В категории: Брой 11/2008, Облицовки и настилки, Ремонти

Полагане на керамични плочки върху дървен под

В НС 9-10/2008 разгледахме полагането на настилка от плочки върху подове с вградена в тях отоплителна система. Тези подове се отнасят към групата на „критичните основи“, защото подовото покритие е подложено на циклично променящи посоката си механични напрежения, предизвикани от разширяването и свиването на материалите в зависимост от промяната на температурата. При всички основи, които се отнасят към групата на критичните, задължителното изискване е да се използват лепила и пълнители за фугите с висока остатъчна еластичност след втвърдяване.

Критични са и основите, които поради вида на материала и изпълнението на конструкцията при натиск допускат известна деформация или пък лесно поемат влагата и поради това променят своя обем. Такива основи са дървените подови настилки и обшивките от плочи на гипсова основа – гипсфазер или гипсокартон. Към същата група се отнасят и случаите, когато новите плочки се лепят директно върху старата облицовка, без тя да се изкъртва, което решение може да спести много големи неволи. В редица случаи облицовката от плочки може да се залепи и върху боядисани с блажни, акрилни и други бои стени – след предварително грундиране.

Тук ще разгледаме тънкостите при лепене на плочи върху дъсчен под. Макар и рядко, но все още има стари сгради, които вместо междуетажни стоманобетонни плочи имат подови конструкции, изпълнени като гредоред с дъсчено подово покритие – дюшеме. Друго често срещано в миналото, пък и сега решение е върху стоманобетонната плоча да се положи и нивелира скара от бичмета и върху тях да се наковат дюшемените дъски. Дюшемето от масивна дървесина внася особен уют и колорит, поради което е предпочитано за помещения, обзаведени в битов стил например. Към такова решение се прибягва и при необходимост от допълнителна хидроизолация на пода откъм помещението, както и за направа на подова топло- и/или звукоизолация. Решението с дюшеме, монтирано върху скара от бичмета, силно улеснява изпълнението на задачата, защото позволява използване на насипни материали, като перлит например, или на дюшеци с минерална вата. На практика няма ограничение за дебелината на изолацията, стига височината на помещението да не е пречка.

В редица случаи обаче идва момент, когато става целесъобразно върху старата дъсчена подова настилка да се направи облицовка с плочки. Причините за това може да бъдат най-различни. При стари къщи това е, че дървеният под вече толкова е овехтял, дъските са се изкорубили до степен, че вече трудно може да бъдат ремонтирани чрез рендосване и циклене. В други случаи при реконструкция се налага изграждане на баня или друго влажно помещение, където дъсченият под е крайно неподходящ. При трети практичната домакиня решава, че ù е дошло до гуша да чисти и поддържа дъсчените подове и започва да си мечтае за красив и същевременно лесен за поддържане под, застлан с керамични плочки.

С две думи, решението старият дъсчен под да бъде обновен с настилка от керамични плочи е взето. Изпълнението на тази задача изисква повече внимание при подготовката на основата и подбора на материалите. Причина за това е преди всичко недостатъчната стабилност на основата, която пък зависи от разстоянието между напречните на дъските бичмета, от дебелината на дъските, доколко надлъжните съединения помежду им на нут и федер са се разхлабили, дали няма нездраво приковани дъски и др. Майсторската практика е дъските да се приковават с пирони, а не да се закрепват с винтове. Това само по себе си е предпоставка след време съединенията да се разхлабят и първите симптоми за това са, че подът започва да скърца при ходене. Това означава, че дъските се движат една спрямо друга.

Друг проблем представлява недостатъчната равност на подовата повърхност, като особено по-широките дъски с годините се изкорубват по широчина. Такава неравна и нестабилна основа очевидно не е подходяща за директно залепване на плочките, защото неминуемо ще останат кухини под тях и тези плочки лесно може да се счупят при по-голямо натоварване и особено при удар от по-тежък предмет.

С това обаче проблемите при облицовката на дървени подове не свършват. Дървото е материал, който в зависимост от температурно-влажностните условия активно поема или освобождава влагата, като тук не броим директното заливане с вода. Съответно дървесината набъбва – и дъските увеличават размерите си – или се свива. Всичко това налага по-старателна предварителна подготовка и използване на подходящи материали.

Първата задача е да се провери товароносимостта на пода и дали няма дъски, които се огъват значително повече от останалите. Ако това е така, те трябва да бъдат отковани и ремонтирани, включително при необходимост подменени. Където движението на дъските се дължи само на разхлабени съединения, те се приковават наново или по-добре се закрепват с винтове. Ако на места главите на винтовете или пироните стърчат над нивото на дъските те се забиват, докато потънат изцяло под повърхността. По-широките фуги между дъските се запълват със силиконова паста.

При всички случаи по-лесно изпълнимо решение и с по-добър краен резултат е върху дъсчения под да се направи подложна настилка от плочи от дървесни частици (ПДЧ) с дебелина 20–22 mm или от по-модерните плочи от едър талаш (OSB). Така бързо и лесно се получава напълно равна подова повърхност, като твърдите плочи освен това разпределят по-равномерно натоварването на пода върху по-голяма площ.

Необходимо е да се отчита и фактът, че колкото по-голяма е площта на пода, толкова по-големи биха били и деформациите при натоварване. Затова не се препоръчва настилане с подови плочи на дървени подове с площ, по-голяма от 20 m2. И още нещо – настилката с по-малки по големина плочки по-лесно поема неравностите и деформациите в основата. Поради това препоръката е в такива случаи да не се полагат плочи с размери над 40х40 cm.

След като основата е подготвена и обезпрашена, тя се грундира с weber.prim plus, който се нанася с бояджийски валяк. В зависимост от температурата и влажността на въздуха времето за изсъхване на грунда е от 1 до 5 часа. Фугите между дъските се укрепват, като по продължението им със стоманена маламашка се полага тънък слой лепило weber.col Екстра флекс, върху който се опъва армираща стъкловлакнеста мрежа с широчина 20 cm. Върху нея се прави втора тънка замазка с лепилото. Лепилото трябва изцяло да покрие лентата, като по този начин над всяка надлъжна фуга между дъските се получава армирана шпакловка. Когато основата е от паркет, такава армирана шпакловка се прави върху целия под, като се спазва правилото всеки две съседни платна мрежа да се припокриват чрез застъпване на ивици с широчина 10 cm.

Подчертаваме, че за армираната шпакловка и за залепване на плочите се използва специалното лепило weber.col Екстра флекс, което запазва висока остатъчна еластичност след втвърдяване.

След като шпакловката се втвърди, за което са необходими поне 24 часа, се пристъпва към залепване на подовите плочи, което се извършва по класическия способ чрез предварително равномерно нанасяне на лепилото с назъбена маламашка върху повърхност, която може да се покрие с плочи за около 30 min. Те се подреждат, като в ъглите им се поставят пластмасови кръстчета с дебелина, равна на широчината на фугите, наместват се чрез леко разместване встрани и се причукват с гумен чук, докато прилегнат на мястото си плътно в пласта лепило, без под тях да остават въздушни мехури. Всяка следваща плочка трябва да лежи в една равнина с вече поставените и общата за целия под равнина. Първоначално това се контролира и визуално, и с пръстите на ръката, като денивелацията между току-що поставената и вече залепените плочи най-лесно се усеща в точката, където ъглите им се срещат. Окончателната проверка задължително се прави с мастар. Добра практика е по-къс мастар да се използва и при наместване на всяка следваща плочка, като тя се почуква и притиска именно с него, докато повърхността ù легне в една и съща равнина със съседните.

Между покритието с плочки и ограждащите стени се оставя фуга с широчина 10 mm, която след втвърдяване на лепилото се запълва със силиконова паста. Така тя изпълнява функциите на деформационна фуга, която поема разширяването и свиването на настилката, за да не възникнат механични напрежения в нея.

При стайна температура след 24 часа лепилото се е втвърдило до степен, позволяваща запълване на фугите между плочките с пълнител. За случая подходящият пълнител е weber.color Флекс. Работи се по класическия начин. Подготвеният чрез разбъркване с вода гъст пастообразен разтвор се вкарва до запълване на всички фуги чрез диагонално движение на гумен шпахтел. След петнайсетина минути леко засъхналите остатъци от разтвора върху плочките се почистват с влажна гъба, като се внимава тя да не издълбае все още сравнително мекия пълнеж от фугите. Накрая образувалият се върху повърхността на плочките сух прахообразен налеп, остатък от почистения с гъбата фугиращ разтвор, се премахва чрез изтриване със суха чиста кърпа.

Така изпълнената подова настилка може да бъде пълноценно натоварена едва седем дена след залепване на плочките.