В категории: Брой 12/2012, Дърводелство и обзавеждане, Ремонти

Монтиране на изхвърлящи панти

В този брой на списанието подробно разгледахме видовете изхвърлящи панти, тяхното приложение и най-важното – как да се подбере най-подходящата панта според конкретното й приложение. В статията бе акцентирано върху пантите на световния лидер в производството на мебелен обков – немската фирма Hettich. Тук ще разгледаме тънкостите при монтажа на изхвърлящи панти, включително използването на специализирания шаблон, също производство на Hettich.

 

Монтиране на главата

Изхвърлящите панти се монтират по-сложно, отколкото обикновените шарнирни панти. За тях е необходим и специализиран инструмент – фрезер за глухи отвори Ø35 или Ø26, според вида на пантата. Най-отговорната операция при монтажа е издълбаването на отвора за главата. Местоположението на центъра на отвора трябва да се определи точно в зависимост от разстоянието „C”, дадено от производителя или определено емпирично. Всяко отместване на върха на фрезера встрани от определения център впоследствие може да създаде проблеми при монтирането и функционирането на пантите. Отворът трябва да има строго цилиндрична форма, а стените му да бъдат перпендикулярни спрямо повърхността на вратата. В противен случай главата на пантата ще стои хлабаво в отвора и пантата няма да бъде здраво монтирана. Към всичко това трябва да се добави и изискването за точно спазване на предписаната за дадената панта дълбочина на отвора. За пантите Intermat на Hettich тя е 12,8 mm, което ще рече, че при плоча с дебелина 15 mm само 2,2 mm делят върха на фрезера от пробиване на лицевата повърхност на плочата. Най-малкото невнимание или трепване на ръката и… вратата е за брак.

Всичко, казано дотук, означава, че пробиването на отворите за пантите трябва да се извърши на настолна бормашина, при която перпендикулярността и дълбочината на пробиване са лесно постижими, а подаването на фрезера да става бавно и с контролиран натиск. Пробиването с бормашина, държана на ръка, най-често води до нежелани резултати.

Ако меракът и потребностите са ви отредили да монтирате две-три вратички годишно, с повече старание и внимание може да се справите по описания начин. Все пак най-евтината настолна (колонна) бормашина струва около 150 лв. и освен това работата с нея предполага наличието и на работилница с тезгях.

След този увод логично следва въпросът „Има ли по-добро решение”? За различните дърводелски сглобки отдавна се предлагат специализирани шаблони, които не само улесняват многократно работата, но и гарантират постигане на максимална прецизност при пробиване на отворите. За монтиране на изхвърлящи панти също има специални шаблони, като показания тук на Hettich. Той е предназначен за монтиране на пантите от сериите Intermat, Ecomat, Slide-on (Ø36) и Selekta Pro (Ø26) на Hettich. Същевременно, както установихме при тестването на шаблона, той също така е напълно подходящ и за монтиране на панти на други производители, включително и български. С негова помощ монтирането се извършва удивително лесно, бързо и най-вече качествено. При това вече не е необходима настолна бормашина, а пробиването става с ръчна обикновена или акумулаторна бормашина с минимално захранващо напрежение 9,6 V – изискване, на което отговарят почти всички съвременни бормашини с автономно захранване. Шаблонът има фрезер с твърдосплавни резци и две твърдосплавни свредла за пробиване на гнездата за пантите Intermat Fix.

Той се закрепва сигурно към вратата чрез притягане на централния винт, като предварително се правят две регулировки:

◊ Двата ограничителя (с ръкохватки) се настройват според определената стойност за разстоянието „С” – най-често 4,5 – 5 mm.

◊ Спрямо горния и долния край на вратичката шаблонът се нагласява, като се използва нониусът върху тялото му. По него се отчита широчината на ивицата, по която вратичката припокрива канта на страниците.

Това е всичко. Дълбочината на пробиване е фабрично ограничена и няма вероятност да пробиете вратата, стига тя да не е по-тънка от 15 mm.

С помощта на специален шестостенен накрайник фрезерът се върти от бормашината и пробиването продължава до упор. След това притягащият винт се отвива, шаблонът се изважда и отворът е готов за монтиране на пантата. При пантите Intermat Fix допълнително се пробиват и показаните на снимката странично разположени глухи отвори Ø10. Главата на пантата се поставя с лек натиск, докато прилегне плътно в отвора. След това се завиват двата винта, които я фиксират на мястото й.

На снимките е показано и монтирането на пантата Intermat Fix, чиято глава не се фиксира с винтове. Вместо това е достатъчно да се натисне с пръст фиксиращата пластина и за секунди пантата е здраво монтирана. Също така лесно тя може да се демонтира без опасност от повреждане на отвора. Достатъчно е върхът на отвертка да се пъхне в тесния процеп под пластината и краят й да се повдигне.

 

Монтиране на основата

Тук отново са възможни и двата подхода. Когато това се прави на ръка, без шаблон, най-добре е вратата с монтираните към нея панти да се постави на мястото й в отворено положение, с плътно опрян кант до канта на страницата. При това положение се маркират местата на винтовете за закрепване на основата за всяка панта. При правилно монтирани панти центровете на отворите за винтовете трябва да съвпаднат с фабрично дадените разстояния (37 mm от края на канта на страницата и 32 mm междуосево разстояние между самите винтове, виж НС 7-8/2002). При това не бива да се забравя, че предварително основите трябва да бъдат така закрепени към раменете, че по време на монтирането им вратата да се намира в най-близкото възможно положение спрямо страниците. Така се запазва целият регулировъчен толеранс за отдалечаване на вратата от шкафа.

Другият начин е да се работи с пластмасовия шаблон от комплекта, както това е показано на снимките. Неговото използване при монтиране на двете крайни панти е показано на илюстрациите. Важното в случая е отворът за главата във вратичката да бъде пробит при точно спазване на дадените вече изисквания.

Накрая ще опишем и една технология, с която ще избегнете неприятни изненади, в случай че монтирате врати на голям шкаф, чийто отвор, макар и малко, се отклонява от идеалния паралелепипед:

◊ Първоначално вратите не се разделят, а се изрязва един общ лист, точно по външния контур на шкафа, или с отстъп 3-4 mm от всяка страна. Най-удобно се работи, ако може да поставите шкафа легнал по гръб на пода. Плочата се разкроява с ръчен циркуляр, а кантовете ґ се рендосват равно и гладко. Тази операция най-лесно и достатъчно качествено се прави с ръчно електрическо ренде, което поради голямата честота на въртене на ножовете рендосва много гладко, включително и плочи от дървесни частици.

◊ След това плочата се разрязва по дължина в средата и така се оформят двете вратички.

◊ Отворите за главите се пробиват и пантите се монтират.

◊ Вратите се монтират на местата им, като се внимава долните им краища да бъдат на едно и също ниво. Основите на пантите се монтират, като предварително е обран луфтът за преместване на вратата в посока към шкафа.

◊ Ако избраният размер „С” се окаже по-голям от оптималния за случая или пантите се регулират така, че вратата да се отдалечи от страницата (с което обаче се увеличава и фугата помежду им в затворено положение на вратите), или може да се наложи отнемане с рендето на още 0,5 – 1 mm от канта откъм пантите.

◊ След като се убедите, че всяка една от вратите сама за себе си функционира нормално, те се прихлупват една върху друга и по канта на горната се очертава линия. Получава се ивица, чиято широчина се дели на две, и така се определя широчината на ивиците материал, който трябва да се отнеме чрез рендосване на всяка от вратите. Все пак добре е, когато се наближи очертаната граница, вратите да се окачат пробно още веднъж и отново да се провери тяхното точно прилягане една към друга. Тук проличава удобството да се работи с панти от системата „Click”, които позволяват многократно и безпроблемно откачване и последващо монтиране на вратите.

◊ В случая би трябвало да се предвиди и дебелината на ивиците фурнир за кантиране на вратите. Използването на тънки меламинови ленти с нанесено върху тях лепило не е необходимо. Към кантирането се пристъпва едва след като се убедите, че вратите прилепват плътно една към друга по цялата им дължина, без това да пречи на свободното им отваряне.

◊ Последната операция е окончателната повърхностна обработка на вратите и тяхното лакиране, ако повърхността им изисква това. Готовите плочи от ПДЧ с фабрично меламиново покритие не допускат повърхностна обработка. Монтират се дръжките.