В категории: Брой 5-6/2002, Хоби

(Продължение от НС 3-4/2002)

Светлозар Манасиев

Развъждане

Всеки, истински обикнал своите питомци, желае да се радва на отгледано от тях потомство. За щастие, при корелите това не е никак трудно. Препоръчвам ви да пускате в размножаване птици, навършили 1 година. Трябва да сте сигурни, че те са здрави, силни и достатъчно развити. Истинско удоволствие ще ви доставят виртуозните музикални строфи от песента на мъжката корела по време на ухажването. Общо взето, корелите лесно оформят двойката си. Те се почесват взаимно, мъжкият храни женската, изпълнява брачни танци около нея, пее възбудено. Всичко това подсказва за създаване на семейство. Подсилете храната през този период. Предлагайте много плодове, зеленчуци, варено яйце и най-вече безкрайно необходимите им кълнове (1 лъжица от основната зърнена смес се накисва във вода за 24 часа. След това се промива, подсушава и се похлупва с чинийка. След 24 часа семената вече са набъбнали, а след 48 часа покълнали. ВНИМАНИЕ! Предлагайте кълновете само сутрин, а час-два след това ги изхвърляйте. Те бързо се развалят). Относно размера на клетката искам да отбележа само, че добри родители стават корелите, които имат достатъчно пространство за летене.

Въпреки че в родината им Австралия нимфите са непретенциозни към гнездото си – те могат да мътят почти навсякъде (от дълбоки хралупи по високите дървета до гнезда, свити в ниски храсти), аз ви съветвам да изработите къщичка, в която женската и малките ще се чувстват уютно. Къщичката се прави от дървени плоскости и има следните размери: основа 20х20 cm, изработена от дебело дърво (2-3 cm), за да може в средата да се оформи малка ямка, където да се събират яйцата; височината на къщичката е около 30 cm. В горния край се пробива отвор с диаметър 8 cm, през който птиците влизат и излизат. Под отвора поставете кацалка, а вътре в къщичката сложете малка стълбичка, по която женската внимателно ще слиза. Направете горния капак подвижен (с малки пантички, например), за да може да следите гнездото. Накрая посипете с дървени стърготини и окачете къщичката в горната част на клетката отвън (ако имате голяма волиера, може да я закачите и вътре). При наличие на две двойки корели ще трябва да изработите за всяка от тях по една къщичка и да ги закачите на еднаква височина.

Една-две седмици след като сте окачили къщичката, женската снася 4-7 яйца през ден, които започва да мъти след появата на второто или третото яйце. Мъжкият също участва в мътенето. Много важно е през този период птиците да не се безпокоят. След 21 ден се излюпват малките папагалчета, като за един ден се появяват 2-3, а другите през ден. Младите организми, които родителите изхранват, се нуждаят от много храна и прясна вода ежедневно. Затова обърнете им повече внимание през този период. На възраст около 5 седмици малките напускат гнездото и вече могат да летят.

Запомнете трите задължителни условия за отглеждане на здраво потомство: поддържане на изрядна хигиена, пълноценно и разнообразно хранене и максимално спокойствие.

Опитомяване

Няма нищо по приятно от това вашата корела да каца и да взима храна от ръката ви или да пее заучени мелодии. Както и при вълнистите папагалчета, трудът ви ще се увенчае с успех толкова по-бързо, колкото по-млада е птицата. Като начало извършвайте всички операции в клетката бавно, без да плашите птицата. Нека почувства, че ръката ви не е заплаха за нея. Поднесете ѝ през решетките любимото ѝ лакомство. Не губете търпение, ако не се престраши да пристъпи. Опитайте пак. Никога не гонете и не удрайте птицата. Този дресировъчен похват е успешен при кучетата, но при папагалите може да разруши постигнатото с месеци. Приемането на храна от ръка е първият истински контакт на птицата с вас. Втората стъпка е кацането ѝ на ръка. За целта промушете ръката си с някое лакомство в клетката. Тук отново ще ви е нужно търпение. При всяко действие, което птицата правилно извършва, я възнаграждавайте. И повторете пак. Ще се учудите каква невероятна досетливост има опитомената корела. Играта с всевъзможни предмети и безбройните комични ситуации ще са радост за вас и вашия питомец. Корелата на мой приятел се беше научила „да шие” – при всяко набождане издърпваше иглата и я оставяше с готовност да повтори действието. Не забравяйте да я наградите!

Корелите нямат славата на добри оратори, но за сметка на това са виртуозни музиканти. Наистина, нимфите могат да се научат да произнасят няколко думи, но всичко зависи от вашето постоянство. Изберете си кратка мелодия и я свирете на птицата сутрин и вечер за около 10-20 минути. Не забравяйте, че корелата не твори мелодии, тя просто повтаря чутото. Затова, ако вашата мелодия е изсвирена фалшиво, тя ще бъде възпроизведена точно по същия начин.

Здраве

Най-важно нещо за дълголетието на вашата весела корела е нейното здраве. То зависи предимно от грижите и условията, които сте ґ създали. Още при закупуването ѝ направете профилактичен преглед при ветеринарен лекар. Дори привидно здравата корела може да има стомашно-чревни заболявания или паразити, например. За целта поставете лист бяла хартия под пръчката, на която спи, и на следващия ден занесете изпражненията ѝ за изследване. Така най-точно ще се установи здравословното състояние на птицата. Искам да подчертая, че това може да стане само при ветеринарен лекар-орнитолог. Не просто лекар, а специалист по птиците. Намирам това уточнение за много важно!

Както неведнъж стана дума, задължително е непрекъснатото поддържане на добра хигиена. Всички кацалки, поилки, хранилки, легенчета, както и цялата клетка трябва да се измиват веднъж седмично с гореща вода. Не оставяйте да се натрупват купчинки изпражнения или застояла храна. Ежедневното изхвърляне на тези отпадъци ще ви отнеме не повече от 10 минути. При поддържане на такава чистота и пълноценно и балансирано хранене птиците са много по-устойчиви на заболявания. Бих искал да обърна повече внимание на това, че е по-добре да запазите вашата корела здрава, отколкото да я лекувате, след като заболее. Как да разпознаем болната нимфа? Наблюдавайте нейното поведение. Ако стои безучастно, с настръхнали пера, загуби апетит, пие вода много повече от нормалното и престане да подсвирква, ако изпражненията ѝ са слузести или примесени с кръв, ако се появяват петна или образувания по крачетата, човката, около очите, ако клоаката и перата около нея са зацапани или сплъстени, ако дишането е учестено и трудно или се чуват хрипове – това са все поводи за безпокойство. Най-доброто решение е незабавното посещение при ветеринарен лекар. Възможно е да се предпише лечение на птицата, изискващо по-специални условия (по-висока температура, спокойствие, по-малка клетка, даване на лекарствени препарати и т.н.). Нямате повод за притеснение, ако перата на вашата корела започнат да падат. Този процес се нарича линеене или смяна на перушината. Нормално това става без видими изменения. Само перцата по дъното на кафеза могат да ви подскажат за протичането на процеса. Не така стоят нещата обаче, ако забележите оголени участъци по тялото на птицата. И в този случай потърсете помощ от специалист. Липсата на условия за катерене и ровене (както в природата) е причина често пъти за прекаленото прорастване на ноктите. С този проблем бихте могли да се справите и сами. Хванете птицата с кърпа, покрийте ѝ очите, поставете я в дланта си и ѝ протегнете крачето. С остра ножичка отрежете само прорасналото връхче на нокътя и лекичко го загладете с пиличка. Внимавайте да не нараните кръвоносния съд, който е разположен там. Ако все пак това се случи, притиснете кървящия нокът за 2-3 минути с памуче, докато кървенето спре. Рядко се наблюдава и прорастване на клюна. Обикновено това се случва, когато птицата няма свежи клонки и дървени пръчки, които да кълве. В този случай отново се посъветвайте с ветеринар. Възможно е вашата птица да киха. Това не винаги е признак за настинка. Може корелата просто да прочиства дихателните си пътища. Прозяването пък най-вероятно се дължи на намалено съдържание на кислород. Проветрете веднага добре. Не оставяйте никога нимфата сама по време на свободния ѝ полет из помещението. Има много места, на които тя може да се нарани, закачи или счупи краче, а често пъти и да загине.

Дори цялостното отглеждане на вашата корела да е отлично, препоръчително е веднъж годишно да ѝ се прави ветеринарен преглед с лабораторно изследване на изпражненията. Уверявам ви, че сумата, която ще заплатите, ще е нищожна в сравнение със спокойствието, което ще си осигурите, и удоволствието, което ще получите от правилното отглеждане на вашия пернат любимец, а това е най-важното за дълголетието на този хитроумен, весел и предан „приятел”, наречен австралийска дългоопашата корела. Всичко е във вашите ръце!