В категории: Брой 1-2/2009, Декорация и защита, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти, Ремонти

Новогодишна премяна и обновяване на старата дървена стълба

Повърхността на мебелите и останалите изделия от дърво се защитава с различни покрития – най-често лакове и бои, които създават повече или по-малко дебел слой. Той не само ги предпазва срещу проникване на влага, което би причинило развитие на гнилостни процеси, но създава и защита срещу механично предизвикани повреди. Освен това лаковата повърхност позволява влажно почистване, включително и с използване на миещи препарати. Лаковото покритие изпълнява и декоративни функции, като подчертава естествения цвят и текстура на дървесината, придава ù „по-благороден вид“, а в някои случаи и напълно различно оцветяване.

Често лаковото покритие е силно натоварено и трябва да бъде устойчиво срещу механично изтриване и надиране. Това е силно изразено при изцяло дървени или с дървени стъпала стоманобетонни и метални стълби, както и при подови покрития, били те от масивна дървесина – дюшемени дъски и масивен паркет, или от евтините практични ламинатни паркети.

Колкото и да е твърдо, рано или късно лаковото покритие се износва – помътнява, захабява се и започва все по-лесно да задържа замърсяване, повяват се тук-там по-дълбоки драскотини, а на места покритието се изтрива до основа. Типичен пример за такова интензивно износване са стъпалата на дървена междуетажна стълба, която свърза хола със спалните помещения на горния етаж на малка вила. Положението се усложнява допълнително, когато в къщата властва опашат домашен любимец, който естествено ще предпочете уюта и близостта на хората, а не да скучае самотен на двора. На интензивно износване са подложени най-вече първите стъпала, защото когато кучето слиза по стълбата неминуемо използва ноктите си, за да не се подхлъзне.

Ето защо дървената стълба, за която ще говорим тук, след дългогодишна експлоатация вече направо си „плаче“ за основно подновяване на повърхността на стъпалата. Правена по време на тотален дефицит на материали, тя бе изградена от най-неподходящите за целта дъски – петсантиметрови талпи от мека чамова дървесина. Това бе единствено възможният, и то с връзки (разбирай корупция по днешните понятия), материал, който можеше да се купи от складовете на също така единственото тогава търговско предприятие „Топливо“. За дъски от парен бук, дъб или ясен простосмъртният човек въобще не можеше и да си мисли. Подчертаваме всичко това, защото практиката показа, че и меката чамова дървесина, ако е защитена с подходящо лаково покритие, може да устои на продължително използване. Лаковото покритие не може да предпази повърхността от нараняване поради удар от падане на твърд предмет с остри ъгли и ръбове.

Сега от разстоянието на годините трябва да отчетем също, че омразният някога поради нетърпимата си миризма двукомпонентен реактивен лак за паркет, също единствен на пазара, се оказа много здрав и устойчив, като че е бил произвеждан за военни цели. Шегата настрана, но именно тези стари спомени породиха силно двоумение какъв лак да изберем за обновената стълба. Но за това ще говорим като му дойде времето.

Вариантите за ремонт на стълбата са два. Класическото решение е старото лаково покритие да се свали до основа с шлайфмашина. Това е трудоемка и бавна операция, за която са необходими две, че дори три вида машини – лентова за грубо остраняване на лаковото покритие, ексцентършлайфмашина, която може да се използва за грубо, междинно и фино завършващо шлифоване и делташлайфмашина, която единствено може да достигне в ъглите и плътно до вертикалните чела на стъпалата. Също така задължително е използването на промишлена прахосмукачка, първо, защото финият прах от лак със сигурност не е здравословна за дишане субстанция, и второ прахолякът ще застеле всички мебели и открити повърхности в помещението, че и в съседните, а с въздушното течение ще се промъкне през всяка възможна пролука.

Остъргването на лака в ъглите и в задния край на стъпалата може да се улесни, като за това се използва обикновена цикла. Оказа се обаче, че този очевидно нарочен за архаичен механичен инструмент почти не може да се намери на пазара. След доста усилия успяхме да открием цикла френско производство в Mr. Bricolage. Не я купихме, защото цената от 35 лв. е несъразмерно висока за инструмент за еднократно ползване – няма резервни остриета. По-добре е човек да даде още толкова пари и да си купи делташлайфмашина. При това циклата доста грубо стърже, а повърхността под нея трябва допълнително да се шлифова.

Вторият вариант за подновяване на такава стълба е стъпалата да се демонтират едно по едно, като се отвият винтовете, с които са закрепени към дюбели в бетона. След това да се рендосат на абрихт с дължина на ножовете поне 300 mm, колкото е широчината на стъпалата и наново да се монтират на местата им. При стабилна стълба, чиито стъпала не скърцат и не поддават, обаче е най-добре да не се разваля това, дето не се налага. Освен това абрихт с такава големина рядко би се намерил в домашна работилница. Като прибавим и неминуемото отваряне на фуга между всяко стъпало и челото над него, поради намалената след рендосването дебелина, везните очевидно клонят към първия, при това класически, вариант. Класически, ама не съвсем, защото, както се оказа впоследствие, работата щеше да се превърне в мъчение, ако не бе фрезата за сваляне на стари лакови покрития Metabo LF 724 S. Тя е уникална, защото единствено немската фирма Mеtabo предлага такъв инструмент. Късметът ни споходи, защото получихме машината за тестване. Може да се каже, че родената от набрания опит при работа с тази фреза статия, също е отлично потвърждение на необходимостта преди да направи своя избор човек да има възможността лично да изпробва една или друга машина.

Защо бе това продължително умуване преди да изберем по кой път да тръгнем, за да премахнем старото лаково покритие? Проблемът е познат на всеки, комуто се е налагало да отстранява стари лакови покрития или дебел пласт боя чрез шлифоване. След броени минути шлифовъчният лист или лента се задръстват с частички от покритието, които бързо се спичат в твърда маса. В резултат повърхността ù на места става гладка и тя започва да се плъзга, вместо да отнема от материала. Новата лента също така бързо се запълва и на свой ред става неизползваема. Установихме, че за едно стъпало може да отидат около 3 ленти. При стълба с 13 стъпала това са около 40 ленти, което в ценово изражение прави сметка между 50 лв. и 200 лв. в зависимост от производителя на лентите. Разликата в цените на лентите на различни производители е значителна и със сигурност има защо. Дали обаче разликата в износоустойчивостта им е също толкова голяма, не се наемаме да кажем, защото за това са необходими подробни, позволяващи съпоставка, тестове. Необходимо е също така да се има предвид, че при сваляне на по-меки покрития, износването на лентата настъпва не от притъпяване на ръбовете на абразивните зърна, а поради запълване на пространството между тях с частици от покритието. При шлифоване на твърди покрития като паркетен лак задръстването е значително по-слабо изразено и тук предимно се наблюдава износване на абразивната посипка. Следователно в първия случай навярно би било по-изгодно да се работи с евтини ленти и листове, а при втория – с по-скъпи и съответно по-качествени.

С това обаче темата за подбора на шлифовъчните листове не е завършена, а без да се осигури предварително за всяка от машините необходимо количество абразивни листове и ленти по вид и едрина на зърната, не може да се започне работа.

В неспециализираните магазини се продават изключително два вида шлифовъчни материали – за дърво и за метал. В случая обаче нас ни интересува третият вид, предназначен именно за шлифоване на лакови покрития – за пълното отстраняване на слоя или за междинно шлифоване преди нанасяне на следващия слой лак. Това се прави с цел получаване на по-гладка повърхност.

Този вид материали са оцветени най-често в бяло. Видът на абразивния материал, съчетаването на различни по големина зърна и финото шлифоващо покритие върху тях са така подбрани, че повърхността на листовете в минимална степен да задържа отделената при шлифоването прах. Поради това те не се запълва лесно. Такива материали могат да се намерят в магазините за професионални инструменти и консумативи. Така например от немската фирма Klingspor, която е специализирана в този вид производство и има над 100-годишен опит. За премахване и шлифоване на лакови покрития подходящи са абразивните листове PS 33 BK, PS 33 CK и PS 33 BWK, като последните имат допълнително повишена невъзприемчивост на запълване и износване, постигната чрез нанасяне на специално връхно покритие. Едрината на зърната е от 40 до 600 за първите два и от 150 до 800 за третият вид. Грубото шлифоване за премахване на лаковото покритие се прави с едрина на зърната 40, а за крайно шлифоване е подходяща едрина на зърната 80–120. Завършващото шлифоване вече се извършва при почистена от лаковото покритие повърхност на дъските и затова тук може да се използват и листове, предназначени за шлифоване на дърво, които най-често са оцветени в червено. Междинното шлифоване на втвърдения слой лак преди нанасяне на втория или третия пласт забележимо подобрява качеството на крайното покритие. За целта се използват по-фини листове, например PS 33 с номер 240.

Освен по вид и едрина на зърното, шлифовъчните листове се подбират и според вида на шлайфмашината. Любопитен факт е, че за лентовите шлайфмашини не се предлагат ленти, специализирани за лакови покрития от вида на Klingspor PS 33. Това вероятно се дължи на факта, че този вид машини са предназначени за бързо, енергично и грубо шлифоване, но не и за завършваща фина обработка на повърхността преди нанасяне на лаковото покритие. От палитрата продукти на Klingspor подходяща за целта е универсалната лента LS 309 XH, предназначена за обработка на дърво, метали и лакови покрития. От този вид ленти на пазара има богат избор от различни производители, така че тук на преден план отново излиза въпросът за цената.

В магазините от вида „Направи си сам“ няма, или поне ние не открихме, листове за ексцентършлайфмашина с диаметър 150 mm, а само за по-малки модели с диаметър на диска 125 mm. Причината очевидно е в разделението по вододела професионални и любителски инструменти. Листове за делташлайфмашина се намират безпроблемно. Понеже при ремонта на стълбата тя има съвсем ограничено, но важно приложение на недостъпните за другите две шлайфмашини места, за премахване на старото лаково покритие безпроблемно може да се използват и листове за шлифоване на дърво с едрина 40 или 60.

И така след като човек разполага с трите шлайфмашини, запасил се е с достатъчно количество шлифовъчни листове и ленти с необходимите номера, подсигурил си е и прахосмукачка, може да се захване за работа.

Очаква го продължителна и уморителна работа, освен ако не използва специализираната фреза Metabo LF 724 S.

Както подсказва името, това е инструмент, който фрезова повърхността, а не я шлифова. Той е предназначен именно за премахване на тънкия слой лаково покритие или боя, поради което се справя с тази задача многократно по-добре отколкото лентовата, да не говорим за останалите видове шлайфмашини. С фрезата се работи много по-бързо, съответно с по-малко натоварване на ръцете, а при нормална твърдост на покритието ножовете ù не се задръстват от лака или боята.

На външен вид фрезата наподобява ръчно електрическо ренде. Има вертикално лагеруван вал със закрепени на челната му повърхност диаметрално разположена двойка твърдосплавни ножове. Дискът се върти с честота 10 000 min-1. При точно регулиране на дълбочината на фрезоване и остри резци на ножовете фрезоването става бързо, а след фрезата остава почистена от лака равна повърхност, чиято обработка след това вече много по-лесно и бързо се довършва чрез шлифоване. Секретът на фрезата е в прецизното регулиране на дълбочината на фрезоване в диапазона 0–0,3 mm. Машината се настройва прецизно, така че ножовете да премахват само покритието, без да задълбават в дървото. Фрезата е пригодена за обработка на предмети от масивна дървесина, включително рамки и каси на прозорци, врати, но не и за мебелни плочи с меламиново или друг подобен вид съвсем тънко покритие. Макар че производителят не посочва изрично, не бихме препоръчали използването на фрезата за покрити с естествен фурнир мебелни плочи, защото поради малката му дебелина при невнимание или неопитност тя може да го издълбае и повреди непоправимо.

Освен повърхността, върху която лежи, фрезата може да обработва фалцове и перпендикулярно разположени кантове. За целта върху вала е монтирана и втора двойка ножове, които фрезоват челно. Когато тази възможност не се използва, отворите за странично фрезоване са затворени с капачета.

Широчината на ивицата, която машината фрезова с едно преминаване е 80 mm. При съвсем нови ножове с еднократно минаване лаковото покритие може да бъде премахнато (или поне основната част от него). В процеса на работа фрезата се движи както постъпателно, така и чрез постъпателно ветрилообразно движение, което се придава с ръката, държаща ръкохватката ù в предната част. При необходимост тази ръкохватка лесно се демонтира, за да може фрезата да достигне на милиметър разстояние от края на обработваната повърхност – в случая стъпалото.

Тънкостта при работа с нея се свежда най-вече до точното нагласяване на дълбочината на фрезоване. Затова се препоръчва да се започне с по-малка стойност, примерно с 0,1 mm, и според получения ефект постепенно да се увеличава до максималната дълбочина. Дълбочината на фрезоване зависи също и от степента на износване на режещите ръбове на двойката ножове. Когато те са още съвсем остри, фрезата реже „като бръснач“ и ако човек не познава тази ù склонност върху обработваната повърхност може да се получат нежелано дълбоки следи. В случая със стъпалата това не е непоправимо, просто ще се наложи малко повече шлифоване след това. След като се работи известно време и в зависимост от твърдостта на лаковото покритие, ръбовете на ножовете се притъпяват и фрезата започва да отнема осезаемо по-малко материал. Първата реакция е да се завъртят ножовете и мястото на притъпените остриета да заемат още неизползвани. В действителност това все още не е необходимо, защото с малко увеличаване на дълбочината на фрезоване, машината започва отново да работи добре. По този начин всяка двойка ръбове на ножовете се използва пълноценно.

Ножовете са изработени от твърдосплавен силно устойчив на износване материал. Те имат квадратна форма и съответно по четири режещи ръба (резци). Щом едната двойка се притъпи, притягащите винтове се развиват, всеки от ножовете се завърта на 90° и винтовете им отново се притягат. Ножовете са за еднократна употреба и след затъпяване на четирите режещи ръба не подлежат на заточване, а се заменят с нови.

Фрезоването естествено си има своята цена и тя е около 8 лв. за комплект от два ножа. За да може всеки да си направи предварително сметката ще посочим, че с две двойки ножове с фрезата бе ремонтирана не само описаната тук стълба, но не устояхме на изкушението да я изпробваме и при по-екстремни условия, като в допълнение успяхме да изциклим и паркет от масивни паркетини с площ около 25 m². С това си постижение навярно бихме удивили и специалистите на Metabo, на които едва ли им е хрумвала идеята за подобно приложение на тяхната машина. Те обаче не познават изобретателността на българина, както и нашенската поговорка „сиромах човек жив дявол“. И понеже сметките стоят в основата на всяка дейност, ще добавим, че само за 4–5 почивни дни фрезата на Metabo може да се изплати, стига трудът и времето да не се калкулират. Такъв инструмент в домашни условия се ползва без ограничение на годините и често се предава от баща на син. Колкото до професионалните майстори фрезата Metabo LF 724 S е безценен инструмент, защото няма алтернатива.

Освен правилно подбраната дълбочина, важно условие повърхността да се получи равна и гладка е фрезата да се води равномерно притисната, без странично наклоняване. При обработка в близост до челата на стъпалата трябва особено да се внимава, защото при всяко изкушение „да се мине по ръба на челото“, фрезата светкавично ще остави трудно отстраними след това вдлъбнатини.

Опитът ни с фрезата за лакови покрития ни помогна на направим още един важен извод, който бяхме пропуснали при избора преди години на прахосмукачка. Избраният тогава от нас модел на една от най-реномираните фирми е предназначен за събиране на фин дървесен прах и в много по-ограничена степен на дървесни стружки, камо ли по-едър талаш. Поради това прахосмукачката работи само с хартиени торби с обем 15 l, всяка от които струва по около 6 лв. Отделно има хартиен филтър с доста голяма площ, който пречиства допълнително излизащата въздушна струя. Работата е там, че фрезата отделя доста едри стружки, които по-бързо, отколкото бихме желали, изпълват торбата и смяната ù с нова се налага често. Ето защо, ако се бяхме сблъскали с този проблем по-рано, със сигурност бихме избрали прахосмукачка, която може да работи и само с филтър за грубо очистване, а вместо в хартиена торба, стърготините да се събират в резервоара ù. След като съдържанието му се изсипе, работата може да продължи и операцията да се повтаря многократно, без преразход на хартиени торби. Споделяме опита си, защото както се казва „умните хора се учат от грешките на другите“. Обучението на собствен гръб винаги излиза доста скъпо.

След като лаковото покритие бъде свалено с фрезата, следваща операция е шлифоване на повърхността на стъпалата. Така окончателно се премахват остатъците тук-там от лака и се изглаждат малките неравности, останали след фрезата. Подходяща за това е лентовата шлайфмашина, а ние естествено избрахме най-добрата от наличните към момента в експерименталната работилница на списанието – моделът на Bosch GBS 75 A. Обемът на работа по стълбата не е голям, и затова с тази задача може да справи всяка машина от този вид. Машината е с широчина на основата 75 mm и съответно работи с ленти 533х75 mm. Тя има специална метална подложка с графитно покритие, което улеснява плъзгането на лентата. Прави впечатление, че когато е свързана към прахосмукачката, шлайфмашината почти не изхвърля встрани прах. Същото не може да се каже, когато се използва платнената торбичка за събиране на прахта.

По-специално внимание заслужава ексцентършлайфмашината SXE 450 TurboTec, която с основание се смята не само за най-добрия модел от серията такива машини на Metabo, но и въобще сред конкурентните модели на останалите водещи производители на електроинструменти в света.

Известно е, че ексцентършлайфмашините са най-често използваните ръчни електрически инструменти за шлифоване на детайли от дърво и други материали. Те намират особено радушен прием в дърводелските и в работилниците за боядисване на автомобили. Този вид машини работят със сложно въртеливо движение на шлифоващия диск. То е съставено от трептящо движение, получено чрез кръгово движение с малък ексцентрицитет и въртене на диска. В резултат на това с машината се постига много добро качество на обработваната повърхност в съчетание с висока отнемаща способност, т.е. добрият краен резултат при обработката се постига за кратко време. Поради това една ексцентършлайфмашина може да замени в повечето случаи последователното използване на две машини – лентова и плоскошлифовъчна.

Защо професионалистите предпочитат именно този модел на Metabo? На първо място това е единствената машина, която позволява промяна на ексцентрицитета на въртене на диска. Когато е необходима първоначално груба обработка на повърхността, за да се ускори работата, машината се превключва в режим, при който шлифоващият диск извършва кръгово движение с диаметър на окръжността 6,2 mm. Съответно шлифоването протича значително по-интензивно с отнемане на повече материал от повърхността, и затова времето за обработване се съкращава значително. При следващата завършваща обработка вече се цели постигане на възможно най-гладка и чиста, без видими драскотини от абразивните зърна, повърхнина. Затова ексцентрицитетът на въртене на диска се намалява на 2,8 mm, при което машината преминава в режим на фино шлифоване.

Това обаче не е всичко. За нетърпеливите, които желаят машината да шлифова още по-бързо, е предвидена и допълнителна възможност. С натискане на оцветен в червено бутон се включва режимът TurboBoost. При него с използват напълно резервите от мощност на двигателя, като честотата на въртене нараства значително. Способността на машината да отнема материал от обработваната повърхност също видимо се увеличава, а времето на шлифоване намалява. Тестовете са доказали, че Mеtabo SXE 450 TurboTec има с 16% по-висока отнемаща способност в сравнение с най-близко стоящата конкурентна ексцентършлайфмашина на друг производител. Този режим на работа може да се включва при всяка стойност на предварително зададената честота на въртене и се използва без значение какъв е материалът: дърво, пластмаса или метал. При необходимост от фино шлифоване и в зависимост от материала, честотата на въртене на електродвигателя се регулира плавно чрез електронната система Metabo V- Elektronik. Това позволява оптимална повърхностна обработка– от грубо шлифоване до най-фино полиране с полиршайба.

SXE 450 TurboTec има автономна ефективно действаща система (Intec) за засмукване и филтриране на праха. Това е улеснение, когато с машината се работи на място, където маркучът на прахосмукачката пречи. Все пак, когато е възможно, е препоръчително да се работи с прахосмукачка.

С описаните в статията фреза и шлайфмашини стълбището се подготвя за лакиране за не повече от 3–4 часа.

 

Лакиране

Първата задача е стратегическо планиране на работата, защото след намазване на стъпалата с лак, пътят между двата етажа е отрязан за поне 12 часа. Стълбата се лакира отгоре надолу. Най-добре е това да се направи вечер преди лягане, като се преспи на долния етаж или предвидливо се вдигне стълба до балкона на втория. Може да се използва и работният ден, като стълбата се лакира рано сутрин, преди тръгване за работа.

Проблемът обаче не е в това кога, а какъв лак да се избере. Най-напред трябва да се избере вида на лака. На пазара се предлагат лакове за паркет на различни производители – български и чуждестранни, основно уретанови и политуретанови, едно- и двукомпонентни, с втвърдител, с органични разтворители или на водна основа. Съответно те се различават по времето на изсъхване, по мириса, който отделят в течно състояние, по степента на оцветяване на дървесината и което е особено важно за подови покрития – по износоустойчивостта на изтриване и надиране, както и на въздействието на вода и характерни за домакинството вещества с агресивно действие. Не всеки производител публикува съпоставими данни, а лични впечатления, при това само за даден вид лак, човек придобива след поне година време. Наличните на пазара лакове се различават значително и по цената си, като най-качествените, например с марката Levis, са над два пъти по-скъпи от останалите.

Както показа нашият изстрадан опит, най-голямата грешка може да дойде не от избора на лака, а от полагането на лак с една марка върху покритие от лак с друга марка и на друг производител.

Най-напред започнахме с Marshall Protex. Еднокомпонентен уретанов лак внос от Турция. Много добре се разлива и следите от четката не личат, изсъхва за около 5 часа и се нанася на три пласта. Понамирисва леко, но поносимо. Допадна ни и това, че леко оцветява дървесината, като ù придава приятен светъл кехлибареножълт нюанс.

Дотук добре, ала наличното количество се оказа недостатъчно за полагане на третия слой. Поради необходимостта ремонтът да бъде завършен непременно в рамките на поредица от няколко почивни дни, възможностите за покупка на допълнително количество лак бяха ограничени единствено до големите специализирани вериги от типа „Направи си сам“, които по принцип работят и по празниците. Оказа се, че търсената от нас марка лак не се продава в тях. Затова бяхме принудени да потърсим заместител от друг производител. Избрахме лак, познат от рекламите като „здравата марка“. Изборът в случая се оказа погрешен, защото новият лак прояви пълна несъвместимост с вече нанесеното покритие на турския му събрат. На другата сутрин в пълен потрес установихме, че долният все още пресен пласт се е надигал на мехури и гънки, вместо да има гладка повърхност. За щастие бяхме извършили експеримента върху само две стъпала, а не върху цялата стълба.

Видели се в чудо, подхванахме работата отначало, като се захванахме да стържем лака до основа. Ако снемането на стария твърд лак бе трудна задача, свалянето на все още мекото и силно грапаво покритие се оказа почти непосилна работа, която отне повече време, отколкото предния ден бе потребно за цялата стълба. Причина за това бе, че мекият все още лак много бързо се набиваше около ножовете на фрезата и те преставаха да режат. Тава налагаше честото им почистване с острието на отвертка. Колкото до шлайфмашината, още щом лентата докосна еластичното покритие почти спря на мига, от което пък машината направи енергичен опит да се изстреля напред.

С две думи споделяме собствения си трагикомичен опит с призива: „Не правете това“.

След това премеждие, твърдо решени на всяка цена да завършим ремонта през оставащите два почивни дни, се доверихме на световното реноме на химическия концерн Akzo Nobel е без повече колебание се насочихме към паркетния лак Levis Ultravernis Parket. С него повече изненади не срещнахме. Той се оказа и напълно съвместим към вече лакираните с Marshal стъпала. Акрил-полиуретанов на водна основа, лакът Levis отделя слаба напълно поносима миризма, нанася се добре, като за първия слой се препоръчва и разреждане с до 10% разредител Levis М600. Нанася се с четка на два слоя с промеждутък от 24 часа. След 12 часа може да се стъпва върху лакираната повърхност, но внимателно и по възможност по чорапи или меки пантофи. Покритието се втвърдява окончателно след няколко денонощия, като дотогава трябва да се предпазва от прекомерно механично натоварване, например при интензивно ходене с обувки или при лакирани подове – от влачене на мебели.

 

Обновяване на захабения паркет

Едно от предимствата на класическия масивен паркет с паркетини от дъбова или букова дървесина с дебелина 16–20 mm е, че позволява многократно циклене, т.е. привеждане в състояние почти или съвсем близко до първоначалното. Опитът от обновяването на дървената стълба ни изкуши да изпробваме описаната дотук технология и за подновяване на износеното вече лаково покритие на паркета в две малки стаи. Оказа се, че това е напълно изпълнимо и нетрудно занимание със същите машини. Единственото неудобство е, че се работи в клекнало или приседнало върху пода положение, но на това може да се гледа и като на своеобразна гимнастика.

Когато човек сам цикли и шлифова паркета с отношение на грижовен собственик и майстор едновременно, неминуемо ще установи, че между паркетините са се образували тук-там фуги. Те не само естетически загрозяват пода, но пропускат разсипана вода, в тях се събират нечистотии, а може да се завъдят и микроорганизми, които причиняват алергии у по-чувствителни към това заболяване хора. Сега е моментът този дефект да се поправи и фугите да се запълнят преди нанасяне на новото подово лаково покритие.

Възможностите за това са поне две. Едната е да се използва готов пълнител, например Ceresit Moment Parket Acryl, която се продава в стандартни пластмасови патрони и се шприцова чрез изтласкване със специален пистолет. Цветът на пастата се подбира според вида на паркета. Върхът на накрайника на патрона се прерязва с оглед желаната големина на отвора, през който изтича разтвора. След шприцоване по продължение на фугата пастата се втиква с шпахтел, като излишната старателно се обира.

Цветът на пълнителя след втвърдяването му почти не се различава от паркета. Като недостатък бихме посочили, че, за да се втвърди материалът, е необходимо да се изчакат 24–36 часа преди паркетът да може повторно да се шлифова. Това прекъсване на работния процес в някои случаи представлява значително неудобство.

Второто решение е да се купи специално произведена за целта безцветна смола (например Resiplas), която се размесва с фин дървесен прах, получен при завършващото шлифоване на паркета, а не при снемането на старото лаково покритие. Гъстият пастообразен разтвор се вкарва във фугите с шпахтел. Цветът на запълнените фуги и паркетините е еднакъв. Най-голямото предимство на това решение е, че лакът се втвърдява за около 30–50 min в зависимост от температурата на околната среда, след което може да се шлифова. Така се избягва досадно дългото изчакване.

И в двата случая обаче впоследствие се установява един дефект, който е по-силно изразен при използването на безцветен лак и дървесна прах. Колкото и старателно да бъдат обрани с шпахтела остатъците от пълнителя по повърхността на паркетините, част от смолата е пропила в дървесината. Необходимо е да се има предвид, че след шлифоване на китваните места подът има напълно еднородно оцветяване, което може да заблуди. Доволен от постигнатото и радостен, че краят вече му се вижда, човек посяга към четката и нанася лака, без да подозира, че го очаква изненада. Тя се изразява в появата тук-там на по-светло оцветени участъци на местата, където е попаднал фугиращ разтвор и съставки от него са се просмукали в паркетините. Това установихме при използване на паркетен лак, който оцветява дървесината. Ако лакът е неутрален и напълно безцветен, този ефект навярно не би се появил. Във всеки случай човек трябва да е подготвен и вместо леко заключително минаване с шлайфмашината само върху шпаклованите места паркетът да се шлифова още веднъж старателно, а не отгоре-отгоре.