В категории: 2015, Брой 5-6/2015, Представяме ви, Строителство

Строителството е преди всичко изкуство и после – занаят

 

Инж. Георги Балански

 

Минути преди началото на пресконференцията на „Винербергер“ ЕООД бях приятно изненадан и впечатлен, че за всеки от присъстващите журналисти бе подготвен екземпляр от луксозно отпечатаната и прекрасно илюстрирана книга „Строителната керамика през вековете“, фирмено издание, каквото през 35-годишната си журналистическа практика не бях виждал. Финансирана и издадена от „Винербергер“ ЕООД, с умело подбрана и професионално поднесена информация, книгата представлява чудесно илюстриран, отпечатан на високо полиграфическо ниво исторически преглед на приложението на керамичните материали в архитектурата и строителството. И обратното – множество забележителни сгради и други градежи, построени благодарение на тези, създадени от човека материали.

Авторката, Савина Димова, запознава читателя с едни от забележителните паметници на човешкия строителен гений – гений, който е създал и материала, от който те са били изградени – керамичните тухли, а в по-късно исторически времена и керамични керемиди. Изданието е една от многото прояви на обществената зангажираност на компанията, на нейната фирмена култура и мисия да допринася не само за подобряване на средата за обитаване, но и за издигане на образователното и интелектуално ниво нацията ни. Книгата не само предоставя богата информация за историята на всеки един от описаните в нея забележителни паметници на строителното изкуство. Авторката очевидно е целяла да подтикне читателя и към по-дълбоки философски и нравствени размисли. Илюстрация на казаното е подбрана мисъл на Джовани Пико делла Мирандола (знаменит италиански философ от времето на Ренесанса): „Бог е казал на човека: Поставих те в центъра на света. Можеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, ако пожелаеш можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесни висини…“.

Четейки увлекателно написаната книга, запознавайки се с историята на редица удивителни паметници на строителното изкуство, у читателя неусетно се пробужда усещането за строителството като нещо по- одухотворено и възвишено, отколкото прозаичното монтиране на стоманобетонни панелки. Връща ни векове назад, когато архитектурата и строителството са били възприемани като божествено изкуство, проявление на божествената геометрия, а Върховният творец е изобразяван и като Велик архитект на Вселената, който твори с пергел в ръка, очертаващ границите на Сътворението. Защото в строителното творчество е вплетена и историята на човешката цивилизация. При това не само в материалната, а и в духовната сфера. Не случайно от древните, според едни, според други от средновековните оперативни строителни гилдии е възникнало и най-влиятелното световно братство, това на Свободните зидари. С познатите от древността на всеки строител инструменти – островърхият чук, мистрията, либелата, отвесът, винкела и пергела те, в голямата си част интелектуален елит на всяка нация, продължават традициите на строителите от Месопотамия, на египетските майстори и Дионисиевите строители, на римските строителни колегии и средновековните строители на катедрали, с тази разлика, че градят не в материалната, а в духовната сфера – храма на човечността, на братската любов и толерантност.

В книгата не липсват и образци от строителството по нашите земи – римските терми във Варна, Боянската църква и църквата Св. Георги в София. Авторката огласява и развенчаването на един мит, свързващ жълтите павета в центъра на столицата с Фердинанд I, по това време все още княз на България. Общото между емблематичната за града ни настилка на централните улици и царствената особа е единствено австрийският им произход.

Изборът на оригиналните жълто оцветени с правоъгълна форма павета, тяхната покупка и настилане са заслуга на Софийската община и на нейния кмет по това време (1904–1908 г.) видният юрист Мартин Теодоров, един от петимата братя бесарабски българи, носещи родовата фамилия Теодоров-Балан/Балански. Получили образованието си в прочутата Болградска гимназия и в най-престижни европейски университети, те се завръщат в своето възкръснало след петвековна тъма отечество. Всеки от тях, в своята професионална област, оставя ярка диря в строителството на съвременната, следосвобожденска България. Освен с неповторимия си естетически облик, тези павета, издържали над 100 години тежки изпитания, понесли бомбардировките през Втората световна война и стоманените вериги на танковете при традиционните многочислени следвоенни паради, се отличават с изключителна здравина и износоустойчивост. Това, което също малцина знаят е, че те не са естествен скален материал, а продукт, произведен чрез изпичане на специфичен вид глина в завод близо до Будапеща, собственост от 1869 г. на базираната във Виена австрийска фирма „Винербергер“.

В края на книгата читателят може да се запознае и с приказната 200-годишна история на фирма „Винербергер“, която днес е най-големият производител на керамични тухли в света.

Бих си позволил препоръката тази книга да се появи и на книжния пазар у нас. От такива книги желаещата да се образова част от обществото ни има нужда.

За допълнителна информация вижте сайта на „Винербергер“ ЕООД