В категории: Брой 3-4/2002, Градина

Градински огради с мрежа или метални платна

Класическият начин за ограждане на дворното място са оградните мрежи, опънати на бетонирани в почвата стоманени или бетонни колове. Дотук нищо ново. От десетилетия у нас се продават плетени оградни мрежи с антикорозионно покритие от цинк или боя. Първите, естествено, са по-добри, но и те след време започват да ръждясват, поради което една допълнителна защита с боя съвсем не е излишна. Тези мрежи не само трябва добре да се изпънат, преди да се закрепят към колците, но и след време трябва да може да се опъват, когато започнат да провисват. За тази цел, вместо да се привързва мрежата към колците, както това масово се прави, тя се закрепва към три успоредно опънати дебели тела, които от своя страна се закрепват към коловете. Поне един от тези телове, най-горният, се привързва в двата си края към коловете посредством специален обтегач, който позволява отвреме на време допълнително опъване. Такива обтегачи вече се намират на нашия пазар, а показаните на снимката, както и останалите снимки на мрежи и оградни платна са направени в магазин от верига „Направи сам“. Качествените мрежи имат прахово нанесеното антикорозионно покритие, което ги опазва от корозията. Мрежите се предлагат на рула с различна височина – до 2 m.

Вместо мрежи, по-доброто решение е да се използват специално изготвени оградни платна заварени обли метални пръчки. Те се предлагат най-често с дължини по около 200 cm и височини от 50 до 250 cm. Изработени са от стоманени пръчки с дебелина 4-6 mm и също имат добро прахово антикорозионно покритие, най-често със зелен цвят.

Тези платна са значително по-стабилни от мрежата, не променят формата си и не се нуждаят от опъване. В зависимост от широчината на избраните платна се определя и разстоянието между колците. Избират се метални колци с кръгло или квадратно напречно сечение, а най-добре е всички необходими за оградата елементи да се купят в комплект. Това ще ви спести време да търсите подходящи решения за закрепване на платната към коловете, а и всички елементи ще бъдат с еднакво оцветено антикорозионно покритие.

Коловете трябва да бъдат стабилни, което не може да се постигне единствено чрез набиването им в земята. Те се бетонират в предварително изкопани дупки с напречно сечение около

30 х 30 cm и дълбочина 40-60 cm в зависимост от здравината на почвата.

На пазара се предлагат и напълно готови врати, заедно с ключалките. Това е немалко удобство, защото с лекота и минимална загуба на време може да сглобите солидна и естетически издържана ограда.

При по-твърда и камениста почва дупките се копаят с търнокоп и лопата, а при леки, песъчливи почви може да се използва и моторен свредел (Б.Р. виж тази статия , каквито се използват предимно за забиване на колове в лозовите насаждения. Преди да се постави колът, на дъното на дупката се насипва легло от бетон, така че краят на кола да няма контакт с почвата.

Доста по-различни са изискванията към оградата откъм улицата, която, хем трябва да изпълнява охранителните си функции, хем да е естетически издържана и достатъчно представителна, защото е нещо като визитна картичка на собствениците на имота и къщата. Класическо решение за такива огради са облицованите с камък бетонен цокъл и колонки, между които са монтирани платна от ковано желязо. А дали си заслужава да подмените старата ограда с нова, става ясно от снимките, макар че те отразяват една нищожна част от колекцията оградни платна, която се предлага в специализираните магазини.