеят да ви продадат заедно с останалите в палето. Бордюрите може да се направят и от готови бетонни елементи, каквито се продават на пазара. Добре е да се помисли и за тревната площ отстрани на алеята. Ако подберете подходящи елементи, върху които да стъпват двете колела на косачката за трева, бордюрът няма да пречи на косенето и няма да се налага да прибягвате до ръчната ножица за трева.

Вече споменахме, че в повечето случаи върху бетона се полага и залепва настилка от тънки каменни плочи. Възможни обаче са и други решения. Ако бетонната повърхност се остави открита, може да ґ се придаде по-естетично издържана структура чрез изпердашване посредством кръгови движения с дървена пердашка, или пък повърхността да се набразди чрез влачене на широка четка с твърд косъм.

По-добре се вписват в околната среда повърхности, изпълнени по технологията на т.нар. „мит бетон”. Тя се състои в следното: върху още пресния бетон се насипват внимателно, без да се натрупват едно върху друго, добре измити, мокри обли дребни камъчета (кариерен чакъл). След това те се набиват внимателно с дървено трупче, докато потънат и съвсем леко се покрият с избилото от бетоновия разтвор циментено мляко. Работи се внимателно и при необходимост се ползва мастарът, за да се запази първоначалната равна повърхност. След като циментовият разтвор стегне достатъчно и влагата по повърхността му се изпари напълно, тънкият циментов слой, покриващ стърчащата отгоре повърхност на допълнително набитите камъчета, се отмива внимателно с вода и четка. В това именно се крие майсторлъкът – да се уцели моментът, когато циментът е достатъчно втвърден, за да не се отмива в дълбочина, а само стърчащата най-отгоре повърхност на камъчетата да се почисти и открие. Ако чакълът се състои от разноцветни камъчета, завършената настилка ще стане по-разнообразна и красива.

Тук сме показали и една подобна на описаната технология за облагородяване на повърхността на бетонната алея с помощта на настилка от парчета натрошен мрамор – отпадъчен продукт от кариерите. Използвани са парчета с големина 3–4 cm, всяко от които се набива с чук в още пресния бетонов разтвор, докато потъне, и само повърхността му остане да стърчи. По този начин се работи по-бавно, но лицевата повърхност на камъчетата не се замърсява с цимент и след това не се налага тяхното измиване с вода. Получава се красива и грапава настилка, което е предимство, особено при алея за движение на лек автомобил.

Най-ефектни и най-износоустойчиви са настилките от т. нар. щампован бетон. На този все още недостатъчно познат у нас метод сме посветили няколко статии в „Направи сам”, като последната е в брой 3–4/2001 г. Щампованият бетон съчетава в едно качествата на изключително здрава, с голяма носеща способност бетонна настилка и повърхност, отлично имитираща плочи от естествен камък, включително класически паваж, облицовъчни плочи с различно оцветяване и повърхностна структура и др. Той представлява цветно нюансирана и с разнообразно, релефно оформена монолитна бетонна настилка. При щампования бетон всичко се прави наведнъж, при него липсват допълнителни работи, лепене и фугиране на облицовки, настилката е напълно еднородна, а не се състои от отделни слоеве с несигурна връзка помежду им. Настилката е абсолютно водоплътна, което е още едно предимство при настилане на пътеката, ограждаща къщата. Тя се прави от добре уплътнена (чрез специални течни пластификатори и вибриране на място) бетонна смес с добавка на армиращи синтетични фибри Fibermesh. Секретът е в обработката на повърхностния слой, в който трайно и в дълбочина се просмукват специални оцветители-втвърдители. След това върху добре загладената повърхност се полагат специални еластични щампи, чийто релеф се отпечатва върху бетона чрез равномерни удари върху цялата им повърхност. След два-три дни повърхността се измива от прахта-отделител, който предпазва щампите от залепване върху пресния бетон, и се импрегнира, което я прави водоотблъскваща и същевременно ґ придава по-контрастен и блестящ вид.

Алеите от бетон обаче имат и два съществени недостатъка. Първият е, че те са напълно водонепропускливи и така на практика се нарушава водният баланс в почвата на големи площи в градината. Същевременно се създават условия за образуване на водни потоци при проливен дъжд. Другият недостатък е естетически – така изменяме околната среда, нарушаваме хармонията на природата и пренасяме в градината си бетонното ежедневие и среда, характерни за сивото градско ежедневие.

Ето защо за предпочитане е алеите в градината да се покрият със свободно положени плочи или камъни, като настилките бъдат изпълнени така, че да са едновременно устойчиви и стабилни и същевременно безпрепятствено да пропускат дъждовната вода. По тази причина добро решение е алеята, водеща до гаража, да бъде направена от две успоредни бетонни ивици, а между тях да се засади трева. За открити паркинги или алеи за преминаване на автомобили може да се използват и готови решетести бетонни елементи с големини 50 х 50 cm, 48 х 64 cm и др. и дебелина 8 и 10 cm. Те се полагат върху здрава основа с последен слой пясък, помежду им се насипва и уплътнява също пясък. Във вътрешните кухини на телата се насипва градинска пръст, в която се засява трева.