В категории: Брой 1-2/2002, Дърводелство и обзавеждане, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Дървени парапети за стълбища и балкони. Дворни огради.

При вилните и малките едно- двуфамилни сгради често срещано решение e изграждането на вътрешна стълба, т.е. когато стълбището не е обособено в стълбищна клетка, а се намира в някой по-обширен хол, например. В този случай стълбата е част от интериора и трябва да бъдат взети мерки за нейния добър естетичен вид. Типично решение е стълба от стоманобетон с облицовани по подходящ начин стъпала. Това може да е облицовка с плочи от мрамор или гранитогрес, а често предпочитаното решение е облицоване на бетонните стъпала с дъски – по възможност от твърда дървесина: дъб, бук, ясен. Когато се използва букова дървесина, дъските трябва да бъдат обработени чрез пропарване, за да не се изметнат след време.

В краен случай може да се използва и по-мека иглолистна дървесина, която се намира лесно и е значително по-евтина. Добра защита на повърхността на стъпалата срещу издраскване е лакирането им с реактиван лак за паркет, който създава твърдо и устойчиво покритие. Такава стълба издържа над двайсет години, включително и кучешките лапи с природно поддържан маникюр.

Всяко от стъпалата и челата се дооформя по дължина и широчина и се напасва на място, защото вероятността всички стъпала да имат до милиметър еднакви размери е нищожна. Челата на стъпалата се заоблят, което е класическо решение, но крие и опасността от лесно подхлъзване. Този проблем може да бъде лесно и ефикасно решен, защото на пазара вече се продават метални лайсни с пласмасова вложка, специално предназначени за монтиране на челата на стъпала. За съжаление обаче, досега не сме срещали фабрично произведени заготовки на стъпала с такива противоплъзгащи лайсни, като на място остава само да се напасват: дължината чрез отрязване, а и широчината – често пъти чрез рендосване на задния кант.

След като стъпалата и челата бъдат точно разкроени и напасвани едно по едно, те трябва да се закрепят неподвижно към носещата бетонна конструкция. Традиционното решение е да се използват обикновени пластмасови дюбели, като главата на металния винт се скрива под повърхността на дъската в предварително пробит отвор. Остава да се реши проблемът за замаскирането му, така че да личи възможно най-малко. Това става най-лесно, като в него се набие намазана с лепило обла дървена дибла, пререже се на нивото на повърхността и се шлифова.

Тук е показано и друго решение, при което е използван специален дюбел за монтиране на стъпала на водещата немска фирма fischer. Той има две разновидности – за монтиране в основа от бетон (TBB) и за монтиране към кухи метални профили (TB), които често пъти се използват за направа на леки носещи конструкции. Както се вижда от илюстрацията за монтажа дюбелът има пластмасово тяло, което влиза в глух отвор, пробит откъм долната страна на стъпалото. По тази причина лицевата страна на стъпалата не се пробива. Минималната дебелина на стъпало за монтиране по този начин е 30 mm. Друго предимство е, че връзката между пластмасовото тяло на дюбела и стъпалото притежава известна еластичност, поради което такава стълба „не скърца”.

Майсторлъкът при монтирането на стъпалата е точното пробиване на отворите в тях така, че всеки от предварително закрепените дюбели да попадне точно в своя отвор. За тази цел в комплектацията на дюбелите се продават и специални метални цилиндърчета с центриращ връх, каквито се използват като най-достъпно решение и при монтиране на обикновените дърводелски дибли. Тези цилиндърчета се поставят в пробитите за дюбелите отвори и стъпалото се поставя точно на мястото му. След като се натисне, върховете на цилиндърчетата точно маркират центровете на отворите в стъпалото.

Всяко стълбище обаче трябва да има парапет, чиято изработка в домашни условия в повечето случаи води до примитивни и неестетични решения. Парапетът изпълнява едновременно две задачи. Той предпазва от неволно падане от стълбата и дава опора за ръката при качване или слизане. Следователно парапетът трябва да бъде достатъчно здрав и устойчив, за да предоставя сигурна опора, а не да подлъже този, който се е опрял на него. Същевременно парапетът при височина 80-100 cm и дължина, колкото самата стълба, има немалка площ и поради това оказва силно въздействие с изящния си вид или с грозното си примитивно изпълнение.

Именно парапетът позволява отлично съчетаване на фабрично изготвени детайли с личното творчество и умение при тяхното сглобяване на място. Пълен набор от такива детайли се предлагат във магазините на веригите „Направи си сам“, като при това – по няколко разновидности за всеки един от елементите, които изграждат парапета. Той има поне три основни детайла: ръкохватка по цялата му дължина, по която се плъзга и захваща ръката; крайни стълбове, които основно крепят парапета; междинни опори, които едновременно носят ръкохватката и затварят пролуката под нея, като предпазват от неволно изпадане от стълбището, особено на малки деца.

Всеки от тези детайли от дъбова или букова дървесина се предлага в няколко варианта. Така например ръкохватката се сглобява от специално профилно обработени летви, които се снаждат чрез челна сглобка, усилена с една или две дървени дибли и лепило. В повечето случаи началото на ръкохватката стърчи на около 30-50 cm конзолно пред първия основен стълб. То се оформя по-специално, за да бъде хем естетически издържано, хем да предпазва някой неволно да не се нарани. Продава се и класическото решение – оформянето в началото на ръкохватката на детайл с формата на охлюв.

Изборът на стълбове и колонки е доста разнообразен, като повечето са изработени на дърводелски струг. Най-същественото различие от конструктивна гледна точка е в напречното сечение на техните краища – кръгло или квадратно. От това зависи и начинът им на свързване към ръкохватката (с дибли и лепило или винтове) и към стъпалата.

Тук, според нас, има оставено място за лична изява, защото в комплектацията на детайлите за перила не влизат съединителните елементи. Производителят препоръчва колонките да се монтират с помощта на специални дюбели, чието пластмасово тяло се монтира в стъпалото, а върху стърчащия отгоре, подобно на шпилка, метален винт с резба, да се завие колонката. Това решение е лесно изпълнимо при колонките, чиито краища имат кръгло напречно сечение, докато при колонките с правоъгълно напречно сечение стъпката на завиване е 90° и поради това може да остане минимална хлабина.

Истина е, че не сме имали възможността лично да изпробваме здравината на построен по описания начин парапет, но ни се струва, че монтирането на всяка колонка към стъпалото само с един-единствен винт за дърво, дълъг 4-5 cm, не гарантира достатъчна сигурност при височина на парапета 80-100 cm, както е по норма. Това в още по-голяма степен се отнася към двата стълба в началото и края на парапета. Даже и не голям натиск, приложен на толкова дълго рамо, може да предизвика изскубване на винта, още повече че единствено се разчита на твърдостта на дървесината и здравото задържане на винта в нея.

Затова споменахме, че има място за творчество и с удоволствие ще публикуваме подходящи конструктивни решения, които ни изпратите. Класическо и сигурно решение за монтиране на дървен стълб към бетонна основа е използването на подходящо оформена метална обувка. Има и различни дюбели с метален винт с метрична резба и гайка – решение, определено по-устойчиво, отколкото обикновеният винт за дърво.

В НС 5-6/2001 публикувахме статията „Маси и стълби от готови елементи”, която предизвика голям интерес и показа наличието на една незапълнена пазарна ниша, защото тя бе подготвена въз основа на детайли на чуждестранни производители, повечето от които по това време, комай, напълно липсваха на нашия пазар.

Сега нещата и у нас вече стоят значително по-добре, защото предстои пускането на пазара на комплект, включващ обла дървена ръкохватка, и изработени от месинг носачи за монтиране към стената на парапети, особено необходими при обитатели в пенсионна възраст. Както се вижда от снимките, производителите „не са жалили материала” и са създали естетичен продукт, който не само дава сигурна опора, но и би красил всяка стълба.

Понеже сме подхванали темата за парапетите, те са задължителен елемент не само за стълбищата, но и за всеки балкон или тераса, където изпълняват същите функции – предпазна и естетическа. В НС 3-4/2001 представихме няколко решения на балкони с ажурни дъсчени обшивки, характерни за спретнати чуждоземски къщурки от земите, където пасат кравите „Milka”. Тук няма да разглеждаме носещата конструкция, най-често от заварени кухи или ъглови метални профили. Външният вид на балкона зависи от дъсчената обшивка, изпълнена с еднакво изрязани тесни дъсчици. По принцип цялата обшивка може да бъде изготвена в домашната работилница. За това обаче са необходими настолен абрихт, циркуляр или по-добре банциг, прободен трион и ръчна шлифовъчна машина. След това се избира желаната форма, подготвя се картонен шаблон и се изрязват три-четири еднакви дъсчици. Като ги подредите една до друга, вече съвсем ясно може да добиете представа, как ще изглежда цялата обшивка.

Тази трудоемка операция може да бъде избегната, ако се използват готови профилни дъсчици, като показаните на снимките. За вас остава единствено да ги монтирате към две напречни носещи летви и обшивката е готова.

Има и още по-бързо и лесно решение в споменатите магазини се продават и готови платна с приковани към напречни летви дъсчици. Дължината на тези платна е 2 m, а цената около 20 лв. Това, очевидно, е финансово изгодно и естетически ефектно решение, което пести немалко труд и време. Единственият недостатък на готовите платна е, че производителят не се е стърпял да сложи балкански отпечатък като е заковал дъсчиците с обикновени пирони, които бързо ще ръждясат, а ръждата ще протече по дъсчиците. Затова си заслужава те да се разковат и наново монтират, но този път културно – с неръждаеми винтове за дърво.

Разбира се, всеки сам може да изработи от гладко рендосани дъсчиците от дъски с дебелина примерно 10 mm, които лесно се изрязват с прободен трион. Първо се прави една дъска и щом се изпипа желаната форма, тя се използва като шаблон за изрязване на останалите. Добре е една дъска да се запази за шаблон в бъдеще, защото под влияние на атмосферните условия и в зависимост от защитата с дълбокопроникващ лак, след 5 или 10 години някоя от дъските може да загние и ще се наложи да бъде подменена с нова.

Възможни са и други решения за направа на парапети на балкони и тераси от профилирани дъски и метална носеща конструкция. За тази цел fischer предлага специалния дюбел BBF. С него монтирането на дъските става много лесно и бързо, естетически издържано и същевременно стабилно. Те дюбели са предназначени за монтиран към колонки от кухи метални профили. Пробива се само едната стена на профила и в отвора се напъхва пластмасовото тяло на дюбела. В него се завива винтът, с който се закрепват дъските. Пластмасовото тяло има глава, благодарение на която между дъските и металния профил остава въздушна междина. Тя не позволява задържане на влага и оттук – загниване на дървесината и създаване на благоприятни условия за корозия на метала. Главата на винта се покрива с декоративна пластмасова капачка.

НС