В категории: 2014, Актуални статии, Бани и кухни, Брой 7-8/2014, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Зидане с блокчета YTONG – майсторски секрети. Част I

В тази статия ще проследим основните операции и техники при изграждане на зид от блокчета YTONG с гладки чела. Изборът на този вид блокчета позволява да се демонстрира запълването на вертикалните фуги чрез полагане на лепило и върху тесните чела на блокчетата. Освен това, както вече споменахме в статия „Верният избор на блокчета за зидане YTONG – съветите на специалиста”, този начин на зидане има предимството, че се повишава механичната здравина на зида.

Всяка една от описаните операции е илюстрирана чрез снимки според последователността при извършване на отделните действия. С изключение на ръчния електрически миксер за строителни разтвори, необходим за доброто разбъркване на лепилото и електрическата бормашина, с която се пробиват и издълбават отвори в блокчетата, всички останали инструменти, използвани при зидане с блокчетата YTONG, са механични ръчни. С тях се работи лесно, а и не изискват специална поддръжка. Основните и най-често използвани инструменти и крепежни елементи са показани в края на статията. Тяхното приложение е пояснено в текста и онагледено със снимки.

За качеството и здравината на зидарията решаващо значение има правилно подбраното лепило. Едва ли има съмнение, че най-добрият избор е да се работи с лепилото, което производителят на блокчетата YTONG – „Ксела България“, предлага на пазара. То, както и лепилата за газобетон на други производители, се доставя във вид на суха смес, опакована в книжни торби, подплатени с полиетилен. Разтворът за залепване на блокчетата се приготвя на място чрез разбъркване на сухата смес с вода при ниска честота на въртене на бъркалката. Важно е точно да се спазва посоченото върху опаковката съотношение между сухото лепило и количеството вода, както и останалите изисквания на производителя. Разтворът се разбърква в пластмасова кофа с еластични стени и дъно, което впоследствие силно улеснява тяхното почистване от полепналата корица втвърдено лепило. Първоначално се сипва водата и след това се добавя лепилото. Количествата прахообразно лепило и вода се подбират така, че да се получи разтвор, който може да се изразходва в рамките на до 4 часа. При дебелина на пласта лепило 1–3 mm средната разходна норма е около 15 kg/m³ при блокчета с гладки чела и около 11 kg/m³, когато челата на блокчетата са оформени фабрично на „длъб и зъб“ (нут и перо).

Ако се експериментира с лепило от друга марка, изискването е то да бъде сулфатоустойчиво и това да бъде изрично упоменато върху книжната торба. Това качество на лепилото се дължи на използвания за производството му по-качествен, но и по-скъп цимент. Ето защо по правило най-евтините лепила не отговарят на това изискване.

Лепилото се полага на равномерно дебел (1–3 mm) пласт върху хоризонталната повърхнина на блокчетата, както и върху повърхността на тесните им чела, когато те са гладки. За целта се използва специален инструмент – лопатка с назъбен челен ръб (сн. 1). Лопатката позволява загребване на повече разтвор, а назъбеният ръб го разпределя равномерно на успоредни еднакво високи ивици (на гребен) (сн. 2). Лопатката се подбира според широчината на блокчетата, които се зидат. Поради това за всяка широчина се използва подходящата лопатка. Така лесно се получава равномерно покритие с лепило, без част от него да изпада встрани и да се губи.

Зидане на блокчетата

Като при изграждането на всеки друг зид, и тук от решаващо значение за качеството на стената е правилното полагане на първия ред блокчета, защото той ще поведе и следващите над него. Затова ивицата от стоманобетонната плоча, намираща се под зида, трябва да бъде добре нивелирана, равна и почистена от грапавини, примерно от парчета втвърден циментов разтвор. Първият ред блокчета се поставят върху пласт цименто-пясъчен разтвор (1:2,5), който се разстила, подравнява с метален мастар и нивелира (сн. 3). Нивелирането на първи ред блокчета може да се постигне чрез промяна в дебелината на подложния пласт циментов разтвор. Дебелината му над най-високата част от основата трябва да бъде около 10 mm.

Когато се зида непосредствено над сутеренния етаж, е възможно да възникне вероятност от проникване на влага откъм плочата. В такива случаи под първия ред блокчета се изпълнява хоризонтална хидроизолация, която възпрепятства проникването на капилярна влага от бетона в блокчетата YTONG. Това се прави чрез полагане на два по-тънки пласта цименто-пясъчен разтвор, като помежду им се разстила ивица хидроизолационна мушама с широчина, равна на дебелината на блокчетата. По този начин обаче, се прекъсва механичната връзка на слепване на първия ред блокчета с основата, а оттук – между стената и стоманобетонната плоча. Тъй като страната ни се намира в земетръсна област, това решение е възможно само при неносещи стени. При носещи стени блокчетата се поставят върху пласт от водоплътен циментов разтвор, получен чрез специални хидрофобизиращи добавки.

Върху подравнената ивица циментов разтвор, на точно определеното място в началото на зида, се полага първото блокче YTONG (сн. 4). Чрез наместване с ръце и причукване с гумен чук то се поставя на мястото си, след което върху тясното му чело с назъбената лопатка се полага слой лепило (сн. 5). Поставя се следващият в реда блок, който се приплъзва с ръце и чрез почукване с чука се притиска плътно към челото на първия (сн. 6, 7). Проверява се и при необходимост чрез почукване се намества така, че лицевите страни на блоковете да лежат в една равнина (сн. 8). По същия начин се поставят и следващите блокове в реда, като с дълъг нивелир с водна либела и мастар от алуминиев профил се проверява и при нужда чрез почукване блокчетата се наместват така, че горните и лицевите им повърхности да лежат в едни равнини (сн. 9, 10).

След завършване на всеки ред с мастара се проверява отново дали горните повърхности на блокчетата лежат в една равнина (сн. 11). Ако се установят макар и минимални разлики, по-високите места се премахват чрез „рендосване“ със специалното „ренде“ за YTONG или шлифоване с инструмент, който наподобява дървена маламашка със закрепен върху нея едрозърнест шлифовъчен лист (сн. 12, 13). По същия начин се изправят и неравностите по открития край на стената (сн. 27). След завършване на операцията така обработените повърхности трябва да бъдат старателно почистени с четка от прахта (сн. 14). В противен случай лепилото няма да „хване“ здраво към повърхността на блокчетата.

Блокчетата във всеки два разположени един над друг редове и съответно вертикалните фуги помежду им, трябва да се разминават на разстояние най-малко 10 cm. Най-добре е, когато това разстояние е 30 cm (половин дължина на блокчето). Тогава „зидарската превръзка“ ще бъде най-здрава. За целта блокчетата се режат напречно със специален трион с твърдосплавни зъби, който се води по трираменен метален винкел (тристранен прав ъгъл) (сн. 15, 16). Така се гарантира перпендикулярно напречно срязване на блокчето (сн. 18). Важно е да се знае също, че с блокчета YTONG не бива да се правят непрекъснати зидове с дължина повече от 5,75 m и височина над 3 m. Ако това се налага, трябва да се направят вертикални и хоризонтални стоманобетонни пояси.

Отрязаната половинка от блокчето се поставя, намества и нивелира в началото на втория ред, след което по описания вече начин се иззиждат и останалите блокчета в реда (сн. 18–25). Обърнете внимание на полагането на пласта лепило върху вече иззидания ред блокчета. Първоначално лепилото се полага на напречно разположени ивици чрез почукване с ръба на лопатката (сн. 18). След това то се разнася равномерно чрез нейното изтегляне по продължение на зида (сн. 19). След завършване на всеки ред повърхността на блокчетата се подравнява окончателно чрез „рендосване” и шлифоване (сн. 26, 27).

Не бива да се пропуска периодично да се обира с мистрията избилото от фугите лепило (сн. 28), защото щом се втвърди, това ще създаде излишна работа за изглаждане на повърхността на стените преди тяхното измазване.

Продължение: „Майсторски секрети при зидане с блокчета YTONG – част II“