В категории: Брой 1-2/2001, Хоби

Реставрация и подвързване на книги – част I

Ваня Абаджиева

Погледнете към вашата библиотека. Със сигурност имате стари (а и не чак толкова стари) книги, които от дълга употреба или от некачествена обработка са се разпокъсали или по друг начин казано – приличат на баница. Как можем да ги спасим? Отстрани погледнато, ни се вижда много сложно да изработим сами твърда подвързия, но всъщност съвсем не е така. Действително книговезката работа, както впрочем и всички специалности, си има своите тънкости и не дотам прости неща, които изискват по-голям практически опит, но с прости инструменти, подръчни материали и много мерак всеки би могъл да поднови любимите си овехтели книги.

За да бъдат ясни по-нататъшните ни обяснения, ще започнем с кратко описание на конструкцията и съставните елементи на книгата.

 

Книжното тяло е съставено от отпечатани листа хартия, сгънати на т.нар. коли, подредени последователно и скрепени помежду си. Мястото на гънките и свързване на колите в готовата книга се нарича гръб, който всъщност определя дебелината на книжното тяло. Всяка кола може да се състои от различен брой страници в зависимост от дебелината и формата на хартията, формата на печатната машина и понякога от желаната цветност на печата. Най-често се срещат коли от по 4, 8, 16 и 32 страници, получени от сгъването на хартиения лист съответно на 1, 2, 3 или 4 гънки. Издание с малък обем – до 48 стр., обикновено се шие с тел и се нарича брошура, тези над 48 стр. се подвързват с мека или твърда подвързия в зависимост от това, доколко дадена книга е луксозна, от нейното предназначение и не на последно място от финансовите възможности на издателя.

Форзацът представлява сгънат надве (с формата на книжното тяло) лист от по-плътна хартия, залепен за първата и последната кола.

Той служи за свързване на книжното тяло с корицата и същевременно за покриването ѝ от вътрешната страна. Следва скрепването на книжното тяло и корицата чрез залепване на външните страни на форзаците към вътрешните страни на кориците. За да се заздрави и украси книгата, към двата края на гърба на книжното тяло се залепва капителбанд.

Брошурата е с по-проста конструкция от книгата. Състои се от вложени една в друга или подредени една върху друга коли, скрепени чрез тел, конци или лепило, облечени с мека корица.

Твърда корица се поставя обикновено на книги, подлежащи на дълга и честа употреба, луксозни издания и често на детски книжки. Въпреки че се оскъпява изданието, тя предпазва от повреди и не на последно място, като елемент на художественото оформление допринася за подобряване на търговския вид. Най-често твърдата подвързия се състои от мукавени капаци, съединени помежду си при гърба.

За предаване на по-голяма здравина на гърба между тях се залепва подкорица, представляваща ивица от тънък картон или плътна хартия. Цялостните корици са покрити с цяло парче книговезки материал – ледерин, калико, хартия, кожа, различни текстилни тъкани. При съставните корици гърбовете се покриват със здрави материали.

За предпазване от повреди и замърсявания в някои случаи се поставя обложка, представляваща покритие от хартия или фолио, което се задържа към корицата с прегънати навътре подгъви.

За ръчно изработване на твърди корици и подновяването на книгите ще ви бъдат нужни следните материали и инструменти:

 

Хартия

Различните видове хартия служат за изработването на форзаци, за подлепване гърбовете на книжните тела и скъсани или повредени страници. За форзаци се използва хартия с маса от 100 до 130 g/m², гладка и жилава, без гънки и да не се чупи при сгъване. Твърде силното проклейване и високата плътност на офсетовата хартия могат да бъдат причина за огъването на форзаца при намазването му с лепило, което усложнява работата при ръчното влагане на тялото в корицата. Затова не е препоръчително за целта да се използва хартия, съдържаща в състава си дървесна маса. Здравината ѝ е малка и изработените от нея форзаци се късат бързо на мястото на гънката.

При избора на хартия за подвързия има по-голяма свобода. Изискванията към нея са да бъде чиста, без гънки и петна, да не променя цвета си при намазване с лепило и да не го пропуска от лицевата страна. При пипане и при навлажняване не бива да остават петна, при прегъване боята не трябва да се напуква или олющва, а при намазване с лепило хартията не трябва да се размеква или деформира.

Подкорицата се изработва от бяла или сива хартия или тънък картон, а за залепването на гърба се използва слабо проклеяна, предимно вестникарска хартия.

При разкрояване на хартията за форзаци, корици, подкорици и подлепване на гърба на книжното тяло е много важно да се знае накъде е „водата“ на хартията. В процеса на отливане на хартията влакната на хартиената маса се ориентират с дължината си главно по направление на движението на ситовата част на машината за производство на хартия. Именно това ориентиране се нарича „по вода“. В това направление здравината на хартията е по-голяма, а деформацията при овлажняване е значително по-малка. С две думи – влакната на хартията трябва да бъдат винаги успоредни на книжното тяло.

За определяне „водата“ на хартията има няколко начина. От двете взаимно перпендикулярни страни изрежете еднакви по дължина и широчина лентички и ги поставете една върху друга. Хванете ги в единия им край и наблюдавайте как ще се огънат. По-малко огънатата съответства на надлъжното направление на влакната.

Друг начин за определяне на „водата“ е чрез разкъсване на хартията в две взаимно перпендикулярни посоки. Това направление, което е с по-равен и праволинеен ръб, е именно надлъжното направление на влакната.

И третия начин е чрез навлажняване на две взаимно перпендикулярни изрезки от листа. Овлажнената хартия с напречно разположение на влакната става по-вълниста, а тази с надлъжно се деформира едва забележимо.

 

Мукава

За ръчно изработване на корици се използва мукава с дебелина от 1,25 до 3 mm. По повърхността ѝ не трябва да има остатъци от дървени стърготини и пясък, да не се начупва при сгъване, да бъде гладка, чиста и еднакво дебела по цялата повърхност. Много е важно да не бъде влажна. В противен случай при изсъхване готовата корица ще се извие. При подвързия на книги от малки формати (средно до 10 коли) за корици обикновено се взимат по-тънки мукави.

 

Книговезки платна

Книговезките платна, както и материалите на хартиена подложка се използват при изработване на гърбовете на твърдите цялостни и съставни корици. Ето някои видове:

Калико – тънка, оцветена памучна тъкан, обработена с нишестен разтвор, минерални пълнители и оцветители. Повърхността му може да бъде гладка или релефна.

Пегамоид – влагоустойчив материал, представляващ оцветена памучна тъкан, върху работната страна на която е нанесен слой нишестен грунд, а лицевата є страна е покрита с еластичен филм от нитроцелулоза, пластификатори, пълнители и пигменти. Изработва се и на хартиена основа, но е по-слаб. Въпреки това с успех се използва за изработването на цялостни и съставни твърди подвързии.

Дерматин – грубо релефна памучна тъкан, на лицевата страна на която е нанесено нитроцелулозно покритие с релефен рисунък, имитиращ кожа.

 

Текстилни тъкани

Използват се при изработването на гърбове на твърди корици и за обличане на цели твърди корици. Преди да се използват, обикновено преминават през предварителна обработка – върху работната страна се нанася слой от нишестено-каолинов грунд или се подлепва хартия. Това е нужно, за да не пробива лепилото през плата при залепването на мукавените капаци.

И сега може би веднага си помислихте: „А аз откъде да ги взема?“. Разбира се, има начин да се справите сами, и то без особени усилия. В случая ще ви обясним начина за подлепване на плат с хартия. За целта парчето плат с необходимите размери се опъва силно върху дъска или дебел фурнир и се закрепва със забити по края тънки гвоздеи. Предварително под плата се поставя лист чиста хартия. От не много плътна хартия се изрязва лента според размерите на плата, така, че „водата“ на хартията да бъде противоположна на направлението на основната нишка на плата. Хартията внимателно се намазва с лепило (подходящо за целта е българското С 200), оставя се да престои 5-6 min, след което отново се намазва с лепило. Сега вече внимателно се налага върху плата и се притиска леко, като стремежът е да се изгони въздухът.

 

Други спомагателни материали

Тифон – двунишкова, рядка, силно апретирана памучна тъкан с платнена сплитка с двунишкова основа и еднонишков вътък. За заместител на тази материя може да се използва силно колосан и изгладен бинт, бинтова марля или канава за бродерия.

Капителбанд – лента с удебелен ръб от цветни нишки. Тя е с широчина 13-15 mm и е изтъкана от памучни, копринени или синтетични нишки. Използва се за скрепване краищата на колите на книжното тяло и за украса на книгите.

Конци – за шиене на книжните тела са най-подходящи памучни конци № 30 или конци от синтетични влакна. Те трябва да са достатъчно издръжливи на разкъсване и триене.

Лепила – в книговезките процеси се използват различни видове лепила – поливинилацетатно, латексно, полиамидно, термопластично, костно, казеиново, нишестено и други. За нашата цел са достатъчни клайстер (нишестено лепило) и С 200. Не се препоръчват канцеларските и универсалните лепила, защото имат ниска степен на прилепване към материалите, а в състава им влизат киселини и основи, които могат да доведат до постепенно разрушаване структурата на хартията и другите материали, от които е съставена книгата.

Нишестеното лепило се приготвя по следния начин – в стъклен съд се налива малко студена вода и се изсипва предварително измереното нишесте. На тънка струйка при непрекъснато бъркане се долива вряла вода до необходимия обем. Бърка се докато лепилото се сгъсти напълно. Тъй като при изстиването си клайстерът силно се сгъстява и отделя вода, направете си лепило, достатъчно само за деня, в който работите. На следващия ден той ще бъде неизползваем.

 

Инструменти

Универсален нож за книговезка работа е най-добре да се направи от висококачествена инструментална стомана. Той се заточва отдясно в положение при рязане и след това се довършва от двете страни с точиларски камък. Дължината му заедно с дръжката е 200-220 mm. Дръжката може да се направи от дърво, пластмаса или да се облепи с кожа и да се омотае с изолирбанд.

За разрязване на сгънати листове хартия е по-удобен нож с по-дълга и по-тясна режеща част. Дължината му също да е около 200-220 mm, но се заточва от двете страни.

Тъй като тук става въпрос за подвързване и укрепване на единични бройки, може да използвате всякакви остри ножове с подходяща дължина и профил.

Един от най-използваните спомагателни инструменти в книговезката работа е т.нар. коска.

Тя представлява добре шлифована пластинка с дължина 150 mm, широчина 20-25 mm и дебелина 3-4 mm в средната част и 1 mm в краищата. Единият ѝ край е отчасти заострен и закръглен, а другият – тъп и закръглен. Ръбовете са загладени. Понякога в заобления край се прави прорез с дълбочина 6-8 mm, който служи за повдигане на ъглите, когато корицата се покрива с книговезко платно. В началото коската се е изработвала от куха кост от едър рогат добитък, а сега вече от твърда пластмаса, неръждаема стомана или от твърда дървесина. Най-често се използва за разделяне на книжното тяло на коли, сгъване на листата, заглаждане на подлепените по гръбната гънка коли, сгъване на форзаци, притискане на подлепените платнени гърбове или облеклото от платно върху твърдите корици, нанасяне на фалцов улей и др. За съжаление, обаче, ако не можете да си изработите сами този безценен инструмент, ще трябва да измислите някакво алтернативно приспособление.

Ето и правилният начин на извършване на някои основни операции в книговезката работа:

 

Очукване

Очукването всъщност е изравняването на краищата на хартиените листове, сгънатите коли или картони.

Куп хартия се хваща, както е показано на илюстрацията, и се държи отвесно на масата. Огъва се леко навън и долният край на купа се удря не много силно в масата, като в момента на удара захващането леко се отпуска, за да могат вътрешните листове да се плъзнат надолу и да се изравнят с външните. След изравняването на едната страна по същия начин се постъпва и със съседната на нея.

При очукването на сгънатите коли изравняването започва откъм гърба, след това от горната страна, после още няколко пъти откъм гърба и накрая от долната страна.

 

Рязане на материалите с нож

Книговезките материали се режат най-добре с остър нож по метална линия или триъгълник. Хартията се очуква от две съседни страни и се поставя на гладка дъска или шперплат. Внимателно се измерва мястото на рязане и се отбелязва с молив или с тънкия край на коската. Върху изчертаната линия се поставя страната на линията или триъгълника и се притиска силно с пръсти. Ножът се държи под ъгъл 30-40° спрямо плоскостта на масата и се движи без особени усилия в направление към работещия. Лявата страна на острието трябва да бъде плътно притисната към линията, без да се отклонява встрани. Реже се с тази част на резеца, която се намира на 15-20 mm от края на ножа. Начинаещите книговезци съветваме да не взимат голям куп хартия, защото силното притискане на линията и ножа изморява повече, отколкото си мислите. Ако хартиеният куп е по-дебел от 10 mm и по-дълъг от 200-250 mm, се реже не от далечния, а от средата към близкия край. По същия начин се разкрояват и книговезки платна.

 

Работа с коска

При сгъването коската се държи под слаб наклон към гънката и страната ѝ се прекарва по цялата дължина на листа. Когато се залепва книговезко платно или хартия, тя се претърква със страната на коската през лист хартия, за да не остават следи върху повърхността на материала.

Понякога се налага купът хартия да се размести така, че между краищата да има определено разстояние. Тази операция се нарича разкарване или разреждане на листовете. Тук също се използва коска. С острия ѝ край се удря леко краят на купа, който се придържа с едната ръка. Коската се държи хоризонтално, така, както е показано на илюстрацията.

 

Работа с лепило

За работа с лепилото ще са ви нужни 2-3 четки с диаметър 20-30 mm, една голяма и една малка за нанасяне на лепило върху по-големи повърхности и една малка с твърд косъм за втриване на лепилото в гърба на книжното тяло. За изкърпване на повредени части от книгата ще ви бъде необходима и тънка четка за рисуване.

При покриването на сравнително големи площи лепилото се нанася ветрилообразно, за да се избегне попадането му на лицевата страна на хартията. Отначало се нанася в посока към работещия, като хартията се придържа с краищата на пръстите, и след това в обратна посока. Намазаната хартия се придържа здраво със ставите на сгънатите пръсти. Лепилото се нанася равномерно, на тънък слой и четката се обръща леко на различни страни. Краищата се мажат особено внимателно, за да не се подвият.

Хартията с нанесеното по този начин лепило се вдига веднага по начина, показан на илюстрацията, и се залепва на нужното място.

Гърбовете на книжните тела се нареждат на куп на края на масата, изравняват се и се намазват по цялата повърхност, като се започнва от средата.

 

Отстраняване на повреди и леки дефекти в книгите

Какво най-често би могло да се случи с една книга? Освен че от многократна употреба може да се разкъса, по нея могат да се появят мазни петна, петна от ръжда, следи от пръсти. Като дефект от недобре свършена книговезка работа често се появява изпадане на лист от някоя кола или въобще цяла кола, разлепване на книжното тяло откъм гърба, разлепване на форзаца. Тези повреди и дефекти не са тежки и могат да се отстранят с лекота по следния начин:

Отстраняване на мазни петна – със смес от магнезий и бензин. След като се почисти, листът се изтрива внимателно с влажен тампон и се изсушава. В случай че петното е още прясно, работа върши и гладенето през попивателна хартия.

Отстраняване на петна от ръжда – с разтвор на лимонена киселина.

Отстраняване на мастилени петна – със слаб разтвор на калиев перманганат или 20 %-ов разтвор на водороден прекис. След обработка с калиев перманганат остават кафяви петна, които се отстраняват с 1-2% разтвор на лимонена или оксалова киселина. Намокрена с концентрирана оксалова киселина попивателна хартия, поставена върху мастиленото петно също го премахва без усилия.

Следи от пръсти – успешно се измиват с леко влажен насапунисан марлен тампон, след което сапунът се избърсва с чист влажен тампон и хартиеният лист се суши между два листа попивателна хартия.

Прегънати ъгли на листове се изправят с помощта на влажен марлен тампон, след което книгата се притиска силно под тежест, докато изсъхне.

Ако от често прелистване ъглите са овехтели, могат да се заздравят от двете страни чрез залепване на кондензаторна хартия с лепилен слой.

Смяна на повреден форзац – вътрешната страна на форзаца се отделя внимателно от титулната страница, а външната – от корицата. Ако срещнете трудности при разлепването, овлажнете леко с тампон. За заздравяване по гънката на колата и по ръба на капака се залепва тясна ивица тифон или тънък плат. Залепва се нов форзац, по-голям от размера на книжното тяло. След като изсъхне, се обрязва внимателно.

Заздравяване на изтрити ръбове на твърдата подвързия – това става най-добре с ивица от плътна хартия.

Форзацът и облеклото се отделят от края на корицата и скъсаните є краища се изравняват. Ивицата се скроява с дължина, равна на тази на капака, и широчина с 10 mm по-голяма от тази на протритите места. Резервата по широчина се залепва от едната страна под форзаца, а от другата – под облеклото. Резервите по дължина се подгъват по ъглите на корицата, излишният материал се изрязва така, че да легне върху капака на един слой. Изработените по този начин подгъви се залепват под форзаца.

Заздравяване на изтрити ъгли на твърдата подвързия – за тази цел се повдига само форзацът. Ъглите се подлепват под облеклото от горната страна на капака.

Залепване на изпаднали вътрешни листчета от колата – обикновено това се случва, ако конците се разкъсат или се счупят телчетата, с които е скрепено книжното тяло.

Първо се проверява здравината на скрепване на съседните до падналия листа, след което се пристъпва към отстраняването на дефекта по следния начин: отделеният лист се разтваря с гънката нагоре и върху него се налага шаблон от картон, на който е изрязан прорез с широчина 3-4 mm. Внимава се гънката да попадне в средата на изрязания отвор и се намазва с лепило. Шаблонът се маха, листът се сгъва отново по гънката и внимателно се връща в разтворената кола, като се внимава да съвпадне с обрязаното книжно тяло. В средата на току-що поставения лист се поставя метална линийка, книгата се затваря и се обръща с гръбчето към работещия. Линийката се захваща от двете страни и се издърпва така, че залепеният лист да се притисне здраво. В този вид книгата се оставя да изсъхне под силен натиск.

Зашиване на изпаднала кола – за да се закрепи възможно най-здраво, е необходимо гърбът на книжното тяло да се открие. За целта от вътрешната страна на задната корица се прави разрез около края на тифона и тя се отделя от капака заедно с част от форзаца. Колата се поставя на нужното място, изравнява се с обрезите на книжното тяло и се зашива към материала, с който е подлепен гърбът. Краищата на конците се закрепват за гърба, той се подлепва с хартия и се оставя да изсъхне.

Книгата се разтваря, гънката на зашитата кола се намазва от външните страни с тесни ивички лепило и колата се затяга с метална линия към гърба по описания по-горен начин. За да не се зацапват другите страници, частта от форзаца с тифона се изолира от тях с лист хартия, намазва се с лепило, опъва се и се притиска към капака на корицата. Поставя се нова изолираща хартия и в затворено положение книгата се оставя да изсъхне.

Закрепване на отделено от здрава корица книжно тяло – обикновено се дължи на твърде късите краища на тифона, свързващи корицата с книжното тяло. Скроява се нова ивица тифон с променени размери спрямо тези на гърба на книжното тяло – допълнителна широчина – по 30-40 mm от всяка страна и с намалена дължина по 15-20 mm от всяка страна.

Залепва се към гърба на книжното тяло, като краищата се оставят свободни. Форзацът се повдига толкова, колкото са широки незалепените краища. Те се залепват към капаците под форзаците. Местата на свързване на книжното тяло с твърдата корица се залепват с хартиена лента. Ако е откъснат само единият капак на корицата свободният край на ивицата тифон се увеличава до 30-40 mm, като към него се залепва или пришива лента от марля.

Закрепване на откъснат гръб към корицата – за целта е нужно да се изреже лента от калико, по-широка с по 10 mm и по-дълга с по 20 mm от гърба. Изработва се нова подкорица с дължина, равна на тази на капаците и по-тясна с 2 mm от гърба на книгата. Подкорицата се залепва от вътрешната страна в центъра на лентата и свободните ѝ краища се подгъват и залепват към подкорицата. На лицевата страна на лентата по средата се залепва откъснатият гръб. Книговезкото платно леко се повдига на разстояние, съответстващо на широчината на свободните краища на лентата. По този начин те се залепват между облеклото и капаците.

Следва в НС 3-4/2001