В категории: Брой 12/2007, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Топлоизолационни изисквания към вътрешните стени

Преди повече от две години, на 01.03.2005 г., влезе в сила Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради, която отмени Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради. Тя въведе за първи път една рутинна за европейската практика, но нова за нашата страна, философия за оценяването на енергийната ефективност на сградите. В основата й е изготвянето на топлинен баланс с отчитане на климатичните данни, начинът на застрояване и други специфични изисквания. От едната страна се поставят потребната топлина за отопление и топлинните печалби от вътрешни източници и от слънчево греене, а от другата – загубите през ограждащи конструкции и елементи на сградата, както и загубите при вентилация. Ограничаването на максимален обобщен коефициент на топлопреминаване е заменено с нормиране на максимална годишна потребна топлина за един квадратен метър полезна жилищна площ като критерий за топлосъхранение и икономия на енергия.

Предполагам, че за да се избегнат сериозни диспропорции в топлоизолацията между отделни елементи или между цели части на един и същ обект (при спазване на максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина), в Наредба № 7 е запазен подходът за поставяне на минимални топлотехнически изисквания към ограждащите сградата стени, покривна конструкция, подови плочи над неотопляем подземен етаж. Така например стойността на коефициента на топлопреминаване U за външни стени и за подови плочи над неотопляем подземен етаж (за сгради с нормативна вътрешна температура 19 оС) не трябва да надхвърля 0,50 W/m2K. За таванска плоча на студен покрив максималната стойност на този коефициент е 0,35 W/m2K.

Техническите изисквания към ограждащите конструкции и елементи са насочени към осигуряване с разумни инвестиции на комфорт на обитаване при възможно най-малка енергийна, респективо икономическа, зависимост на ползвателите от климатичните въздействия на околната среда. За първи път в нашата страна, в Наредба № 7 е заложено ограничение, което създава относителна автономност по отношение на отоплението и на отделните затворени обеми в сградите, т.е. на самостоятелни помещения или на група помещения, обособени в самостоятелна по отношение на ползването част. Създателите на нормите са поставили изисквания към минималната топлоизолационна способност и на преградните стени в отопляемите пространства. Така се създават условия за съхранение на топлината и икономично отопление не само на ниво цял обект, а и на ниво съставящи обекта помещения – самостоятелни или групирани. Разглежданите изисквания са несъмнено технически целесъобразни. Въвеждането им създава допълнителни предпоставки за спестяване на енергия. Ефектът от прилагането им ще бъде действително осезаем и с времето ще създаде мотивация и възможност на обитателите да оптимизират режимите на отопление в ползваните от тях части на сградите.

Наредба № 7 определя максимален коефициент на топлопреминаване за преградни стени в отопляеми пространства за сгради с нормативна вътрешна температура 19 оС U = 1,60 W/m2K. Удовлетворяването на това нормативно изискване е свързано с подбор и съчетаване на подходящи строителни материали. За съжаление на вътрешните преградни стени по правило не се отделя необходимото внимание и в проектите не се залагат детайли за изпълнение и изчисления, доказващи съответствието им с нормативните изисквания. В нашата строителна практика, особено в жилищното строителство, преобладаващата част от преградните стени се изпълняват с керамични зидарски материали. Най-разпространените решения са с кухи керамични блокове (по-известни като тухли „четворки”), обърнати „на калъч” (т. е. на тясната си страна), с единични решетъчни тухли, със сравнително по-малко разпространените тухли с вертикални кухини и с блокчета газобетон.

Тук трябва да се подчертае, че зидането на тухлите „четворки” на тясната им страна е технически недопустимо и не бива да се прилага. Тухлите „четворки” са предназначени само за изпълнение на стени с дебелина 25 cm и съответно се зидат, поставени на широката си страна.

Ще анализираме топлотехническите качества на тези видове стени и съответствието им с действащите технически изисквания, заложени в Наредба № 7. При изчисленията е използван програмният продукт „Ytong Thermo Wizard”. Температурната линия е построена при температури съответно 22 оС и 10 оС в помещенията от едната и от другата страна на стената.

Съвременният подход при изграждане на вътрешните стени от Наредба № 7, като съществен елемент за осигуряване на топлосъхранението и икономията на енергия в сградите, налага промяна на отношението към тях от страна на проектантите и строителите. При използването на традиционните зидарски материали, би следвало стените да се облицоват допълнително с подходящи топлоизолационни материали. Сполучливо може да бъде и приложението на съвременни леки мазилки с достатъчна дебелина на слоя, определена в зависимост от коефициента им на топлопроводност. Добро и просто решение е и употребата на блокчета газобетон или други леки бетони, при които в един материал се съчетават конструкционната и топлоизолационната функции.

Инж. Бойко Пенев

Ръководител „Приложна техника” в „Ксела България”

Допълнителна информация: Много добро решение за вътрешни топлоизолации са плочите Multipor.